№ 6253
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ц. С. Ш. срещу решение № 3178/28.02.2023
г. по гр.д. № 54388/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите,
както следва: сумата над 688,75 лв. до 1377,49 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 161392, сумата над 17,47 лв. до 34,93 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сумата над 87,60 лв. до 175,19 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
Жалбоподателят - Ц. С. Ш., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че отговоря за 1/2 част от цената на предоставените топлинни
услуги в качеството му на наследник на потребителя на топлинни услуги в имота –
С..Ш. Ето защо, моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени над посочените във въззивната жалба размери. Претендира
разноските.
1
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване,
че ответникът Ц. С. Ш. дължи на ищеца сумите, както следва: 1675,93 лв., ведно със
законната лихва от 23.06.2021 г. до погасяването – главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 161392, 34,93 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до погасяването –
главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 275,62 –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г. върху главницата за
топлинна енергия, 6,35 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за
установено, че Ц. С. Ш. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както
следва: сумата в размер на 1377,49 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до
погасяването – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 161392, сумата в размер на 34,93
лв., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до погасяването – главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сумата в размер на 175,19 лв.
– обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над
688,75 лв. до 1377,49 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 161392, сумата над
17,47 лв. до 34,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., сумата над 87,60 лв. до 175,19 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
2
Разгледано по същество същото е неправилно в обжалваната част.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на
облигационно отношение между страните.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 03.12.1997 г. по н.д. № 40042/1997 г., се установява, че С.З. Ш. и
С.Г. Ш.а са прехвърлили собствеността по отношение на имота в полза на Ц. С. Ш.,
като прехвърлителите С.З. Ш. и С.Г. Ш.а са запазили вещно право на ползване по
отношение на имота. С. Ш. е починал на 22.12.2012 г., а С..Ш.– на 30.09.2020 г., което
се установява от представеното удостоверение за наследници на С. Ш.. Следователно,
в процесния период – от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., С..Ш.е била вещен ползвател на
имота.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, носителят на вещно право
на ползване в процесния период е имал качеството на потребител на доставената
топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в процесния период между
„Топлофикация София“ ЕАД и С.Г. Ш.а са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът е има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а С.Г. Ш.а – да заплаща
цената ѝ.
3
Както беше посочено, С.Г. Ш.а е починала на 30.09.2020 г. и е наследена от С. С.
Ш. – син, и ответника-въззивник Ц. С. Ш. - син. Ето защо и на основание чл. 60, ал. 1,
вр. чл. 5, ал. 1 ЗН ответникът Ц. С. Ш. отговаря за 1/2 част от задълженията.
Доколкото във въззивното производство не е налице спор относно размера на
дълга, установен в обжалваното решение, то въззивникът отговаря за 1/2 част от
същия, т.е. за сумата в размер на 688,75 лв. – главница за топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сумата в размер на 17,47 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сумата в размер на 87,60 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
Във връзка с изложеното се налага извод, че обжалваното решение се явява
частично неправилно, поради което същото следва да бъде отменено в обжалваната
част, като искът за главница за топлинна енергия бъде отхвърлен над 688,75 лв. до
1377,49 лв., искът за главница за дялово разпределение - над 17,47 лв. до 34,93 лв., а
искът за мораторна лихва - над 87,60 лв. до 175,19 лв.
Предвид изхода от обжалването решението следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени разноски над сумата в
размер на 267,69 лв. до 535,38 лв.
По разноските:
В полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 50 лв. – разноски
във въззивното производство, както и сумата в размер на 159,32 лв. – допълнителни
разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. Р. – процесуален представител
на въззивника, следва да се присъди сумата в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3178/28.02.2023 г. по гр.д. № 54388/2021 г. по описа на
СРС, 24 състав, в частта, с която е признато за установено, че Ц. С. Ш. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата над 688,75 лв. до
1377,49 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 161392, сумата над 17,47 лв. до
34,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
сумата над 87,60 лв. до 175,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
4
до 09.06.2021 г., както и в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са
присъдени разноски в първоинстанционното производство над сумата в размер на
267,69 лв. до сумата в размер на 535,38 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Ц. С. Ш., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата над 688,75 лв.
до 1377,49 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 161392, сумата над 17,47 лв.
до 34,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., сумата над 87,60 лв. до 175,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019
г. до 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати в полза на Ц.
С. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв. –
разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 159,32 лв. – допълнителни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати в полза на
адв. Р. К. Р., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД,
на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5