Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16858 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от А.С.П. против З.
„Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени от ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2017г., и за сумата
50лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.09.2017г. до изплащането.
Твърденията са, че на 20.07.2017г. в гр.Русе водачът на
л.а. Форд Фокус с ДК № ******П.И.М. в нарушение на правилата за движение по
чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДв.П блъснал ищцата, която била
пешеходец и в този момент преминавала зад автомобила. Вследствие на
произшествието получила травматични увреждания-открита рана на клепача и околоочната област; кръвонасядания
ляво зигоматично; счупване на дясна скафоидна кост /една от костите на китката/. По спешност
била хоспитализирана с поставена на фрактурата на ръката гипсова имобилизация за срок то 45 дни, което довело до трайна
затруднение движението на дясната ръка за период по-дълъг от 30 дни.
Впоследствие провела домашно лечение с прием на лекарства и хигиенно-диетичен
режим. В този период имала затруднения в обслужването и ежедневието, наложило
ползването на чужда помощ. Твърди наред с физическите болки произшествието да е
причинило и негативни изживявания-стрес и уплаха, силно главоболие, безсъние и
често безпокойство. Направила и разходи за установяване на травматичните
увреждания от 50лв., които счита да се намират в причинна връзка с ПТП и
съставляват имуществени вреди. Твърди отговорността на виновният за
произшествието водач да е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, към
когото насочва осъдителните искове. Претендира законна лихва и разноските по
делото.
Ответникът оспорва
механизма на произшествието и то да е последица от виновното поведение
на водача на автомобила. Навежда на съпричиняване с
твърденето ищцата де се е движила на паркинг между паркирали автомобили в
нарушение на чл.113 и чл.32, ал.2 ЗДв.П. Оспорва ищцата
да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди и навежда доводи за
прекомерност на претендираните обезщетения.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на
вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45,
ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на П.И.М., като водач на л.а.Форд Фокус с ДК № ******, страна
по който е ответникът З. „Б.И.“ АД ***.
Не се спори и
относно факта на настъпилото на 20.07.2017г. в гр.Русе в двора на „УМБАЛ Русе“
АД пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът блъснал намиращата се
зад него ищца.
Механизмът и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП се установяват от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице
по САТЕ. Видно от същите л.а.Форд Фокус, управляван от П.М., спрял пред входа
на „Хирургичен блок“ към болницата в гр.Русе. Съпругата му слязла от него и
влязла в сградата, след което водачът решил да го премести. В този момент в
непосредствена близост зад автомобила била ищцата с бастун. При привеждането му
в движение автомобилът първо тръгнал назад и блъснал ищцата, която се с тялото
си се наклонила към него, ударила се в задния капак и с ръка се подпряла върху
хоризонталната му част, а след това се свлякла на земята като се подпряла на
дясната си ръка. При първото съприкосновение с пострадалата водачът
преустановил движението назад. Според вещото лице причината за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача, който при потеглянето не се убедил, че
зад него няма опасност, а е имал обективната възможност да извърши маневрата
безопасно. Също според заключението
огледалото за задно виждане в автомобила е позволявало да се обхване видимостта
на целия диапазон на задното стъкло.
В показанията си
св.М. сочи, че в момента, в който освободил автомобила от скорост и преди да
запали той се привел в движение назад по инерция и в този момент бутнал ищцата.
Преди това погледнал в огледалото за задно виждане и не видял автомобил или
човек. Същевременно в началото на
показанията си сочи, че жената била отзад на автомобила, подпряна на багажника и с бастун, който чул при удара.
В тази част показанията му са вътрешно противоречиви, не се подкрепят от
останалите доказателства и съдът ги преценява като заинтересовани.
С поведението си
водачът е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл.25 ЗДв.П задължаваща водача при
предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за ищцата-пешеходец и
участник в движението, която е била зад него, и да извърши маневрата при съобразяване
нейното местоположение. Неизпълнението на това задължение е свързано и с нарушаване задължението по
чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците.
