Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Силистра, 09.02.2021
г.
Административен
съд – Силистра, в открито заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: В. Раданов
Елена Чернева
разгледа КАНД № 99 по описа на съда за 2020
г., докладвано от съдия Георгиева-Железова, при участието на секретаря Анета
Тодорова и при участието на представител на Окръжна прокуратура Окръжен
прокурор Теодор Желев, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на глава XII, чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
на основания по чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
С
решение № 260241 от 09.09.2020 г. по н. а. х. д. № 301 / 2020 г. Силистренският
районен съд е отменил наказателно постановление № 19-001116 / 04.03.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.
Силистра, с което на „Петроком 07” ООД, на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. за нарушение разпоредбите
на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Срещу
така постановеното решение е постъпила касационна жалба от
административно-наказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра, чрез
юрисконсулт А., с която се въвеждат оплаквания за неправилност поради
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя Районният
съд не е анализирал и обсъдил представените по делото доказателства, а фактите
по делото сочели на осъществено изпълнително деяние по повдигнатото обвинение –
допускане до работа на работник без сключен трудов договор в писмена форма.
Ответникът
по касационната жалба, чрез адвокат В., в писмено становище, поддържано и в съдебно
заседание, излага подробни съображения в подкрепа на оспореното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага решението на
СРС да бъде оставено в сила.
Административният съд, след проверка на касационните оплаквания
в обхвата на правомощията по чл. 218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, т.е. след
служебна проверка на валидността, допустимостта и материалната
законосъобразност на оспорения акт намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне
по същество.
По силата на посочената по-горе изрична разпоредба на чл.
218, ал. 2 от АПК и съгласно чл. 220 от АПК на база на фактическата обстановка,
установена от районния съд се проверява съответствието на оспореното решение с
материалния закон. При това положение и в този случай проверката се свежда до
подвеждане на фактическата обстановка, установена от Районния съд, под
приложимата правна норма, съдържаща съответната хипотеза. Релевантните за
делото факти, установени от районния съд, са: На 29.01.2020 г. контролните
органи към Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра са констатирали, че Т.Б. работи
в полза на „Петроком 07“ ООД, стопанисващо бензиностанция на самообслужване,
като получава заплащане от 20 лева дневно на длъжност, свързана със зареждане
на гориво и обслужване на апарат за заплащане. След разпит на законния
представител на дружеството, лицето, посочено в констативния акт като работник,
и анализ на съдържащите се в административно-наказателната преписка писмени
доказателства – декларация от 29.01.2020 г. по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
съдът извел извод, че ответното по касация дружество не е допускало до работа Т.Б.и
не са налице елементите на трудовото правоотношение – престиране на работна
сила, с установено работно място и време срещу заплащане на трудово
възнаграждение. Формулиран е извод, че Т.Б.е вписал в декларацията, че 20-те
лева сборна сума на ден е получавана като бакшиши от потребителите на
бензиностанцията на самообслужване при доброволна намеса за помощ при
обслужване с автомата. Прието е, че установените факти не попълват състава на
приложената от административно-наказващия орган норма на чл. 414, ал. 3 от КТ,
обуславяща налагане на санкция в размер на минимум 1 500 лева за нарушение
разпоредбите на трудовото законодателство, което в чл. 62, ал. 1 от КТ
предвижда, че трудовите договори се сключват в писмена форма.
Така постановеното решение е правилно.Не се установява
порок – нарушение на материалния закон.Липсата на определени работно място,
работно време и заплащане съставлява липса на елементите на фактически състав
на трудов договор, респ. липса на изпълнително деяние по чл.414,ал.3 от КТ.
Неоснователно е възражението за наличие на касационен
отменителен порок „съществено нарушение
на производствените правила”, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по
делото. Самият касатор не конкретизира кои доказателства не са обсъдени. В
същото време всички доказателства са обследвани – писмената декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, показанията на законния представител на дружеството и
свидетеля Т.Б.. Следователно не е допуснато необсъждане на относими по делото
доказателства, което да е довело до неизяснена обективна истина за фактите по
изпълнителното деяние.
При
служебната проверка на оспореното решение касационната инстанция намира, че
последното е валидно и допустимо. Решението е постановено в писмена форма,
подписано е от съдията, който е разгледал делото, правният спор, който е
разрешен с оспореното решение, е подведомствен на Районен съд гр. Силистра,
едноличният състав е надлежен съгласно ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр.
Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка
спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост,
намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена
фактическа обстановка материалния закон е приложен правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски пред
касационната инстанция в размер на 300 лева, удостоверени като заплатен
адвокатски хонорар в брой /л. 14/. На основание § 1, т. 6 от АПК разноските
следва да се поемат от юридическото лице, в чиято структура е административния
орган, издал наказателното постановление. В случая издател на наказателното
постановление е Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Силистра. Посочената Дирекция е териториално поделение към ГД "Инспекция
по труда", съгласно чл. 16, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /Обн. ДВ, бр. 6 / 21.01.14 г., посл.
изм. ДВ, бр. 28/18 г./ Следователно, задължена за разноски следва да е ИА
"ГИТ" като юридическо лице на бюджетна издръжка.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
1 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260241 от 09.09.2020 г.
по н.а.х.д. № 301 / 2020 г. на Районен съд гр. Силистра.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" с административен адрес: гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА „Петроком 07” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. “Минчо
Лъсков“ № 7 разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.