№ 3082
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110123504 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Фирма иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
515.71 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ************** по застраховка „Каско“ за нанесени щети на МПС марка
„Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № ***********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 23.07.2021 г. /ПТП/ на републикански път III-2702
при км. 715, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска –03.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 23.07.2021 г. на републикански път III-2702 при км.
715, водачът на МПС марка „Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № ***********
реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
при което на лекия автомобил му били нанесени щети. Към момента на ПТП-
то процесния автомобил имал сключена при ищеца валидна застраховка
„Каско“, като била заплатено застрахователно обезщетение в размер на 515.71
лв. Посочва се, че пътят, на което било реализирано процесното ПТП бил
поддържан и обслужван от ответника. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че не е
налице валидно застрахователно правоотношение като предпоставка за
регресното вземане, доколкото не са налице изискуемите реквизити по
сключения договор за застраховка „Каско“, както и че не са били налице
условията за заплащане на застрахователно обезщетение, като се оспорва и
валидността на застрахователното правоотношение. Оспорва механизма на
1
настъпване на ПТП, като причина за настъпване на процесното ПТП било
поведението на водачът на МПС. Оспорва наличието на бездействие на
негови служители във връзка с поддържането на пътя. Поддържа, че за
процесния участък е възложено извършване на ремонтни дейности по
обществена поръчка, които са били извършени. Моли съда да отхвърли иска,
в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че републикански път III-2702 при е част от
републиканската пътна мрежа.
По делото е представен протокол № 1750846 от 23.07.2021 г., в който е
посочено, че на 23.07.2021 г. в 10.15 часа на републикански път III-2702, е
настъпило ПТП с ППС марка „Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № ***********. В
протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС с
рег. № *********** при движение по републикански път III-270 попада в
необезопасена дупка на платното. В протокола изрично е направено
отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е
схема на ПТП, посочени са щетите по автомобила.
От представената по делото застрахователна полица „Каско“ №
********** със срок на действие от 05.04.2021 г. до 04.04.2022 г., от която се
установява, че МПС марка „Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № *********** е било
застраховано по посочената застраховка в Фирма. Представени са и
специални условия застрахователна полица „Каско“ № **********, както и
допълнително покритие.
Представена е и застрахователната преписка на Фирма във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като
към нея е приложено уведомление за щета № ************** от 26.07.2021
г., доклад по щета № **************, калкулация –ремонт от 03.08.2021 г.,
контролен списък от 03.08.2021 г. Представена е фактура № *********** от
16.08.2021 г., за извършен ремонт по на обща стойност 515.71 лв., като към
фактурата са представени преводно нареждане от 18.08.2021 г., както и
извадка от електронно банкиране с дата 18.08.2021 г.
С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 515.71 лв., като видно от известието за
доставяне същото е било получено от ответника на 07.12.2022 г.
По делото е представен договор № РД-38-10 от 21.05.2015 г. за възлагане
на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на
поддържане на републиканските пътища на територията на североизточни
район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП сключен между
Фирма и Фирма. Представени е още сертификат № 92 за действително
изпълнените и приетите ремонтни работи , гаранционен протокол от
2
29.02.2020 г. към сертификат № 92, както и протокол за завършването на
натурални видове СМР от 9.02.2020 г.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
причините за настъпване на ПТП били слените: на 23.07.2021 г. около 10.15
часа МПС „Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № ***********, се движело
републикански път III-2702 с посока от гр. Добрич към гр. Шумен и преминал
пред през необезопасена дупка на пътното платно. Всички увреждания по
процесното МПС отразени в описа на застрахователя се намирали в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото
лице посочва, че стойността необходима за възстановяван е на МПС „Ягуар“,
модел „ХФ“, с рег. № ***********, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП била 1204.48 лв.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на
служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на републикански пътища/; претърпени от застрахования
вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на
вредите; платено застрахователно обезщетение.
Настоящият състав намира, че от представената застрахователна полица
№ „Каско“ № **********, се установява, че Фирма и Фирма за периода от
05.04.2021 г. до 04.04.2022 г., са сключили договор за имуществено
застраховане на автомобил. Съгласно нормата на чл. 344 от КЗ,
застрахователният договор е формален договор и следва да бъде сключен в
писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени в чл. 345 КЗ, като видно
от представената полица същата съдържа всички необходими реквизити, като
същата е подписана от застрахованото лице. Дори да се приема, че
представената полица страда от пороци то следва да се приеме, че от
поведението на страните по нея може да се заключи, че не са оспорва
действителността на изявленията, както и покритите рискове. С оглед на
което възраженията на ответника в тази връзка се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното се установява, че МПС марка „Ягуар“, модел
„ХФ“, с рег. № *********** е било застраховано по посочената застраховка в
Фирма за периода от 05.04.2021 г. до 04.04.2022 г. по застрахователна полица
№ **********, като в рока на действие на полицата е настъпило предвидено в
него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в общ размер на 515.71 лв. Обстоятелствата за заплащането на
застрахователното обезщетение се установяват от представеното платежно
нареждане от 18.08.2021 г. и извадка от електронно банкиране с дата
18.08.2021 г. за заплащане на сумата от 515.71 лв., представляващо плащане
по процесната щета, което нареждане е издадено във връзка с фактура №
*********** от 16.08.2021 г. за извършен ремонт.
3
Неоснователни са твърденията в отговора на исковата молба, че не бил
установен механизма на процесното ПТП. По отношение на описания от
ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване, причината- преминаване
през дупка, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. По делото е представен протокол за ПТП №
1750846 от 23.07.2021 г., съгласно който е посочено, че на 23.07.2021 г. в
10.15 часа на републикански път III-2702, е настъпило ПТП с ППС марка
„Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. № ***********, като причина за ПТП-то е
посочено необезопасена дупка на платното. В протокола е направена и схема
на ПТП-то като изрично е отбелязано разположението автомобилът и на
нарушената асфалтова настилка /дупка/. Протоколът за ПТП, съставен от
служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя и за извършените от него и пред него действия -
в този смисъл са решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО. Доколкото по настоящото
дело протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото
на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието,
разположението и размерът на дупката на пътното платно, на щетите по
автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно
или нейното обезопасяване. Следователно до доказване на противното съдът
е обвързан от удостоверените в протокола и извършените от длъжностното
лице действия.
Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото САТЕ, се налага извод, че по делото
е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца
имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в
резултат на вследствие дупката на пътното платно. Още повече, че по делото
не са представени никакви доказателства, от които да се установяват факти,
опровергаващи доказателствения извод, че процесното застрахователно
събитие е настъпило в резултат на необезопасена дупка на пътната настилка
по път от републиканската мрежа. Няма данни други фактори да стоят в
причинна връзка с процесното вредоносно събитие.
По делото е прието за безспорно, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30
4
ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответната Фирма, която е и била задължена да предприеме необходимите
действия за поддържането на пътната настилка, както и да означи
съответното препятствие с необходимите пътни знаци допълнителни и други
средства за сигнализиране с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Агенцията като юридическо лице осъществява посочените
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността
необходима за възстановяван на МПС марка „Ягуар“, модел „ХФ“, с рег. №
***********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била
1204.48 лв., като с оглед на диспозитивното начало в процеса, доколкото
ищецът претендира сума в по-малък размер от 515.71 лв., именно в този
размер искът следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на 50 лв., платена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение и 480 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. При този изход на спора на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Фирма, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, по предявения иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 515.71 лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по щета № ************** по
застраховка „Каско“ за нанесени щети на МПС марка „Ягуар“, модел „ХФ“, с
рег. № ***********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
23.07.2021 г. /ПТП/ на републикански път III-2702 при км. 715, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –03.05.2023 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Фирма, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 835 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6