№ 12626
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110119626 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Т., Т. Б. Т., И. Б. Т. – Д. и
В. Б. Т. срещу Е. Г. С. и Е. В. С. – Г..
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №
************** с адрес: /населено място/ с площ от 1111 кв. м., с трайно
предназначение: урбанизиран – за друг вид застрояване, с номер по предходен план
*********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **************,
************, **************, *************, като са придобили имота въз основа
на наследствено правоприемство от Г. С. М. /С./. Поддържат, че им е възстановено
правото на собственост като наследници на Г. М. върху новообразуван имот в
строителните граници в кад. район № 6107, имот № 371. С декларация по чл. 14 от
ЗМДТ от 01.10.2008г. правото на собственост върху имота било декларирано от
единия от ищците – И. Т., като в т. 5 бил посочен за собственик и Г. В. М.. Последният
починал на 15.05.2021г., като оставил за свои наследници тримата от ищците.
Посочват, че в периода 2008г.-2021г. са плащали редовно дължимите данъци и такси за
имота, но за периода 2008г.-2012г. не се съхраняват копия от приходните квитанции от
данъчната администрация. След одобряване на кадастралната карта и регистър за
района се сдобили със скица от 02.11.2017г., в която като собственик бил посочен
наследодателят им Г. М.. През 2022г. обаче в нова скица за имота като собственик бил
посочен и ответникът Е. В. С. – Г., която придобила имота от другия ответник – Е. С.,
която пък се снабдила по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с констативен нот. акт за имота.
Ищците оспорват ответникът Е. С. да е придобил процесния имот на описаното в него
придобивно основание, а именно давностно владение. Твърдят, че в периода до
27.08.2008г. давност за имота не е текла съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а в периода
27.08.2008г-27.08.2018г. ищците са манифестирали своето право на собственост върху
имота, а към настоящия момент били и във владение на същия. Считат, че тъй като Е.
С. не била собственик на имота, то и приобретателят Е. С. не станала собственик.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
1
признато за установено, че ответниците не са собственици на гореописания поземлен
имот и на изградената в него постройка с идентификатор № **************.1 с площ
от 9 кв. м., както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт № 1, том
4, рег. № 13231, дело № 441/11.12.2019г., с който Е. С. е призната за собственик на
имота.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявения иск. Твърдят, че отрицателен установителен иск е недопустим, когато
ответникът владее вещта. Оспорват към момента на подаване на исковата молба
ищците да са във владение на имота, като твърдят, че от 1971г. имотът, заедно с
постройката, са владени от Е. С. и съпругът й Т.ин С., починал на 07.11.2008г., чийто
единствен наследник е тя, като след смъртта му тя владее имота до продажбата му на
20.02.2020г. От този момент имотът се владеел от ответника Е. Г.. Поддържат, че в
случая е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост по пар.
4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът бил предоставен за ползване на Т.ин
С., който бил в брак с Е. С., по реда на ПМС № 21 от 31.01.1963г., както и на основание
ПМС от 21.01.1980г. за по-нататъшно внедряване на системата за самозадоволяване на
населението от селищните системи с основни селскостопански продукти. Евентуално
твърдят, че имотът е придобит по силата на постоянно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение. Посочват, че имотът е ползван непрекъснато, като в
периода поне от 1998г. до 2019г. е заплащан и данъкът за него.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намира същите за допустими. В съдебната практика е възприето, че
страната решава с какъв иск да защити нарушеното си или смутено право,
включително на собственост. Правният интерес от установителния иск за собственост
не трябва да се свързва непременно с изискването интензитетът на търсената правна
защита да съответства на нарушението. С ТР № 8/2012г. по тълк. дело № 8/2012г.,
ОСГТК на ВКС, е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността
да предяви осъдителен иск за същото право, в който смисъл са и Решение №
15/10.09.2014г. по гр. д. № 739/2012г., II ГО на ВКС, Решение № 503/02.05.2012г. по гр.
д. № 83/2011г., I ГО на ВКС.
По делото се установява, че със заповед № РД-64-130/29.07.2008г. на Кмета на
СО, район Панчарево, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С.
М. /С./ върху новообразуван имот в строителни граници в кад. район 6107, имот № 371,
местност Т., землище на с. Г., гр. София, с площ от 1112 кв. м., при граници и съседи:
север – ПИ № 5168, изток – ПИ № 5168 и ПИ № 5162, юг – ПИ № 372 и запад – ПИ №
5502. Видно от извършеното върху заповедта удостоверяване, същата е влязла в сила
на 27.08.2008г., като това обстоятелство не е спорно между страните.
По делото не е спорно, а и се установява от представените удостоверения за
наследници, че ищците са наследници по закон на Г. С. М. /С./.
От гореизложеното следва, че ищците се легитимират като собственици на
процесния имот, с оглед на което за тях е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на
имота. Последните пък противопоставят самостоятелни собственически права върху
2
имота, с оглед на което е налице спор между страните относно принадлежността на
правото на собственост.
При отрицателния установителен иск ответникът е този, който следва да докаже
фактите, от които произтича правото му на собственост, като е длъжен да изчерпи
всички придобивни способи, осъществени към този момент.
В случая ответниците правят възражение за придобиване правото на собственост
върху поземления имот и приращенията по силата на пар. 4а ПЗР от ЗСПЗЗ, а
евентуално поради придобивна давност.
Съгласно пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено
право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.
36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В Решение №
20/04.04.2016г. по гр. д. № 3535/2015г., II ГО на ВКС, е разяснено, че разпоредбата на §
4а ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до
01.03.1991г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика
чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от
Министерски съвет. 3а целта § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат
нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската
администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост.
Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината
заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998г.; след това назначена от кмета на
общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за
придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът
издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие
собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако
правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата
служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази
заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на
оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя.
Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на
този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост.
Ответниците твърдят, че на техния праводател Т.ин Д. С. е предоставен
процесния поземлен имот за ползване по силата на ПМС. По делото е представена
декларация от 30.09.1981г., подадена от Т.ин С., съгласно която същият заявява, че ще
ползва предоставената му земя по реда на ПМС № 1/1981г. за производство на
селскостопанска продукция, че ще провежда мероприятия за борба с ерозията,
болестите и неприятелите по селскостопанските култури и животни, че няма да
извършва незаконно строителство и ще спазва указанията на ОНС в с. Г. за ограждане
на мястото. Посочил е, че е запознат с правилата и задълженията на земеползвателите,
с реда и условията за строителство върху предоставената земя и със санкциите, които
се налагат при тяхното неспазване. Представена е анкетна карта, заведена под вх. №
394/30.09.1981г. пред РНС „Девети септември“ София, кмет на с. Г., попълнена от Т.ин
С.. В нея е посочил, че ползваният от него имот се намира в местността „К.“ с номер по
кадастралната основа 524А, с площ от 700 кв. м., който се обработва и е залесен.
Посочено е, че в имота е изградена паянтова постройка с размери 3,40/2,80 (9,50) кв.
м., едноетажна, за стопански нужди, като същата е изградена на 15.06.1981г. Описано
е, че в имота има насаждения от плодни дървета /круши, праскови и др./, цветя, храсти
и др., както и че е направена ограда от тел и плет.
3
На 10.08.1988г. пред ОБнС – Панчарево, кметство Г., е подадена нова декларация
от Т.ин С. по пар. 1 от ПЗР на МПС № 4/12.02.1988г., с която е заявил, че в землището
на Г., Кръста, ползва земя от 900 кв. м., която обработва лично, като до 07.04.1987г. е
изградил сграда или постройка за сезонно ползване инвентар от 13 кв. м. застроена
площ – паянтови постройки от 9 кв. м. и 4 кв. м. Посочил е, че той и семейството му не
притежават и не ползват друг вилен имот, земя за земеделско ползване, земя за лично
ползване и селскостопански имот.
Представена е служебна бележка изх. № 67/29.11.1991г., издадена от Кметска ПК
– с. Лозен, в уверение на това, че предоставеният на Т.ин С. по МПС № 21 парцел е в
размер на 900 кв. м. и се намира в местността Кръста в землището на с. Г. и е от седма
категория.
На 19.06.1992г. Т.ин С. е подал молба до Техническата служба на км. Г., в която е
посочил, че е ползвател на основание ПМС № 21 на земеделски имот, находящ се в
землището на с. Г., местност Кръста от 900кв. м. , граничещ на изток с дере, на запад с
път, на юг с В. У. и на север с храсталак. Посочил е, че имотът е застроен на 14 кв. м. С
тази молба е поискал да придобие правото на собственост върху описания имот, като е
поискал да му бъде определена оценка съгласно пар. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Представена е
скица от 28.12.1993г., в която е удостоверено, че имотът е заснет през 1998г. с пл. №
371 и е нанесен в кад. лист № Г-9-6-Г, като съгласно ПМС № 21 се владее от Т.ин Д. С.,
като по графични данни е с площ от 1010 кв. м. Със заповед от 22.07.1994г. на
кметския наместник на ТОА „Панчарево“ по молбата на Т.ин С. от 19.06.1992г. е
отказано да се изготви оценка на предоставения за ползване имот, находящ се в с. Г.,
местност Кръста, от 900кв., защото „не притежава документ за правоползване“.
Заповедта е обжалвана от Т.ин С., като с Решение от 20.10.1995г. по АХД №
1774/1994г. на СГС заповедта е прогласена за нищожна и преписката е върната на
кмета на СО за произнасяне по искането на Т.ин С. за определяне оценка на
предоставения за ползване имот. С нова молба от 06.12.1995г., подадена до Кметството
на с. Г., Т.ин С. е поискал определяне на оценка за закупуване на имота, като е
приложил решението на СГС и скица. Представена е и квитанция от 19.01.1998г., с
която Т.ин С. е заплатил сумата от 305лв. в полза на СО, р-н Панчарево, приложена
към молба до ТОА „Панчарево“, с която иска да му бъде изготвена оценка на имота.
Няма данни по тази молба или в изпълнение на съдебното решение на СГС да има
произнасяне или издаден някакъв административен акт.
От изслушаната и приета СТЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена, се установява, че имотът, описан в
горецитираните документи, както и изградените в него постройки, съвпадат с
процесните. Вещото лице посочва, че съседите, посочени в молбата на Т.ин С. от
19.06.1992г., отговарят на съседите на процесния имот, с изключение на В. У., който не
е идентифициран. Понастоящем имотът е с идентификатор ************** и с площ
от 1111 кв. м., като същият е изцяло идентичен с имот с пл. № 371 от кад. район 6107.
Това се установява и от представената комбинирана скица /л. 221/.
При горните доказателства, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка, съдът
намира, че процесният имот е бил предоставен на Т.ин С. за ползване и обработване,
като същият е упражнявал фактическа власт върху него, засадил е в него дървета и
растения. Това се установява от събраните писмени доказателства, включително
издадената служебна бележка /л. 95/, представляваща официален удостоверителен
документ, който не е оспорен, че на Т.ин С. му е предоставен парцел от 900 кв. м. по
ПМС № 21. Също така, в Решение № 3072/20.08.2007г. на ОСЗГ – Панчарево /л. 158/, с
което е признато правото на собственост на наследниците на Г. М. и което предхожда
като процедура и е послужило като основание за издаване на Заповедта от 29.07.2008г.
4
на Кмета на район Панчарево, изрично е посочено, че имотът попада в терен по пар. 4
ЗСПЗЗ. ПМС № 21/1963г. е сред актовете, които предоставят право на ползвателите да
придобият имотите по пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно пар. 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Ето защо, първата предпоставка е налице.
Вещото лице по СТЕ посочва, че при огледа в имота е установило наличие на две
тухлени постройки – вилна сграда с площ от 9,5 кв. м. и стопанска постройка с площ от
4,5 кв. м., както и външна тоалетна, които са трайно прикрепени към земята. Експертът
разяснява, че тези постройки са на видима възраст 40-50 години, поради което
отговарят изцяло на описаните в декларацията на Т.ин С. от 1988г. От това следва, че в
имота преди 01.03.1991г. е изградена постройка от ползвателя. В ТР № 2/13.09.2011г.
по тълк. дело № 2/2011г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че в полза на ползвателите
възниква правото да придобият собствеността по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, когато
сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на
пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към земята, без да е необходимо
същата да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове.
Настоящият съдебен състав приема, че изградената постройка попада в
изключението по пар. 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ, което предвижда, че не са сгради по смисъла
на §4а ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар
и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията. В
анкетната карта, попълнена от Т.ин С. /л. 91/, изрично същият е посочил, че
изградената постройка от 9,5 кв. м. е за стопански нужди. От заключението по СТЕ се
установява, че постройката е едноетажна и се състои само от едно помещение, без мазе
или таван. Свидетелите посочват, че същата не е нито електрофицирана, нито
водоснабдена. С оглед на това, съдът счита, че тази постройка изпълва
характеристиките на такава за стопанска постройка за подслон и съхранение на
инвентар и продукция, което обуславя извод, че за ползвателя не е възникнало правото
да придобие собствеността върху имота.
Но дори да се приеме, че изградената постройка е предназначена за постоянно
или временно обитаване, има вилен характер и отговаря на необходимите изисквания,
то по делото не е доказано осъществяването на последния факт от сложния фактически
състав по пораждане на правото – заплащане на земята на собственика чрез общината.
Въпреки желанието и усилията на Т.ин С. за определяне на оценка за имота, по делото
няма доказателства такава да е изготвена. Няма доказателства и от негова страна да е
извършено заплащане на цена за земята. Ето защо, същият не е могъл да придобие
имота на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и възражението на ответнцитие в тази
насока е неоснователно.
Следва да се има предвид, че ответниците противопоставят възражение по пар. 4а
от ПЗР ЗСПЗЗ, но не и по пар. 4б, доколкото същността на възражението се извлича от
изложените фактически твърдения за съответния състав, а не от дадената правна
квалификация. В случая по отношение на пар. 4б е дадена само правна квалификация
без да са изложени конкретни факти за осъществяването му, поради което съдът
намира, че подобно възражение не е направено и не следва да бъде обсъждано.
Ответниците са навели своевременно и възражение за придобиване на имота по
давност. Същите посочват, че имотът, заедно с постройките, са владени от Т.ин С. и Е.
С. от 1971г., като след смъртта на Т.ин С., настъпила на 07.11.2008г., Е. С., като
единствен негов наследник, продължила владението до продажбата на 20.02.2020г.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4/17.12.2012г. по тълк. дело № 4/2012г.,
ОСГК на ВКС, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
5
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79,
ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в
нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79
ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняването на
фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84
ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на
вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.
1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
В настоящия случай ответниците излагат твърдения за недобросъвестно владение,
с оглед на което времето, през което следва да е упражнено, е 10 години съгласно чл.
79, ал. 1 ЗС. Доказването на предпоставките за възникване в техния патримониум на
правото на собственост въз основа на този оригинерен способ тежи върху тях.
Владението изисква упражняване на фактическа власт върху имота през посочения
период и демонстриране на намерение за своене, което трябва да бъде изразено по ясен
и недвусмислен начин. Владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена /чл. 68 и сл.
ЗС/.
По делото е категорично установено, че Т.ин С. е упражнявал фактическа власт
върху имота от 1981г., като го е ползвал и обработвал, и това е продължило до смъртта
му, настъпила на 07.11.2008г. Самите ищци не твърдят да са установили владение
върху имота преди заповедта за възстановяване от 29.07.2008г. С пар. 4 на ПЗР на
ЗСПЗЗ /ДВ. бр.28 от 3 април 1992г./ се прекратява правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. От това следва, че
от влизане в сила на тази разпоредба, ползвателите вече не упражняват фактическа
власт върху имотите като ползватели /държатели/. Ето защо, продължилото след този
момент упражняване на фактическо господство върху имота от лицата /бивши
6
ползватели/, което има явен характер и ограничава възможността на трети лица също
да упражняват фактическа власт върху вещта, разкрива белезите на владение, а не на
държане, а и е налице законова презумпция по чл. 69 ЗС. С оглед на това, след този
момент Т.ин С. е упражнявал фактическа власт върху имота във формата на владение,
а не на държане, което може да доведе до придобиване на собствеността по чл. 79 ЗС.
Между страните не е спорно, че изтеклата давност до 21.11.1997г. не се зачита
съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В съответствие с константната практика на ВКС по чл.
290 ГПК, давността може да започне да тече от датата на влизане в сила на решението
за възстановяване правото на собственост, тъй като от този момент наследниците могат
да се защитят. Установен правен принцип е, че придобивна давност не тече срещу този,
който не може да се защити, като след приключване на реституционната процедура
/възстановяване на собствеността/ собственикът или неговите наследници разполагат с
всички законови способи за защита на правото си.
В случая, заповедта за възстановяване на правото на собственост на наследниците
на Г. М. /С./ е влязла в сила на 27.08.2008г., с оглед на което придобивната давност
може да започне да тече от този момент.
Както се посочи, по делото е несъмнено установено, че Т.ин С. е упражнявал
фактическа власт върху имота от 1981г., като дори в разписния лист към кадастралния
план от 1988г. е вписан като собственик на имота, видно от заключението по СТЕ и от
самия разписен лист /л. 218/. Няма нито твърдения, нито доказателства фактическата
власт върху имота да му е била отнета до смъртта му на 07.11.2008г., с оглед на което
съдът приема, че е продължила до този момент. По делото е установено от събраните
писмени и гласни доказателства и от експертното заключение, че процесният имот е
ограден с тел и жива плет, че на входа има порта, която се заключва с катинар.
Установява се от горепосочените документи, че ограждането на имота се е случило
още през 80-те години на миналия век от Т.ин С., като ограждението е налично и към
настоящия момент. Ограждането на имота и заключването на портата към входа
показва явно желание и намерение за ограничаване свободния достъп до имота на
трети лица. Владението като фактическо състояние може да бъде наследено, както е
сторено в случая. От показанията на свидетелите В. и И. се установява, че съпругата на
Т.ин С. и негов единствен законен наследник – Е. С., видно от удостоверението за
наследници, е продължила да упражнява фактическа власт върху имота след смъртта
му. Това упражняване на фактическа власт върху имота е явно и не е установено
насилствено или по скрит начин. По делото няма данни установената фактическа власт
върху имота, която е продължила от законния наследник, да е била прекъсната чрез
допустимите от закона способи. Следва да се има предвид, че за да е непрекъсната
фактическата власт, не е необходимо да се упражнява ежедневно, а през определени
интервали от време, като неупражняването не следва да надвишава шест месеца, тъй
като в този случай се прекъсва давността – чл. 81 ЗС. Също така, съгласно чл. 83 ЗС,
когато едно лице докаже, че е владяло в различни времена, предполага се, че е владял и
в промеждутъка, ако не се докаже противното. Свидетелите В. и И. посочват, че след
смъртта на Т.ин С. през 2008г., в имота са виждали само баба Ели /Е. С./, дъщеря й С. и
малката Ели /Е. Г./, като достъпът им е осигуряван от двете ответници, които
продължават да са в имота и към момента (именно те са осигурили достъп и на вещото
лице по СТЕ за оглед). С оглед на тези обстоятелства, съдът приема, че фактическата
власт върху имота, упражнявана от Е. С., не е била прекъсната. Според чл. 116 ЗЗД,
приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС,
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата
7
придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални;
фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се
изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване
на придобивната давност /чл. 81 ЗС/, в който смисъл е Решение № 376/12.03.2013г. по
гр. д. № 260/2012г., I ГО на ВКС.
В аспекта на изложеното, инцидентните и спорадични посещения на трети лица
в имота, които не се установява да са станали достояние на владелеца, не могат се
приемат като прекъсване на владението. Свидетелят Ц. в показанията си сочи, че е
влизал в имота само отстрани, през процеп в оградата, като ясно заявява, че портата е
била с поставен катинар. Не се установява и ищците в настоящото производство да са
установили спокойна и несъмнителна фактическа власт върху имота след
възстановяване на правото им на собственост. Инцидентното посещение в отсъствието
на владелците не представлява подобно поведение, доколкото възпрепятства
възможността на последните да узнаят за него и да защитят правата си по надлежния
ред. Видно е, че след като през 2022г. катинарът на портата е бил подменен от ищците,
незабавно са предприети действия от страна на ответниците по сезиране на МВР /л.
215/. Това показва, че същите упражняват фактическа власт върху имот с намерение и
съзнание, че е техен, а при евентуално посегателство или промяна в това състояние се
обръщат за съдействие към държавен орган. По делото няма нито твърдения, нито
доказателства след приключване на възстановителната процедура ищците да са
установили фактическа власт върху имота чрез законен способ – няма данни да им е
предаден доброволно от заварените лица /Т.ин С. и Е. С./ или пък да са предприели
действия по съдебен ред за прекъсване на владението и съответно давността чрез
предвидените способи – чл. 83 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД. Декларирането на имота пред
общинските данъчни власти, сторено на 01.10.2008г., и плащането на годишен данък
не са действия, които могат да прекъснат фактическата власт на владелеца, доколкото
са насочени към данъчната администрация, а не към владелеца, а най-вероятно и
въобще не са станали достояние на последния, в който смисъл е и съдебната практика -
Решение № 37/26.03.2018г. по гр. д. № 1969/2017г., II ГО на ВКС. Същото се отнася и
до получаване на скица за имота и до вписване в Службата по вписванията на
заповедта за възстановяване, които са действия, предприети и насочени към държавни
органи, а не към владелеца. Не без значение е и обстоятелството, че и за Т.ин С. и
впоследствие за неговите правоприемници са открити данъчни партиди за имота и са
плащали данъци за него, включително през периода 2007г.-2020г. /л. 111-129/, което
също показва от тяхна страна намерение за своене.
Показанията на свидетеля Ш., че е ходил в имота и са правили събирания в него
с ищците не са в състояние да обосноват извод за прекъсване установената фактическа
власт върху имота от ответниците и за установена фактическа власт от ишците върху
него за период повече от шест месеца. Показанията са общи, без да навлизат в
конкретика и да пресъздават детайлно събитията. Освен това, същият посочва, че
имотът бил ограден от жив плет, с тел и врата, като бил влизал през вратата. Всички
останали свидетели са категорични, че вратата е била заключена с катинар, като няма
данни този катинар да е бил поставен от ищците и съответно да са разполагали с ключ
за него, тоест показанията на св. Ш. в тази част са изолирани и не кореспондират с
другите доказателствени източници. От данните по делото е видно, че едва през 2022г.
катинарът е бил сменен, като за това е сигнализирано от ответника Г.. Свидетелят Ц.,
който също бе доведен от ищците, посочва, че е имало катинар и е влизал само
отстрани през процеп в имота, което съответства и на казаното от свидетеля И., че
портата се заключва с катинар. С оглед на това, очевидно не е била налице
възможността за свободно влизане през вратата, а показанията на свидетеля Ш., като
противоречащи на останалия доказателствен материал, не следва да се кредитират в
8
тази част.
От изложеното следва, че след смъртта на Т.ин С. ответникът Е. С. е
продължила да упражнява явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху
имота с намерение за своене. По делото не са налице доказателства за прекъсване на
тази фактическа власт до 11.12.2019г., когато се е снабдила с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка, респ. до 20.02.2020г., когато се е разпоредила с
имота. Както бе посочено по-горе, чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка лицето се позовава на изтекла придобивна давност в негова
полза, а самата придобивна давност се зачита към момента на изтичане на срока за
това и нейните последици настъпват към този момент - ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.
дело № 4/2012г., ОСГК на ВКС. С оглед на това, в края на 2018г., когато е изтекъл 10-
годишният давностен срок, същата е придобила имота на оригинерно правно
основание – чл. 79, ал. 1 ЗС. Това от своя страна налага извод, че към датата на
разпоредителната сделка – 20.02.2020г., извършена с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 61, том 1, рег. № 1589, дело № 45/2020г., е била собственик на
имота и изградените в него постройки и е могла надлежно да прехвърли правото на
собственост върху тях на приобретателя Е. С. – Г..
По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни. С оглед на това, неоснователно се явява и
искането за отмяна на констативния нотариален акт от 11.12.2019г., с който Е. С. е
призната за собственик въз основа на придобивна давност на процесния поземлен
имот, но тъй като същото не представлява самостоятелен иск, съдът не дължи отделен
диспозитив по него.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ответниците, които са доказали такива в размер на 250лв. за експертиза и 1500лв. за
адв. възнаграждение. Възражението на ищците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа
сложност, налице е обективно и субективно съединяване на искове, а и заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение е значително по-високо, което показва, че и те
възприемат делото като усложнено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Т. Т., ЕГН: **********, Т. Б. Т., ЕГН: **********,
И. Б. Т. – Д., ЕГН: **********, и В. Б. Т., ЕГН: **********, всичките със съдебен
адрес: /населено място/, срещу Е. Г. С., ЕГН: **********, и Е. В. С. – Г., ЕГН:
**********, и двете със съдебен адрес: /населено място/, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор №
************** с адрес: /населено място/ с площ от 1111 кв. м., с трайно
предназначение: урбанизиран – за друг вид застрояване, с номер по предходен план
*********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **************,
************, **************, *************, ведно с изградената в него постройка
с идентификатор № **************.1 с площ от 9 кв. м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Т. Т., ЕГН: **********, Т. Б. Т.,
ЕГН: **********, И. Б. Т. – Д., ЕГН: **********, и В. Б. Т., ЕГН: **********,
всичките със съдебен адрес: /населено място/, да заплатят на Е. Г. С., ЕГН:
9
**********, и Е. В. С. – Г., ЕГН: **********, и двете със съдебен адрес: /населено
място/, сумата от 1750лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10