РЕШЕНИЕ№
844
гр. Пловдив, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при секретаря
Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова възз. гр. д. №
1156/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С Решение № 345/28.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав,
са уважени предявените от Д.Е.Д. против „Сиксти Кей“ ЕАД кумулативно обективно
съединение искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване
уволнението, извършено със Заповед № 478/ 15.06.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, за незаконно и неговата отмяна и с правно
основание чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода от 15.06.2018 г. до
04.09.2018 г. в размер на сумата от 2357,
18 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размера от
3 000 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано
от ответника „Сиксти кей“ ЕАД в частта му, с която са уважени кумулативно
обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните
му части. Твърди се, че за да достигне до правния извод, че работодателят не е
поискал от служителя обяснения досежно дисциплинарните нарушения, за които му е
наложено наказание, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства и в точност показанията на свидетелката Й. П. От показанията на
този свидетел се установявало, че със служителя е проведен разговор, в който му
е разяснено какви нарушения е осъществил. В този смисъл се твърди, че
служителят е знаел за установените дисциплинарни нарушения, които са му били
разяснени устно, макар в писменото искане за обяснения да не са били подробно
индивидуализирани. На следващо място – от обясненията на работника се
установявало, че последният е знаел за образуваното дисциплинарно производство
и за конкретно установените нарушения. Сочи се, че даденият срок за обяснения
бил съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Твърди се, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание била съобразена с изискванията,
установени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ и е мотивирана. Счита се, че от
събраните в хода на производството доказателства се установявало по безспорен
начин, че служителят е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като се установявало, че
последните били осъществени от Д. умишлено и съзнателно. Вещото лице по
изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза
установило, че е невъзможно подмяната на основният телефон на клиента да се
дължи на техническа грешка, доколкото изисква осъществяване на три активни
действия. Установявало се, че деянията били извършени именно от служителя Д.Д..
В писмените обяснения служителят не отричал осъществяване на установените от
работодателя дисциплинарни нарушения. Установявало се, че всички разговори с
клиенти, за които е направена подмяната, били негативни, като по този начин
служителят избягвал получаването на отрицателна оценка с цел получаване на
по-висок бонус. По изложените съображения се счита, че наказанието съответства
на тежестта на нарушенията, като трудовото правоотношение със служителя било
прекратено законосъобразно. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му
части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок
въззиваемият-ищец е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище
за нейната неоснователност. Твърди се, че на ищеца не е била предоставена
реална възможност, както и разумен и достатъчен срок,
за даване на обяснения.
Първоинстанционното
решение – в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ до пълния му предявен
размер, не е обжалвано, поради което в тази част то е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Първоинстанционният
съд е приел уволнението за незаконно, поради нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, като без да се разглежда
трудовия спор по същество, е уважил предявените кумулативно обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ. За да постанови обжалваното
решение, съдът е приел, че посочените обстоятелства в представеното по делото
писмено искане на обяснения не дават конкретна информация за вменените на служителя
нарушения на трудовата дисциплина. Било посочено единствено, че нарушението се
състои в подмяна на лични данни на клиентите, като от събраните в производството
по делото доказателства се установявало, че личните данни включвали голям набор
от информация за клиентите. Конкретизацията
на вменените на служителя нарушения на трудовата дисциплина била извършена едва
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като дори в нея нарушенията
били посочени общо, без да бъде установено на кои клиенти са били разменени
приоритетните номера, нито кои са били тези номера. Приел е, че едва в
заповедта за налагане на наказание работодателят е уточнил, че като нарушение
на служителя се вменява промяна на основен номер за контакт на крайни
потребители, за каквото нарушение преди това не са били искани обяснения.
По правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК тежестта за установяване законността на уволнението носи
работодателят, поради което необходимо е в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение. А законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл.
195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
От представения по делото
трудов договор № 4484 от 02.05.2017 г. се установява, че ищецът Д.Д. е полагал
труд по валидно трудово правоотношение с ответното дружество „Сиксти Кей“ ЕАД
на длъжността „оператор, техническо обслужване клиенти“ с уговорено месечно
трудово възнаграждение от 800 лв. и възможност за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение от 220 лв. след изтичане на установения изпитателен срок
по чл. 70, ал. 1 КТ. С допълнително споразумение № 11067/02.05.2017 г. страните
са установили нов размер на работната заплата от 900 лв. и възможност, по
преценка на работодателя и в зависимост от резултатите от полагания труд, за
заплащане на допълнително възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се осигурява
защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението.
Ищецът е уволнен
дисциплинарно, тъй като извършил следните твърдени от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина: 1. на 23.05.2018 г. в две обаждания от системата
„Спийчмайнър“ със следната регистрация: ****** и ******, служителят умишлено е
променил основен номер за контакт на крайни потребители без съгласието им; 2. на
29.05.2018 г. в едно обаждане от системата „Спийчмайнър“ със следната
регистрация: *******, служителят умишлено е променил основния номер за контакт
на краен потребител без съгласието му и 3. на 03.06.2018 г. в две обаждания от
системата „Спийчмайнър“ със следната регистрация: ******** и ********,
служителят умишлено е променил основен номер за контакт на крайни потребители
без съгласието им.
Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 478/15.06.2018 г., връчена на служителя на 15.06.2018
г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
В заповедта за уволнение
посочените дисциплинарни нарушения са квалифицирани като такива по чл. 187, т.
8, предл. първо КТ и чл. 187, т. 10, предл. първо КТ, като най-тежкото
дисциплинарно наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ
– „злоупотреба с доверието на работодателя“ и допуснати „други тежки нарушения
на трудовата дисциплина“.
Дисциплинараната
отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се
развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от
последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на
правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Първото процесуално действие след установяване на
нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши,
представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно
наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази
законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт
да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на работника да се защити в рамките на тази
опростена дисциплинарна процедура.
Съгласно константната
практика на Върховния касационен съд, постановена по приложението на чл. 193 КТ, изискванията на посочената разпоредба са спазени, когато в искането за
даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание - нарушението е
посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника
и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се
установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. В този
смисъл е Решение № 7/23.01.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК и Решение № 388/04.10.2012 г. по гр. д.
№ 205/2012 г. на IV г. о.
По делото е представено
писмено искане, адресирано до служителя с изх. № 132/13.06.2018 г., за даване
на обяснения, връчено на последния при отказ на 13.06.2018 г. в 18:18 часа,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
В искането е посочено, че по
сигнал на клиент и извършена проверка е установена „умишлена подмяна и
изтриване на лични данни на крайни потребители на клиент Скай, без тяхно
съгласие“. Като доказателство за установените нарушения са посочени обаждания
със следната регистрация: № ****** от 23.05.2018 г.; № *******от 23.05.2018 г.;
№ ******* от 29.05.2018 г.; № ********** от 03.06.2018 г. и № ************от
03.06.2018 г. В искането е посочено, че констатираните действия са в нарушение
на нормите на чл. 14, т. 1, т. 2 и т. 4, чл. 15, т. 1 и т. 4, чл. 41 и чл. 43,
т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред. Установен е срок от един календарен
ден за депозиране на обяснения. Служителят е дал обяснения в писмена форма, в
които изрично е възразил за краткия срок за депозиране на обяснения. Посочил е,
че дава обяснения по повод твърдяно от работодателя нарушение на Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., като е посочил,
че е възможно да не е спазил всички изисквания за събиране, обработване и
съхранение на лични данни, тъй като не е бил обучен за работа с лични данни.
Твърди, че на 13.06.2018 г. е получил документ (декларация) във връзка със защитата
на личните данни, който прочел и съответно подписал. В обясненията е посочил,
че не е изтривал и подменял лични данни, като е посочил, че единствено е
възможно да е допуснал да размени „местата на подредбата на данни“.
В съдебната практика константно
се приема, че словесното изразяване по
чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от
съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя
за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за
същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения,
съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при
поискване на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал
деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното
време и място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз
основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в
заповедта за уволнение. В този случай важно
е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са
поискани и дадени обяснения - обезпечено е правото на работникът/служителят да
направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги
прецени. Различна е хипотезата, при която в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ
работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези
- тогава изобщо не е спазена процедурата по
чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е
мотивирана. Работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито
съдът да прецени за какво деяние става реч, същото съставлява ли нарушение на
трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли е с правилото на
чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и
съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ.
В случая в искането за
даване на обяснения твърдените нарушения на трудовата дисциплина не са били
ясно конкретизирани чрез посочване на деянието, което според работодателя
представлява „умишлена подмяна и изтриване на лични данни на крайни потребители
на клиент Скай, без тяхно съгласие“ и нарушение на нормите на чл. 14, т. 1, т.
2 и т. 4, чл. 15, т. 1 и т. 4, чл. 41 и чл. 43, т. 7 от Правилника за вътрешния
трудов ред. Не е посочено в какво се изразява констатираната подмяна и
изтриване на лични данни във връзка с посочените телефонни обаждания. Не се
установява и в отношенията между служителя и работодателя да е било ясно в
какво се изразяват твърдените дисциплинарни нарушения, доколкото видно от
дадените обяснения, служителят е счел, че се твърди нарушение на Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. Посоченото
от последния възможно допускане на подмяна на местата на подредбата на личните
данни не следва да се цени като признание на твърдяното от работодателя
дисциплинарно нарушение, конкретизирано едва със заповедта да налагане на
дисциплинарното наказание, а представлява единствено предположение на служителя
за конкретното деяние, което е счетено от работодателя като такова изразяващо
се в подмяна и изтриване на лични данни.
