О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1857
гр.Пловдив, 24.09.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав,
в закрито заседание на 24.09.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като
изслуша докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.дело № 2002/2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Б.И., ЕГН: **********,***,партер, адв.
Р. Г. , срещу разпореждане от 20.03.2019г.
, постановено от ПРС по ч.гр.д.№18210/2018г. за издаване на изпълнителен лист
за разноските в полза на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно,тъй като липсват предвидените предпоставки за издаване на
изпълнителен лист в полза на заявителя за сторените в заповедното производство
разноски и настоява за отмяната му.
В законния срок от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, е постъпил
отговор на частната жалба,в който взема становище за нейната неоснователност.Поддържа
се,че паричното задължение по издадената заповед за изпълнение е било погасено
от длъжника след образуване на заповедното производство и издаване на заповед
за изпълнение, поради което са били налице предпоставките за издаване на
изпълнителен лист в полза на кредитора досежно сторените в заповедното
производство разноски и липсва правен интерес за установяване съществуването на
доброволно погасения дълг от длъжника. Претендира присъждане и на разноски по
делото.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените
доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в
срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следното:
Въз основа на подадено заявление от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, на 29.11.2018г. е издадена от ПРС по ч.гр.д.№18210/2018г. заповед №10434
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на
длъжника Н.Б.И., ЕГН: **********, да заплати на заявителя сумата от 598,47 лева
- главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода 09.12.2017г. – 08.03.2018г.,
в обект на потребление, находящ се в гр. ****, бул.”****”№ 31,ет.2,ап.4, ведно
с обезщетение за забавено на главницата
за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г. в размер от 45,05 лева, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 15.11.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 75 лева-разноски по
делото.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 11.02.2019г.
Няма постъпило възражение от
длъжника по чл.414, ал.1 от ГПК или по чл.414а от ГПК. В съответствие с
разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК, тъй като заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с разпореждане от 14.02.2019г.,заповедния съд е
дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от връчване. Разпореждането е връчено на заявителя
на 21.02.2019г. , като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят не е предявил
иск за установяване на вземането, а е депозирал молби на 06.03.2019г. и на
19.03.2019г. с искане за издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските поради извършено на 22.02.2019г. и
на 08.03.2019г. плащане от длъжника на вземането-главница и
лихви , предмет на същата, позовавайки се на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС.
С атакуваното разпореждане заповедния съд е уважил молбата
и е постановил в полза на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист относно
присъдените със заповедта разноски.
Така обжалваното разпореждане е правилно.
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д.
№4/13г. по описа на ВКС изрично сочи в т.10в, че ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане, като искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящият случай е именно такъв. Кредиторът е подал молба за
издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство, като
е представил доказателства за извършено
плащане на задължението след подаване на заявлението в съда. Действително няма подадено възражение от
длъжника, комуто заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но
последиците на връчването на заповедта по този ред са приравнени на последиците
при подадено възражение, поради което разрешението, което сочи т.10в от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС,
намира приложение и в случая. След като кредиторът е получил изпълнение
на вземането, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал, а в негова полза следва да бъде издаден изпълнителен лист за
направените в заповедното производство разноски, които длъжникът не е погасил .
Следователно обжалваното разпореждане на
първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за
направените в заповедното производство разноски е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор Н.И. следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество
сторените в настоящето производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27535 от 20.03.2019 г., постановено по
ч.гр.дело № 18210/2018 г. по описа на РС-Пловдив, за издаване на изпълнителен лист в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
********* срещу Н.Б.И., ЕГН: **********, за присъдените със Заповед №10434/29.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
разноски в общ размер на сумата от 75 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.И., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 50 лева-разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.