Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 44
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. ***, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
в присъствието на прокурора Каролина Димитрова Калева (РП-Шумен)
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200325 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Д. В. Р., родена в гр. Шумен, българска
гражданка, разведена, средно образование, неосъждана, с ЕГН **********,
постоянен адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№4, ЗА ВИНОВНА в това, че
18.10.2018г., в гр. В. Преслав, след като била осъдена да изпълни парично
задължение с влезли в сила съдебни актове - Заповед №178 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.09.2015г., постановена по ЧГД
№ 418/2015г. по описа на РС-Велики Преслав, влязла в сила на основание чл.
416 от ГПК на 17.10.2017г. (издадена след влизане в сила на Решение №
143/09.08.2016г. по гр. дело № 561/2015г. на ВПРС, отменено изцяло с
Решение № 249/12.12.2016г. по в.гр.д. № 498/2016г. по описа на ОС-Шумен и
с Определение № 681/02.10.2017г. по гр. д. № 1089/2017г. на ВКС, с което не
е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, влязло в законна
сила на 17.10.2017г./, Решение № 249/12.12.2016г. по в. гр. д. № 498/2016г. по
описа на ОС-Шумен, влязло в сила на 17.10.2017г. и Определение №
681/02.10.2017г. по гр. д. № 1089/2017г. по описа на ВКС, влязло в сила на
17.10.2017г, и в продължение на една година от влизането в сила от
17.10.2017г. до 17.10.2018г. не е изпълнила задълженията си в размер на
5000.00 /пет хиляди/ лева — главница, 3300.00 /три хиляди и триста/ лева —
договорна лихва върху главницата за периода 29.08.2008г. до 29.08.2015г.,
13,92 лв. /тринадесет лева и деветдесет и две стотинки/, обезщетение за
забава върху главницата /лихва/ за периода 31.08.2015г. до 09.09.2015г. (въз
основа на Заповед №178 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
1
ГПК), както и 1282.00 /хиляда двеста осемдесет и два/ лева - деловодни
разноски за двете инстанции (въз основа на Решение № 249/12.12.2016г. по
в.гр.д. № 498/2016г. по описа на ОС-Шумен) и 500/петстотин/ лева - разноски
по Гр.д. № 1089/2017г. по описа на ВКС, III гр. отд., към кредитора Б. И. К. с
ЕГН ********** от гр. ***, въпреки наличието на парични средства за това -
престъпление по чл. 293а от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА обвиняемата Д. В.
Р. ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ на решение по АНД №325/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Велики Преслав

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Във ВПРС е внесено постановление от ШРП ТО-В.Преслав, с което се
прави предложение за освобождаване на Д. В. Р., родена в гр. Шумен,
българска гражданка, разведена, средно образование, неосъждана, с ЕГН
**********, постоянен адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№4– обвиняема по
досъдебно производство №167/20219г. по описа на РУ гр. Велики Преслав, от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК по обвинението за извършено престъпление по чл. 293а от НК. Като
основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а
именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл.
293а от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една
година или „пробация“, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание обвиняемата не се явява, представлява се от
защитник. Защитата не оспорват фактическите констатации в
постановлението и поради многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства моли да бъде наложено административно наказание на
обвиняемата в минимален размер.
За ВПРП, редовно призована, се явява прокурор К.К.-Параскевова.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа изводите, направени в
постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемата да бъде
призната за виновна по повдигнатото обвинение и да й бъде наложено
наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба” в минималния предвиден в
закона размер.
От приложените по делото писмени доказателства (Досъдебно
производство № 167/2019г. по описа на РУ гр. Велики Преслав), преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: на
12.09.2015г. Районен съд гр. Велики Преслав, по ЧГрД № 418/2015г. по описа
на РС-Велики Преслав, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 и следв. от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Д. В. Р. с
ЕГН ********** от гр. *** да заплати на кредитора Б. И. К. с ЕГН **********
от гр. ***, сумата от 5000 (пет хиляди) лева - главница, 3300.00 /три хиляди и
триста/ лева - договорна лихва върху главницата за периода 29.08.2008г. до
29.08.2015г. и 13,92 лв. /тринадесет лева и деветдесет и две стотинки/ -
мораторна лихва за периода 31.08.2015г. до 09.09.2015г., произтичащи от
сключен договор за заем от 30.07.2007г. между горепосочените лица.
Съобразно правилата на ГПК, Б. К. е предявила иск пред РС-В.Преслав срещу
Д.Р. и било образувано гр. д. № 561/20176г. по описа на ВПРС. Решението по
това дело е било обжалвано от К. пред ОС-Шумен. Образувано било ВГрД №
498/2016г., по което ОС- Шумен е постановил решение № 249/12.12.2016г., с
което е признал за установено, че в полза на Б. И. К. от гр. *** съществуват
вземания спрямо Д. В. Р. от гр. ***, произтичащи от сключен на 30.07.2007г.
между двете страни договор за заем, както следва: 5000 (пет хиляди) лева
главница, 3300.00 /три хиляди и триста/ лева - договорна лихва върху
1
главницата за периода 29.08.2008г. до 29.08.2015г. и 13,92 лв. /тринадесет
лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата
/лихва/ за периода 31.08.2015г. до 09.09.2015г. Със същото решение ОС-
Шумен е осъдил Д. В. Р. да заплати на Б. И. К. направените деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1282лв. Р. е подала
касационна жалба пред ВКС. Образувано било гр. д. № 1089/20217г. по описа
на ВКС, като с Определение № 681 от 02.10.2017г. Върховният касационен
съд е оставил без разглеждане касационната й жалба. Със същото
определение е осъдил Д. В. Р. да заплати на Б. И. К. сумата от 500лв. разноски
в настоящото производство.
След влизане в сила на съдебните актове, което е станало на
17.10.2017г., на същата дата /17.10.2017г./ на основание чл. 416 от ГПК е
влязла в сила и горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 иследв. от ГПК № 178 от 12.098.2015г.
С горепосочените съдебни актове обв. Р. била запозната. Въпреки това,
в периода от 17.10.2017г. до 17.10.2018г. тя не изпълнила горепосочените по
основание и размер парични задължения към кредитора Б. К., посочен в
съдебните актове.
Установено е по делото, че в този период обв. Р. е имала парични
средства за това. Видно е, че същата от години пребивавала в ФР Германия и
през едногодишния период от влизане в сила на съдебните актове работела по
трудово правоотношение с „Адамс Гастро" ТД. От работодателя си
регулярно, ежемесечно, получавала трудово възнаграждение. Имала е
допълнително постъпващи регулярни плащания от трети лица - физически и
юридически / Федерална агенция по заетостта-семейна каса, от частни лица -
Зл. Зл., К. Р., Федерална агенция по труда, „вноска Барбара", гостилница
„Benediktb.GA и др./, както и самата тя си е внасяла парични средства в
собствената си сметка, открита в Спестовна каса Бад Тьолц -Волфратсхаузен,
ФР Германия. Освен горното, обвиняемата е имала парични средства, с които
е обслужвала кредити, вкл. такива, открити през периода от 17.10.2017 до
17.10.2018г. /видно от л. 21 от ДП, том III, съставляващ превод на документ
от немски език, находящ се на л. 23 от ДП, т. III, обективиращ информация за
кредит, открит на 09.10.2018г./, Изложеното по-горе се установява от
приложеното по делото извлечение за периода 16.10.2017 до 17.10.2018г. по
сметка № 11082518 с титуляр Д.Р. в Спестовна каса Бад Тьолц -
Волфратсхаузен, ФР Германия и от останалите финансови документи,
събрани като доказателства по делото, чрез проведено във ФР Германия
разследване въз основа на Европейска заповед за разследване № 233/
22.11.2019г. по настоящото ДП, приета за изпълнение от Районна
прокуратура - Мюнхен II, гр. Мюнхен, Германия.
От така установеното от фактическа страна е видно, че на 18.10.2018г.,
в гр. Велики Преслав, след като била осъдена с гореизброените съдебни
актове /Заповед за изпълнение на парично задължение № 178 от 12.09.2015г.
по чл. 410 и следв. от ГПК по ЧГрР № 418/2015г. по описа на ВПРС, Решение
№249/12.12.2016г. по ВГрД № 498/2016г. по описа на ШОС и с Определение
№ 681 от 02.10.2017г. по ГрД № Ю89/2017г. по описа на ВКС/, влезли в сила
на 17.10.2017г., и в продължение на една година от влизането им в сила (от
17.10.2017г. до 17.10.2018г.), макар да е имала парични средства не е
изпълнила паричните задълженията, описани в тях (5000лв - главница, 3300лв
2
-законна лихва, 1392лв. - мораторна лихва, 1282лв. - разноски и 500лв-
разноски) към кредитора - Б. И. К., обвиняемата Д. Р. е осъществила от
обективна страна състав на престъпление по чл. 293а от НК.
Престъплението по чл. 293а НК е формално и се счита за осъществено
при установяване на извършване на изпълнителното деяние в предвидената в
чл. 293 НК форма - неизпълнение на правно дължимо действие по доброволно
изпълнение на влязло в законна сила осъдително за дееца съдебно решение с
предмет парично задължение, при наличие на възможност за това - парични
средства или имущество. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е
криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност, систематически се намира в Глава осма, озаглавена
"Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции", Раздел трети
"Престъпления против правосъдието" и има предвид дейност, при която се
засягат обществени отношения, свързани с осъществяването на правосъдната
дейност и авторитета на органите на съдебната власт, тъй като е налице
посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда
решение. Престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна
отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на
определени обществено-опасни последици, т. е. в състава на престъпление не
се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се
изразява и конкретния престъпен резултат. В случая със състава на
престъпление по чл. 293а НК се криминализира посегателството върху
подродовия обект от лица, които не са ангажирани с осъществяване на
правосъдната дейност, а се явяват адресат на актовете на съда, което е
характеристика на субекта на престъпление.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по - горе
не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна
страна е, наличието на влезли в сила на 17.10.2018 г. съдебни актове,
попадащи във формалната категория "съдебен акт": по смисъла на чл. 293а
НК, в редакцията, относима към датата на осъществяване на
инкриминираното деяние и въведените изменения, обн. ДВ бр. 75 от 2006 г.
Следователно обективният признак от състава на посочената разпоредба е
налице, доколкото по недвусмислен и категоричен начин е доказано наличие
на постановен и влязъл в сила съдебен акт относно предмета на спора и който
се ползва с изпълнителна сила. Длъжник, съобразно даденото разрешение по
същество относно въпроса за паричното вземане на ищеца, се явява
подсъдимата, респ. именно той се явява на това основание и адресат на
задължението за доброволно изпълнение на съдебния акт в срока по чл. 293а
НК, започващ да тече от влизане в сила на решението - т. е. от 17.10.2017г. до
17.10.2018г. и при наличие на парични средства или имущество.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване на Д. В. Р., родена в гр. Шумен, българска гражданка,
разведена, средно образование, неосъждана, с ЕГН **********, постоянен
адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№ 4от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 293а от НК, което е умишлено, се
3
предвижда наказание “лишаване от свобода“ до една година или „пробация“;
2. Видно от приложената по делото справка за съдимост, деецът е
неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК;
3. От деянието не са причинени имуществени вреди, тъй като се касае за
формално престъпление, което има за обект обществените отношения които
засягат нормалната работа на правосъдието, предвид систематическото му
място пра. /в този смисъл е и трайната съдебната практика, вкл. Решение №
91 от 10.03.2015г. по н.д. № 1975/2014г. на I н. отд. на ВКС и др./
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската обществена опасност на деянието и
дееца, обусловени от много добрите характеристични данни, естеството на
задължението по ЗЗД от съвместна работа между Р. и К., продължителността
на ДП.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
гореизложеното и предвид изключителния приоритет на счекчаващите
отговороността обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемата следва да бъде
наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в минималния предвиден в закона
размер, а именно “Глоба” в размер на 1000.00 лева.
В този смисъл съдът постанови решението си.



Районен съдия:
4