Установеният по
делото механизъм на произшествието дават основание на съда да приеме, че с
поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на вредните последици. Неприложими
са разпоредбите на чл.113, ЗДв.П и чл.32, ал.2 ЗДв.П, на които ответникът се позовава, защото произшествието
не е настъпило на пътно платно за движение, а на обществено място /двора на
болницата/, на което обичайно се движат и спират превозни средства, както и
преминават пешеходци. Ищцата се е намирала непосредствено зад автомобила и в
момент, когато е спрял и според доказателствата не е била в състояние да
възприеме привеждането му в движение на заден ход, съответно да реагира предвид
възрастта й /79г./ и обстоятелството, че се придвижвала с бастун. Предвид това
възражението на ответника за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. При причиняването на смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги
обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
От събраните по
делото доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от
произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на лявата периорбитална
област; кръвонасядане на лявата зигоматична
/скулна/ област на главата; счупване на дясната скафоидна /ладиевидна/ кост на
дясната ръка. По своя вид и тежест счупването на дясната ръка е причинило
трайна затруднение движението в тази част за период до 3 месеца, а останалите
увреждания временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено
след ПТП ищцата постъпила в болнично заведение, където раната на главата била
хирургично обработена, а фрактурата на ръката наместена и обездвижена с гипсова
имобилизация за срок от 45 дни. Раната на главата е зарастнала за срок около 10 дни, съответно счупването на
ръката за около 40 дни, след което била проведена рехабилитация за раздвижване.
Лечението е било консервативно, с прием на медикаменти и общ период на
възстановяване около 3 месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания,
по-интензивни в първите 30 дни и около 2-3 седмици в началото на
рехабилитацията. Извън тях е търпяла спорадични болки при преумора на дясната киткова става, както и при рязка промяна на времето-студено
и влажно, когато е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства. Наред с това в първите 2 месеца е била затруднена в
пълноценното служене с дясната ръка. Според заключението към момента
състоянието й е стабилизирано, счупената кост е зараснала окончателно, но с
трайно намален обем на китката с около 10 градуса, а от раната на главата има
остатъчен белег, който е малък и представлява кожен дефект. Не са налице данни
за настъпили негативни последици или усложнения.
Горното се
потвърждава като цяло и от показанията на св.К.С., който сочи, че поради
гипсирането на ръката изпитвала затруднения в ежедневието и била подпомагана от
своите близки. От самото произшествие се уплашила и известно време отказвала да
излиза навън, особено през зимата, за да се случи отново нещо такова.
Горното установява
по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, които се намират в
причинна връзка с ПТП. При определяне техния размер съдът съобрази възрастта на
ищцата /79 г. към ПТП/, вида и тежестта на получените травматични
увреждания-наранявания по лицето и счупване на дясната китка; лечебния и
възстановителен период общо около 3 месеца, в който е търпяла болки и
страдания, по-интензивни в първите два месеца поради фрактурата в ръката, което
затруднило нормалния й начин на живот и необходимостта при отделни ежедневни
дейности да ползва чужда помощ; почти пълното възстановяване с изключение на
лек ограничен обем в движенията на дясната китка и спорадично търпени болки,
както и негативното отражение в емоционален план-изпитала силна уплаха и страх
при излизане навън. Тези обстоятелства обосновават справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД от 12 000лв., до който предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът
е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите
за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3
ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя
различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава от
получаване извънсъдебната претенция на ищцата. С исковата молба се претендира
законна лихва от деня, в който е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция-15.11.2017г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало законната лихва следва да се присъди
от тази дата до окончателното изплащане.
Ищцата претендира
заплащането на сумата 50лв., представляваща направени разходи във връзка с
установяването на травматичните уврежадания.
Като доказателства
по делото е приета фактура № 37857/11.09.2017г. на стойност 50лв. платена за
издаване на дубликати от документи за извършени спрямо ищцата изследвания свързани с
установяването на получените травми. Съдът приема този разход да съставлява за
ищцата имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с
произшествието, подлежаща на репариране от ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ,
ведно със законната лихва от 110.09.2017г. до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за исковете и
разноски по делото.
Представлявана е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и с оглед изхода на
делото ответникът следва да заплати на адв.Ц.В.-САК
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 832.47лв. съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът е
направил разноски от 2900лв., от които 400лв. за възнаграждения за вещи лица,
100лв. за свидетел и 2400лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението
на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно. Уговореният и платен размер е
съответен на минимално установения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото не е налице за
неговото намаляване. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски от 1737.10лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове
от 482лв. и платени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица
от 162.40лв. или общо сумата 642.40лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.С.П., ЕГН
**********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 5, сумата от 12 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на
20.07.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на л.а.Форд Фокус с ДК № ******, ведно със законната лихва от
15.11.2017г. до изплащането, и сумата от 50лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва от 11.09.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 30 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД *** да заплати на адв.Ц.В.-САК с адрес ***, офис 5,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 832.47лв.
ОСЪЖДА А.С.П.,
ЕГН **********, от гр.Русе, да заплати на З. „Б.И.” АД ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1737.10лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 642.40лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: