Решение по дело №1598/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна, против Решение № 742/15.05.2023г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по НАХД № 1061/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ***-1/15.02.2022г., с което за нарушение на чл.34и, ал.1, т.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр.чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г., на „Перота Холдинг“ ООД, гр.Варна, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че ВРС неправилно е приел, че разпоредбата на чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 има за предмет само забрана за пускане на пазара на съответния вид продукти и изобщо не третира действия по тяхната употреба, които от своя страна били обект на други разпоредби, една от които е забраната по чл.13, §3, която също фигурира в хипотезата на чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ. Позовава се на дефиницията за „пускане на пазара“ в чл.2, т.10 от Регламент (ЕС) № 517/2014г. и твърди, че в смисъла на това понятие, европейският законодател е включил употребата на дадена стока, а не единствено и само нейната последвала продажба на територията на ЕС. Тоест, използването на дадена стока за първи път на друго лице в ЕС е в обхвата на действието на „пускането на пазара“ без да се изисква непременно тя да е била продадена от получателя/вносителя на трето лице. Твърди, че това заключение още по-ясно се потвърждава от определението в §1, т.17 от ДР на ЗЧАВ, като в случая безспорно е установено, че не се касае за „пускане на пазара“, т.е. етап на разпространение, а за следващ етап - използване на оборудване, заредено с флуорвъглеводороди. Съдът не е взел предвид, че предметът на дейност на дружеството е извършване на ремонтна дейност на автобуси, собственост на „Перота Холдинг“ ООД и същевременно не е изложил конкретни мотиви, защо приема и цитира разпоредбата на чл.13, § 3 от Регламент (ЕС) № 517/2014, касаеща сервизно обслужване или поддръжка на хладилно оборудване, а не климатично оборудване. Твърди и че в обжалваното решение липсват мотиви защо действията по употреба на флуорсъдържащи парникови газове са обект на забрана основно в Регламент (ЕС) № 1005/2009г. относно вещества, които нарушават озоновия слой, който се прилага за контролирани вещества, изброени в приложение І на същия регламент. Дружеството не е наказано за това, че пуска на пазара продукти и оборудване, изброени в приложение ІІІ от Регламента, а за това, че употребява флуорсъдържащи парникови газове, въпреки влязлата в сила забрана. В случая при извършената проверка на място е безспорно установено, че дружеството стопанисва обект, представляващ гараж за автобуси и сервиз, и в същия са налични 4бр. празни и 2бр. пълни бутилки за еднократна употреба с/от фреон R 134А. Наличието на тези бутилки в обекта е доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите се употребяват флуорсъдържащи парникови газове в нарушение на влязлата в сила на 4 юли 2007г. забрана на чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, т.е. осъществена е една от двете форми на деянието по чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ. Сочи и че ВРС не е взел предвид предмета на дейност на дружеството и неправилно е приел, че липсват каквито и да било доказателства, че в съответния сервиз се осъществява дейност по ремонт на климатични системи и такъв ремонт не е констатиран по време на проверката. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от ст.юрк.Й. К., която поддържа касационната жалба. Моли решението на ВРС да се отмени като неправилно и необосновано, и да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - „ПЕРОТА ХОЛДИНГ“ ООД, чрез адв.Б.Б., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх. № 51789/10.07.2023г. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 13.12.2021г. служители на РИОСВ - Варна извършили проверка в обект, представляващ гараж и сервизна база, находящ се в гр.Варна, с.о. ***, ***, стопанисван от „Перота Холдинг“ ООД. По време на проверката били установени налични бутилки за газ фреон 134а, от които 4 бр. празни и без данни за някакво означение и 2 бр. пълни, запечатани и означени съответно с номер *** и ***. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № ***/13.12.2021г., в който било вписано предписание за представяне от дружеството в срок до 16.12.2021г. на фактури за закупения фреон и документи за правоспособност на лицето, извършващо дейности с флуорсъдържащи парникови газове. Във връзка с даденото предписание дружеството представило 6 бр. фактури за закупени през м.април и м.май 2014г. 14бр. хладилен агент R134а от „Одисей Трейд“ ООД, както и посочило изрично, че няма назначено лице, което да извършва дейности с флуорсъдържащи парникови газове. Било прието, че на 13.12.2021г., в гр.Варна, в обект гараж за автобуси и сервиз, находящ се в с.о. ***, ул.******, „Перота Холдинг“ ЕООД е извършило нарушение на чл.34и, т.2 ЗЧАВ, вр.чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г., вр.чл.17, ал.6, т.2 ЗЧАВ, т.к. в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите се използват флуорсъдържащи парникови газове, доказателство за което са установените в обекта 4бр. празни бутилки и 2 бр. пълни бутилки за еднократна употреба с фреон 134а, употребата на които е в нарушение на влязлата в сила от 04.07.2007г. забрана съгласно чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г. За нарушението бил съставен АУАН № ***/11.01.2022г., а въз основа на него било издадено НП № ***-1/15.02.2022г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00лв. Със същото са приети за неоснователни възраженията на дружеството срещу съставения АУАН - че бутилките са закупени през 2014г., когато Регламент (ЕС) № 517/2014г. не е бил в сила. АНО е приел, че забраната по чл.11, § 1 от Регламента е в сила от 04.07.2007г. и дружеството е било длъжно да предаде бутилките за унищожаване.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. е налице неясно и непълно описание на твърдяното нарушение, и на обстоятелствата, при които е извършено. Съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението, не включва ясно формулирано твърдение за осъществен от обективна страна фактически състав на конкретно административно нарушение с посочената цифрова квалификация по ЗЧАВ и Регламент (ЕС) № 517/2014г. Наличното описание сочи да са установени празни и пълни бутилки за фреон в нарушение на забраната по чл.11, §1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г. в стопанисвания от въззивника обект, където се извършва ремонт на автобуси, което се сочи за доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите се ползват флуорсъдържащи парникови газове, но се изтъква също, че след влизане в сила на забраната за пускане на пазара и за използване на бутилки за еднократна употреба с флуорсъдържащи парникови газове, дружеството било задължено да предаде бутилките за унищожаване. ВРС е приел, че от така направеното описание не става ясно в какво всъщност АНО е приел, че се състои забраната по чл.11, §1 от Регламента, както и кое обстоятелство се счита за осъществено в нарушение на тази забрана. Само може да се предполага, че това е употребата на флуорсъдържащи парникови газове в газови бутилки, доколкото това е едната от двете форми на деянието по чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ, а обстоятелства, съответстващи на втората форма - пускане на пазара, изобщо не са изтъкнати. Прието е, че констатираните неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, препятстват съществено пълноценната реализация на правото на защита на дружеството. На следващо място ВРС е приел, че държането на пълни и празни бутилки за еднократна употреба с/от фреон, не е формулирано като забранено поведение (деяние) в нито една от разпоредбите, изрично посочени в чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ и поради това с този факт не може да се приеме за осъществено административно нарушение. Прието е също, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че в съответния сервиз се осъществява дейност по ремонт на климатични системи. При проверката такива данни не са установени и по време на извършването й не е констатиран такъв ремонт. Отделно ВРС е приел, че въведената с чл.11, §1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 забрана касае само пускането на пазара на съответния вид продукти и изобщо не третира действия по тяхната употреба. Такива действия са обект на други норми, една от които е забраната по чл.13, §3 от Регламент (ЕС) № 517/2014, която също фигурира в хипотезата на чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ, но такова поведение не е описано в АУАН и НП.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на „Перота Холдинг“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.34и, ал.1, т.2 от ЗЧАВ, вр.чл.11, § 1 на Регламент (ЕС) № 514/2014г. При посочените в АУАН и НП факти, и дадената правна квалификация на нарушението, правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Действително от съдържанието на АУАН и НП не става ясно в извършването на какво конкретно нарушение е обвинено дружеството и за какво е санкционирано. Фактът, че по време на проверката в сервиза, стопанисван от „Перота Холдинг“ ООД, са установени празни и пълни бутилки с/от фреон R134а, както и че дейността на дружеството е свързана освен с превоз на пътници и с ремонт на автобуси, не е достатъчен за да се изведе извод за извършено нарушение на чл.34и, ал.1, т.2 от ЗЧАВ, вр.чл.11, § 1 на Регламент (ЕС) № 514/2014г.

Съгласно чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ, наказва се с глоба от 5000 до 20000лв., съответно с имуществена санкция от 10000лв. до 40000лв., лице, което пуска на пазара или употребява флуорсъдържащи парникови газове, продукти или оборудване, които съдържат или зависят от тези вещества, в нарушение на чл.7, параграф 2, чл.11, параграф 1, чл.13 или чл.14, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 517/2014. В конкретния случай е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г.

С Регламент (ЕС) № 517/2014 от 16 април 2014г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) ***42/2006г., с цел опазването на околната среда чрез намаляване на емисиите на ФПГ, са установени правила за ограничаването, употребата, възстановяването и унищожаването на флуорсъдържащи парникови газове и свързани с тях допълнителни мерки, определени са условията за пускането на пазара на определени продукти и оборудване, които съдържат или чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове, както и са определени условията за специфичната употреба на флуорсъдържащи парникови газове и количествените ограничения за пускането на пазара на флуоровъглеводороди.

Съгласно разпоредбата на чл.11, § 1 от Регламента, именована „Ограничения за пускането на пазара“, пускането на пазара на продукти и оборудване, изброени в приложение III, с изключение на военно оборудване, е забранено от датата, определена в посоченото приложение, като се прави разграничение, когато е приложимо, въз основа на типа или потенциала за глобално затопляне на съответния флуорсъдържащ парников газ.

Контейнерите за флуорсъдържащи парникови газове, които не могат да бъдат повторно напълнени и които се използват за обслужване, поддържане или пълнене на хладилно, климатично и термопомпено оборудване, противопожарни системи или комутационна апаратура, или като разтворители, са посочени в т.1 от Приложение ІІІ и за тях датата на забраната е 04.07.2007г.

Съгласно дефинициите в чл.2 от Регламента:

т.1 „флуорсъдържащи парникови газове“, означава флуоровъглеводороди, перфлуоровъглероди и серен хексафлуорид и други парникови газове, които съдържат флуор, изброени в приложение I, или смеси, които съдържат някое от тези вещества;

т.8. „оператор“ означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на настоящия регламент; при определени обстоятелства държава членка може да посочи собственика като отговорен за изпълнението на задълженията на оператора;

т.9 „употреба“ означава използването на флуорсъдържащи парникови газове в производството, поддръжката или сервизното обслужване, включително повторното напълване, на продукти и оборудване или в други процеси, посочени в настоящия регламент;

т.10 „пускане на пазара“ означава доставянето или предоставянето за първи път на друго лице в Съюза, срещу заплащане или безвъзмездно, или използването за собствена сметка от страна на производител и включва митническо освобождаване за свободно обращение в рамките на Съюза;

т.19 „ремонт“ означава възстановяване на повредени продукти или оборудване, които съдържат или чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове, включващо част, съдържаща или проектирана да съдържа такива газове;

т.21 „поддръжка или сервизно обслужване“ означава всички дейности, с изключение на възстановяването в съответствие с член 8 и проверките за течове в съответствие с член 4 и член 10, параграф 1, буква б), които включват прекъсване на контурите, съдържащи или проектирани да съдържат флуорсъдържащи парникови газове, по-специално зареждането на системата с флуорсъдържащи парникови газове, премахването на една или повече части от контура или оборудването, повторния монтаж на две или повече части от контура или оборудването, както и отстраняването на течове;

При така дадените легални дефиниции и в контекста на установените при проверката факти, правилно ВРС е приел, че от АУАН и НП не става ясно каква всъщност забрана е прието, че е нарушена от дружеството. Привръзката на чл.34и, т.2 ЗЧАВ с чл.11, § 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014г., кореспондира с „пускане на пазара“, каквото в случая по смисъла на чл.2, т.10 от Регламента не е установено, а и видно от касационната жалба - не се и твърди от ответника.

От друга страна „употребата“ на флуорсъдържащи парникови газове, не кореспондира с разпоредбата на чл.11, § 1 от Регламента, а евентуално - както правилно е констатирал ВРС - с разпоредбата на §13, § 3 от Регламента. Отделно, от своя страна „употребата“, в контекста на дефинициите по чл.2, т.9 и 19 от Регламент (ЕС) № 517/2014, изисква установяването на конкретни действия по поддръжка или сервизно обслужване на повредени продукти или оборудване, които съдържат или чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове, а в случая по време на проверката не са установени такива конкретни действия извършвани от дружеството. Само фактът, че ремонтната дейност на автобуси е част от предмета му на дейност, не е достатъчен за да се приеме, че е извършена/се извършва „употреба“ на флуорсъдържащи парникови газове по смисъла на Регламента.

Както правилно е приел ВРС, наличието в сервиза на пълни и празни бутилки за еднократна употреба с/от фреон, сочи единствено на тяхното държане, което не е формулирано като забранено поведение в нито една от изрично посочените разпоредби в чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в производството разноски - 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023г. е изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора. Възнаграждението е под минималния размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 742/15.05.2023г. на ВРС, ІІ - ри състав, постановено по НАХД № 1061/2022г.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна, да заплати на „Перота Холдинг“ ООД, гр.Варна, ЕИК ***, разноски за касационното производство в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: