№ 948
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 267806/01.02.2021 г. от „Пасифлора“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Манастирски рид, вила
№ 559, парцел 1675, представлявано от Л.В.Ф., чрез адв. Н. Н., срещу Определение №
260655/18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 15858/2020 г. по описа на РС - Варна, XLVIII
състав, с което е прекратено производството по горецитираното дело на основание чл. 130
от ГПК.
Жалбоподателят „Пасифлора“ ООД счита атакувания съдебен акт за необоснован и
неправилен, постановен в противоречие с процесуалния закон. Твърди, че в
обстоятелствената част на депозираната от жалбоподателя искова молба подробно е
изложена фактическата обстановка по ч. гр. д. № 7738/2019 г., както и основанията за
недължимост на сумите, за които са били издадени Заповед № 4566/11.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и Изпълнителен лист №
8005/21.10.2019 г. Твърди, че поради нередовно уведомяване, жалбоподателят е бил лишен
от възможността да реализира правата си по чл. 414 от ГПК. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че оспорването на вземането по заповедта за изпълнение се
основава на факти, които са били известни на ищеца /сега жалбоподател/ и същият е могъл
да ги посочи в срока по чл. 423 от ГПК. Излага, че към момента на подаване на
възражението по чл. 423 от ГПК на жалбоподателя не е било известно, че длъжностното
лице по призоваване е посещавало и залепвало уведомления на друг адрес, различен от
адреса на управление на дружеството. Последното е било установено едва на 07.10.2020 г.,
след проведен разговор с длъжностното лице по призоваване. В тази връзка застъпва
становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице хипотезата на
чл. 424 от ГПК, доколкото е налице новооткрито обстоятелство, както и ново писмено
доказателство, а именно сведение от 02.12.2020 г. от длъжностното лице по призоваване, от
съществено значение за делото.
Твърди още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че редовността на
връчването на заповедта е разгледано в производство по ч.т.д. № 779/ 2020 г. по описа на
ОС – Варна, и не може да бъде преразглеждано, като преклудирано. Излага, че в
направеното възражение по чл. 423 от ГПК са посочени други доводи, известни на
1
жалбоподателя към момента на подаването му.
Настоява за отмяна на обжалваното определение.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
288496/11.12.2020 г., с която е предявен иск от „Пасифлора“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Манастирски рид, вила № 559, парцел
1675, представлявано от Л.В.Ф., чрез адвокат Н. Н., срещу Н. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. *********, с правно основание чл. 424 от ГПК, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника Н.П. сумата в общ размер
на 21 021,71 лв., включваща сумите от 15 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - 22.05.2019 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума, и 2 234,59 лв. - мораторна лихва, за които по заявление на Н.П. са издадени
Заповед № 4566/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
Изпълнителен лист № 8005/21.10.2019 г., както и разноските по образуваното изпълнително
дело № 20197120400590 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, с район на действие
ОС – Варна, съгласно удостоверение за размера на дълга.
В исковата молба, уточнена с молба № 262913/14.01.2021 г., като основание за
новооткрито обстоятелство е посочено, че длъжникът по делото не е бил надлежно уведомен
за образуваното ч.гр.д. № 7738/2019 г. и за издадената заповед за изпълнение и правата му в
рамките на заповедното производство са били накърнени. Излага, че длъжностното лице по
призоваване е посещавало и залепяло уведомление на друг адрес, различен от този на
дружеството. Въз основа на това, последното не е могло в срок да упражни правото си по
чл. 414 от ГПК. Сочи се приложеното към исковата молба, като ново писмено доказателство,
Сведение от 02.12.2020 г. от В.И. - служител по връчване на призовки в „Бюро призовки“
към РС - Варна.
Настоява за уважаване на предявената претенция.
С Опреление № 260655/18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 15858/2020 г. по описа
на РС - Варна, XLVIII състав, производството по горецитираното дело е прекратено, на
основание чл. 130 от ГПК.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Жалбоподателят, като длъжник в заповедното производство, разполага с
регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Един от тези способи е предявяването на установителния иск по реда
на чл. 424 от ГПК, който обаче, с оглед целите на заповедното производство, е допустим
само и единствено при наличие на визираните в тази разпоредба предпоставки.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК НА ВКС,
допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена
от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието
установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена
влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма
правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането.
Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено значение",
обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на
2
тези факти. Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да
се смята за новооткрит по смисъла на закона.
По същество, преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено
значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към
материалния спор.
Следователно, под новооткрити обстоятелства следва да се имат предвид факти от
действителността, относими към спорното правоотношение или право, неговото
съществуване или погасяване. Нови доказателства са такива, за които страната не е знаела и
не е могла да представи, или ако е знаела, не е могла да се снабди с тях в срока за подаване
на възражението. В настоящия случай в исковата молба липсва позоваване на нови
обстоятелства или нови писмени доказателства, относими към материалния спор. В същата,
както и в уточнителната молба № 262913/14.01.2021 г., са релевирани доводи за нередовно
връчване на книжата в заповедното производство. Последното по своето естество
представлява процесуално нарушение и не може да бъде предмет на разглеждане по иск с
правно основание чл. 424, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260655/18.01.2021 г., постановено по гр. д. №
15858/2020 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3