МОТИВИ
към присъда №
2/07.02.2018 г. по
НДОХ № 299/2017 г.,
по описа на ПмРС
Производството е
образувано по обвинителен акт на прокурор от РП – Поморие по досъдебно
производство № 320 ЗМ-294/2017 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Б., с
който е повдигнато обвинение спрямо Г.С.Г., ЕГН **********,***, за това, че за периода от 12.00 ч. на
20.06.2017 г.
до 25.06.2017 г. в гр.Поморие, в
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – 6 бр. копия на средновековни
икони и 1 бр. метален кръст, собственост на Община
Поморие с материално
отговорно лице Г. Д.Г.,
ЕГН ********** – ръководител на Рибарско
пристанище – Поморие, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
– за времето от 12.00 ч. на
20.06.2017 г. до 09.00 ч. на 21.06.2017 г. в гр.
Поморие, от параклис, находящ се на рибарско пристанище – Поморие, отнел копие на средновековна икона със сребърно покритие 999 и ръчно позлатяване, с дървена рамка с кафеникаво със златиста
инкрустация по рамката с изображение на Св. Н.с
размери 32Х20 см., на
стойност 90 лв.; копие на средновековна икона, представляваща дървена
рамка, на която е поставено пластмасово изображение със сребрист цвят с
изображение на Богородица с Младенеца
с размери 20Х30 см., на стойност 80 лв.; снимка на копие на средновековна икона, поставена в дървена рамка за снимка, на
Свети Архангел Михаил, дървена със златист цвят, с поставка на гърба на рамката, с размери 15Х20 см., на стойност 50 лв.
лева; копие на средновековна икона, представляваща дървена подложка с поставено
изображение на Свети Архангел Михаил, поставена в прозрачно целофанено покритие, на стойност 40 лв.;
копие на средновековна икона, представляваща дървена подложка с рамка, с поставено изображение на Свети Мина с размери 12Х14 см., на стойност 30 лв.; копие на средновековна икона, представляваща дървена
подложка със залепено хартиено изображение на Свети И. Рилски, с размери 8Х6 см,
на стойност 10 лв. или всичко вещи на обща стойност 300 лв.
от владението на Община Поморие с МОЛ Г. Д.Г., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;
– за времето от 09.00 ч. на 21.06.2017 г. до 25.06.2017 г. в гр. Поморие, от
параклис, находящ се на Рибарско
пристанище – Поморие, отнел
метален кръст на стойност 120 лв.
лева от владението на Община Поморие с МОЛ Г. Д.Г.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2017
г., във връзка с депозирана писмена молба вх. № 4830/30.08.2017 г. (л.19-20 от
делото), съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от община Поморие против подсъдимия граждански иск за осъждане на
подсъдимия да заплати на общината сумата от 120 лева, представляваща
имуществена вреда, причинена с престъплението, предмет на обвинението, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане –
25.06.2017 г. и е конституирал общината в качеството на граждански ищец по
делото.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен
в извършването на престъплението, за което е обвинен и налагане на същия на
наказание шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи от подсъдимия в
затвор. По отношение на гражданския иск застъпва становище, че същият е
основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен от съда.
Гражданският ищец в
съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен (л.32-33) повереник –
адв. Ю.Б., който също пледира за признаване на подсъдимия за виновен по
обвинението, както и за уважаване изцяло на гражданския иск и присъждане на
сторените от ищеца разноски в производството.
Подсъдимият се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и моли
съдът да му наложи наказание пробация.
Защитникът на
подсъдимия – адв.П.А. също пледира за налагане на подсъдимия на наказание
пробация. В условията на евентуалност, ако съдът счете че не са налице
предпоставките на чл.55 НК, прави искане за налагане на подсъдимия на наказание
лишаване от свобода в размер на предвидения от закона минимум.
В производството е
взето решение за провеждане и е проведено предварително изслушване на страните,
по реда на гл.27 от НПК.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.
От самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка.
В гр. Поморие, на Рибарско
пристанище – Поморие, последното с ръководител св.Г. Д.Г., е изграден параклис, в който били изложени икони и
други християнски символи, дарение от граждани.
В параклиса бил осигурен свободен
достъп на всички граждани и гости на гр.Поморие до 21.00 ч., след който час
параклисът се заключвал.
На 21.06.2017 г., около 09.00 ч.,
св.Г. установил, че от параклиса липсват икони. Свидетелят сочи в показанията
си на досъдебното производство (л.34 от ДП), че при предходно негово посещение
в параклиса в 12.00 ч. на 20.06.2017 г. нямало липсващи икони или други вещи.
На 25.06.2017 г. около 15.00 ч.
св.Г. установил, че липсва и метален кръст на поставка, разположен на маса в
параклиса.
На същата дата, около 18.30 ч.,
на сергия, стопанисвана от св.И.Я. Я., разположена в близост до „Руски
паметник” гр.Поморие, св.Г. разпознал първоначално две от липсващите икони, а
впоследствие, след съдействие от св.Я. и още четири икони.
Всички разпознати икони били
предадени от Я. на Г., който от своя страна сигнализирал органите на реда и с
протокол за доброволно предаване от 27.06.2017 г. (л.43 от ДП) предоставил
иконите за нуждите на разследването.
Видно от протокол за оглед на
веществени доказателства от същата дата (л.44 от ДП) и фотоалбум към него
(л.45-46 от ДП), отнетите от параклиса икони представляват както следва:
– копие на средновековна икона със сребърно покритие 999 и ръчно позлатяване, с дървена рамка с кафеникаво със златиста
инкрустация по рамката с изображение на Св. Н.с
размери 32Х20 см.;
– копие на средновековна икона, представляваща дървена
рамка, на която е поставено пластмасово изображение със сребрист цвят с
изображение на Богородица с Младенеца
с размери 20Х30 см.;
– снимка на копие на средновековна икона, поставена в дървена рамка за снимка, на
Свети Архангел Михаил, дървена със златист цвят, с поставка на гърба на рамката, с размери 15Х20 см.;
– копие на средновековна икона, представляваща дървена
подложка с поставено изображение на Свети Архангел Михаил, поставена в
прозрачно целофанено покритие;
– копие на средновековна икона, представляваща дървена
подложка с рамка, с поставено изображение на Свети Мина с
размери 12Х14 см.;
–
копие на средновековна
икона, представляваща дървена подложка със залепено хартиено изображение на
Свети И. Рилски,
с размери 8Х6 см.
Установява
от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство
съдебно-икономическа (оценъчна) експертиза
(л.48-50), че стойността на гореописаните икони е 300 лв., а стойността на отнетия от
параклиса метален кръст е 120 лв.
В показанията си на досъдебното
производство (л.35 от ДП), св. Я. сочи, че е закупил иконите от непознато за
него лице за сумата от 10 лв., което лице при извършеното разпознаване на лица
по снимки, за което е съставен при спазване на изискванията на чл.169 и сл НПК
протокол за разпознаване на лица по снимки от 27.06.2017 г. (л.36 от ДП), св. Я.
разпознал като подсъдимия Г.С.Г..
В проведени разговори с
полицейски служители – св.З. П.Д.(л.40 от ДП) и св.В.М. П. (л.42 от ДП),
подсъдимият Г. признал, че е извършил кражба на процесните икони и кръст, като
описал механизма на извършване на деянието и посочил, че иконите продал на св.Я.,
а кръстът загубил.
С постановление за връщане на
веществени доказателства от 12.07.2017 г. (л.65-66 от ДП), на прокурор от РП –
Поморие, иконите били върнати на правоимащия собственик и с разписка от
17.07.2017 г. (л.67 от ДП), предадени на св.Г..
Установява се от доказателствата
по делото, в това число показанията на св.П. и св.П., докладна записка от
17.11.2017 г. (л.45 от делото), изготвена от полицейски инспектор при РУ –
Поморие и писмо от 11.01.2018 г. (л.58), на началника на РУ – Поморие, че
подсъдимият Г.С.Г. е алкохолно зависим, не реализира трудови или други доходи и
води скитнически начин на живот.
При тази фактическа обстановка,
установена от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от посочените от съда
доказателства, събрани на досъдебното производство и въз основа на закона съдът
прие следните правни изводи.
Отнемайки чужди
движими вещи – подробно описаните в мотивите шест икони и метален кръст, дарени
на община Поморие и като такива нейна собственост, от владението на материално
отговорното лице Г. Д.Г., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимият е извършил за времето от 12.00 ч.
на 20.06.2017 г. до 09.00 ч. на 21.06.2017 г. и за времето от 09.00 ч.
на 21.06.2017 г. до 25.06.2017 г., в гр. Поморие, две
деяния, всяко от които от обективна страна осъществява състава на
престъплението кражба по чл.194 ал.1 НК.
Посочените
две деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, поради което е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид изложеното
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194, ал.1, вр.с чл.26 НК,
предмет на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид проведеното
предварително изслушване и съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, съгласно която в случай на провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 58а от НК.
По силата на чл.58,
ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2
от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Съгласно чл. 58а, ал.
4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът намира, че в
настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл.
58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК, поради следното.
Подсъдимият признава
изцяло вината си, изразява съжаление за стореното и съдейства за разкриване
истината по делото от самото начало на установяването му като извършител.
Смекчаващо вината му обстоятелство е и безспорно установената сравнително ниска
стойност на отнетите вещи, но от друга страна следва да се съобрази и нематериалната им стойност
като религиозни символи, дарени от граждани.
Както бе посочено от съда, несъмнено се
установява от доказателствата по делото, че отнетите вещи са били изложени в
параклис, в който е осигурен свободен достъп на всички граждани и гости на
гр.Поморие, от който свободен достъп се е възползвал подсъдимия, за да осъществи
кражбата.
Налице е типичен случай на движими вещи без
постоянен надзор, обуславящ
квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.2 НК, в който смисъл и Решение № 155/28.07.2017 г. по н. д.
№ 392/2017 г., II н. о., НК на ВКС и посочените в това решение Постановление
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление №
7 от 6.VII.1987 г.) и Тълкувателно решение
№ 54/16.12.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК на ВС.
На следващо място, видно от
справка за съдимост рег. № 297/28.06.2017 г. (л.23-24 от ДП), издадена от Бюро
за съдимост при РС – Поморие, още на досъдебното производство са събрани
доказателства, че подсъдимият Г. е осъждан както следва:
1. С присъда от 10.10.2005 г. по
НОХД № 157/2005 г. по описа на РС – Несебър, влязла в законна сила на
26.10.2005 г., за извършено в периода м.октомври 2004 г. – м.март 2005 г., престъпление по
чл.209, ал.1 НК, вр.с чл.26, ал.1 НК, му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
три години, на основание чл.66, ал.1 НК.
За това осъждане подсъдимият е
реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 НК.
2. С присъда № 23/06.07.2016 г.
по НОХД № 211/2016 г. по описа на РС – Поморие, влязла в законна сила на
21.07.2016 г., за извършено на 02/04.2016 г., престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК.
3. С присъда № 5/21.02.2017 г. по
НОХД № 631/2016 г. по описа на РС – Поморие, влязла в законна сила на
08.03.2017 г., за извършено в периода 08.02.2016 г. – 04.05.2016 г.,
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, му е наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
три години, на основание чл.66, ал.1 НК.
4. С присъда № 6/23.02.2017 г. по НОХД №
674/2016 г. по описа на РС – Поморие, влязла в законна сила на 09.03.2017 г.,
за извършено в периода 07.05.2016 г. – 07.06.2016 г., престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 НК и за извършено на 07.06.2016 г., престъпление по чл.339,
ал.1 НК, му е наложено общо наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от четири години,
на основание чл.66, ал.1 НК.
С определение от 16.05.2017 г. по ЧНД № 121/2017 г. по
описа на РС – Поморие, влязло в законна сила на 31.05.2017 г., на подсъдимия е определено общо
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 211/2016 г.,
НОХД № 631/2016 г. и НОХД №
674/2016 г., а
именно наказание една година и
четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което общо наказание е отложено за изпитателен срок от четири
години, на основание чл.66, ал.1 НК.
Процесното деяние е извършено в
периода от 20.06.2017 г. до 25.06.2017 г., по малко от месец след влизане в сила на последно
посоченият съдебен акт и в изпитателния срок на определеното с него общо
наказание, същото не е маловажно предвид установената степен на обществена
опасност на извършителя, начина на осъществяването му – от религиозно
светилище, което както и вещите в него, представляващи религиозен символ, е без
постоянен надзор, поради което в случая е налице повторност по смисъла на чл.28 НК и деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК.
Поради липсата на повдигнато обвинение
за престъпление
по чл.195, ал.1, т.2 и т.7 НК, изложените обстоятелства относно квалификацията на деянието следва да бъдат взети предвид от съда като отегчаващи вината такива.
Затова съдът прие,
че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващите вината
обстоятелства, обуславящи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и намери, че адекватно на
целите по чл. 36 от НК е наказание лишаване от свобода за срок от две
години и три месеца, което на основание чл. 58а, ал.
1 от НК, намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание една година и
шест месеца лишаване от свобода.
Както бе
посочено подсъдимият е извършил деянието в изпитателния срок на определеното му
общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, с присъдата
следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца, сборът от двете наказания е две години и десет месеца, същият
надвишава две години, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.1, б. „в” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието.
При съобразяване със
събраните по делото доказателства, в това число справка за съдимост рег. №
27/12.01.2018 г. (л.55-57 от делото), издадена от Бюро за съдимост при РС –
Поморие, съдът взе предвид, че освен горепосочените осъждания по НОХД №
211/2016 г., НОХД № 631/2016 г. и НОХД № 674/2016 г., трите на РС – Поморие, с присъда № 27/31.10.2017 г. по НОХД № 256/2017 г.
по описа на РС – Айтос, влязла в законна сила на 16.11.2017 г., за престъпление
извършено в периода 10/11.02.2016 г. - 04.05.2016 г., на подсъдимия е наложено
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от четири години, на осн. чл.66, ал.1 НК.
Деянието по последно
посоченото осъждане попада в съвкупност с деянията по НОХД № 211/2016 г., НОХД
№ 631/2016 г. и НОХД №
674/2016 г., тъй
като подсъдимият ги е извършил преди да има влязла в сила присъда за което и да
е от тях.
От друга страна
настоящото деяние също е в съвкупност с деянието по НОХД № 256/2017 г. по описа
на РС – Айтос, но не може да се групира с наказанията по НОХД № 211/2016 г., НОХД № 631/2016 г. и НОХД № 674/2016 г. на РС – Поморие.
В случая е възможно групиране
на наказанията по НОХД № 256/2017 г. по описа на РС – Айтос, с тези по НОХД № 211/2016 г., НОХД № 631/2016 г. и НОХД
№ 674/2016 г. на РС – Поморие, като определеното общо наказание една година и
четири месеца ще
следва да се изтърпи отделно
от наказанието по настоящото дело.
Възможно е и групиране
на настоящото наказание с това по НОХД № 256/2017 г. на РС – Айтос.
И при двата варианта за
групиране подсъдимият следва да търпи отделно наказания една година и четири
месеца лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от свобода,
т.е. в случая не може да намери приложение принципа за най-благоприятно за
подсъдимия съчетание, установен с Постановление № 4/28.06.1965 г. по н. д. №
2/65 г., на Пленума на ВС и Решение № 11/27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г., ОСНК на ВС, поради което и на
основание чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК, съдът определи едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Г., измежду
наложеното му с настоящата присъда
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и наложено му с присъда
№ 27/31.10.2017 г. по НОХД № 256/2017 г. по описа на РС – Айтос, наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
По гореизложените
съображения и на основание чл.57, ал.1, т.1, б. „в” от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание.
С протоколно
определение от 08.11.2017 г. (л.34 от делото) спрямо подсъдимия е взета мярка
задържане под стража. Видно от писмо от 11.01.2018 г. (л.58), на началника на
РУ – Поморие, в изпълнение на взетата процесуална мярка Г. е задържан на
12.01.2018 г., поради което и на основание чл.59, ал.1, т.1 НК, съдът приспадна
от изпълнението на така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
времето, през което Г. е бил задържан, считано от
горепосочената дата – 12.01.2018 г. до привеждане в
изпълнение на присъдата.
Както
няколкократно бе посочено в мотивите на съда, деянието на подсъдимия по
настоящото осъждане е извършено в изпитателния срок на определеното му по ЧНД № 121/2017 г. по описа на РС – Поморие, общо
наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.68, ал.1 НК, съдът
приведе в изпълнение посоченото наказание, като постанови същото да бъде
изтърпяно отделно от наложеното на подсъдимия с настоящата присъда.
По горепосочените
съображения относно сбора от двете наказания, които подсъдимия следва да
изтърпи, на основание чл.57, ал.1, т.1, б. „в” от ЗИНС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
По предявения от община Поморие граждански иск за обезщетение на причинените с престъплението имуществени
вреди, съдът намира за безспорно установено, че общината е претърпяла такива вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като отговорност за непозволено увреждане носи физическото лице, причинили вредата чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
което в случая безспорно се установи за имуществените вреди в размер 120 лв., представляващи стойността на отнетия
и невъзстановен метален кръст, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което и съдът намери
предявения граждански иск за доказан както по основание, така и по размер и го
уважи изцяло, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от датата на
увреждането – 25.06.2017 г. до окончателното и изплащане.
В тежест на
подсъдимия, предвид основателността на претенцията, бяха възложени и разноските
на гражданския ищец по делото в размер 350 лв., представляващи реално заплатено
адвокатско възнаграждение, установено от представения договор за правна помощ
(л.32).
Предвид уважаването
на гражданския иск съдът осъди подсъдимия
Г. да заплати в полза на държавата сума в размер 50 лв., представляваща
държавна такса за уважения граждански иск.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл.189, л.3 НПК, съдът го
осъди да заплати в полза на
Държавата, по съответната сметка на ОДМВР – Б., сума в размер 70 лв.,
представляваща разноски по делото.
Мотивиран от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :