Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138 / 28.02.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2076 по описа за 2018
година; взе предвид следното:
Предявен е на
28.08.2018 г. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД от Г.П.Г. с ЕГН **********
против Г.В.П. с ЕГН **********, с трето
лице помагач на страната на ответника - Н.Д.М. с ЕГН **********;***.
Ищцата твърди, че от няколко години постоянно живеела в ********.
В същата махала живеел и ответникът, като притежавал няколко крави. Една от
тях, на цвят черна с бели петна с кичурче отгоре до рогцата, била много
агресивна и на няколко пъти нападала и наранявала леко съселяни. Ищцата се
страхувала от нея, добре я отличавала по външен вид и винаги се пазела от нея,
когато я срещнела. На 12.03.2018 г. ищцата се движела по улицата към дома си,
когато в близост до една сграда – плевня от кирпич, неусетно зад гърба й се
движело същото животно, но било късно да се предпази. Кравата с бутане обърнала
ищцата към себе си и я атакувала в областта на гърдите, като чрез блъскане
успяла да я притисне силно в стената на плевнята. Затискайки я, тя й нанесла 6
удара – пет пъти на различни места в посока от дясната към лявата мишница и два
пъти в областта на шията и дихателната тръба. След това кравата мушнала единия
си рог под елека на ищцата в областта на мишницата и я вдигнала нагоре. Жената
викала силно и в момента, в който животното я вдигнало във въздуха, П. К. П. й
се притекъл на помощ, прогонвайки кравата с две тояги. Ищцата не можела да
помръдне от мястото си, като П. се обадил на сина й, да извика линейка, която я
отвела в Хирургично отделение на МБАЛ-Хасково. Същия ден ищцата постъпила на
болнично лечение там. Констатирани били причинените й от животното травми –
контузия на корема и гръдния кош, счупване на 1,3 и 8 ребро в дясно, счупване
от 5-то до 9-то ребро в дясно по мишничната линия и съмнения за счупване на
6-то ляво ребро. Причинени й били контузионни промени и застой в белите дробове
и двустранни малки плеврални изливи. След проведеното й болнично лечение, тя
била изписана за домашно такова. По време на причиняване на травмите, в периода
на лечението и понасяйки последиците им и до сега, ищцата претърпяла значителни
болки и страдания. В областта на гръдния кош чувствала особено остра болка в
местата на нараняванията, като изобщо не можела да се движи около 4 месеца,
през което време била на легло и с памперси. Чувствала постоянни затруднения в
дишането, проходила след още 2 месеца и то само с по няколко крачки. И до
момента продължавала да чувства болки и затруднено дишане при придвижване до
2-3 метра, запъхтявала се и сядала. Тя продължавала да се придвижва само до
толкова, вече около 6 месеца от причиняване на уврежданията. Това й състояние я
ограничило на лежащ и полулежащ режим, свързано с невъзможност да се обслужва
сама, откъм ежедневни нужди, лична хигиена и нормален начин на хранене.
Понесените болки и страдания ищцата оценявала за възмездяване със сумата от 8
000 лв.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от животно,
негова собственост, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното
изплащане, като й присъди и направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание тя се явява лично и с пълномощник, като поддържа предявения иск и
иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен. Възразява, че не бил пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, а като ответник следвало да участва Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,
и да бъде ангажирана отговорността му по чл.50 предл.второ ЗЗД, т.к. не е
изпълнил задължението си за надзор над поверената му вещ. Ответникът възразява,
че липсвали доказателства, че именно крава – негова собственост е причинила
сочените от ищцата вреди, като описаното в исковата молба животно не можело да
се индивидуализира сред множеството други в стадото, имащи сходни белези, които
били собственост на различни хора от селото. Единственото сигурно доказателство
по отношение на собствеността била ушната марка на животното. Но дори и да били
причинени вреди, ответникът не следвало да носи отговорност за тях. Както той
самият, така и други собственици на животни в селото, предоставили срещу
заплащане грижите по тях на нает от тях пастир. За общото стадо от всички крави
на селото повече от пет години се грижел пастирът Н.Д.М.. След като сутрин му
предадели животните, пастирът поемал ангажимента, да ги води и да се грижи за
тях, като носел отговорност, както за животните, така и за причинените от тях
вреди, считано до завръщане на животните от паша и прибирането им в обора. Не
отговаряло на действителността ищцовото твърдение, че именно животното на
ответника показвало лош нрав, каквито оплаквания той не бил получавал до
момента. Нещо повече, случвало се и негови съседи, вместо него, да прибират
животните му в обора. Същевременно, ищцата проявявала неподходящо и агресивно
отношение по отношение на животните – много от собствениците на животни
споделяли и се оплаквали, че при посрещане на стадото, ищцата удряла с тояги и
плашела животните, при което нормално било това да раздразни животното. Ето
защо, ищцата допринесла за претърпените от нея вреди. Не отговаряло на истината
и обстоятелството, че ищцата била неподвижна 4 месеца, т.к. и ответникът и
негови съседи я виждали многократно да се разхожда из селото няколко седмици
след случилото се. Ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като му се
присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа лично и
чрез пълномощник в открито съдебно заседание.
По искане на ответника, на основание чл. 220 изр.І, вр. чл.219 ал.1 от ГПК,
с определение № 1563/01.11.2018 г. по настоящото дело, съдът допусна до участие
в настоящия процес и конституира като трето лице помагач на страната на ответника
- Н.Д.М. с ЕГН ********** ***. На третото лице се предостави възможността, да
упражни процесуалните права, с които разполага и самият ответник /чл.221 ал.1
от ГПК/, респ. изпратиха му се за отговор исковата молба и отговора на
ответника, ведно с приложенията им, като му се даде право на отговор в
едномесечен срок от получаването им. От тази възможност той не се възползва. В
указания му срок, ищецът възрази, на основание чл.222 от ГПК, това трето лице
да замести и освободи ответника в настоящото производство. В открито съдебно
заседание трето лице помагач се яви лично, като признава, че е пастир на
животните в селото, но имал задължение да ги контролира горе на баира, а не в
селото, където всеки трябвало да си изпраща и посреща животните. Въпросната
крава била на ответника, а трето лице помагач нямало никаква вина за случилото
се.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На името на ищцата е представената по делото епикриза И.З.
№ 4628/2018 г., издадена от отделение Хирургия при „МБАЛ – Хасково“ АД, с дата
на постъпване на пациента 12.03.2018 г. и дата на изписване 16.03.2018 г. Видно
от нея, поставена й е окончателна диагноза S36.40 Контузио абдоминитис ет торацис – Фрактура на
първо, трето и осмо ребра в дясно. В снетата по данни на ищцата и на
придружителя й анамнеза се сочи, че постъпва в отделението по повод наранявания
в областта на гърдите и корема от крава. Обективното й състояние е посочено
като увредено общо състояние, афебрилна, травма на корема и гърдите, с фрактура
на поредица от ребра, като остава за наблюдение и лечение. Епикризата сочи
резултатите от назначените й изследвания, в т.ч. двустранни контузионни промени
в белите дробове, на фона на застой, двутранни малки плеврални изливи,
контузионен бял дроб в дясно. Назначена й е била терапия с водно-солеви
разтвори, медаксон, перфалгин, аналгин и ПКК на 6 часа, при консервативно
лечение. Сочи се, че ищцата е била изписана от отделението с подобрение след
проведеното медикаментозно лечение, като болковата симптоматика намаляла
чувствително и са дадени препоръки и терапия за дома, с два контролни прегледа
на 19. и 30.03.2018 г. На името на ищцата е и представеното съдебномедицинско
удостоверение № 383/18 г., издадено й на 15.08.2018 г. от д-р Х. Е. – съдебен
лекар, вещо лице към Окръжен съд гр. Хасково. Въз основа на предоставените му
документи, лекарят е дал заключение, че ищцата е получила увреждания – контузия
на корема и гръдния кош, счупване на първо, трето и осмо ребра в дясно, по
данни от рентгеното изследване – счупване от 5-то до 9-то ребра в дясно по
мишничната линия, съмнение за счупване на 6-то ляво ребро. Описаните увреждания
били причинени от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по
начина, времето и обстоятелствата, описани от предварителните сведения – от
удар от крава. Причинено било разстройство на здравето, временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на контузията на белите
дробове. Причинено било и трайно затруднение в движението на снагата, по
смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупването на три ребра в дясно.
По искане и на двете страни, по делото се събрата и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите П. К. П., А. Х. М. и Ж. П. Г., посочени от ищцата; както и М. А. М. и А. М. А., посочени от
ответника, като разпитът на всички се извърши в присъствието на вещото лице. Св.
П. е 66-годишен братовчед на ищцата и неин съсед в с. С., като живее на същата
улица, на която станал процесният инцидент - на главната улица, а Г. живеела на
съседната напречна улица към реката. Там имало изоставена чешма и плевня, с
дърво, като траверса, на което сядали да чакат животните си. Така било и тази
вечер – към 19,30 ч. там били св. П., съпругата му и ищцата и когато животните
взели да идват, двамата съпрузи си тръгнали, а ищцата останала да чака своите 6
крави. След като прибрал животните си, свидетелят излезнал от долния край на
имота си, откъм улицата на ищцата, и видял въпросната крава, че е закачила с
рога си ищцата, която била облечена с елек без ръкави. Св. П. започнал да вика,
кравата я оставила и си тръгнала с другите животни в посока на запад, където
били на ответника и на едно друго момче кравите, а ищцата отново седнала на
дървото, като казала че не може да стане и се оплаквала от болки в гърдите,
където я блъскала кравата. През това време дошла и съпругата на св. П. и той ги
оставил и отишъл до сина на ищцата П., за да го уведоми, че една крава е
блъснала майка му и я е закачила с рога. Свидетелят предполага, че преди той да
излезе кравата е блъскала Г. в стената, на която било сложено това дърво. Ищцата
и синът й живеели заедно в с. С.. Тя не можела да стане от дървото и се принудили
да извикат Бърза помощ, линейка. Впоследствие дошъл един комшия на ответника
или братовчед му М., а след малко и самият ответник. По - късно св. П. разбрал,
че тази крава е на ответника. Тя била от рода на черно-шарените, в черно и
бяло. Имало една сутрин, когато след като си изпратил животните, същата тази
крава се насочила към св. П., но той успял да избяга. В стадото имало и други
крави от черно-шарена порода и свидетелят не бил сигурен, че точно на ответника
е тази крава, защото не познавал всички животни, но после се разбрало, че е
негова – така разправяли съседите. Вечер всеки си изчаквал кравите от стадото,
излизал на улицата, изчаквал ги и ги прибирал. Пастири в тяхното село били
третото лице – помагач и неговата съпруга. Ищцата качили на носилка в
линейката, като съпругата на св. Пенев заминала с нея и се прибрала вечерта към
23 часа, а Г. останала в болницата с 5 счупени ребра, както обяснил синът й. Тя
се прибрала на село след 5 дни и не била в добро състояние. Съпругата на св. П.
ходела да я обслужва в продължение на 2 – 3 месеца, сутрин, обед, вечер й носела
кафе, закуска, обяд. Синът й ходел на работа, а и не можел да готви. През това
време Г. била на легло, а вече след 3-я месец св. П. я видял да ходи из селото.
Когато на место на инцидента дошъл ответникът, свидетелят го попитал, дали не е
негова тази крава, но той отвърнал, че няма крава, която боде. Съмнявали се, че
кравата може да е и на братовчед му М., но той казал, че нямат такава крава. 2
– 3 дни след инцидента, св. Пенев разбрал, че са я продали тази крава. Г. бил
собственикът й и той я продал. Същата тази негова крава нападнала и св. П. по-рано,
а и на два пъти един негов съсед Ж.. Свидетелят не знаел за друга крава в
стадото, която да напада така. Г. не била агресивна, не е удряла животните, но
свидетеля не може да каже, дали тя е предизвикала животното така да постъпи с
нея. Сега тя носела бастун, но в деня на инцидента св. П. не обърнал внимание,
дали го е носила. Тя била инвалид и си се движела трудно и преди инцидента.
Когато кравите се прибирали от паша, свидетелят ги чакал пред вратата си, а
пастирите ги водили, кравата сама се отделяла и си знаела пътя. При този
инцидент пастирите – К. и жена му - били останали отзад и дошли малко по-късно.
Свидетелката М. е съпруга
на третото лице – помагач, като двамата били от с. Минерални бани, но пасели животните
в с. С.. В деня на инцидента и след него, тя отишла да кара кравата на ответника
до вкъщи с други крави, които били в горната махала, и гледала, накъде ще завие
животното. Кравата на ответника била черно-бяла, с кичурче на главата и с малки
рогца и тя завила към дома на ответника. Св. М. му казала, че кравата му боде,
но той набедил братовчед си А., че е негова или на някой друг, но не и негова. Тя
видяла по-напред, че тази крава бутнала и бодяла един друг възрастен човек Ж.,
но казала на ответника след случая с ищцата, за който свидетелката разбрала
по-късно, когато я закарали в болницата. Пастирите нямали ангажимент, да ходят
от портата да вземат и да връщат животните, но в този ден св. М. завела кравата
до ответника, защото казали, че е набола ищцата, и той си я прибрал в обора. На
следващия ден тази крава вече я нямало и повече не я видели. Г. имал 4 крави, но сега останали 3. Свидетелката и съпруга й пасели
животните в селото от 5 години, от когато тази крава си била в стадото. Имало и
други такива крави, но без кичурчето, по което и по малките рогца св. М. я
разпознавала. На следващия ден тя ходила у ищцата, но на св. П. жената казала,
че ищцата е в болница. Същата жена после ходила да обслужва ищцата, а св. М.
ходела да й пуска животните, когато синът й е на работа, защото ищцата не
можела да става. И от преди ищцата не можела да си пуска животните, т.к. била
инвалид и имала проблеми с ръката. При самия инцидент, св. М. и съпругът й били
отзад и събирали другите крави. Тя чула викане за помощ, като св. П. и жена му спасили
ищцата, което свидетелката видяла, а после тръгнала след кравата с кичурчето и
с малките рогца, да види на кого е, като останалите крави на ответника си били
отишли. Кравата си завила в тяхната посока - в посоката на ответника, където
живеел и братовчед му А., който също имал крави.
Свидетелят Г. е на 87 г. и живее в с. С., като в селото гледали крави. Той
имал проблем с една крава - черна, с малки рогчета, с малко бели петна отпред и
отзад. Самият той също имал крава и редовно като я изкарвал, стоял отвън до
вратата. Една сутрин проблемната крава отишла при него, уж да мирише, но взела
да бута и св. Г. я изпъдил. На следващата сутрин с комшията му Р., като пуснали
кравите, свидетелят му разказал, че тази крава предния ден искала да го боде,
но не успяла. И докато двамата си говорели, същата крава се извъртяла, засилила
го в стената и го натиснала. Св. Г. извикал и съседът му Р. я изпъдил. След
известно време, свидетелят видял ответника, но той отрекъл да има крава, която
да боде. Месеци минали, когато за втори път, докато пак говорел със съседа си Р.,
тази крава пак натиснала св. Г. и съседът му отново го спасил. Същият този ден
вечерта тази крава ударила и ищцата. Тогава свидетелят не знаел, чия е кравата,
мислел, че е на ответника, защото той ги пускал рано сутрин, но и А. М. пускал
неговите рано. Били две такива крави еднакви. Но след втория случай св. Г. си
казал, че вече ще види, на кого е това животно и го последвал, ответникът бил
на пътя и свидетелят му казал за нея, при което той го попитал, защо не му е
казал по-рано за нея. Свидетелят му напомнил, че преди време му е казал за нея,
но той отрекъл да е негова. Той не отишъл да види, дали ответникът вкарва тази
крава у тях. Все една и съща била кравата, която го ударила два пъти, и след
2-3- дни тя изчезнала. Св. Г. не е видял, коя крава е ударила Г..
Свидетелят М. живее в гр. Х., но си ходел на с. С. през два дни. В деня на
процесния инцидент, вечерта си чакали кравите, които били на свидетеля, но баща
му ги гледал. Една от тях не си дошла и св. М. тръгнал да я търси при
говедарите. Говедарката скочила срещу него, че неговата крава ударила ищцата,
но говедарят казал, че неговата крава си отишла на обяд. Свидетелят отишъл да
види, какво става. Ищцата седяла на едно дърво и казали, че някаква крава я е
ударила. Св. М. се прибрал в къщи и от баща си научил, че тяхната крава се
прибрала на обяд. Той не разбрал, коя крава е ударила Г.. Пастирката казала, че
неговата крава я е ударила, а после казали, че била някоя бяло-черна. Кравата
на св. М. била черно-кафява и гладка, не на петна. Когато отишъл на местото на
инцидента, там заварил сина на ищцата, говедарите и на П. жена му. Те казали, че
някаква крава я е ударила, а на место вече нямало крави. Св. М. живеел с
ответника през една уличка, помагали си като комшии за животните. Ответникът
имал 4 крави, но в момента имал 3, четвъртата продал в м. септември или м. октомври миналата година, защото била болна и стара -
бяла с кафяви петна. При прибирането на кравите, говедарят трябвало да отива до
тях, за да види, дали се прибират кравите в двора, но те често ходели да си
търсят животните, защото не ги докарвали. В обора на ответника, св. М. не бил виждал
агресивни животни и не бил чувал, някой друг да е нападан от крави. Сред
кравите на Г. нямало такава, която да е черна с бели петна. Той продал крава
бяла с кафяво, а му останали - една бяла с кафяво, друга чисто черна и третата
пак черна без петна.
Свидетелят А. е на 74 г. и е съсед с ответника в с. С.. В деня на процесния
инцидент, вечерта си чакали кравите до едно дърво, до тях, и като дошли първите
крави свидетелят се прибирал да ги връзва. Набедената крава си дошла в 12 часа
- черна, без петна, гладко черна, която свидетелят продал
през м.11., а цяло лято си била у тях. Синът му М. се прибрал да пита, дали
черната крава си е вкъщи, след което се върнал на инцидента. На сутринта св. А.
питал говедаря К., какво е станало, и той казал, че била някаква черно-шарена крава,
но не знаел чия е. Свидетелят и ответникът си помагали като съседи за
животните, като никоя от кравите на Г. не били посягали на св. А. и на сина му.
Никой не бил казал в селото, че има крава в стадото, която да посяга, в т.ч. и
св. Г.. Самият св. А. бил 8 години говедар на селото. Сутринта говедарят трябвало
да забере животните и той знаел, от къде, хората си пускали животните отвън и
той ги забирал от улицата. После вечерта, ги докарвал до Г., където му била
колата и от там си заминавал за Минерални бани. Често се налагало да си търсят
кравите. Ответникът продал в м. юли или в м. август една бяла крава, на която й
се повредило вимето.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищцата, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е коментирало в
заключението си горепосочените й медицински документи, а така също и
допълнително представени му, в т.ч. и образни изследвания, както и й е извършило
преглед на 12.01.2019 г. Сочи, че след изписването от хирургично отделение,
ищцата е продължила лечението си в домашни условия с аналгетици и отхрачващи медикаменти,
като е приемала антибиотик още 7 дни. През първия месец тя е била на леглови
режим, като е била обслужвана и хранена в леглото от друго лице, правила е
спорадични опити за изправяне. След 4-я месец е започнала да ходи, но само в
дома си за по няколко метра, след което се налагало да почива. През тези първи
4 месеца болката намалявала, но с много бавни темпове, като дълго е използвала
аналгетик, а към момента на прегледа от вещото лице все още се уморявала при
ходене. При обсъждане състоянието на ищцата,начинът на протичане и времетраене
на възстановителния процес, вещото лице е взело предвид и допълнителни нейни
заболявания. Според представено от ищцата ЕР № 2159/03.09.2012 г. на ТЕЛК при
МБАЛ-Хасково АД, през 1975 г. тя е оперирана по повод на карцином на лява
млечна жлеза, с пълна ампутация /уточнено в открито съдебно заседание/, като е
провела и гама терапия. След няколко месеца мускулатурата на лявата ръка
постепенно атрофирала до степен да не може да хваща с тази ръка – захватът с
нея станал невъзможен, появил се нарастващ оток до тежка степен, закърнели
движенията във всички стави на този крайник и той станал почти неизползваем.
Това й състояние имало значение за основен принцип в ортопедията, че при хора с
такива тежки увреди на горен крайник, се променяла и дисбалансирала походката.
Затова в случая ищцата не е можела по-бързо да се отдалечи от животното или
дори да се защити от него. По повод бавно изчезващата болка от травмираните
ребра, на 15.08.2018 г. ищцата направила нова рентгенография на дясната гръдна
половина, от разчитането на която се
установявало - прекарана фрактура на 1,3
и 8 ребро в дясно по аксиралната линия, белодробен паренхим – данни за
бронхитис хроника, емфизема пулмонум. Вещото лице сочи, че при няколкократни
удари при инцидента от 12.03.2018 г., нанесени от главата на кравата върху гръдния
кош на ищцата, последната е получила фрактури на няколко ребра – счупване на 1,
3 и 8 ребро в дясна гръдна половина по аксиралната линия, двустранна контузия
на белите дробове, друстранни малки плеврални изливи. Тези увреждания били
причинени от действието на твърд, тъп предмет – главата на кравата, и можели да
се получат по начина, описан в исковата молба по времето и обстоятелствата,
уточнени от ищцата и от медицинската документация. Те били разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което се дължало на контузията на белите
дробове. Вещото лице споделя описания от ищцата механизъм на причиняване на
травмите. Сочи, че средностатистическият период на зарастване на фрактури на
група ребра е около 45 дни. В случая освен счупването на трите ребра, налице
била и контузия на белите дробове, с двустранни малки плеврални изливи.
Изхождайки от обстоятелството, че ищцата от дълги години страдала от хроничен
бронхит, белодробен емфизем и пневмофиброза, което по начало водело
до затруднена функция на белия дроб /уточнено в открито
съдебно заседание – според решение на ТЕЛК 2012 г./, можело да се заключи, че
наличните след травмата й плеврални изливи, а също и хематомите в
междуребрената мускулатура – ще се резорбират много по-бавно, което се е
случило и при ищцата. Предвид силно изразения болков синдром, тя не е можела да
движи снагата си дълго време, дишането й е било повърхностно и учестено,
залежала се е. Всички тези компоненти обуславяли бавното отзвучаване на
клиничните белези на травмата, като е започнала да се изправя и прохожда чак
след 4-я месец. Вещото лице сочи, че счупването на ребра по принцип и в
конкретния случай е съпроводено с много силна, остра, пробождаща болка, като
затруднява дихателните движения и принуждава човек да диша повърхностно и
учестено. След процесния удар, ищцата не е можела да се придвижва
самостоятелно, поради нарушена костна структура на гръдния кош. Счупванията на
ребра предизвиквали ирадиация на болката напред към гръдната кост и назад към
гръбначния стълб, който участвал при ходене. Поради това в първия час след
травмата, ищцата дори не е искала да се придвижи до дома си. По време на
следхоспитализационния период, болковият синдром оставал твърде силен и
сковавал човек към леглото, като го принуждавал да спазва пълна адинамия.
Ищцата била принудена към леглови режим 4-5 месеца поради бавното отзвучаване
на болковия синдром, на фона на придружаващи заболявания. Ако не бил ударът, наранил
белия дроб, тя щяла да има тези дихателни проблеми в малко по-малка степен.
Такава контузия на здрав човек по същия механизъм щяла да отзвучи за 6 – 7
седмици, а при ищцата било нормално да продължи в 3 – 4 пъти по-голям период.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото се установиха всички
кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск по чл.
50 изр.I от ЗЗД – наличие на твърдяната в случая вреда; вредата да е произлязла
от вътрешните свойства на соченото животно или от неупражняван му надзор;
животното да е собствено на ответника или под надзора на третото лице - помагач,
като негов пастир, които да са проявили бездействие; причинна връзка между
свойствата на животното или бездействието и настъпването на вредите.
Отговорността по сочения законов текст е обективна и безвиновна. Тя е за
увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ или животно, без
връзка с действия или бездействия на лицата, които ги ползват и притежават, или
на лицата, под чийто надзор са. Страните по делото не спорят, а и от събраните
по делото множество доказателства по категоричен начин се установиха
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, и уврежданията, които ищцата
е получила в следствие на него. Тя живее със сина си в с. С. обл. Х., където двамата
отглеждат животни – шест крави, така както и много други техни съселяни. Всички
крави от селото образували едно общо стадо, като сутрин били пускани от
собствениците си на паша, а вечер – прибирани обратно в домовете им. Към
процесния момент и 5 години преди това, пастири в селото били третото лице –
помагач и неговата съпруга св. М.. Обичайно, в уречен час, всеки стопанин сам
извеждал животното и го пускал на улицата си, като то само се включвало в
стадото, водено от пастирите. Вечер по аналогичен начин, пастирите връщали
стадото по главната улица на селото, като всяко животно си знаело пътя до дома,
само се отклонявало по него и било посрещано от стопанина си. Така било и в
процесния ден, на 12.03.2018 г., надвечер към 19,30 ч., когато св. П.,
съпругата му и ищцата, които живеели в съседство, чакали навън животните си.
Първи дошли животните на св. П., като той и съпругата му тръгнали да ги
прибират, а ищцата останала сама, да чака своите, седнала на дървена траверса,
опряна до стена. След като прибрал животните си, свидетелят излезнал от долния
край на имота си, откъм улицата на ищцата, и видял крава, закачила с рога си
ищцата, която била облечена с елек без ръкави. Той започнал да вика, кравата я
оставила и си тръгнала с другите животни в посока на запад, а ищцата отново
седнала на дървото, като казала че не може да стане и се оплаквала от болки в
гърдите, където я блъскала кравата. С линейка ищцата била отведена и приета за
лечение в Хирургично отделение при „МБАЛ – Хасково“ АД, където са констатирани
уврежданията й, след подобрение е изписана, като е продължила възстановяването
си у дома. Непосредствено след инцидента, кравата изчезнала от стадото на
селото, а по-късно се разбрало, че е била продадена. По изложените и установени
по делото данни, страните не спорят.
Основният им спорен въпрос е, дали животното, причинило инцидента и
уврежданията на ищцата, е именно сочената от нея крава, която да е била
собствена именно на ответника в настоящото производство. След съвкупния анализ
на събрания по делото изобилен гласен доказателствен материал, съдът достига до
положителен отговор на този въпрос. В тази насока са еднопосочните показания на
разпитаните по искане на ищцата свидетели, които не се опровергават от тези на
посочените от ответника. Съдът цени преди всичко показанията на св. М., която
както се посочи от пет години заедно със съпруга си, е пастир в селото, респ.
много добре познава животните. Тя подробно описва животното, причинило
инцидента - черно-бяла крава, с кичурче на главата и с малки рогца, която
завила към дома на ответника. В същата насока са и показанията на св. П., видял на
место кравата - от рода на черно-шарените, в черно и бяло; както и на св. Г.,
който сам имал проблеми със същата крава - черна, с малки рогчета, с малко бели
петна отпред и отзад. Св. М. е категорична, че кравата е била собствена на
ответника в настоящото производство, като тя от 5 години била в стадото им.
Същата тя виждала да завива към дома на ответника и след инцидента с ищцата му
казала, че кравата му боде, но той набедил братовчед си А.. Този ден заради
инцидента, тя завела кравата до ответника и той си я прибрал в обора. На
следващия ден тази крава вече я нямало и повече не я видели. При самия
инцидент, св. М. и съпругът й били изостанали отзад и събирали другите крави. Изложеното
се подкрепя и от показанията на св. П., който пропъдил животното и го видял,
как то тръгнало с другите животни в посока на запад, където живеел ответникът,
а по-късно разбрал, че кравата е именно негова и скоро след това я продал –
така говорели съседите, а и самият свидетел, като и св. Г., имали проблеми с
нападения от тази крава, а друга агресивна в стадото нямало. Св. Г. посочи пред
съда, че същата крава го е нападнала на три пъти – първият път не се стигнало
до удар, но втория и третия – животното го ударило, съборило и блъскало.
Третият от случаите бил сутринта на деня, когато се случил процесния инцидент с
ищцата. Св. Г. си казал, че вече ще види, на кого е това животно и го
последвал, ответникът бил на пътя и свидетелят му казал за нея, при което той
го попитал, защо не му е казал по-рано за нея. Предвид изложеното, съдът
приема, че собственик на кравата, причинила процесния инцидент и увредила
ищцата, е била собствена на ответника по делото. Показанията на посочените от
него свидетели – баща и син, не разколебават този извод на съда, още повече, че
впечатленията им за инцидента не са непосредствени, а и двамата не са
незаинтересовани от изхода на спора – от една страна, като съседи в близки
отношения с ответника, като взаимно си помагали точно в обгрижването на
животните си; но най-вече – като стопани, за които първоначално също е имало
съмнение, че въпросното животно може да е било тяхно. Така процесната вреда за
ищцата е резултат от неупражняван ефективен надзор над животното, което се доказа,
че към датата на инцидента е било собствено на ответника и към момента на
настъпването му е било под надзора на третото лице – помагач, като пастир на
стадото. И двамата са проявили бездействие, в причинна връзка с което са
настъпили вредите. Нещо повече, предвид коментираните по – горе и кредитирани
от съда свидетелски показания, далеч преди процесния инцидент и двамата са били
наясно, че това животно създава проблеми, оставено само и без надзор.
Няколкократно то е атакувало и удряло и други хора от селото, в т.ч. св. П. и
св. Г.. Въпреки това, нито собственикът, нито пастирът, са взели ефективни
мерки, за да предотвратят настъпването на процесния инцидент. Лично св. Г. след
втория от инцидентите с него уведомил ответника, че кравата му боде, а св. М.,
макар да видяла случаите със св. Г., едва след инцидента с ищцата предприела
действия, да уведоми ответника за агресивното му животно. Обстоятелството, че
кравата е нападала и друг път хора от селото /св. П., св. Г./, обосновава
по-висока степен на отговорност на ответника и на третото лице - помагач, тъй
като те са били длъжни, с оглед осигуряване безопасността и на други лица, да
поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така,
че да не се допускат евентуални инциденти – а това не е било изпълнено.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск, насочен
единствено към ответника, като собственик на животното - за доказан в своето
основание. Изрично в тази разпоредба на чл.50 от ЗЗД е посочено, че
собственикът на животното и лицето, под чийто надзор то се намира, отговарят
солидарно за причинената вреда, дори и когато животното се е изгубило или е
избягало, като кредиторът може да иска изпълнение от всеки от
длъжниците /чл.122 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.222 от ГПК/. Тези две лица отговарят не
за свои виновни действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира
под надзор на съответното лице (безвиновна отговорност). За наличието на
отговорността е достатъчен фактът на нападението, за да се обуслови
отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното.
Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в
резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и
изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина
на пострадалия. Подобна хипотеза, изключваща отговорността им, в настоящия
случай не се установява.
Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът
не доказа възражението си, че ищцата проявявала неподходящо и агресивно
отношение по отношение на животните – много от собствениците на животни
споделяли и се оплаквали, че при посрещане на стадото, ищцата удряла с тояги и
плашела животните, при което нормално било това да раздразни животното; с което
тя допринесла за претърпените от нея вреди. По делото не се събраха каквито и
да било данни в изложената насока, а и подобно поведение на ищцата в случая,
останала насаме с животното и при трайно увреден горен ляв крайник, което да я
постави в опасност - е лишено от всякаква житейска логика. Същевременно от показанията
на свидетелите се установява, че не ищцата е нападнала животното, не тя го е
приближила, не го е провокирала физически – за да се приеме, че животното я е
нападнало при проява на инстинкт за самосъхранение. Според трайната практика на
ВКС, съпричиняване е налице, когато с действията си съответното лице е
допринесло за настъпване на вредите, респективно когато е налице причинна
връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. В случая
обаче по изложените съображения, няма
съпричиняване, тъй като не е установено поведение на пострадалата, което да е
повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението,
респективно да е подразнило животното или да е било провокативно. Съдът намира,
че в случая е без значение и обстоятелството, че ищцата е била по-трудно
подвижна, предвид предходно нейно онкологично заболяване, довело до тежка увреда
на горен ляв крайник и дисбаланс в походката й, при което тя не е можела
по-бързо да се отдалечи от животното или дори да се защити от него /според
данните по съдебно-медицинската експертиза/. Както се посочи, същото животно е
нападало и св. П. /66-годишен/ и св. Г. /87-годишен/, без данни за тяхно
инвалидизиране, като настъпването на по-тежки последици за последния са били
преодолени единствено благодарение на оказаната му от съсед помощ. В този ред
на мисли, предходното заболяване на ищцата само по себе си не би могло да се
приеме за причината за настъпване на инцидента и за претърпените от нея вреди
от това. А и ответни възражения за съпричиняване от подобно естество, при
съобразяване на принципа на диспозитивното начало /чл.6 ал.2 от ГПК/, по делото
липсва.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение
№ 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки
тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 64-годишна към датата на
инцидента жена, живуща сама със сина си в селото, където е станал инцидентът,
отглеждащи 6 крави, без данни за нейна трудова заетост. Инцидентът е станал до
дома й, докато както обикновено е изчаквала животните си след паша. В резултат
на същия тя е претърпяла уврежданията, установени по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Вещото лице посочи, че при няколкократни удари при
инцидента от 12.03.2018 г., нанесени от главата на кравата върху гръдния кош на
ищцата, последната е получила фрактури на няколко ребра – счупване на 1, 3 и 8
ребро в дясна гръдна половина по аксиралната линия, двустранна контузия на
белите дробове, друстранни малки плеврални изливи. Тези увреждания са причинени
от действието на твърд, тъп предмет – главата на кравата, и можело да се
получат по начина, описан в исковата молба по времето и обстоятелствата,
уточнени от ищцата и от медицинската документация. Те представляват разстройство
на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на контузията на белите
дробове, респ. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Вещото
лице споделя описания от ищцата механизъм на причиняване на травмите.
Същевременно, в представеното съдебно-медицинско удостоверение се сочи, че е причинено
разстройство на здравето на ищцата, временно опасно за живота, по смисъла на
чл.129 от НК, което се дължало на контузията на белите дробове. Причинено било
и трайно затруднение в движението на снагата й, по смисъла на чл.129 от НК,
което се дължало на счупването на три ребра в дясно. Уврежданията й в резултат
на този инцидент, са наложили хоспитализирането на ищцата още същия ден в отделение
Хирургия при „МБАЛ – Хасково“ АД за времето от 12.03.2018 г. до 16.03.2018 г.
През време на престоя й там са и назначавани редица изследвания, както и
терапия с водно-солеви разтвори, медаксон, перфалгин, аналгин и ПКК на 6 часа,
при консервативно лечение. Ищцата е била изписана от отделението с подобрение
след проведеното медикаментозно лечение, като болковата симптоматика намаляла
чувствително и са дадени препоръки и терапия за дома, с два контролни прегледа
на 19. и 30.03.2018 г. От гласните доказателства се установи, че ищцата трудно
се е възстановила. Както се посочи, тя живее сама със сина си. След изписването
й от болницата, ищцата е продължила лечението си в домашни условия с аналгетици
и отхрачващи медикаменти, като е приемала антибиотик още 7 дни.В този период се
е наложило съпругата на св. П. да ходи да я обслужва в дома й в продължение на
2 – 3 месеца, сутрин, обед, вечер й носела кафе, закуска, обяд. През това време
тя била на легло, а вече след 3-я месец св. П. я видял да ходи из селото.
Показанията му се подкрепят и от тези на св. М., която след инцидента ходела да
й пуска животните, когато синът й е на работа, защото ищцата не можела да
става. Съдът взема предвид и уточнените от заключението на вещото лице причини
за по-дългото и трудно възстановяване на ищцата, в сравнение с обичайното, а
именно поради предхождащите инцидента нейни съпътстващи заболявания. При
разпита си вещото лице посочи, че ищцата е била принудена към леглови режим 4-5
месеца поради бавното отзвучаване на болковия синдром, на фона на придружаващи
заболявания. Такава контузия на здрав човек по същия механизъм щяла да отзвучи
за 6 – 7 седмици, а при ищцата било нормално да продължи в 3 – 4 пъти по-голям
период. Както се посочи, през 1975 г. ищцата е оперирана по повод на карцином
на лява млечна жлеза, с пълна ампутация, след което лявата й ръка получава
нарастващ оток до тежка степен, като закърнели движенията във всички стави на
този крайник и той станал почти неизползваем, което дебалансирало походката й. Средностатистическият
период на зарастване на фрактури на група ребра е около 45 дни, като в случая е
налице и контузия на белите дробове, с двустранни малки плеврални изливи.
Изхождайки от обстоятелството, че ищцата от дълги години страдала от хроничен
бронхит, белодробен емфизем и пневмофиброза, което по начало
водело до затруднена функция на белия дроб, вещото лице заключава, че наличните
след травмата й плеврални изливи, а също и хематомите в междуребрената мускулатура
– ще се резорбират много по-бавно, което се е случило и при ищцата. Предвид
силно изразения болков синдром, тя не е можела да движи снагата си дълго време,
дишането й е било повърхностно и учестено, залежала се е. По повод бавно
изчезващата болка от травмираните ребра, на 15.08.2018 г. ищцата е направила
нова рентгенография на дясната гръдна половина. Вещото лице сочи, че счупването
на ребра по принцип и в конкретния случай е съпроводено с много силна, остра,
пробождаща болка, като затруднява дихателните движения и принуждава човек да
диша повърхностно и учестено. След процесния удар, ищцата не е можела да се
придвижва самостоятелно, поради нарушена костна структура на гръдния кош. По
време на следхоспитализационния период, болковият синдром оставал твърде силен
и сковавал човек към леглото, като го принуждавал да спазва пълна адинамия. В
обобщение, съдът счита, че усложненото и по-продължително възстановяване на
ищцата не е в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, а е
резултат от нейните предхождащи коментирани по-горе заболявания. Това следва да
се приспадне от общо дължимото й обезщетение за неимуществени вреди. Съдът взе
предвид още болките и страданията при непосредственото претърпяване на
увреждането от страна на ищцата – неочаквано и непредизвикано нападение от агресивен
едър рогат домашен добитък, на обществено място, където тя обичайно е изчаквала
и своите животни след паша, надвечер, довело я до безпомощно състояние и до
непосредствен страх от настъпването и на далеч по-сериозни и необратими увреждания
от непредвидимите действия на животното и силата му, далеч надхвърляща ищцовата;
болките и страданията при възстановяване от травмата; горепосочените средностатистически
периоди на възстановяване; необходимостта да бъде обслужвана у дома си от хора,
извън домакинството й; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху
ежедневието на пострадалата, както и безспорното им негативно отражение върху
психиката и самочувствието й. Съобрази се още и периодът, в който ищцата е
търпяла описаните негативни изживявания, а именно - от инцидента до датата на
предявяване на иска са изминали повече от пет месеца, а до даване ход на
устните състезания – близо 11 месеца, обстоятелство което съдът отчита, на
основание чл.235 ал.3 от ГПК. Съдът взе под внимание и факта, че увреждането е
в резултат от бездействието на ответника и на третото лице - помагач, които
съответно като собственик и пастир на животното не са упражнили ефективен
надзор върху него, за което отпреди са знаели, че е агресивно, за да
предотвратят настъпването на процесния инцидент.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че търсената
в настоящото производство сума от общо 8 000 лв. за претърпените от ищцата от
инцидента увреждания ще бъде в състояние да възмезди претърпените от нея
неимуществените вреди – болки и страдания. В този размер искът против ответника
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на инцидента 12.03.2018
г. /чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ до окончателното изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищцата деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, в
размер на общо 1460 лв., включваща държавна такса от 320 лв., адвокатско
възнаграждение от 800 лв. и възнаграждение за вещо лице от 340 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По предявения иск с правно основание
чл. 50 от ЗЗД от Г.П.Г. с ЕГН ********** против Г.В.П. с ЕГН **********, с участието на трето лице помагач на
страната на ответника - Н.Д.М. с ЕГН **********;***:
ОСЪЖДА Г.В.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 8
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, резултат от претърпяното от нея увреждане – фрактури
на няколко ребра – счупване на 1, 3 и 8 ребро в дясна гръдна половина по
аксиралната линия, двустранна контузия на белите дробове, друстранни малки
плеврални изливи; поради това, че на 12.03.2018 г., след 19,30 ч., с. С., обл.
Х., в близост до дома си, е била нападната и удряна от животно - черно-бяла
крава, с кичурче на главата и с малки рогца, която е била собствена на ответника
и под надзора на третото лице помагач Н.Д.М. с ЕГН **********, като пастир; ведно
със законната лихва от датата на увреждането
12.03.2018 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 1 460 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.