№ 436
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600467 по описа за 2022 година
Производство по чл.450 от НПК вр.чл.38а ал.3 НК.
Постъпила е жалба от лишения от свобода И. С. С. чрез защитника му адв.А.
А. против определение № 656/18.10.2022г., постановено по ЧНД № 221/2022г.
по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е била оставена без уважение
молбата му за замяна на наказанието доживотен затвор, наложено му с
присъда № 11 от 31.01.2000г. по НОХД № 76/1998г. по описа на Окръжен
съд- Хасково с наказание лишаване от свобода в размер на тридесет години. В
жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на
определението, поради което се иска отмяната му и уважаване на молбата на
осъдения И. С. за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание
лишаване от свобода. С жалбата се правят и доказателствени искания- за
назначаване на съдебно медицинска експертиза за зрението на лишения от
свобода, за назначаване на повторна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и за допускане до разпит като свидетел на лишения от свобода М.
Г. Х..
Жалба против посоченото определение е била депозирана и лично от
осъдения И. С. С., с която се изразява несъгласие с мотивите на съда да му
откаже исканата замяна, поради което моли въззивната инстанция да го
отмени и постанови замяна на наказанието доживотен затвор с наказание
лишаване от свобода.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди доводите в подадените жалби намира, че същите са процесуално
допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни.
Във връзка с доказателствените искания на защитата следва да се има
предвид, че настоящото производство е по реда на Глава 22 от НПК и
частната жалба се разглежда в закрито съдебно заседание, като въззивната
1
инстанция в настоящия случай не намира за необходимо това да стане с
призоваване на страните. Отделно от това, първоинстанционният съдебен
състав е положил необходимите усилия за пълното и правилно изясняване на
делото от фактическа страна, включително със събиране и проверка на
доказателства както за личността, така и за здравословното състояние на
осъдения И. С. с оглед на проблемите със зрението му, в това число и с
назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която е дала изключително компетентно, научно обосновано и
обстоятелствено заключение, в чиято правилност не възникват никакви
съмнения. При тази цялостна и аналитична оценка на всички необходими и
относими за правилното решаване на делото доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е преценил, че на
този етап от изтърпяване на наказанието, молбата на осъдения И. С. С. за
замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода се
явява неоснователна.
И. С. С. е бил осъден, както следва: С Присъда № 31/14.09.1995 г. по НОХД
№ 28/1995г. на Pайонен съд- Харманли на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
197, т. 3, вр. чл. 54 от НК на 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца лишаване от
свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е било
отложено за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 28.09.1995 г. С
Присъда № 13/04.02.1998 г. по НОХД №125/1997г. на Pайонен съд- Харманли
на основание чл.346, ал.2, т.1 от НК е осъден на 1 /една/година лишаване от
свобода. Присъдата е влязла в сила на 19.02.1998 г. С Присъда №
11/31.01.2000г. по НОХД № 76/1998 г. на ОС-Хасково е бил признат за
виновен в това, че на 06.05.1996г. в гр.*, в съучастие като съизвършител
извършил кражба на два литра бензин на стойност 60 лв.,оставени без
постоянен надзор, като деянието представлява маловажен случай, поради
което и на основание чл.195, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК е
бил осъден на 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда е
бил признат за виновен за това, че на 06.05.1996г. в гр.* умишлено
умъртвил Д. А. Ш. и А. Г. П. по особено мъчителен начин за пострадалите и с
особена жестокост, като убийството е
било извършено с цел да се прикрие друго престъпление, поради което и на
основание чл.116, ал.1, т.4, предл. трето, т. 6, предл. второ и трето и т.8,
предл. второ във вр. чл. 54 от НК е бил осъден на „Доживотен затвор“. На
основание чл.23 от НК е било определено общо най-тежко наказание
„Доживотен затвор.
С Решение № 126/07.11.2000г. по ВНОХД № 471/2000г. на Апелативен съд
- Пловдив присъдата е била изменена в частта, с която С. е признат за
виновен, че е извършил убийството по особено мъчителен за пострадалите
начин и бил оправдан по обвинението в тази му част. В останалата й част
присъдата е била потвърдена. С Решение № 216/29.05.2001г. по н.д. №
82/2001 г. на Върховен касационен съд на Република България решението на
Апелативния съд е било оставено в сила в наказателноосъдителната му част.
С Определение № 101/07.02.2003г. по НОХД № 76/1998 г. на ОС-Хасково,
2
на основание чл.25 от НК е било определено едно общо наказание по присъди
по НОХД № 125/1997г. и НОХД № 76/1998г. - доживотен затвор, като на
основание чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното
наказание по НОХД № 28/1995 г. в размер на 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца
лишаване от свобода, в сила на 12.06.2003г. Постановен е бил „специален“
режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденият И. С. е постъпил в Затвора на 16.04.1998г., с начало на
наказанието 21.08.1997 г.Наказанието по НОХД № 28/1995г. в размер на 1
година и 5 месеца Лишаване от свобода е било изтърпяно на 15.03.2022г., от
която дата е приведено в изпълнение наказанието доживотен затвор. Към
15.03.2022 г. лишеният от свобода И. С. е изтърпял фактически: 23 г. 1 м. 24
д., от работа: - г. - м. - д. или всичко: 23г., 1м. 24д., т.е. формално са налице
предпоставките предвидени в чл.38а, ал.3 от НК. Съдът се е съобразил със
становището на началника на Затвора- *, със становището на зам. началника
на РНОД, със становището на ИФ началник сектор “Социална дейност и
възпитателна работа“, както и с доклада на инспектор“ Социална дейност и
възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени Зона с повишена
сигурност ІІ в Затвора- *, от които материали е видна непротиворечивата и
категорична оценка за неоснователност на молбата на осъдения на доживотен
затвор И. С. С. предвид на липсата на трайна промяна в поведението и
нагласите му по време на изтърпяване на наказанието. Същият е постъпил в
Затвора - * на 16.04.1998г., като е бил приведен в Затвора-* на 19.07.2001г.и е
настанен в Зона с повишена сигурност II, където пребивава и до момента.
Лишеният от свобода според затворническата администрация е адаптиран
към специфичните условия на пенитенциарната среда. В първоначалната
оценка по профила е отчетен риск от рецидив от средна степен - 49т. с
откроени дефицити в зони - отношение към правонарушението,
взаимоотношения и междуличностни проблеми. Рискът от вреди, предвид
характера на правонарушението по чл.116, ал.1 от НК, е определен също като
среден, идентифициран, но не непосредствен. В направената през м.май
2019г. преоценка по профила в основен етап от изтърпяване на наказанието е
било отчетено повишение на стойностите по отношение на зони начин на
живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, като
общата стойност на риска от рецидив е увеличена до 58т. Рискът от вреди на
база поведение и нагласи била със средни към високи стойности,
непосредствен и с идентифицирани рискови фактори. Продължавали да се
открояват дефицити при л.св. И. С. С. в зоните: отношение към
правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Рискът от вреди оставал от средна към висока степен, които били
насочени както към обществото, така и към служителите от затвора и
останалите лишени от свобода. Видно от становището на затворническата
администрация осъденият на доживотен затвор И. С. С. притежавал добра
вербална култура, бил лесно раздразнителен и конфликтен в комуникацията и
взаимоотношенията си с околните. С добро за пенитенциарната среда ниво на
образованост (средно-специално образование), нормално развити
интелектуални способности и не лоши познавателни интереси. През
3
м.декември 2019г. е бил диагностициран с диссоциално личностово
разстройство. Бил честолюбив и егоцентричен и трудно овладявал
емоционалното си напрежение.
По време на престоя си в Затвора – л.св. И. С. С. е бил наказван многократно
за допуснати дисциплинарни нарушения, както следва:
1. Със Заповед № Б-90 от 18.04.2016г. на Началника на затвора е наказан с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок 5
от 7/седем/ дни за притежание на неразрешени вещи.
2. Със Заповед № Б-91 от 18.04.2016г. на Началника на затвора е наказан с
„Писмено предупреждение“ за неизпълнение на разпореждане на служител.
3. Със Заповед № Б-112 от 25.04.2016г. на Началника на затвора е наказан
с „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 3/ три/ денонощия дни за отказ
да изпълни заповед на началника.
4. Със Заповед № Б-104 от 26.04.2017г. на Началника на затвора е наказан
с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок
от 7/седем/ дни за предизвикване на конфликт с друг лишен от свобода.
5. Със Заповед № Б-117 от 30.05.2017г . на Началника на затвора е наказан
с „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7/седем/ денонощия за
неизпълнение заповед на началника на затвора и отправяне на заплахи към
служители от НОС.
6. Със Заповед № Б-321 от 23.02.2018г. на Началника на затвора е наказан
със „Забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от
свобода“ за срок от 1 /един/ месец за физическа саморазправа с друг осъден
на доживотен затвор.
7. Със Заповед № Л-2409 от 28.12.2018г. на Началника на затвора е наказан с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от
7/седем/ дни за демонстрирано обидно отношение към служител.
8. Със Заповед № Л-236 от 04.02.2019г. на Началника на затвора е наказан
с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок
от 7 /седем/ дни за физическа саморазправа с друг осъден на доживотен
затвор.
9. Със Заповед № Л-1136 от 11.06.2019г. на Началника на затвора е наказан с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от 7
/седем/ дни за обидно отношение към служител от НОС.
10. Със Заповед № Л-1162 от 13.06.2019г. на Началника на затвора е наказан с
„Писмено предупреждение“ за обидно отношение към служител от НОС.
11. Със Заповед № Л-1036 от 14.05.2020г. на Началника на затвора е наказан с
„Писмено предупреждение“ за обидно отношение към служител от НОС.
12. Със Заповед № Л-58 от 06.01.2022г. Началника на затвора е наказан с
4
„Писмено предупреждение“ за размяна на вещи с друг осъден на „доживотен
затвор“. Всички наказания са актуални към настоящия момент, съгласно
чл.109, ал. 2 от ЗИНЗС.
Също така от доклада на затворническата администрация при Затвора – е
видно, че от м.май 2019г. до края на 2021г. доживотно осъдения И. С. С.
отказал да ползва правото си на престой на открито и практически не излизал
от помещенията на Зоната с повишена сигурност като аргументирал това свое
решение със страха си от провокации от другите и този отказ го разглеждал
като своеобразна форма на протест. Същият бил импулсивен, мнителен и
недоверчив, в много ситуации вербално агресивен, с открито враждебно
отношение към служители от затворническата администрация и НОС.
Контактувал минимално с останалите доживотно осъдени, само по негово
желание. Липсвала рационална основа във възприетия модел на мислене и
поведение, а нагласите останали с откровено асоциална насоченост. Почти
нямал подкрепа от близки и роднини. През 2021г. възобновил контактите си
със сестра си, чрез“ Skype“ свиждане, но от един месец имали отново
проблеми помежду си и не комуникирали.
В доклада е описано, че корекционният процес при л.св. С. станал силно
затруднен и възпрепятстван от ригидността, негативното отношение и
нежеланието на осъдения на доживотен затвор да потърси каквато и да е
поведенческа промяна, поради което затворническата администрация счита,
че осъдения И. С. не е дал доказателства за своето поправяне и че
пенитенциарното третиране спрямо него следва да продължи, като същото
трябва да бъде насочено към подобряване на уменията за мислене и
самоконтрол и изграждане на по-зрял и социално
приемлив модел на поведение.
Предвид на тези данни и след анализа на документите, съдържащи се в
приложеното затворническо досие, първоинстанционният съд обосновано е
счел, че към момента не е завършен корекционният процес спрямо осъдения
И. С. С.. Установява се, че същият бил системен нарушител на установения
вътрешен ред и дисциплина в институцията макар че се намирал в условията
на зона с повишена сигурност и при „специален режим“ на изтърпяване на
наложеното му наказание, което представлявало строго изолирана среда.
Отразено е, че рискът от рецидив е увеличен до 58т., като същевременно ясно
е заявено, че остават зони със сериозни дефицити и извършените от него
нарушения, за които е получил дисциплинарни наказания, както бе посочено
са актуални и към настоящият момент съгласно чл.109, ал.2 от ЗИНЗС. При
това положение не е възможно да се направи извод за настъпило пълно
поправяне на осъденото лице. Длъжностните лица от затворническата
администрация, пряко ангажирани с индивидуалната корекционна дейност с
л.св.И. С. заявяват, че същият не е осъзнал все още отговорността си относно
извършените от него деяния, като декларирал само формално, че съжалява, а
дори и пред вещите лица от състава на КСППЕ е декларирал, че е направил
нещо добро за обществото и че целият град би следвало да му благодари,
защото ги е отървал от тези двама престъпника и едва ли не той е раздал
5
някакво възмездие.
Става ясно от доклада на затворническата администрация, че от началото на
престоя му до настоящия момент, л.св.И. С. С. не е променил в общи линии
личностовата си структура, вследствие престоя си в пенитенциарното
заведение. В Затвора – е от 2001г., преместен от Затвора-*, където е
пребивавал от м.април 1998г., като миналия опит не го обучил, тъй като
останал раздразнителен, мнителен, саркастичен и враждебен. Липсвала
критичност, съдействие, разбиране, мотивация и желание за промяна от
негова страна, въпреки повеждащия се корекционен процес в Затвора-*.
В допълнение е заявено, че осъденият „до голяма степен“ не осмисля
причините за отключеното криминално поведение. Тази констатация
означава само едно, че следва корекционната работа с И. С. С. да продължи.
Както е посочил първият съд, замяната на наказанието доживотен затвор с
лишаване от свобода представлява изключителна привилегия за осъдения и за
да я получи, лицето следва да поеме пълна отговорност за извършеното и да
осъзнае в дълбочина факторите, които са довели до това. Всякакви други
формулировки на практика означават, че липсва пълно осмисляне на
криминогенните фактори. Това от своя страна води до риск от рецидив, респ.
до поставяне в опасност на живота и здравето на останалите членове на
обществото при постановяване на исканата замяна и съответно изтърпяване
на наказанието. В този аспект са и изводите на вещите лица, изготвили
компетентната и обективна СППЕ, които са освидетелствали осъдения С. и са
имали предвид при отговора на поставените им задачи и неговото
здравословно състояние на незрящ. Специалистът- психиатър и клиничния
психолог са категорични в изводите си, че към настоящия момент у л.св. И. С.
не са налице умения и трайни нагласи за законосъобразно поведение и
спазване на правилата и не са констатирали трайна тенденция за
осъществяване на по-добър самоконтрол. Т.е. и вещите лица са подкрепили
изложените становища и оценки на затворническата администрация относно
поправянето и превъзпитанието на осъдения С. да може да бъде за в бъдеще
свободен член на обществото с оглед необходимостта от продължаване на
корекционната дейност с него. Впрочем в личната си защита пред окръжния
съд молителят И. С. сам е заявил, че щом като за тези 25 години не е могъл да
се поправи, не вижда как това ще се случи следващите години, което от своя
страна обезсмисляло престоя му в Затвора чрез продължаване на наказанието
в този му вид.
Предвид на изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди
като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/18.10.2022г., постановено по ЧНД №
221/2022г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7