Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 11.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 475/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е
образувано по жалба на Т.А.А. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-0906-000327/18.07.2019г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч. С
оспорената заповед на А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата си оспорващият поддържа, че заповедта за прилагане
на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че от заповедта не става ясно
кое точно предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушил – отказ за тестване за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол или наркотици в кръвта, което според него е съществено нарушение. Моли
съдът да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се представлява и не депозира становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2019г. против Т.А.А. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 49259
за това, че на същата дата в 17:40 ч. в гр. Ловеч, ул. „Димитър Пъшков” пред
дом №18 с посока на движение към ул. „Цачо Шишков” управлява собствения си лек
автомобил Мерцедес МЛ 270 с рег. номер ***, като отказва да му бъде извършен тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест
5000 с фабричен номер ARJM-0035. В АУАН е отбелязано, че е издаден талон за
медицинско изследване номер 0040006 и водачът пътува сам в автомобила. Актосъставителят
приема, че деянието представлява нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. С
акта са иззети като доказателства свидетелството за управление на водача и
контролния талон към него. Нарушителят е отказал да подпише акта, което е
удостоверено с имената, адреса и подписа на един свидетел.
За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, Д.П.Д.
на длъжност Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция”, издава
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Т.А.А. на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С административната преписка са представени цитирания
в оспорената заповед АУАН Серия GA № 49259/18.07.2019г., НП № 19-0906-001023/05.08.2019г.
(издадено въз основа на горния АУАН), талон за изследване №0040006 (който
нарушителят също е отказал да подпише и получи), справка за нарушител/водач,
представени са и доказателства за компетентността на издателя на заповедта и на
актосъставителя.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (ЗППАМ
№19-0906-000327/18.07.2019г.
издадена от Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция” е връчена лично на Т.А.А. на 24.09.2019г.,
видно от отбелязването на гърба на същата, а жалбата е подадена чрез
административния орган на 03.10.2019г., вх.№000-8176). Оспорената заповед
съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори
административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не
е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП (съгласно
представената Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи). Директорът на ОДМВР Ловеч съобразно предоставената му възможност в
закона, със своя Заповед № 295з-805/25.04.2017г. (също представена по делото) е
оправомощил по т.1.3. началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч
– за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5
б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП.
Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Ловеч
е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Доказана е и
компетентността на актосъставителя. По делото са представени служебни
удостоверения, от които се установява, че издателят на заповедта ***от 22.08.2017г. е назначен на длъжност Началник група
в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР Ловеч, а актосъставителят
В.Б.М. от 11.12.2017г. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор І степен
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”,
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч, нарушението е извършено на територията
на гр. Ловеч, следователно процесната заповед е издадена от териториално и
материално компетентен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение,
посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от Т.А.А., собственикът и регистрационния номер на същото,
както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен от компетентен
орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно
доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на
установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти не създават
съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на правилата за
движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и непротиворечиво
както цифрово, така и текстово – отказ на водача да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт
при изяснена фактическа обстановка.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
АУАН е съставен и връчен (при условията на отказ) на нарушителя при спазване на
специалната процедура по ЗАНН, като нарушението е безспорно установено,
заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена на оспорващия.
Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на
нарушението. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са
посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните
нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми
или несъответствие с целта на закона при издаването на процесната заповед. Съдебният
контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са
установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като
мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат
временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от
участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред
несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до
отстраняване на причините.
В случая ЗППАМ № 19-0906-000327 от 18.07.2019г. е
издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, съгласно която норма, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи.
Разпоредбата съдържа няколко хипотези, като и единият
отказ е достатъчен, за да се приложи мярката по този законов текст.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че водачът е управлявал собственото си
МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписанието за
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Нещо повече – водачът не само е отказал да подпише
съставения му АУАН, но е отказал и да получи издадения му талон за медицинско
изследване. Отказът да бъде проверен с техническо средство и да изпълни
предписанието за медицинско изследване не се и оспорват от А.. В този смисъл по
настоящото дело не е оборено изпълнението от обективна и субективна страна на
състава на нарушението по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, описано в АУАН Серия GA №
49259/18.07.2019г. Поради горното съдът приема, че ответникът не е нарушил
материалния закон.
Управлението на собствено МПС и отказа на водача да
бъде проверен с техническо средство или да изпълни предписанието за вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози са
релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с
осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на
обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка.
Логиката на закона се изразява в това, че управлението
на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се подчиняват на
определени строги правила, с оглед избягването на пътно-транспортни произшествия,
отнемащи човешки животи и увреждащи човешкото здраве. Затова законодателят е
предвидил, че при проверка от контролните органи водачът на МПС е длъжен да
съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата предвидени в закона
начина за употребата на наркотични вещества. Следователно, отказът на жалбоподателя
да бъде изпробван на място с тест за употреба на наркотици и отказът да се
подложи на медицинско изследване са напълно достатъчно основание да му бъде
наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС”, с оглед постигане на законосъобразната
цел да се препятства извършването в бъдеще на подобни нарушения от него.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в предвидената
от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на
закона, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е извършена
промяна в чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази
разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против
заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
първо от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на Т.А.А. с ЕГН ********** и
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0906-000327/18.07.2019г. на Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна
полиция”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: