№ 1048
гр. Б., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120204966 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Ал. З. К., ЛНЧ ... с адрес:
гр.П., улица ....
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №21-0769-
003287/21.09.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Б.,
Сектор „Пътна полиция“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 1 400.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца, а на основание чл.185 ЗДвП и за нарушение на чл.150А,
ал.1 ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените
правила – чл.42, т.4 и т.5; чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Оспорва се авторството
на вменените на жалбоподателя 2 административни нарушения. Според
жалбата е следвало преди вида на АТСС да му бъде издаден електронен фиш,
1
а не НП. Посочва се, че в процесното НП се посочвали нормите на чл.21, ал.1
и ал.2 ЗДвП и така жалбоподателят не можел да разбере какво
административно нарушение му се вменява и по този начин било нарушено
правото му на защита. На следващо място – в НП липсвало ясно и точно
описание на нарушението – не било посочено кога е изтекъл срока на
валидност на СУМПС, поради което не можело да проследи дали срокът е
изтекъл. Не било ясно защо наказващия орган е приел, че срокът на
валидност на СУМПС бил изтекъл. Още повече, че предвид пандемичната
обстановка в страната срокът за подновяване на лични документи бил
удължен. В постъпило по делото становище процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди се, че никъде в процесното НП и
АУАН не е описано А.К. да е извършил повторно нарушение. Посочва се
също така, че за използването на мобилното техническо устройство не е бил
изготвен надлежен протокол по реда на чл.10 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени реквизити. Не бил
приложен и протокол, доказващ, че въпреки, че се касае за пътен участък в
рамките на населено място, то максимално допустимата скорост за движение
е била именно 90 км/ч. Отправено е искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят
доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на
съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП. Идентично
искане е направено и в приложено становище на пълномощник на директора
на ОД на МВР – Б., в което също така a priori е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.10.2021 г.,
видно от приложената към него разписка (л.39 на гърба), а жалбата е била
подадена при наказващия орган на 19.10.2021 г. с вх.№769000-
27561/19.10.2021 г., след като е била изпратена по пощата на 18.10.2021 г. (л.5
от делото – пощенско клеймо на втора страница).
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
2
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят А.К. е правоспособен водач на МПС на категории А,
B и АМ от 15.09.2005 г. с придобити категории А, В, М и АМ. СУМПС на К. е
с №*********, издадено на 12.11.2018 г. и е било валидно до 25.08.2020 г.
До момента, освен процесното, спрямо К. има влезли в сила:
5 НП за 6 нарушения на ЗдВп;
3 глоби по фиш за 3 нарушения на ЗДвП и
10 електронни фиша, от които 2 след 02.03.2021 г., всички само за
нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Предвид настъпилата в страната и ЕС пандемия (ноторен факт) за
удължаване валидността на СУМПС се прилага Регламент (ЕС) № 267 от
16.02.2021 г. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
специални и временни мерки с оглед продължаващата криза във връзка с
COVID-19. Според Регламента срокът на валидност на свидетелствата за
управление на МПС (СУМПС), който е изтекъл или ще изтече между
01.09.2020 г. и 30.06.2021 г. се удължава с 10 месеца.
На 02.03.2021 г. в 14:42 часа, в община Б. и по първокласен път №Е773
стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „MultaRadar SD580” с идентификационен №593-072/71-306 и
фабричен №00209D32D4F9 заснела лек автомобил марка “Mercedes” модел
„E 350 CDI” с рег. № ..., който се движел със скорост от 146 км/ч при
разрешена за населено място 90 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Бил заснет
клип. След установяване на собствеността на автомобила и на 29.03.2021 г.
жалбоподателя попълнил декларация по чл.188 ЗДвП (л.10 от делото), в която
посочил, че на процесната дата водач бил самият той. На същата дата А.К.
попълнил и покана в двуседмичен срок да се яви в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Б. (л.9 от делото).
3
В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок
по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на нарушителя и при неявяване на
А.К. в Сектор „Пътна полиция“, на 09.04.2021 г. св.Е.Х. (младши
автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт серия №21-0769-
003287/09.04.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН)
бланков №949258 със свидетели Р. Й. И. и Н. Г. А..
На 21.04.2021 г. срещу подпис по делегация до РУ – гр.П., на
жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. Посочил, че няма възражения по
АУАН, но не знае къде е контролния талон към СУМПС и затова не е в него.
В цифров вид вменените му нарушения били по чл.21, ал.2 ЗДвП и
чл.150А, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал процесния автомобил
в населено място със скорост от 141 км/ч (при отчетен толеранс от -3 %) при
разрешена за участъка скорост в населено място до 90 км/ч, както и че
управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
По отношение на нарушението по чл.21, ал.2 ЗДвП било уточнено, че е
извършено в повторност към електронни фишове за същите нарушения, серия
К, всички издадени от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - П., с номера
както следва:
№3704485/16.06.2020 г., влязъл в сила на 26.10.2020 г.;
№3492390/29.03.2020 г., влязъл в сила на 13.05.2020 г.;
№3306053/12.01.2020 г., влязъл в сила на 03.06.2020 г. и
№3150530/09.11.2019 г., влязъл в сила на 29.05.2020 г.
На 21.09.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното
НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на
14.10.2021 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е
идентично с това, отразено в АУАН.
На 19.10.2021 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-
27561/19.10.2021 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба, след
като е била изпратена по пощата на 18.10.2021 г. (л.5 от делото на гърба –
4
пощенско клеймо).
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
От приложения протокол (л.л.21-22 от делото) е видно, че на 23.07.2020
г. процесната стационарна система за видеоконтрол е преминала технически
преглед – последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на
клип (л.11 от делото) се установява, че процесният лек автомобил се е движил
със скорост от 146 км/ч при разрешена 90 км/ч, т.е. с повече от 50 % от
разрешената. Пътни участъци в населени места в Република България, а и
извън населени места с разрешена скорост от 141-146 км/ч и повече не
съществуват. Това вероятно е било известно на жалбоподателя към времето
на извършване на процесното деяние. При предявяване на декларацията по
чл.188 ЗДвП и след това не е възразил или посочил, че не той е бил водача.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената
скорост, се наказва за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Съгласно § 6., т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение.
Както се посочи по-горе спрямо жалбоподателя К. са налице
електронни фишове за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, серия К, всички
издадени от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - П., с номера както
следва:
№3704485/16.06.2020 г., влязъл в сила на 26.10.2020 г.;
5
№3492390/29.03.2020 г., влязъл в сила на 13.05.2020 г.;
№3306053/12.01.2020 г., влязъл в сила на 03.06.2020 г. и
№3150530/09.11.2019 г., влязъл в сила на 29.05.2020 г.
С други думи едногодишният срок на повторност изтича най-рано на
13.05.2020 г. и най-късно на 26.10.2021 г., докато в същото време процесното
деяние по чл.21, ал.2 ЗДвП е извършено на 02.03.2021 г., т.е. попада в
едногодишния срок по § 6., т.33 от ДР на ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.4 ЗДвП а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.
6 - предвидената за съответното нарушение се налага глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца. При това положение административното наказание „глоба“ следва да
бъде в размер на 1 400.00 лева. Кумулативното административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ е с фиксиран срок от 3 месеца,
поради което не е налице правна възможност за намаляването му.
Както се посочи по-горе, предвид настъпилата в страната и ЕС
пандемия (ноторен факт) за удължаване валидността на СУМПС се прилага
Регламент (ЕС) № 267 от 16.02.2021 г. на Европейския парламент и на Съвета
за определяне на специални и временни мерки с оглед продължаващата криза
във връзка с COVID-19. Според Регламента срокът на валидност на
свидетелствата за управление на МПС (СУМПС), който е изтекъл или ще
изтече между 01.09.2020 г. и 30.06.2021 г. се удължава с 10 месеца. От
справката за нарушител/водач (л.л.23-24 от делото) се установява, че СУМПС
на А.К. е издадено на 12.11.2018 г. и е било валидно до 25.08.2020 г. и
следователно не попада измежду тези, чиято валидност е изтекла между
01.09.2020 г. и 30.06.2021 г., т.е. не попада в хипотезата на СУМПС с удължен
срок на валидност при прилагане на Регламент (ЕС) № 267 от 16.02.2021 г. на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни
мерки с оглед продължаващата криза във връзка с COVID-19. Очевидно по
време на проверката Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Б. се
установило, че на процесната дата 02.03.2021 г. СУМПС на А.К. е било с
изтекъл срок на валидност. При това положение деянието при управление на
процесното МПС на 02.03.2021 г. е било съставомерно на нарушение на
чл.150А, ал.1 ЗДвП и следователно правилно К. е бил наказан с глоба от 20
лева.
6
Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при
вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен
случай. Касае се за водач, който е системен нарушител на правилата за
движение, санкциониран многократно приоритетно за нарушения на чл.21,
ал.2 ЗДвП, т.е. управление с по-висока от разрешената за различни пътни
участъци в страната:
в настоящия случай – 141 км/ч при разрешена максимална скорост от 90
км/ч;
ел.фиш №3492390/29.03.2020 г., влязъл в сила на 13.05.2020 г. – 62 км/ч
при разрешена скорост 50 км/ч;
ел.фиш №3306053/12.01.2020 г., влязъл в сила на 03.06.2020 г. – 67 км/ч
при разрешена скорост 50 км/ч и
ел.фиш №3150530/09.11.2019 г., влязъл в сила на 29.05.2020 г. – 79 км/ч
при разрешена от 50 км/ч.
Ето защо настоящият съдебен състав не намира, че е налице чл.28
ЗАНН и процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22.наказателен състав на
Районен съд – Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №21-0769-
003287/21.09.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Б., Сектор „Пътна полиция“.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8