РЕШЕНИЕ
№ 23.10.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд гражданско
отделение
На
двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1810 по описа за 2020
г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Гпава
„Тринадесета" от ГПК.
Образувано е въз
основа на искова молба, подадена от А.С.К. ЕГН ********** и К.С.К.
ЕГН ********** действащи чрез своята майка и законен
представител ***** К.Т. ЕГН **********
срещу С.В.К. ЕГН **********, с която се претендира
увеличаване на присъдената в полза на ищците с влязло в законна сила Решение по
гр.д. № 14063/2018год. по описа на ВРС издръжка, от 150
лева на 250 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 10.02.2020г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба
са изложени следните обстоятелства, на които се основават претен
ди раните права: Ответникът е баща на ищците. От определянето на дължимата от
него издръжка по гр.д. № 14063/2018год. по описа на ВРС е
изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили
нуждите на правоимащите му деца, които в момента са
ученици в 3-ти клас и посещават извънкласни занимания. Понастоящем определената
издръжка е под законоустановения минимум. Бащата работи и получава доходи, но
не участва в осигуряването им, освен чрез определената му издръжка. Майката
самостоятелно се грижи за децата, не разполага със собствено жилище и с други
доходи, освен по трудовото си правоотношение. Моли се за положително
произнасяне по предявените искове. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, с който оспорва исковете частично над 160
лв. на дете. Оспорва твърденията, че не осигурява средства на децата над
определената му издръжка. Сочи, че няма данни нуждите на децата да са нараснали
за краткия период от постановяване на съдебното решене, с което е определена
настоящата издръжка. Реализира доходи в рамките на минималната работна заплата.
Контролиращата
страна Д „СП" - гр. Варна не е осигурила лично
явяване на свой представител в производството, като е депозирала писмено
становище за основателност на иска.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства -
копия на: удостоверения за раждане на К.С.К. и А.С.К.; препис от решение №
4365/02.11.2018г. по гр.д. № 14063/2018г. по описа на
ВРС, 31 с-в; справка от търговски
регистър; удостоверение от СОУ „*****" - гр. *****; квитанции за
плащане
на уроци по народни танци и фактури за обучение по английски език; квитанция от
ПК „*****" от 11.08.2020г.; удостоверение изх. №
3/21.02.2020г.; служебна бележка за доходи и
трудови правоотношения от 21.02.2020г.; удостоверения от Национален
Осигурителен
Институт с № 003-00115247/23.07.2020г. и № 003-00115247/23.07.2020г.,
за изплатени на
С.К. парични обезщетения и обезщетения поради неработоспособност;
удостоверение от Областна дирекция на МВР-Варна Сектор „Пътна Полиция" за
притежавани
автомобили от С.К.,се установява, че родители на децата А.С.К. ЕГН ********** и К.С.К.
ЕГН ********** са ***** К.Т. ЕГН********** и С.В.К. ЕГН **********.
Децата са ученици в трети клас през учебната 2019/2020-та год. в СУ „*****" -
гр. *****. Посещават курсове по народни танци, английски език и плуване.
Със съдебно
решение от 02.11.2018г. по гр.д. № 14063/2018г. по описа на
ВРС е било одобрено споразумение между родителите по реда на чл. 127
ал.1 СК.
С.К. получава
минимална работна заплата от август 2019та година като управител
на търговско дружество - „Сани-ка
транс" ЕООД, на което е и едноличен собственик от създаването му през 2018та
год. Няма регистрирани МПС на свое име.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.
За наличието на
промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно да
се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за да бъде
уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно
алтернативното наличие на една от посочените предпоставки. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". По това обстоятелство не са спори по делото, както и че
ответникът е баща на ищците.
Задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 150
лева е било въз основа на съдебно решение от 2018г., с което не са изследвани
релевантните за настоящия спор обстоятелства свързани с податните
му възможности и нуждите не децата, а е одобрено споразумение по реда на чл. 127
ал. 1 СК.
По тази причина е
невъзможно да се съпоставят обстоятелствата меродавни за определяне на
дължимата издръжка приети в предходното решение. Безспорно обаче е налице
първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК.
За изминалия
период от две години е налице изменение в социално-икономическите условия в
страната с оглед на неизменните инфлационни процеси и финансова стагнация. С
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е
предвидено, че минималния й размер следва да е равен на 1/4
от минималната работна заплата (след 01.01.2020г. определена на 610
лв., съобразно Постановление № 350 от 19 декември 2019г
на МС на РБ за определяне размера на минималната работна заплата за страната)
или 152,50 лв., като от 2021-ва
година е предвидено увеличението й на 650 лв., според проект за
постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане на
интернет страницата му -http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&ld=5500.
Изменен е и обективния
факт - възрастта на децата и свързаните с това повишени разходи за
облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти, създаване на
подходяща битова среда за учение и самоподготовка предвид възможността да
продължат да се обучават за придобиване на средно образование. Посещават
обучителни курсове, които са от положително значение за усъвършенстването им
като личности и подрастващи деца.
Налице е и втората
горецитирана предпоставка по чл. 150
СК, тъй като към момента бащата е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен и
не страда от животозастрашаващо заболяване налагащо
скъпоструващо лечение. Няма алиментно задължение към
друго малолетно дете или нуждаещо се лице. От изложеното се налага извода, че
не са налице обективни причини препятстващи го да полага труд и да реализира
доход. Притежава търговско дружество, което предполага, че следва да получава
доходи от дейността му под формата на печалба, освен по трудовото
правоотношение като негов управител.
От значение за
настоящия спор са и възможностите на другия родител -
майката на децата, доколкото той също е задължен за издръжката им, независимо,
че на него е предоставено непосредственото упражняване на родителските права.
Не се представени доказателства, че получава трудови доходи, но не са и налице
обективни пречки да получава такива в рамките поне на минималните такива. Не се
спори, че не разполага със собствено жилище.
С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта
и нуждите на правоимащите деца, както и с оглед
социално - икономическите условия в страната, ВРС счита, че те
имат нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват
обща месечна издръжка в размер от по 300 лева месечно за всяко
дете.
При разпределянето
на така определената издръжка между родителите, предвид установените по делото
доходи и имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да
дават издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на
родителските права на майката, съдът намира, че от общия й размер в тежест на
бащата следва да бъдат възложени по 200 лв. Изложените правни
доводи обуславят частичната основателност на исковете.
Съобразно с изхода на спора, нормата на чл. 78
ал. 1 ГПК и представените доказателства -
договор за правна помощ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., съразмерно на уважената част от исковете - 200 лева. Ответникът
следва да бъде осъден на осн. чл. 78
ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметката на ВРС
дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжките, в
размер на 144 лева, определена съобразно чл. 1 от
Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с
Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г.,
ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, ВРС
РЕШИ
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на определената с влязло в законна сила решение №
4365/02.11.2018г. постановено по гр.д. № 14063/2018г. по описа на
ВРС издръжка, дължима от С.В.К. ЕГН ********** на
непълнолетните А.С.К. ЕГН ********** и К.С.К. ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител ***** К.Т. ЕГН
**********, като я УВЕЛИЧАВА от 150
лева на по 200 лева месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда - 10.02.2020г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата до пълния претендирай размер от по 250 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК С.В.К. ЕГН ********** да заплати на А.С.К.
ЕГН ********** и К.С.К. ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител ***** К.Т. ЕГН********** сумата от 200 лева представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6
ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК С.В.К. ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 144 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважения искове за издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242
ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която са уважени исковете
за издръжка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: