МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 3977 по описа за 2017
год. на
ВРС ІV състав.
Против
подсъдимите С.П.С. и И.В.И. Варненският районен прокурор е повдигнал
обвинения както следва:
По отношение на С. по чл.206, ал.З, пр.1, във вр. с ал.1
от НК, за това, че на неустановена дата около 5 месеца след 30.01.2012 г., в
гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
WVWZZZ3CZCР012137 и с peг. № В 1915 РТ, на С.ст 51 476.80 лева, собственост на
"П.л.Б." ЕООД, който владеел въз основа на договор за финансов Л.№07584,
сключен на 13.01.2012 г. между "П.л.Б." ЕООД ***, чрез Л.В.Б. -
регионален мениджър и "Анджи строй 1" ЕООД, гр. Варна, чрез Н.Т.В. -
пълномощник на управителя С.П.С., като обсебването е в големи размери.
По отношение на И. по:
- чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, за това, че в
периода 17.01.2014 г. -20.01.2014 г., в гр. Варна, пред служители на сектор
"ПП" при ОД на МВР-Варна, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - Договор от 14.01.2014 г., за покупко-продажба на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат",
с номер на рамата WVWZZZ3CZCP012137 и peг. № В 19 15 РТ, нотариално заверен с
per. № 851 от 14.01.2014 г. от И. К. -нотариус с район на действие PC - Бургас
и per. №255 на Нотариалната камара, на който е придаден вид, че е сключен между
"П.Л.Б." ЕООД, клон - Варна, представлявано от В.Л.Б. - в качеството
на продавач и И.В.И. - в качеството на купувач, като от последния за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност;
- чл.316, във вр.
с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че в периода 17.01.2014 г.
-20.01.2014 г., в гр. Варна, пред служители в сектор "ПП" при ОД на
МВР-Варна, съзнателно се пблзвал от неистински официален документ - Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
WVWZZZ3CZCP012137 и peг. № В 19 15 РТ от 14.01.2014 г., между "П.Л.Б."
ЕООД, клон - Варна, представлявано от В.Л.Б. - в качеството на продавач и И.В.И.
- в качеството на купувач, в частта на нотариалната му заверка, като му е
придаден вид, че е заверен нотариално с per. № 851 от 14.01.2014 год., от И. К.
- нотариус с район на действие PC - Бургас и per. №255 на Нотариалната камара,
като от И. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност и
- чл.313, ал.1 от НК,за това, че на 20.01.2014 г. в гр.
Варна, в писмена декларация с peг. №140819000140 от 17.01.2014 г., потвърдил
неистина, а именно, че свидетелството за регистрация на МПС, част I на лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с номер на
рамата WVWZZZ3CZCP012137 и с peг. № В 19 15 РТ, не е отнето от контролен орган,
а е изгубено (откраднато), която декларация се дава по силата закон - чл.141,
ал.2 от ЗДвП, пред орган на властта - Началника на С „ПП" при ОД на МВР -
Варна, за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства.
В хода на съдебното следствие подс. И. е сключил
споразумение с представител на ВРП по реда на чл.384 и сл. от НПК.
С определение от 23.11.2018г. състав на ВРС е одобрил споразумението и е прекратил наказателното
производство по отношение на подс.И. и производството е продължило само по
отношение на подс.С..
Пред съда подс.С. не признава вината
си. Сочи че решил да закупи процесният автомобил за което
контактувал със свид В.Н.. Сочи, че тъй като нямал свободно време и бил много
ангажиран, договорът за Л.бил подписан от свид. Н.В.. След като взел автомобила
го управлявал няколко месеца но, след това изпаднал във финансови затруднения.
По тази причина предложил на свид. Е.М. да му „даде“
автомобила като се договорили устно свид.М. в замяна да му даде два други
автомобила както и някаква сума пари в брой. Следващите дни разговаряли със
свид.Л.Б. за условията по прехвърляне на лизинга на автомобила на свид.Е.М. и
им било обяснено каква е процедурата и какви са изискуемите документи за това.
Сочи ,че при последващ разговор свид.Б. им заявил, че процедурата е сложна и за
лизингодателя на практика нямало значение кой плаща и управлява автомобила, а
било важно единствено да се плащат вноските по лизинга.
Сочи че около 2-3месеца след като дал автомобила на свид.М.,
поради настъпила ПТП с автомобила бил помолен от свид.Б. лично той да заяви
щетата пред застраховятеля.
Твърди, че вноските по лизинга били плащани редовно,
докато не му се обадили някакви лица с искане да им се предаде автомобила.
Сочи, че бил заплашван от тези лица е го били „накарали“ да подпише някакви бележка,
за която в последствие разбрал, че било уведомление да предаде автомобила.
Визира, че три дни след това отново се видял с тези лица
на бензиностанция „ОМВ“ и се уточнили ако до три дни не се погасят дължимите
вноски да върне автомобила, за което той уведомил сви.А. и получил от същия
уверение, че е в банка и прави плащанията.
Няколко дни след това отново бил потърсен като му
обяснили, че не са платени вноските и трябва да върне автомобила и тай им
заявил, че няма какво повече да направи, т.к. бил „дал“ автомоибила с устното
разрешение на свид.Б..
Уточнява, че трикратно е искано от него да върне
лизинговият автомобил, но същият не бил върнат.
На върпоси на защитата
изрично сочи, че не бил получавал книжа по заведен съдебен иск срещу него от
лизингодателя по граждански ред, както било записано в общите условия по
договора.
Сочи, че не знаел какво подписва вкл. и поканата за
изпълнение от 17.01.2013г. /л.80 т.2 от ДП/ тъй като подписвал без да чете
документите. Така правел и с договорите в дейността си – подписвал ги без да ги
чете.
По същество сочи, че след като вече бил „дал“ автомобила
и с него било настъпило ПТП лично му се обадил свид.Б. и го помолил той да
заяви щетата за да е валидна застраховката. Изразява недоумение защо тогава
лизингодателя не си е прибрал автомобила, след като са знаели, че не се
управлява от подсъдимия.
В последната си дума сочи, че не е искал да обсебва автомобила.Сочи, че
вероятно заради проявена небрежност или немърливост е станало така. Уточнява,
че само бил „дал“ на свид.М. да управлява автомобила.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на ВРП
поддържа обвинението.
Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява
фактическата обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт.
След обстоен анализ на дъбраните по делото доказателства,
моли
съда да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и му наложи
наказание “Лишаване от свобода” в размер на минимално предвидения,
изпълнението на което да се отложи с минималният изпитателен срок, както и да
го лиши от право да упражнява дейност – да бъде управител на търговско
дружество.
Защитата на подсъдимия сочи, че деянието е несъставомерно. Визира, че договорът
за Л.на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ бил сключен
между „Анджи Строй 1“ ЕООД и „П.Л.Б.“ ЕООД, откъдето сформира
извод, че страна по лизинговия договор е юридическото лице „Анджи Строй
1“ ЕООД, а не подс.С.. Счита, че това
обстоятелство предполага търговски и гражданско-правни отношения между две
юридически лица във връзка с договор за финансово обвързан лизинг, и нямало как подс. С. като
физическо лице да носи гражданско-правна, съответно наказателно-правна
отговорност.
Счита ,че не е доказано, че подс.
С. е извършил действия, с които да
демонстрира, че присвоява лекия автомобил, който е владеел на правно основание. Сочи, че е доказано обратно на твърдяното от държавното
обвинение, че след сключване на договора 30.01.2012 г., лизингованата
вещ, предмет на договора, не е предадена след около пет месеца на трето лице, а
е само дадена, за да се управлява от свидетеля Е.М.А..
Изразява
позиция, че когато се дава кола на юридическо лице, никъде в лизинговия договор
не се задължава да се управлява колата само от управителя на дружеството, а се
управлява от ен на брой лица и той може да я предоставя на всеки да я
управлява.
Акцентира
на това, че след както твърди прокуратурата, че пет месеца е обсебена колата от
подсъдимия след сключване на лизинговия договор с дата 30.01.2012 г., то вещта
я предава лично той, той попълва формуляра пред „Армеец“ и той я предоставя в
оторизирания сервиз на „Автотрейд“ - на 21.12.2012 г. след ПТП, по точно на
26.11.2012 г. Изразява недоумение, ако
той само преди пет месеца, както твърди обвинението в обстоятелствената част на
обвинителния акт, е продал колата, какво прави колата след още шест месеца пак
при него. А за това обаждане и за това пътно транспортно произшествие лично
„Порше Лизинг“ го уведомяват. Значи те, към него момент, знаят много добре къде
се намира колата – намира се през една ограда, а именно в сервиза на
„Автотрейд“.
Счита
че в случая действията на служителите на
„П.Л.Б.“ ЕООД, които чрез фирма колектор представят поканата на 17.01.2013 г. и
където повече от шестдесет дни, няма извършени плащания по гражданско-правния
ред не са завели по чл.417 от ГПК да си търсят сумата, която е описана в
поканата.
Изразява
твърдение, че подсъдимия никога не е отказвал да върне вещта. Напротив, след
твърдяния период за продажба на моторното превозно средство той съдействал след
пътното транспортно произшествие като лизингополучател - попълвал документите и
предоставил автомобила в оторизиран сервиз. Извежда липса на пряк умисъл на
датата, която се твърди от прокуратурата, а именно пет месеца след сключването
на договора – 30.01.2012 г. Задължението за връщане на вещта на дружеството
лизингодател може да представлява действие на разпореждане, своене, по смисъла
на Наказателния кодекс, но само при наличие на ясно признание и съзнание на
дееца за липса на основание, а в случая нямало пряк умисъл.
Счита,
че от така събраните в досъдебно и в
съдебното производство писмени и гласни доказателства подс. С. е предал
автомобила на 06.12.2012 г. на „Порше Лизинг“, откъдето сформира извод, че
прекият умисъл за извършване на продажба на лекия автомобил от страна на
подсъдимия от обективна и от субективна страна липсва и моли съда да се
произнесе с присъда, с която да оправдае подсъдимия.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2012 г., в гр. Варна, бил сключен договор за
финансов Л.№07584 между „П.Л.Б." ЕООД ***, представлявано от св. Л.В.Б. -
регионален мениджър и „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна, с управител подс. С.П.С..
(л.68-69, т.2 от ДП).
Предмет на договора бил лек автомобил - „Фолксваген
Пасат" с peг. № В1915РТ и с номер на рама WVWZZZ3CZCP012137. При
подписване на договора, дружеството -лизингополучател било представлявано от
пълномощника на С. - Н.Т.В., която към този момент осъществявала счетоводното
обслужване на „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна. Във връзка с това, тя била
упълномощена от С. с пълномощно per. №7335 от 05.10.2011 г., нотариално
заверено от нотариус О. Ш., с район на действие - PC - Варна и per. №147 на
Нотариалната камара, с правата да представлява «Анджи Строй 1» ЕООД гр. Варна
пред трети физически и юридически лица, включително и при осъществяване на
търговски сделки, както и да подписва договори от името и за сметка на
дружеството.
В. била помолена от С. да подпише договора за Л.вместо
него, въпреки че и самият той присъствал на сключването му. Тя подписала и
съставеният приемо-предавателен протокол от същата дата, удостоверяващ че на
13.01.2012 г. в гр. Варна, лизингополучателят е получил автомобилът, 1 бр. ключ
за него, СРМПС - част II, оригинал на полица «Гражданска отговорност», стикер и
талон, копие на застрахователна полица «Автокаско», талон за извършен годишен
технически преглед и пълномощно за управление на МПС-то на територията на Р
България, квитанция за платен данък МПС и гаранционни условия на доставчика. В
протоколът се съдържала и декларация, че лизингополучателят ще ползва
лизинговия обект в качеството на негов държател и по никакъв начин няма да
застрашава собствеността или владението на лизингодателя, който е собственик на
автомобила.
Независимо, че всички документи, свързани със сключването
на договора и с предаването на автомобила били подписани от В., самият
автомобил и оформената документация били предадени лично на подс. С., като
управител на дружеството - лизингополучател.
Той получил и екземпляр от общите условия за потребители
за Л.на „П.Л.Б." ЕООД *** и бил запознат с тези условия, приложими и към
горепосочения договор за финансов Л./т.2 л.70-76/. В чл.2.1. изрично било
посочено че собственик на автомобила е „П.Л.Б."
ЕООД *** клиентът е „държател“.Съгласно
чл.2.3. от тях, клиентът нямал право да предоставя автомобила на трети лица,
освен ако не е получил изричното съгласие на „П.Л.Б." ЕООД ***.7. от
Общите условия, той бил длъжен да уведомява лизингодателя за свяко фактическо
състояние на нещата или всяко действие на трето лице, отнасящо се до
автомобила. В чл.12 от Общите условия били предвидени и хипотезите, при които
се стига до прекратяване на договора, в това число: в случай, че клиентът не
използва автомобила съгласно договора и при всякакво нарушаване на задълженията
на клиента, произтичащи от договора или от общите условия за лизинг. А, видно
от чл.14.1., изр.2 от Общите условия - във всички случаи на предсрочно
прекратяване на договора клиентът е бил длъжен да върне доброволно автомобила
на „П.Л.Б." ЕООД *** в указания срок, а ако такъв не е указан - в първия
работен ден след прекратяване на договора.
След получаването на автомобила, единствено подс. С.
ползвал същия, като го управлявал. От страна на представляваното от него
дружество - страна по договора за финансов лизинг, били извършени плащания на
няколко вноски, съгласно уговореното по договора, покриващи първоначалната
(авансова) вноска, дължимите месечни лизингови вноски, данъци и застраховки,
като сумите били превеждани по банков път по сметката на „П.Л.Б." ЕООД или
внасяни на каса в «Райфайзен банк» АД.
Тъй като управляваното от С. дружество изпаднало във
финансови затруднения, около пет месеца след сключване на договора за финансов
лизинг, въз основа на постигната между тях договореност, в гр. Варна, подс. С.
предал лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. №В1915РТ на св. Е.М.А., с
когото се познавали от преди това. Уговорката между двамата била А. да получи
фактическата власт върху автомобила и да ползва същия, като продължи да изплаща
лизинговите вноски за него, а в замяна на първоначалната вноска, направената от
името на „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна, представлявано от С., св. Е.А. да
предостави на С. два други автомобили -«Митсубиши Паджеро» и „Шкода“. Тази
договореност била постигната устно, без да са оформяни, каквито и да е
документи. В нейно изпълнение св. Е.А. получил от подс. С. владението върху
лекия автомобил „Фолксваген Пасат", както и ключа за него, СРМПС - част
II, другите документи за автомобила и погасителния план за извършване на
лизинговите вноски, а подс. С. получил владението върху лекия автомобил
«Митсубиши Паджеро» и „Шкода“, както и опдеделена парична сума в брой.
Подс. С. извършил това, без да уведоми „П.Л.Б." ЕООД
*** въпреки, че знаел, че съобразно Общите условия към договора за финансов
лизинг, няма право да предоставя автомобила на трети лица, освен ако не е
получил изричното съгласие на дружеството - лизингодател. Такова изрично
съгласие не му било дадено и не било оформено документално встъпване на св. Е.А.
в договора за лизинг.
По този начин подс.С.
извършил противозаконно фактическо разпореждане с автомобила, който до този
момент държал правомерно. Това разпореждане било извършено от него в
противоречие с интересите на неговия собственик - „П.Л.Б." ЕООД *** и с
условията на договора за финансов Л.и приложимите към него Общи условия за потребители
за Л.на „П.Л.Б." ЕООД ***.
След като св. Е.А. получил автомобила, той и синът му -
св. М.Е.М. започнали да ползват същия. Докато автомобилът се намирал при тях,
на каса на «Райфайзен банк» АД били
внасяни суми за погасяване на задълженията на лизингополучателя, произтичащи от
договора за финансов лизинг, като последната вноска била направена на
30.01.2013 г. от св. М..
Към 10.01.2013 г., обаче, били натрупани просрочени
плащания в размер на 8 482.83 лв. и тъй като дружеството-лизингодател не било
известено за предаването на автомобила от подс. С. на св. Е.А. и страна по
договора за финансов Л.все още било „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна,
представлявано от С., съобразно Общите условия към договора, от „П.Л.Б."
ЕООД била изпратена покана за изпълнение, която била връчена лично на подс. С.
на 17.01.2013 г. С нея той бил уведомен, че ако не погаси задълженията си в
срок от 3 дни от получаването на поканата, лизинговият договор ще се счита
прекратен. Плащане на горепосочената сума от 8 482.83 лв. в този срок не било
осъществено и договорът бил прекратен.
Локализирането и възстановяването на владението на
лизинговият автомобил било възложено на свид.Д.М. и негови колеги – служители в
„Анализи и информация“ЕООД с които „П.Л.Б." ЕООД били в договорни
отношения /л.80-83, л.177-181/.
При изпълнение за възложената задача свид. М. през
м.01.2013г. многократно търсил на известните адреси и се свързвал по телефон с подс.С.
като го уведомявал, че или следва да се изплатят дължимите вноски или
автомобила да бъде върнат на лизингодателя.
При проведените множество разговори и срещи подс.С.
многократно въвеждал в заблуда свид.М., че има извършени плащания или такива се
правят в момента.
При един от разговорите свид.М. уговорил среща със подс.С.
в гр.София където с приемо-предавателен протокол да бъде предадена лизинговата
вещ, но подсъдимият многократно отлагал срещата и не предал автомобила.
При поредно посещение в гр.Варна подс.С. заявил на свид.М.,
че автомобила се управлява от св.Е.А., който от своя страна също не предал
автомобила.
След многократните безрезултатни разговори по телефон и
срещи, при които подс.С. не изпълнил обещанията си да бъдат платени дължимите
лизингови вноски или да предаде лизинговият автомобил на 17.01.2013 г. свид. М.
му връчил лично и срещу подпис покана за изпълнение, с която той бил уведомен,
че ако не погаси задълженията си в срок от 3 дни от получаването на поканата,
лизинговият договор ще се счита прекратен.
Независимо, че в поканата изрично било посочено, че в
този случай лизингополучателят е длъжен да върне незабавно получения автомобил,
С. не предприел никакви действия в тази насока. Връщане на автомобила на
собственика не било осъществено от подсъдимия, тъй като няколко месеца след
като той предал лекия автомобил на св. Е.А., последния и синът му - св. М.М.,
от своя страна предали автомобила и наличните документи за него на св. В.Д.Я. ***.
Това предаване отново било извършено въз основа на устни
договорки св.Я. да продължи да изплаща лизинговите вноски и не било
документирано. Я. не направил нито една вноска,а около двадесет дни по-късно на
свой ред предал автомобила и принадлежностите към него на лице, познато му с
името «Г.» от гр. Бургас, което било познато и на А., като също се договорили
т.н. «Г.» да изплаща лизинговите вноски, но такива не били направени. В последствие
лицето, посочено като «Г.»,било установено като Е. Н. Г., както и че същия е
починал на 01.02.2014г.
Междувременно тъй като не успял да локализира и установи
автомобила свид. М. изготвил доклад с който препоръчал да бюдат сезирани
правоохранителните органи предвид данните, че вещта е обект на престъпно
посегателство.
На 13.02.2013г. в СРП бил депозиран сигнал-жалба от „П.Л.Б."
ЕООД *** и била отпочната проверка, а в последствие било образувано и ДП.
Към него момент процесният автомобил бил в неизвестност.
Тъй като Г. не бил разпитан / с оглед
кончината му/ не било установено по какъв начин, кога, от кого, къде и на какво
основание автомобила е бил предаден на подс. И.В.И..
След придобИ.е на фактическата власт върху автомобила,по
неустановен начин, на 17.01.2014 г. (петък) следобед подс. И. се явил в Сектор
«ПП» при ОД на МВР - Варна, пред св.-М.С.П., работеща в група „РОППСС" при
С-р «ПП» при ОД на МВР -Варна, за да пререгистрира превозното средство на свое
име.
И. представил пред нея договор за покупко-продажба на МПС
от 14.01.2014 г., върху който имало нотариална заверка от нотариус И. К. с
район на действие PC - Бургас. В договора било отразено, че е сключен на
посочената дата в гр. Бургас, между подс.И. като купувач и „П.л.Б." ЕООД,
клон - Варна, представлявано от св. В.Л.Б. - като продавач. В действителност,
такъв договор не бил сключван, нито заверяван нотариално от нотариус К. и
представеният пред св. П. екземпляр от него, представлявал инкриминиран
документ.
Въз основа на представеният й договор, св. П. разпечатала
от електронната система на С-р «ПП» при ОД на МВР - Варна заявление
№140819002710 за промяна на регистрацията на ПС с peг. № В1915 РТ, поради
промяна на собственост и промяна на номер. Тъй като И. не разполагал със СРМПС,
част I, което изначално се съхранявало в „П.Лизинг Б." ЕООД ***, П.
разпечатала и предоставила на подс. И. и бланка на декларация с peг.
№140819000140, че свидетелството за регистрация на МПС, част I на лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
VWWZZZ3CZCP012137 и с per. № В 19 15 РТ, не е отнето от контролен орган, а е
изгубено (откраднато). Подаването на такава декларация в този случай се
изисквало по силата на разпоредбата на чл.141, ал.2 от ЗДвП, за удостоверяване
истинността на посочените в нея обстоятелства пред орган на властта - Началника
на С „ПП" при ОД на МВР - Варна.
Процедурата по пререгистрация на автомобила, при липсващо
СРМПС, част I, включвала извършването на задължителна проверка на канал за
идентификация на рамата и двигателя на превозното средство. Поради приключване
на работната седмица, тази проверка на автомобила била извършена на 20.01.2014
г. (понеделник) от св. И.И.М. - инспектор в С „ПП" при ОД на МВР - Варна.
Пред него подс. И. подписал разпечатаната му бланка на декларация и
собственоръчно вписал в нея, че тя се отнася за СРМПС, част I. Заедно с
декларацията И. представил пред св. М. и заявлението за пререгистрация на
автомобила, ведно с приложения към него оригинален екземпляр на договор за
покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г. След извършване на проверката за
идентификацията на МПС-то, М. обработил тези документи. По служебен път те били
придвижени и представени пред св. С.С.Н., която обработила данните в
електронната система на С-р „ПП" при ОД на МВР - Варна и приключила
пререгистрацията на автомобила, като върнала на подс. И. оригиналът на договора
за покупко¬продажба на МПС от 14.01.2014 г. Към преписката в С-р «ПП» при ОД на
МВР -Варна било приложено копие от този договор, заверено собственоръчно за
вярност от подс. И..
С оглед извършената пререгистрация на автомобила, за
същия били издадени и нови регистрационни номера - В0266НК и нови СРМПС – част
1 и част 2.
В последствие, на 24.02.2014 г., в гр. Бургас, между
подс. И. и св. Ю. Маджит Ю. бил сключен договор за замяна на МПС, според който Ю.
прехвърлил на И. собствения си лек автомобил „Мерцедес Вито 220 ЦДИ", а И.
му прехвърлил лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат".
Договорът бил заверен нотариално от нотариус Феодора И.ова с peг. №449 и район
на действие - PC - Бургас. Още на следващия ден, св. Ю. пререгистрирал
автомобила на свое име в С „ПП" при ОД на МВР - Кърджали, при което отново
бил сменен и регистрационният му номер и същият станал - К 37 68 ВВ.
По-късно, с нотариално заверен договор от 10.06.2014 г.,
св. Ю. продал процесния автомобил на св. И.И.П. от гр. Габрово, в качеството му
на представител на „Галерия 2013" ООД гр. Габрово.
На 11.06.2014 г. П. представил автомобила за регистрация
в С-р „ПП" при ОД на МВР - Габрово. След извършена проверка по номера на
рамата на автомобила, било установено, че същият е обявен за общодържавно
издирване. На място било извършено изземване, като лекият автомобил, СРМПС -
част I и част II за него и ключа за автомобила са били иззети и приобщени като
веществени доказателства по делото.
В последствие с постановление на наблюдаващия прокурор от
23.12.2016 г., въз основа на представения договор за покупко-продажба на МПС,
сключен между "П.л.Б." ЕООД, клон - Варна и М. И. М. - управител на
„Галерия 2013" ЕООД гр. Габрово, като правоприемник на „Галерия 2013"
ООД, автомобилът, СРМПС - част I и част II за него и ключа за автомобила били
върнати на М..
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП и
приета от съда графологическа експертиза, обективирана в протокол №12 от
07.01.2015 г. /т.1, л128 и сл./се устанвовява:
1.Подписът в графа „Подпис и печат на
лизингополучателя" в Договор за лизинг- финансов лизинг №07584 от
13.01.2013 г. между „П.Лизинг Б." ЕООД и „Анджи Стой 1" ЕООД е
положен от Н.Т.В..
2.Подписът в графа „Подпис и печат на
лизингополучателя" в Приемо-предевателен протокол към договор за лизинг
№07584, между „П.Лизинг Б." ЕООД и „Анджи Стой 1" ЕООД е копие на
подпис положен от Н.Т.В..
3.Подписите в графа „Подпис на заявителя" и в графа
„Подпис на получателя" в Заявление №140819002710 за промяна на регистрация
на ПС с per. № В 19 15 РТ от 17.01.2014 г. е положен от И.В.И..
4.Ръкописният текст „И.В.И." в долния край на листа
в Заявление №140819002710 за промяна на регистрация на ПС с per. № В 19 15 РТ
от 17.01.2014 г. е изпълнен от И.В.И..
5.Подписът в графа „Купувач" в Договор за
покупко-продажба от 14.01.2014 г. в гр. Бургас, между ЕООД „П.Лизинг Б. клон
Варна и И.В.И. е положен от лицето И.В.И.. Подписът в графа „Продавач" не
може да се отговори, дали е положен от някое от лицата И.В.И., В.Л. В.Ч, Е.М.А.
или В.Д.Я..
6.Ръкописният текст „Вярно с оригинала И.В.И." и
подписа след ръкописния текст, на гърба на договор за покупко-продажба от
14.01.2014 г. в гр. Бургас, между ЕООД „П.Лизинг Б. клон Варна и И.В.И. са
изпълнени от лицето И.В.И..
7.Ръкописният текст върху щемпел на нотариус И. К. и
подписа върху кръглия печат на нотариус К. на гърба на договор за
покупко-продажба от 14.01.2014 г. в гр. Бургас, между ЕООД „П.Лизинг Б. клон
Варна и И.В.И., не може да се отговори изписан и положен ли е от някое от
лицата И.В.И., В.Л.Б., Е.М.А. или В.Д.Я..
8.Ръкописният текст и подписа в графа „Декларатор" в
Декларация с per. №140819000140 от 17.01.2014 г. с декларатор И.В.И. е изписан
и положен от лицето И.В.И..
Видно от заключението на изготвената по ДП и приета от
съда делото графологическа експертиза, обективирана в протокол №343 от
08.09.2016 г./т.3, л.94 исл./:
1.Подписът в графа „продавач" в Договор за
покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г. най-вероятно не е положен от лицето В.Л.Б..
2.Копието от щемпел на Нотариус, намиращ се на гърба на
Договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г. не представлява копие на
отпечатък от щемпела на Нотариус И. К. с район на действие PC Бургас №255.
Копието от кръгъл печат на Нотариус, намиращ се на гърба на Договор за
покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г., поради лошо качество не може да се
отговори, дали е копие на отпечатък от кръгъл печат на Нотариус И. К. с район
на действие PC Бургас №255.
3.Копието на подпис върху копието на кръгъл печат на
нотариус К., находящо се на гърба на Договор за покупко-продажба на МПС от
14.01.2014 г., представлява копие на подпис, който не е положен от Нотариус И. К.
с район на действие PC Бургас №255.
4.Подписът върху разписката за получаване на покана за
изпълнение от "П.л.Б." ЕООД до С.С. е положен от лицето С.П.С..
Съгласно заключението на извършената по ДП
съдебно-оценителна експертиза, стойността на лекия автомобил - марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
WVWZZZ3CZCP012137 към месец юни 2012 г. е възлизала на 51 476.80 лв.
Последната
сума надвишава 70 пъти минималната работна заплата към момента на деянието,
което е обусловило квалификацията „Големи размери".
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраният по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите Н.В., В.Б., Л.Б., В.Н., Ю.Ю., Г.И., И.П., П.П., М.Д., М.П., И.М.,
Сл.Н., И.П., Д.М., Л.Н. и Г.П.,обясненията на подс.С. и показанията
на свидетелите Е.А., М.М. и В.Я.,обясненията на подс.И.,
заключенията по приетите от съда 3 графологични и оценителна експертизи,
приобщените по реда на чл.281 от НПК писмени доказателства по делото,
свидетелство за съдимост и др.
Горепосочените доказателства, с изключение
обясненията на подсъдимия С. и показанията на св.Е.А. съдът
кредитира изцяло, т.к. същите, съпоставени поотделно и в съвкупност, са
непротиворечиви, взаимно се допълват и спомагат при
изясняване на цялостната фактическа обстановка и водят към
основния факт, а именно - извършени действия от страна на
подсъдимия С. за своене на чужда вещ- лек автомобил, чието владение му е било
предадено от нейния собственик - "П.л.Б." ЕООД.
При анализа на доказателствения материал
съдът се съобрази, както със събраните
гласни доказателства - показанията на
разпитаните в с.з. свидетели, така и с приложените писменни доказателства по
делото – договор за финансов лизинг на леки
автомобил - марка "Фолксваген", модел "Пасат", с номер на
рамата WVWZZZ3CZCP012137 между "П.л.Б."
ЕООД
и и „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна, с управител подс. С.П.С..,
приемо-предавателен протокол, Общи условия към договора, покана за изпълнение от 17.01.2013г./т.2,
л.80/, Справка за просрочени задължения към 17.01.2013г. ведно с приложен
Доклад за извършена работа /ОХ л.80-83/, погасителен план и др.
По отношение на събраните гласни доказателства съдът
намира, че същите следва да бъдат разделени в три основни групи.
В първата такава следва да се отнесат показанията на
свидетелите - Н.В., В.Б., Л.Б., В.Н., М.Д., И.П., Д.М., Л.Н., Г.П. и В.Я. от,
чиито показания се обуславя и тезата на обвинението по отношение на подс.С..
Във втората група гласни доказателства следва да се
поставят обясненията на подсъдимия С. дадени пред съдебния състав, както и в
известна степен подкрепящите го показания на свид. М.А. и прочетените по реда
на чл.281 от НПК показания на свид. М.М..
В третата група гласни доказателства следва да се
поставят обясненията на подс.И. и показанията на свидетелите Ю.Ю., Г.И., И.П.,
П.П., М.П., И.М. и Сл.Н. които се отнасят единствено до обвиненията срещу подс. И. и косвено подкрепят тезата на обвинението
срещу подс.С., доколкото допринасят до цялостното изясняване на фактическата
обстановка.
От
първата група свидетелски показания безспорно се установява, че на 13.01.2012 г., в гр. Варна, бил сключен договор за
финансов лизинг №07584 между „П.Лизинг Б." ЕООД ***, представлявано от св.
Л.В.Б. - регионален мениджър и „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна, с управител
подс. С.П.С. с предмет на договора лек автомобил - „Фолксваген Пасат" с
peг. № В1915РТ и с номер на рама WVWZZZ3CZCP012137.
Безспорно се установява и, че самият
договор и придружаващите го документи са били подписани от пълномощник на С. – св. В. по негова молба,
но подсъдимият по същото време е присъствал на место, както и че лично той е
получил автомобила и в последствие същият е бил ползван и управляван единствено
от него.
От показанията на тази група свидетели, подкрепени и от
писмените доказателства по делото се установява, че след като е изпаднал във
финансово затруднение да обслужва и заплаща лизинга на автомобила подсъдимият С.,
не е предприел никакви правно регламентирани и официални действия по
уведомяване на дружеството лизингодател, с оглед прекратяване на договора и
връщане на вещта или прехвърлянето на лизинговият договор на трето лице чрез
съотметните процедури и постигане на
тристранно писмено споразумение.
От показанията на свид. И.П. се установява, че след
неплащане на няколко лизингови вноски – три на брой, автомобила следвало да се
върне на лизингодателя и да остави на паркинг до заплащане на всички дължими
вноски. В случаите когато не се върне доброволно се позвали услугите на външна
фирма за локализиране и връщане на автомобила – в случая „Анализи и информация“ЕООД с които „П.Лизинг Б."
ЕООД били в договорни отношения.
От показанията на свид. М. и изготвеният от него „Доклад“
безспорно се установява, че преди края на 2012г. автомобилът вече е бил предмет
на незаконно разпореждане и се е намирал във фактическо владение на свид. А..
От подробните показания на този свидетел безспорно се
установява, че въпреки многократните опити да бъде установен, локализиран и
върнат на собственика процесният автомобил подс. С. не само, че не е оказал
никакво съдействие, но напротив - по всякакъв начин е лъгал, заблуждавал и
осуетявал работата на служителите на „Анализи и информация“ЕООД. Безспорно се
установява и, че няколко месеца преди него момент автомобилът вече е бил във
фактическо владение на свид.А., следствие на на незаконна разпоредителна сделка
от страна на подс. С.
От показанията на свид.В.Я. се установява, че в периода
след издирване на автомобила от свид. Д.М. и неговите колеги и след връчване на
поканата за изпълнение на подс.С. на 17.01.2013г. то същият е придобил
автомобила чрез неформална разпоредителна сделка от свид. Е.А., а в последствие
се е разпоредил с вещта по същият начин.
От показанията на
тази група свидетели и от приобщените писмени доказателства безспорно се
установява, че само няколко месеца след сключване на лизинговият договор – а
именно около пет месеца след това, подс.С. се е разпоредил незаконно с
лизинговият автомобил с които си действия е осъществил състав на престъпление
по чл.206 от НК.
В конкретният случай характерното е, че втората група
гласни доказателства, към които са отнесени условно обясненията на подсъдимия С.
дадени пред съдебния състав, както и в известна степен подкрепящите го
показания на свид. М.А. и прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на
свид. М.М., всъщност на практика не противоречат на обвинителната теза, а дори
я подкрепят.
Въпреки заявеното по съществото на делото от подсъдимия и
защитата, че автомобилът бил даден само за „ползване“ на свид.А. и не бил
предмет на разпоредителна сделка, то в обясненията си дадени в хода на
съдебното следствие подс.С. заявява пред съда „….Е. много харесваше
„Пасат“-а и него ден му казах: „Емо, искаш ли да ти дам „Пасат“-а, нали го
искаш?“ Той каза „искам“. Точно така каза, само че не
една кола, а две коли ми даде за първоначалната вноска – един джип „Паджеро“ и
мисля, че една „Шкода“…Един джип, една „Шкода“ и малко пари
ми даде.“./л.197-198/
Така на практика и самият подсъдим сочи, че е извършил
акт на разпореждане с вещ, която не е негова собственост с което на практика в пълен обем се осъществява
състав на деяние по чл.206 от НК.
В показанията си пред съда п/л.196/ свид.А. също заявява
„….Един
ден видях Стойно, който беше си купил една кола „Фолксваген Пасат“ – лизингов -
закупил я като нова с изплащане на лизинг. Бях споменал, че
ако харесам колата и ако се продава, че искам да я купя. Тогава той ми каза „не, няма да я продам“. След известно време каза, че
продава колата и се разбрахме да направим бартер. Дадох му един джип
и още една кола за първоначалната вноска и взех колата….“ , които показания не само че не оборват,
но дори напълно подкрепят обвинителната теза.
От
обясненията на подсъдимия и показанията на свид.А. се установява също така, че
при отправено запитване за възможните варианти за приключване на лизинга същите
са били обяснени на подсъдимия. Пред съда подсъдимия сочи „…Карах колата
няколко месеца и от единия обект не ми платиха голяма сума и сметнах, че няма
да мога да я плащам. Ходих няколко пъти в „Фолксваген“ и питах В. какви са
опциите ако дойде даден момент, че не мога да ги плащам, има ли вариант, ….
какъв е варианта да върна колата, …... Той каза „като дойде момента, ще
мислим.“ Имало варианти – преотстъпване, друг лизинг, да върнеш колата, преоценка
– „който решиш ти“. „Така можем да го направим“, ми каза въпросния г-н В.….“.
Свид. А. също сочи „….От лизинга ме
предупредиха, че без документи след известно време, дори да си платиш, той може
да каже, че не е платена и да не ти даде колата. Аз казах, че
няма проблеми…“. Така безспорно се установява тезата на обвинението, че въпреки описаните
клаузи в договора за лизинг, както и в последствие разяснаните варианти за
прекратяване на договора и връщане на вещта или предоговаряне чрез встъпване на
трето лице подс.С. самоволно е извършил незаконен акт на разпореждане с вещта,
въпреки ясното съзнание, че същата не е негова и че не може да се разпорежда с
нея.
Съдът не кредитира показанията на свид. А. досежно твърденията, че е заплащал редовно
лизинговите вноски доколкото същото е в противоречие с приложените писмени
доказателства относно невнесените лизингови вноски към дата 10.01.2013г. както
и предвид липсата на доказателства подкрепящи в тази част показанията на
свидетеля.
По отношение на третата условна група гласни
доказателства съдът намира, че не следва да
ги коментира, доколкото същите касаят единствено обвиненията срещу подс.И.,
спрямо когото производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът
кредитира изцяло показанията на Н.В., В.Б., Л.Б., В.Н., М.Д., И.П., Д.М., Л.Н., Г.П., В.Я., Ю.Ю., Г.И., И.П.,
П.П., М.П., И.М., Сл.Н., обясненията на подс.И.
които изцяло се подкрепят и допълват от приложените към материалите по
досъдебно производство писмени доказателства.
Съдът кредитира и частично обясненията на подсъдимия С.
дадени пред съдебния състав, показанията на свид. М.А. и прочетените по реда на
чл.281 от НПК показания на свид. М.М. в частта относно извършеното разпореждане
с автомобила.
От изложеното дотук съдът прави извод, че макар и при
сключване на договора за лизинг на инкриминираната вещ, подсъдимият да се е
съгласил с клаузите му, като намеренията му са били да изпълни договорените
такива, то след изпадане във финансови затруднения и спирането на плащинията,
подсъдимият вместо да върне автомобила на лизингодателя или да направи постъпки
за предоговаряне на лизинга или прехвърлянето му на трето лице се е разпоредил
с него като със своя вещ т.е. подсъдимият е осъществил престъпно посегателство
върху чужда движима вещ.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че от правна страна подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 206 ал. 3
вр. ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата около 5 месеца след 30.01.2012 г.,
в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
WVWZZZ3CZCР012137 и с peг. № В 1915 РТ, на стойност 51 476.80 лева, собственост
на "П.л.Б." ЕООД, който владеел въз основа на договор за финансов
лизинг №07584, сключен на 13.01.2012 г. между "П.л.Б." ЕООД ***, чрез
Л.В.Б. - регионален мениджър и "Анджи строй 1" ЕООД, гр. Варна, чрез Н.Т.В.
- пълномощник на управителя С.П.С., като обсебването е в големи размери.
Обект
на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване
на правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие -
противозаконно укрИ.е и разпореждане с чуждо имущество в свой
интерес.
Субект
на престъплението: пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От
субективна страна: деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.
С. е съзнавал, че вещта, която владее е чужда собственост - на лизингодателя "П.л.Б." ЕООД ***.
Съзнавал е, че така предадената му вещ не е негова собственост, с която
може да извършва действия на разпореждане, тъй като съобразно
клаузите на договор
за финансов лизинг изрично е визирано, че вещите предмет на
лизинга са собственост на Лизингодателя през целият срок на договора, но
въпреки това е насочил действията си към укрИ.е и разпореждане.
Волята на подс. С. е била
насочена към постигане на съставомерния резултат. Той е искал
и целял настъпването му.
Квалификацията на деянието по чл.206 ал.3 от НК, а именно: "големи размери" се определя от стойността на
инкриминираната вещ – 51476.80 лева. Последната сума надвишава 70
пъти минималната работна заплата към момента на деянието- 290 лева, определена
с ПМС №300/10.11.2011г., което е обусловило квалификацията „Големи
размери".
Причини за извършване-ниска правна култура,
влошена икономическа обстатновка в страната довела до финансови затруднения на
множество малки и средни предприятия вкл. и това на
подсъдимия.
По отношение възраженията на защитата направени по
същество на делото относно съставомерността на деянието съдът е обсъдил същите
в мотивите си по-горе.
По отношение на твърдяната обективна и субективна
несъставомерност на деянието съдът не споделя същите.
Защитата
визира, че договорът за лизинг на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ бил сключен между
„Анджи Строй 1“ ЕООД и „П.Лизинг Б.“ ЕООД, откъдето сформира
извод, че страна по лизинговия договор е юридическото лице „Анджи Строй 1“ ЕООД, а не подс.С.. Твърди, че това обстоятелство предполага търговски и гражданско-правни отношения
между две юридически лица във връзка с договор за финансово обвързан лизинг, и нямало как подс. С. като
физическо лице да носи гражданско-правна, съответно наказателно-правна
отговорност. Съдът не споделя подобен извод доколкото
юридическите лица нямат собствена воля и субективна преценка, а техните
действия са определят и ръководят от представляващите ги и управляващи
физически лица – или в случая управетил и представляващ юридическото
лице „Анджи Строй 1“ ЕООД е именно подс.С.. Именно и на него лично е
била предадена инкриминираната вещ след подписването на договора за лизинг и
същата е била позвана от подсъдимия. Отделно от горното актът на незаконно
разпореждане с инкриминираната вещ е осъществен от подс.С. – същият се е
разпоредил с автомобила като го е продал на свид. А. и е получил като цена два
други стари автомобила и неустановена парична сума, поради което и възраженията
в тази насока съдът намира за неоснователни.
Защитата счита ,че не е
доказано, че подс. С. е извършил
действия, с които да демонстрира, че присвоява лекия автомобил, който е владеел
на правно основание. Сочи, че е доказано обратно на твърдяното от държавното обвинение, че след
сключване на договора 30.01.2012 г., лизингованата
вещ, предмет на договора, не е предадена след около пет месеца на трето лице, а
е само дадена, за да се управлява от свидетеля Е.М.А..
Изразява
позиция, че когато се дава кола на юридическо лице, никъде в лизинговия договор
не се задължава да се управлява колата само от управителя на дружеството, а се
управлява от ен на брой лица и той може да я предоставя на всеки да я
управлява.
Съдът не споделя подобна позиция доколкото както бе
визирано и по-горе от обясненията на самият подсъдим, както и от показанията на
свид. А. и свид. В.Я., безспорно се установява, че подс.С. е извършил акт на
разпореждане с автомобила като е продал същия срещу определеня договорена цена
– два други автомобила и парична сума.
С оглед изложеното съдът не споделя твърденията в тази
насока доколкото същите са в пълно противоречие с останалият доказателствен
материал и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото.
Защитата
акцентира на това, че след както твърди прокуратурата, че пет месеца е обсебена
колата от подсъдимия след сключване на лизинговия договор с дата 30.01.2012 г.,
то вещта я предава лично той, той попълва формуляра пред „Армеец“ и той я
предоставя в оторизирания сервиз на „Автотрейд“ - на 26.11.2012 г. след ПТП.
Изразява недоумение, ако той само преди
пет месеца, както твърди обвинението в обстоятелствената част на обвинителния
акт, е продал колата, какво прави колата след още шест месеца пак при него. А
за това обаждане и за това пътно транспортно произшествие лично „Порше Лизинг“
го уведомяват. Значи те, към него момент, знаят много добре къде се намира
колата – намира се през една ограда, а именно в сервиза на „Автотрейд“.
Съдът
не споделя подобни изводи, доколкото съдействието на подсъдимия да бъде
отремонтирана инкирминираната вещ след настъпило ПТП, няколко месеца след
извършване на незоконното разпореждане от негова страна по никакъв начин не
онаевинява същия. Напротив това е
поредно доказателство, че към момента на ПТП вещта е била обект на
нерегламентирани разпоредителни сделки мнокократно.
По
отношение на твърденията на подс. С. , че свид. Л.Б. го е уведомил за
настъпилото ПТП и го е помолил той да представи автомобила в оторизиран сервиз
съдът намира същите за недостоверни. Видно от показанията в проведеният
допълнителен разпит на свид. Б., е че същият е категоричен, че подобен контакт
не е осъществяван между него и подс.С.. Горното косвено се потвърждава и от
показанията на свид. Л.Н. и Г.Г. относно установеният принцип на работа в
оторизираният сервиз, поради което и съдът намира твърденията на подс. С. за
недостоверни и единствено обслужващи поддържаната от него защитна версия.
Защитата
счита че в случая действията на
служителите на „П.Лизинг Б.“ ЕООД, които чрез фирма колектор представят
поканата на 17.01.2013 г. и където повече от шестдесет дни, няма извършени
плащания по гражданско-правния ред не са завели по чл.417 от ГПК иск да си
търсят сумата, която е описана в поканата. Съдът намира подобни твърдения за
ирелевантни в случая , доколкото пострадалото лице е потърсило правата си
сезирайки правоохранителните органи и дали и как ще упражнява правата си е
изцяло въпрос на преценка на пострадалия.
Защитата
изразява по същество поредно твърдение, че подсъдимия никога не е отказвал да
върне вещта. Напротив, след твърдяния период за продажба на моторното превозно
средство той съдействал след пътното транспортно произшествие като
лизингополучател - попълвал документите и предоставил автомобила в оторизиран
сервиз. Извежда се липса на пряк умисъл на датата, която се твърди от
прокуратурата, а именно пет месеца след сключването на договора – 30.01.2012 г.
Задължението за връщане на вещта на дружеството лизингодател може да
представлява действие на разпореждане, своене, по смисъла на Наказателния
кодекс, но само при наличие на ясно признание и съзнание на дееца за липса на
основание, а в случая нямало пряк умисъл.
Счита,
че от така събраните в досъдебно и в
съдебното производство писмени и гласни доказателства подс. С. е предал
автомобила на 06.12.2012 г. на „Порше Лизинг“, откъдето сформира извод, че
прекият умисъл за извършване на продажба на лекия автомобил от страна на
подсъдимия от обективна и от субективна страна липсва и моли съда да се
произнесе с присъда, с която да оправдае подсъдимия.
Съдът намира и тези изводи за неправилни и противоречащи
на цялостния доказателствен материал като по горе са изложени
подробни мотиви какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на
какви доказателства, както и за субективната съставомерност на деянието, поради
което и не е необходимо поредно преповтаряне в тази насока.
С оглед гореизложеното съдъ намери възраженията на защитата за
неоснователни.
По съществото на делото подс.С. сочи, че след като вече
бил „дал“ автомобила и с него било настъпило ПТП лично му се обадил свид.Б. и
го помолил той да заяви щетата за да е валидна застраховката. Изразява
недоумение защо тогава лизингодателя не си е прибрал автомобила, след като са
знаели, че не се управлява от подсъдимия.
Съдът не споделя подобна позиция като по отношение на
тези твърдения и тяхната недостовернот вече е изложил мотиви по-горе.
В последната си дума подсъдимият сочи, че не е искал да обсебва
автомобила. Сочи, че вероятно заради проявена небрежност или немърливост е
станало така. Уточнява, че само бил „дал“ на свид.М. да управлява автомобила.
Макар и да не са възражения по съществото на делото съдът намира, че
относно твърдяната субективна несъставомерност следва отново да се отбележи че
такава позиция не се споделя от съда и подробни мотиви в тази насока също са
изложени по-горе.
С оглед изложеното съдът намира и възраженията на подсъдимия за
неоснователни.
При
определяне на наказанието на подсъдимия, на основание чл.54 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние около минималния размер, предвид на
обстоятелствата на извършването му – подсъдимият е
стопанисвал автомобила и да изпадането му във финансови затруднения е заплащал
дължимите вноски.Преустановяването на плащанията не се дължи на умишлени
действия от страна на подсъдмимия, а е следствие на повишаващата се рецесия в
страната.
Съдът взе предвид, че високата стойност на
инкирминираната вещ, обуславя по-тежка квалификация на деянието и не следва да
се приема и като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно съдът се съобрази и с обществената
опасност на дееца, като взе предвид :
смекчаващите отговорността обстоятелства:чисто съдебно минало, полага общественополезен труд, както към момента на
деянието така и към момента на съдебният процес.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на
конкретното деяние,наличието само на смегчаващо и без нито
едно отегчаващо отговорността обстоятелства както и предвид значителният период
от време изтекъл от момента на деянието до момента на постъновяване на
присъдата формира извод, че и най- лекото от предвидените в закона
наказания би се явило несъразмерно тежко за подсъдимия и мотивираха
съда да наложи наказание при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под минималния предвиден
от закона размер, с насоченост около но над средния размер,
предвиден за наказанието „лишаване от свобода” за този вид деяние при
приложението на чл.55 от НК,а именно :
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът
намери, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната
превенция не е необходимо подсъдимият да бъде
изолиран от обществото и с определяне на подходящ изпитателен срок ще се
въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху него. С оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът определи изпитателен срок в предвидения в
закона размер и ОТЛОЖИ изпълнениите на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.55
ал.3 от НК съдът не наложи останалите кумулативно предвидени наказания на
подсъдимия.
По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и
специална превенция.
Съдът възложи направените
деловодни разноски на подсъдимия,
съобразно чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :