№ 324
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500615 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по жалба на „
И.**** „ ЕООД, ЕИК ********** срещу Определение № 261 267 от
20.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 2789/2020 г. на Окръжен съд – П., с което
поради неотстранени нередовности и на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК е
върната като нередовна депозираната от дружеството въззивна жалба вх. №
268 948/12.11.2020 г. / по описа на ОС П. / и с вх. № 261 946/25.08.2020 г. - по
описа на Районен съд – П., срещу Решение № 2746 от 31.07.2020 г., пост. по
гр.д. 6572/2019 г. на Районен Съд – П. и е прекратено образуваното по тази
жалба в.гр.д. № 2789/2020 г.. Поддържаните оплаквания са за неправилност,
искането за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на
въззивния съд за даване ход на въззивната жалба против
първоинстанционното решение и разглеждането й по същество.
Ответниците по частната жалба са депозирали отговор същата да е
неоснователна.
Третото лице помагач О.З. АД не е депозирало отговор.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред окръжния съд е образувано по въззивна жалба на
И.**** ЕООД – ответник по гр.д. № 6572/2019 г. на Районен Съд – П. срещу
постановеното по това дело Решение от 31.07.2020 г., с което на З.Е. Х., М. Д.
Х., М. Д. Ф. и Н. Д. Х. са присъдени на основание чл. 200 КТ обезщетения за
неимуществени вреди в размер от по 100 000 лв. за всеки ищец от смъртта на
техния наследодател Д.А. Х..
1
Във въззивната жалба е заявено че първоинстанционното решение се
обжалва само досежно размерите на присъдените обезщетения с единствен
довод за неправилност че същите не са намалени с изплатените на ищците за
същите неимуществени вреди застрахователни обезщетения в размери от по
11 417,35 лв. за З. и М. и от по 11 392 лв. за М. и Н., но в жалбата се
поддържат доводи за неправилност на решението и поради неотчитане от
районния съд 1/съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия Д.
Х. и 2/ връзките на всеки един от ищците с пострадалия.
След оставяне без движение ответното по спора дружество е посочило
че обжалва решението само в частта, с която от присъдените на ищците
обезщетения, дължими от работодателя И.**** ЕООД не са приспаднати
изплатените им за същите вреди застрахователни обезщетения в размерите
посочени в първоначалната жалба, възлизащи общо на сумата 45 619, 42 лева.
Спрямо този обжалваем интерес е и заплатената за въззивното производство
ДТ от 913 лева. Изрично e заявeно че признава претендираните обезщетения
от по 100 000 лв. за всеки ищец по размер, но при приспадане от тези размери
на полученото от застрахователя за възмездяване на същите вреди –
Уточняваща въззивна жалба вх. № 266 966/25.09.2020 г..
Въззивната жалба е насрочена за разглеждане в открито с.з. на
22.02.2021 г. , в което с.з. е даден ход на делото и за решаването му по
същество. В пледоарията си по същество въззивникът е поискал намаляване
размера на присъдените на въззиваемите – ищци обезщетения, като в тази
насока отново е възвел доводите за неправилност на изводите на
първостепенния съд досежно липсата на съпричиняване от пострадалия и
досежно отношенията между последния и ищците.
С Определение, постановено в з.з. на 11.06.2021 г. хода по същество е
отменен и въззивната жалба е оставена без движение отново за посочване от
въззивника в кои части същият обжалва първоинстанционното решение,
доколкото горепосочените доводи не касаят предмета на обжалване според
уточняващата въззивна жалба.
В срока от въззивника е постъпила молба – уточнение вх. №
278 442/30.06.2021 г., с която поддържа че с въззивната жалба се иска
намаляване размерите на присъдените на ищците обезщетения с размерите на
получените от тях застрахователни обезщетения, а доводите относно
съпричиняването на вредоносния резултат и отношенията на ищците с
пострадалия е възвел и поддържа, тъй като счита че те са във връзка с
претендираното намаляване. Отново изрично заявява че признава
претендираните обезщетения от по 100 000 лв. за всеки ищец по размер, но
желае намаляването на тези размери с по 11 417, 35 лв. по отношение на З. и
М. и с по 11 392, 36 лв. по отношение на М. и Н..
Съдът е приел че нередовностите не са отстранени и е поискал
въззивника да посочи от коя сума претендира да бъде извършено намаление
на обезщетенията при евентуално уважаване на възраженията за
2
съпричиняване, респ. за неизследване на отношенията пострадал –
въззиваеми – вж Определение № 261 181/01.07.2021 г..
В срок е постъпила втора уточняваща молба вх. № 279 700/21.07.2021 г..
В същата е посочено че се иска от въззивния съд постановяване на решение, с
което присъдените на ищците З. и М.Х.и обезщетения да се намалят от
100 000 лв. на 88 582, 65 лв. за всеки / тоест със сумата 11 417, 35 лв./, а тези
на М.Ф. и Н.Х. – от 100 000 лв. на 88 607,64 лв. / тоест със сумата 11 392, 36
лв. /. Заявено е да се поддържат доводите за принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат и за несъобразяване от
първоинстанционния съд със събраните доказателства, сочещи на
действителните отношения на въззиваемите с наследодателя им Д. Х..
С Определение № 261 267/20.08.2021 г. – предмет на настоящата
въззивна проверка, съдът, като е приел че въпреки многократно дадените
указания нередовностите не са отстранени и на основание чл. 262 ал. 2 е
върнал въззивната жалба и е прекратил производството по образуваното по
нея в.гр.д. № 2789/2020 г. по описа на ОС П..
В частната жалба се поддържа определението да е неправилно, тъй като
предмета на спора пред въззивния съд е ясно очертан и като така въззивната
жалба не е нередовна на това основание. Настоява се че
първоинстанционното решение се атакува в частите, с които на въззиваемите
- ищци З. и М. са присъдени обезщетения за разликите над 88 582, 65 лв. до
100 000 лв. / тоест след приспадане на заплатените им застрахователни
обезщетения от по 11 417, 35 лв./, а на М. и Н. – над 88 607,64 лв. до 100 000
лв. / тоест след приспадане на заплатените им застрахователни обезщетения
от по 11 392, 36 лв./, като във връзка с така дължимите размери обезвреда се
поддържат и доводите за неправилност относно съпричиняването на
вредоносния резултат и отношенията между ищците и наследодателя им,
починал вследствие увреждането, причинено от трудовата злополука.
Поддържат се и доводи за основателност на въззивната жалба и в тази връзка
към частната жалба се представя сключено след депозирането на въззивната
жалба и съдебното заседание от 22.02.2021 г. между въззивника и
въззиваемите Споразумение от 19.03.2021 г., съгласно което последните са се
съгласили че дължимите им се от И.**** ЕООД обезщетения за
неимуществени вреди, предмет на гр.д. № 6572/2019 г. на РС – П. за всеки
ищец са в размери от по 87 500 лв., както и че чрез това споразумение
уреждат окончателно процесния спор и нямат претенции помежду си във
връзка с него.
Частната жалба е основателна.
Предмета на въззивното производство е очертан чрез депозираната още
пред районния съд уточняваща въззивна жалба с вх. № 266 696/25.09.2020 г. и
е поддържан последователно в хода на производството - молби – уточнение
вх. № 278 442/30.06.2021 г. и вх. № 279 700/21.07.2021 г., а именно че
първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която поради
3
неотчитане на заплатените на ищците за същите вреди застрахователни
обезщетения са им присъдени дължими се от работодателя обезщетения в
размери над 88 582, 65 лв. - относно З.Х. и М.Х., и над 88 607, 64 лв. – на
М.Ф. и Н.Х.. Следователно пределите на въззивната проверка са разпростират
само досежно тази част на решението на районния съд, а дали доводите за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и отношенията
между него и въззиваемите са относими към това решение в казаната по горе
обжалвана негова част е въпрос по съществото на спора пред въззивния съд, а
не по неговата допустимост. Доводите на частния жалбоподател за
основателност на въззивната му жалба и представеното в тази насока
Споразумение между страните от 19.03.2021 г. досежно размера на
процесните обезщетения касаят въззивното производство пред окръжния съд,
съответно за настоящото такова срещу обжалваното прекратително
определение те са неотносими.
Предвид изложеното частната жалба е основателна, съответно
атакуваното с нея прекратителното определение на окръжния съд е
неправилно и се отменя. Делото се връща на същия съд и състав за даване ход
на въззивната жалба.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 261 267 от 20.08.2021 г., пост. по в.гр.д. №
2789/2020 г. на Окръжен съд – П..
Връща делото на същия съд и състав за даване ход на въззивната жалба
на И.**** ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4