Едва в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е посочил, че служителят Д.
е допуснал нарушение на чл. 14, т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред,
изразяващо се в осъществена на 23.05.2018 г., 29.05.2018 г. и 03.06.2018 г.
„умишлена промяна на основен номер на контакт на крайни потребители без
съгласието им“, като са посочени конкретните обаждания, при които е извършено
нарушението. Наистина е налице съвпадение между номерата на регистрираното
обаждане и датата на констатираните нарушения, които са посочени в искането за
даване на обяснения, без обаче в последното да е индивидуализирано в достатъчна
степен и по ясен начин в какво точно действие се изразява осъществената подмяна
и изтриване на лични данни, и без да е конкретизирано до кои лични данни на
клиента се отнася подмяната, респ. изтриването, а именно – основен номер на
контакт.
Така служителят не е бил
осведомен за вида на нарушението на трудовата дисциплина, за да успее за
упражни правото си на защита, като посочи причините за осъществяване на
деянието, счетено за дисциплинарно нарушение.
Наистина нормата на чл. 193 КТ не изисква форма на искането за даване на обяснения. Това искане може да
бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено
устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника
или служителя. Съдът намира, че от показанията на свидетелката Й. П. – служител
в ответното дружество, не се установява работодателят да е поканил устно
служителя да даде обяснения, като му е разяснил за какви нарушения на трудовата
дисциплина следва да даде обяснения. Свидетелката сочи единствено, че като
представител на работодателя, след изготвяне на докладната записка и
уведомлението за искане на обяснения, поканила служителя Д. на среща, като
последният нито признал, нито отрекъл. Посочил пред свидетелката само, че
единственото нещо, което вероятно би могъл да е направил, е техническа грешка,
тъй като получавал много обаждания. Свидетелката, осъществила проверката по
повод постъпили сигнали за допуснати нарушения от служители, сочи единствено,
че е провела разговор със служителя Д., в който последния не признал, но и не
отрекъл наличието на осъществено от последния нарушение. Свидетелката обаче не
конкретизира предмета на разговора и дали му е разяснила в точност в какво се
изразява твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Нещо повече – в
приложения по делото доклад, изготвен от свидетелката, е видно, че като
нарушение на трудовата дисциплина отново е посочено „подмяна и изтриване на
лични данни на крайни потребители“, без да е конкретизирано, че става въпрос за
промяна на основния номер за контакт на клиенти, без тяхно съгласие.
Също така в хода на
производството по делото се установява, че промяната не се състои в подмяна на
самия номер, оставен от клиента за контакт, а в размяна н местата на
приоритетния номер и втория номер за контакт, по който начин се достигало до
манипулация на системата и липсата на възможност за получаване на негативна
оценка от обслужвания клиент, което от своя страна било предпоставка за
получаване на месечен бонус към основаната работна заплата. Това обстоятелство
дава основание да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ не е била съобразена с изискванията на разпоредбата на
чл. 195 КТ, доколкото не е била мотивирана чрез посочване на обстоятелствата,
от които да е видно за какво нарушение на трудовата дисциплина е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание на провинилия се служител.
По така изложените
съображения и съдът в настоящия съдебен състав намира, че са налице
предпоставките по чл. 193, ал. 2 КТ за отмяна на уволнението, без пристъпване
към разглеждане на правния спор по същество.
Предвид основателността на
исковата претенция за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна,
налице са налице основанията и за разглеждане на кумулативно съединения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за принудителна
безработица.
Както бе изяснено, по
силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е
длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по
релевираните във въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който
се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във
въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали правилно е изчислен периодът
и размерът на претендираното обезщетение
за оставане на служителя без работа, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които стават част от
правните съждения на настоящото решение.
Съобразно обстоятелството,
че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства
изцяло на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а
въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция в полза на въззиваемия - ищец следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски за процесуална защита и съдействие. От представените своевременно
в производството списък на разноските и договор за правна защита и съдействие
се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер от 1 000 лв., досежно размера, на което е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на
жалбоподателя. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и
съдействие по предявените кумулативно искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 3 КТ се определя на основание чл. 7, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на сумата от
885 лв. Доколкото договореното и заплатено възнаграждение надвишава този размер
и с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност пред въззивната инстанция, съдът намира, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 900 лв.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК при обосноваване на предпоставките за
допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
345/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Сиксти Кей“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Кремиковци, бул. „Ботевградско шосе“ №
264, да заплати на Д.Е.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, офис 1, чрез адв. А.Д., сумата от 900
лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция по възз.гр.д. № 1156/2019 г. на
Окръжен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.