РЕШЕНИЕ
№ 1763
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110111216 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Р. В. Г., ЕГН **********, адрес:
************ срещу „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление:
************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
претендираните от ответника суми в размер на 2542.25 лв.-главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на
дружеството по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната
лихва считано от подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.г.д. № 9237/2011 г. по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на
ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по
ч.гр.д. № 9237/2011 г. на ВРС, в полза на БНП П.П.Ф. ЕАД срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумите 2542.25 лв.-главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на дружеството по
договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни
разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар. Въз основа на него на 10.02.2012 година по молба на взискателя било
образувано изпълнително дело № 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с peг.№ 808 на
Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна. По изпълнителното дело, на
10.02.2012 година е изходирана Покана за доброволно изпълнение, като е разпоредено
връчване чрез кмета по настоящ адрес. На 09.07.2014 година е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „М.М. ЕООД. На 18.12.2014
1
година е наложен запор при друг работодател на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от работодателя „Инвестстрой Варна". На 17.07.2015 г. по делото е подадена
молба от ответника за конституиране по изпълнителното дело на основание сключен
договор за цесия с първоначалния взискател. След конституирането по изпълнителното дело,
новият взискател е депозирал молба до съдебния изпълнител от 25.09.2015 година с
приложено уведомление до длъжника за извършена цесия, както и обратна разписка,
удостоверяваща връчването му. На 03.01.2018 година е изходирано запорно съобщение до
банка „ДСК" ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На същата
дата - 03.01.2018 година е изходирано и друго запорно съобщение до банка „ОББ" АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. След тези действия е депозирана
молба от взискателя по делото на 20.02.2019 година за извършване на справка в НОИ и в
случай, че бъде установено валидно трудово правоотношение, е отправено искане да се
наложи запор върху същото. Това е последната депозирана молба по делото от взискателя.
По изпълнителното дело не са постъпвали суми от длъжника. Твърди се, че зискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради
което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433.
ал. 1. т. 8 ГПК на 10.02.2014 година. Счита се, че дори да бъде прието, че погасителната
давност е прекъсната с предприемането на наложените запори върху банковите сметки на
длъжника на 03.01.2018 година, то от последната молба на взискателя за извършване на
справка в НОИ и евентуалното налагане на запор върху установеното трудово
правоотношение -20.02.2019 година до настоящия момент е настъпила погасителната
давност на задължението. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере
принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за
постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по
сключения договор за кредит било инициирано производство по реда на чл. 410 ГПК, в
резултат на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9237/2011 г. по описа на ВРС.
Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който
на 10.02.2012 г. било образувано изпълнително дело № 2660/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д..
Взискателят овластил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва действия срещу длъжника,
като така давността за вземанията е прекъсната. По време на изпълнителния процес давност
не била текла. Такава започнала да тече след 26.06.2015г. съгласно TP № 2/2013г. на ОСГТК.
Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията. Извършени
са следните изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността: на 15.10.2012 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е изпратено до
работодателя „Д.И. ЕООД; на 09.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, което е изпратено до работодателя „М.М. ЕООД; на 18.12.2014 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е изпратено до работодателя
„И.В." ЕООД. Придобил вземанията по Договор за кредит № PLUS-01131382 срещу Р. В. Г.
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен с
цедента „БНП П.П.Ф." ЕАД /с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф." С.А., клон Б./.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия на 09.07.2015г. чрез своята съпруга. Ha
17.07.2015 г. е подал молба за конституирането му като взискател, което действие прекъсва
погасителната давност за вземанията. С молбата си за конституиране, взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молбата са възложени и
правомощията по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 16.08.2017г. е входирана молба от
взискателя за справка в БНБ с включено искане за налагане на запори. На 03.01.2018 г. е
наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД и в „ОББ" АД. На
20.02.2019г. е входирана молба от взискателя за справка НОИ с включено искане за налагане
на запори. На 10.08.2020г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата
за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 06.10.2022г. е входирана
молба от взискателя за справка БНБ с включено искане за налагане на запори. На
15.03.2024г. е последвало депозиране на молба от взискателя с посочване на изпълнителен
способ. Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали погасителната давност
за вземанията. Навеждат се доводи, че от образуване на изпълнително дело № 724/2012 г. по
описа на ЧСИ З.Д. на 10.02.2012 г. до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС №
3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която
вземането би се погасило по давност е 26.06.2020 г., ако не са извършвани изпълнителни
2
действия, какъвто не е настоящия случай. Моли поради изложените съображения за
постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ
се от доказване факта, че по заявление подадено от „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК **********, е
инициирано ч.гр.д. № 9237/2011г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.410 ГПК №
5692/20.06.2011 год., а след влизането й в сила е разпоредено издаване на изпълнителен лист
срещу Р. В. Г.. На 19.10.2011г. по ч.гр.д. № 9237/2011г. по описа на ВРС е издаден
изпълнителен лист, който обективира задължение на Р. В. Г., в полза на „БНП П.П.Ф.” ЕАД
за сумата 2542.25 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на дружеството по договора за
кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й изплащане, сумата от 85.68
лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни
разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар.
Посредством молба от кредитора, по описаните задължения на 10.02.2012г. е
образувано изпълнително дело 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на
Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – В. На ЧСИ са възложени действия по
чл.18 ЗЧСИ.
На 15.10.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано при работодателя „Д.И. ЕООД.
На 15.11.2012г на длъжника е връчена ПДИ.
На 09.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано при работодателя „М.М. ЕООД.
На 18.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано при работодателя „И.В." ЕООД.
На 17.07.2015г. е подадена молба от К.И.И. БГ ЕАД за конституиране като взискател
по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
Длъжникът е уведомен за цесията на 09.07.2015г..
На 16.08.2017г. при ЧСИ е входирана молба от взискателя за справка в БНБ с искане
за налагане на запор на банкови сметки.
На 03.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД и
в „ОББ" АД.
На 20.02.2019г. при ЧСИ е входирана молба от взискателя за справка в НОИ с искане
за налагане на запор на трудово възнаграждение.
На 10.08.2020г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 06.10.2022г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ с включено искане за
налагане на запори и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 15.03.2024г. е депозирана молба от взискателя с посочване на изпълнителни
способи – запор на банкови сметки; трудови възнаграждения; възбрана на недвижими имоти
и опис на движими вещи.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за
изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е
относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да
се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
3
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по
исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело
да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в
чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело
№ 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни
изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска
прилагане на нови изпълнителни способи“.
За да се извърши преценка дали процесните вземания са погасени по давност, следва
да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на тях.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника
чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва
в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в
срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК
преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и
нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. №
2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се
ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато
длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния
съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава
от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание, в който е предвидена възможност за предявяване на
искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК отм.), които не се преклудират
със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Въпреки
съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК
(отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК,
последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за
равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя
влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.). Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
4
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и
по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната
заповед за изпълнение и издаването на изпълнителния лист, е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност досежно спорните вземания.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД,
дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е
спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие,
респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. В този
смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като
висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение
и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност
е спряла.
Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че
кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче
длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не
изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение
№60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по
гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
5
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива
са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа, те ще
прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му
се отдава на причини, независещи от кредитора (ТР №2 от 04.07.2024г. на ВКС по тълк.д №
2/2023г., ОСГТК, ВКС). Съгласно посоченото ТР, върнатата поради неостраняване на
нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява
дължимото според нормата на чл. 116, б. в ЗЗД. По делото не е установено връщане от ЧСИ
на молба на взискателя с посочен способ, годна да прекъсне давността, поради неотстранена
нередовност на същата /В този смисъл Решение по въззивно гражданско дело №
20253100500188 по описа за 2025 година на ВОС/.
Предвид гореизложеното и като съобрази извършените по процесното изпълнително
дело изпълнителни действия съдът приема, че считано от датата на влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение и издаване на изпълнителния лист, до датата на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не е изтекла предвидената в
закона петгодишна погасителна давност, тъй като същата е била прекъсвана в посочения
период.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ответника. На основание чл.
78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. Г., ЕГН **********, адрес: ************ срещу
6
„К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление:************ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи претендираните от ответника суми в размер на 2542.25 лв.-главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на
дружеството по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната
лихва считано от подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.г.д. № 9237/2011 г. по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на
ЧСИ и район на действие Окръжен съд – В., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, адрес: ************, да заплати на „К.И.И.
БГ" ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление:*************, сумата 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7