Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194, 05.06.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1530
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК , за сумата от 1166.32 лв.-
главница, лихви и неустойка.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен договор за потребителски кредит от разстояние от
11.07.2018 год., по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от
1000 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на10 броя
вноски, платими в периода 10.08.2018 год. – 07.05.2019 год., в които освен
главница се включвала и дължима договорна лихва в размер на 40.15 %. Ищеца
твърди, че е изпълнил своето задължение като е предоставил сумата на ответника,
но последния заплатил изцяло дължимите вноски по главницата за 10.08.2018 год.,
09.09.2018 год. и 09.10.2018 год., както и дължимата
лихва за периода 11.07.2018 год. – 09.10.2018 год. в размер на 89.10 лв. и
останал задължен за дължимите вноски по главницата за периода 08.11.2018 год. –
07.05.2019 год. в размер на 700 лв. и дължимите вноски за договорна лихва в
периода 09.10.2018 год. – 07.05.2019 год. в размер на 89.10 лв. Твърди се в
молбата, че поради неизпълнение на договорни задължения ответника дължи на
ищеца и неустойка в размер на 377.22 лв. Ищецът твърди, че въпреки опитите да
се уредят отношенията извънсъдебно ответника не извършил погасяване на
задължението, поради което ищеца се снабдил със Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1307/2019 год. на РСТ, но длъжника възразил, поради което и с оглед
указанията на заповедния съд ищеца предявява иск за установяване на вземането
си. Претендира разноски в заповедното и исковото производство. В съдебно заседание редовно
призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска.
В
дадения месечен срок ответника не е упражнил правото си на отговор. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител не е оспорил съществуването на облигационна
връзка между него и ищеца, възникнала на основание сключен договор за кредит,
но е оспорил размера на исковите претенции, като е заявил, че е извършил
плащания. Навежда твърдения за недействителност на клаузите за неустойка и
разходи по извънсъдебно събиране на вземанията. Моли
иска да бъде отхвърлен, като се присъдят направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1307/2019 год.
на РСТ ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението е било уважено и съдът е издал
Заповед за изпълнение № 710/29.07.2019 год. за сумата от 700лв., представляваща
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 216249 от 11.07.2018г.,
ведно със законната лихва от 29.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер
на 89,10лв. за периода от 09.10.2018г. до 07.05.2019г. и неустойка по чл. 3 от
договора в размер на 377,22 лв. и
направените по делото разноски. В заповедното производство длъжника възразил,
поради което и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Видно
от приложения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
216249 / 11.07.2018 год., сключен между страните
ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 1000 лв.,
срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 10 месечни вноски,
включващи плащане по главница и договорна лихва, при годишен процент на
разходите 48.3 % и фиксиран годишен лихвен процент 40.15 %, посочени в договора,
или общото задължение на ответника към ищеца по договора е било в размер на 178.20
лв. Съгласно чл.3 от договора в срок до три дни от сключването му ответника е
бил задължен да предостави на кредитора едно от описаните обезпечения - б.
гаранция, или две физически лица- поръчители, отговарящи на определени от
кредитора условия а при непредоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер
на 565.83 лв., която се заплаща разсрочено, ведно с месечните вноски, при което
общото задължение на ответника, ако не представи обезпечение по договора за
кредит е в размер на 1744.03 лв. Не е оспорено от ответника, а се установява и
от заключението на икономическата експертиза, че ищеца е изпълнил задължението
си по договора и е превел по банковата сметка на ответника сумата от 1000 лв.
Ответника не е оспорил възникването на
облигационно отношение между него и ищеца, въз основа на посочения по-горе
договор за кредит от разстояние, не е оспорил и, че е не е извършил всички плащания
за погасяване на вземането на ищеца по начините и в сроковете, посочени в
договора. Оспорил е размера на претендираното от
ищеца вземане, като е заявил, че е извършил частично погасяване.
От заключението на назначената
експертиза се установи, че действително ответника е извършил частично погасяване
на задълженията си по договора, като е изплатил обща сума в размер на 587.71
лв., разпределени от кредитора както следва : за погасяване на главницата – 300
лв., за погасяване на договорните лихви – 89.10 лв., за погасяване на неустойка
поради непредставено обезпечение – 188.61 лв. и 10 лв. за разходи по
извънсъдебно събиране на вземането. От заключението се установи също така, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
остатъчното задължение на ответника е в общ размер на 1166.32 лв., от която
сума 700 лв. – главница, 89.10 лв. – договорни лихви и 377.22 лв. – неустойка
по чл.3, ал.2 от договора. Не се твърди, а и по делото не са представени
доказателства ответника да е извършил плащания и погасявания на задълженията
към ответника, след издаване на заповедта и в хода на съдебното дирене.
При така установеното съдът прави следните
изводи : От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
между страните е имало договор за паричен заем, по който ищеца е изпълнил
задължението си да предостави парична сума на ответника, но последния не е
изпълнил задължението си да възстанови заемната сума по начин и в срокове, определени
с договора, поради което ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК.
Ответника е спорил размера на заявените претенции, поради извършени от него плащания, както и е оспорил действителността на клаузи в договора, касаещи размера на лихвите и неустойката по чл.3, ал.2. Последните доводи на ответника съдът счита за основателни по следните съображения :
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е
формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 48,3 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да
бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е
получил по договора.
В допълнение следва да бъде
посочено, че договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент
по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за
нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на
договорната лихва. В този смисъл е
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката за неустойка също е
нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт
на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото
задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му и евентуалните вреди.
Относно преценката за валидност на
уговорка за неустойка и
критериите за това ВКС се е произнесъл
в мотивите т.3 от Тълкувателно
решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на
ВКС.
Предвид всичко изложеното съдът счита, че
ответника дължи връщане на чистата сума по кредита и по отношение на вземането
за главница иска се явява основателен и доказан. Доколкото съдът прие, че
договора е недействителен , то извършените плащания от ответника, отнесени от
кредитора за погасяване на задължения по недействителни клаузи следва да бъдат
приспаднати от вземането за главницата по договора, или дължимата от ответника
сума за главница е в размер на 422.29 лв., като в останалата част и до пълния
размер от 700 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен. Като
неоснователен следва да се отхвърли и ска за установяване на вземания за договорни лихви и неустойка по чл.3, ал.2
от договора.
И двете страни са направили искане за
присъждане на направените по делото разноски : Разноските на ищеца в исковото
производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на
423.67 лв., а тези в заповедното производство, съгласно заповедта за изпълнение
са в размер на 126.33 лв. Разноските на ответника в исковото производство са в
размер на 300 лв. С оглед изхода на спора съразмерно на уважената част
разноските на ищеца в исковото производство са в размер на 154.06 лв., а тези в
заповедното производство са в размер на 45.94 лв. Разноските на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска са в размер на 190.91 лв. С оглед на така установеното
ответника следва да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 9.09
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Г.В., ЕГН **********
*** дължи на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, офис № 1, представлявано от Управителя
Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.Г. сумата в
размер на 422.29 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
216249 от 11.07.2018г., ведно със законната лихва от 29.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 710/29.07.2019 год. по ч.гр.д. № 1307/2019 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, като отхвърля иска за главница, в останалата му част и до пълния
размер от 700 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, офис №
1, представлявано от Управителя Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.Г. против В.Г.В., ЕГН ********** *** иск, с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, за
установяване съществуване на вземане по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
216249 от 11.07.2018г в размер на 89,10лв., представляващо
договорна лихва за периода от
09.10.2018г. до 07.05.2019г. и неустойка по чл. 3 от договора в размер на
377,22 лв., за което е издадена Заповед за изпълнение № 710/29.07.2019 год. по
ч.гр.д. № 1307/2019 год. на РСТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** *** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, офис №
1, представлявано от Управителя Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.Г. разноски в исковото и заповедното производство по
компенсация в размер на 9.09 лв., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :