Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83 09.03.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
девети март две хиляди и ддвадесета година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от…………….. съдията
МИШОВА…….. въззивно гр. дело N
1114 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД против разноските по
изпълнително дело № 20208710400002, обективирани в поканата за доброволно
изпълнение.
Жалбоподателят счита, че нито
една от посочените суми не се дължат, тъй като плащането е направено преди да
бъде наложен запор на сметките на дружеството и преди да разбере за наличието
на изпълнително дело. Вземането било изплатено доброволно и това не било станало
в следствие на принудителни действия. Запорът на сметките бил наложен на
15.01.2020 г., въпреки че съдебният изпълнител бил предупреден, че дългът е
погасен чрез доброволно плащане. Сумата била изтеглена от сметката на
дружеството. Съдебният изпълнител бездействал и било неоправдано да си събира
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за добре свършена работа или други такси. Счита, че
обстоятелството, че било образувано изпълнително дело не би следвало да води
автоматично до натоварване на длъжника с разноски и с пропорционалната такса.
Ответникът
по жалбата И.К.К. чрез процесуалния си представител адв. Ж.З. взема становище,
че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г.,
в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело № 20208710400002 по описа на ЧСИ Я.Г., писмени доказателства,
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208710400002 е образувано по
молба от 03.01.2020 г. на И.К.К. срещу Застрахователно дружество „Евроинс“
АД, въз основа на изпълнителен лист от
23.12.2019 г., издаден по гр.д.№ 94/2019 г. на Казанлъшкия районен съд.
Вземането е за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 17.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. С постановление от същата дата (03.01.2020
г.) ЧСИ е приел за разноски на взискателя за възнаграждение за един адвокат в
размер на 550 лв., както и общо 135,48 лв. съгласно Тарифата към ЗЧСИ, а
именно: по т.1 – 24 лв. с ДДС; по т.2 - 60 лв. с ДДС; по т.4 – общо 24 лв. с
ДДС; по т.5 – 24 лв. с ДДС и по т.31 – 3,48 лв. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение на 09.01.2020 г., в която е посочено, че олихвяемата сума
е в размер на 5 000 лв.; начислените лихви към момента са 1 651,39
лв. и 600 лв. неолихвяема сума (това са разноските за пострадалия в съдебното
производство, видно от изпълнителния лист). Посочено е, че длъжникът дължи и
165,48 лв. разноски по изп.д., както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер
на 772,93 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. На същата дата е
изпратено и запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, а на 15.01.2020 г. –
до „Юробанк България“ АД и ЦКБ АД. С молба от 17.01.2020 г. процесуалният
представител на взискателя е уведомил ЧСИ, че на 13.01.2020 г. длъжникът е
изплатил сумата от 6 640,29 лв. и още 600 лв. искането е задължението да
бъде намалено с тези суми. На същата дата ЧСИ е изпратил до „Юробанк България“
АД ново запорно съобщение във връзка с постъпилото заявление за извършени
плащания. От съдържанието му е видно, че олихвяемите и неолихвяеми суми са
намалени, като общо с таксата по т.26 от ППРЗЧСИ възлиза на 1 580,03 лв.
Такова съобщение е изпратено и до „Уникредит Булбанк“ АД и ЦКБ АД. На 23.01.2020 г. наложените запори са
вдигнати.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Той не отговаря за тях само в три случая:
когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго
основание по чл. 433 ГПК; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя
са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая плащането е
направено след образуването на изпълнителното производство и това е
релевантният момент, спрямо който се преценява дължимостта на разноските.
Затова наведените в жалбата доводи са неоснователни. Тези съображения са относими
и към таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Съгласно този текст за
изпълнение на парично вземане се събира такса, върху събраната сума. По принцип
няма пречка след образуване на изпълнителното производство длъжникът да плати задължението си направо на взискателя,
респ. на процесуалния му представител, както е станало в случая. Фактът, че
сумата е платена от длъжника обаче не го освобождава от плащането на таксата по
т.26, тъй като по своята същност тя е включена в разноските по изпълнителното
дело. Единственото изключение от това правило е чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, поради което
държавния съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение,
която хипотеза е неприложима в случая, тъй като изпълнителният лист не е
предявен пред държавен съдебен изпълнител.
Определената пропорционална такса е в съответствие
с дължимата, но в жалбата няма оплаквания в този смисъл, поради което съдът
няма да излага подробни съображения относно размера й.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. По отношение на евентуалното
искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното: Искането е по чл.
78, ал.5 ГПК и то първо
следва да се направи по реда на чл.
248 ГПК пред съдебния
изпълнител. Едва след това длъжникът ще има възможност на обжалва акта за
определяне на разноски. Затова следва да се приеме, че ЧСИ е бил сезиран с
искане по реда на чл. 248 ГПК и същият е следвало изрично да се произнесе с
постановление, което едва след това може да бъде подложено на съдебен контрол,
ако бъде обжалвано. По тези съображения делото следва да бъде върнато на ЧСИ за
произнасяне по реда на чл.
248 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. Христофор Колумб, № 43, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.и Е.И. срещу разноските по изпълнително дело №
20208710400002, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, като
неоснователна.
ВРЪЩА жалбата Застрахователно дружество „Евроинс“ АД със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Христофор Колумб, № 43, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.и Е.И., в частта
относно искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение в размер
на 550 лв. на ЧСИ Я.Г. по изп.дело № 20208710400002 за произнасяне.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: