Решение по дело №70/2023 на Районен съд - Мездра

МОТИВИ по АНХД № 70/2023 год.
Районна прокуратура гр.В. - ТО гр.М. на основание чл.375 от
НПК е внесла Постановление за освобождаване на В. П. И. от с.М.,
община М., от наказателна отговорност, с налагане на
Административно наказание.
Районна прокуратура гр.В. - ТО гр.М. редовно призована,
представител не е изпратила, нито е ангажирала становище по делото.
Обвиняемият редовно призован не се явява, но се представлява
от адв. Д. Х. от ВАК. Последният взема становище, че обвиняемия се
е опитал да уплаши и да прогони животното, като е използвал
въздушната пушка именно с такава цел. Акцентува се, че липсва
елемент от субективната страна, като обвиняемия не е желаел
настъпването на смъртта на кучето или пък тежките увреждания.
Визира се, че не е налице жестокост, която да е проявена към това
животно и в тази насока се иска обвиняемия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Производството е по реда на чл.378 НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378
ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е започнато по реда на чл.212 ал.2
НПК от на 12.08.2022 г. за престъпление по чл.325б ал.2 т.3, вр. с ал.1
от НК и е приключено с мнение за предаване на съд на В. П. И. от
с.М., община М., за престъпление по същия текст. По делото е
установено, че на 12.08.2022 г. в центъра на с.М., община М. си
играели група от около десетина деца, в това число Й.Н.О. на ХХХ и
М.Е.Л. на ххххх от същото село. В същия момент по улицата, в района
на площада, се движило безпородно, бездомно, некастрирано мъжко
куче, на видима възраст около две години. Придвижването на кучето
било забелязано от обвиняемия В. П. И., който живеел наблизо - на ул.
„О“ №12А. Той влязъл в дома си и взел от там притежаваната от него
въздушна пушка марка „К.А.“ калибър 5.5 мм. с № ххххх. Заредил я с
предвидения за нея боеприпас, а именно оловни сачми и произвел
изстрел по посока на кучето. Изстрелът улучил животното в дясната
страна на гърдите. То започнало да пищи и да се влачи по земята. Не
след дълго престанало да се движи и починало. Това било възприето
от намиращите се наблизо деца, които се изплашили и възмутили. Те
видели как обвиняемият И. влиза навътре в дома си и носи пушката.
Незабавно на телефон ЕЕНСП 112 свидетеля Й.О. подал сигнал за
1

случилото се. На мястото пристигнали служители на РУ гр.М., които
запазили местопроизшествието, където по-късно бил извършен оглед.
При извършената аутопсия на трупа на кучето и назначената по
делото Съдебно-ветеринаро-медицинска експертиза се установява, че
то е без порода, тежащо 13 кг., мъжко, некастрирано, на видима
възраст две години. Устата му е била пълна с кръв, от дясната страна
на гърдите в областта на 10-то междуребрие е открита входна рана.
При разрез на кожата се е показал масивен подкожен кръвоизлив. По
хода на проектила тъканите са унищожени. Задният дял на белия дроб
е пробит, което е довело до пневмоторакс, в същата област е
разкъсана и аортата. В средостението се откриват огромни
кръвоизливи. От направената рентгенова снимка се визуализира
проектил в областта на третото междуребрие отляво. Причината за
смъртта на кучета определена като масивен кръвоизлив в белия дроб и
гръдния кош. Смъртта е настъпила бързо.
В хода на разследването обвиняемия И. е предал доброволно
притежаваната от него въздушна пушка и кутия с оловни сачми. На
същите е назначена Съдебна балистична експертиза със задача да
определи към какъв вид и модел се отнася оръжието, технически
изправно ли е, годно ли е да произведе изстрел и да се използва по
предназначение. Подложени на изследване са и представените от
обвиняеми И. кутии с оловни сачми, със задачата да се определи
годни ли са същите да се използват по предназначение. След
извършено изследване вещото лице е дало заключение, че
представената за изследване пушка „К.А.“ калибър 5.5 мм. с номер
ххххх е стандартна въздушна пушка калибър 5.5 мм. и е годна да се
използва по предназначение. Представената за изследване метална
кутия, съдържаща стреловидни сачми калибър 5,5 мм. са
предназначени за стрелба с въздушна пушка калибър 5,5 мм. и са
годни да се използват по предназначение. Същите могат да бъдат
използвани за стрелба с предоставената за изследване пушка.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.08.2022 год., Албум за посетено
местопроизшествие, Протокол за доброволно предаване от 12.08.2022
г., Приемо-предавателен протокол, от показанията на разпитаните
свидетели Е.П., К.Н., А.Ф., Б.В., Й.О. и М.Л., Съдебно-ветеринарно-
медицинска експертиза, Съдебно-балистична експертиза,
Аудиотехническа експертиза, Характеристични данни, Декларация за
2

семейно и материално положение и имотно състояние, Актуална
справка за съдимост, касаеща обвиняемия, Справка от НАП-ТД В.Т. –
офис В. под вх.№ 1244/27.03.2023 г., 4 бр. Справки от Районна
прокуратура гр.М. под вх.№ 1314/30.03.2023 г., относно изтърпените
наказания по НОХД № 250/2014 г. по описа на МРС и Справка от
началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.В. под вх.№
1330/31.03.2023 г., относно изтърпяното наказание Лишаване от право
да се управлява МПС по НОХД № 478/2009 г. по описа на Районен
съд гр.В., НОХД № 250/2014 г. по описа на МРС и НОХД № 105/1998
г. по описа на МРС.
От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият
В. П. И. роден на ххх г. в гр. К., българин, български гражданин, със
средно специално образование, разведен, ххххр, неосъждан-
реабилитиран, с ЕГН **********, е извършил престъпление против
реда и общественото спокойствие. На 12.08.2022 г. в с.М., община М.,
е проявил жестокост към гръбначно животно - куче от мъжки пол и
противозаконно му е причинил смърт, като деянието е извършил на
публично място - в центъра на селото, в присъствието на малолетните
лица Й.Н.О. на ХХХ и М.Е.Л. на ххххх и двамата от с.М. -
престъпление по чл.325б ал.2 т.3, вр. с ал.1 от НК. Действията, с които
се проявява жестокост към животни са забранени. Те са дефинирани
изброително в чл.7 от Закона за защита на животните Съгласно чл.7
ал.2 т.2, който препраща към чл.151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност проявата на жестокост е:
„причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или
смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл.117 ал.1 т.10, 11 и
12, чл.139а, чл.139б, чл.159 ал. 3, чл.160 ал.2 и чл.179 ал.3 или при
самозащита“
Обвиняемият В. И. е действал умишлено. От обектива и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.325б
ал.2 т.3, вр. с ал.1 от НК. Разпитан, в хода на досъдебното
производство обвиняемия не изразява никакво отношение към
деянието и се възползва от правото си да не дава обяснения. Вината
му се установява от събраните по делото доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, Протокол за
доброволно предаване, записи и електронни картони от РЦ-112
Монтана, Съдебно-ветеринарно-медицинска експертиза, Съдебно-
балистична експертиза, Аудиотехническа експертиза, Приемо-
предавателни протоколи, свидетелски показания, справки за съдимост,
характеристични данни и данни за имотно състояние.
3

Съдебният състав намира, че престъплението по чл.325б ал.2
от НК се намира в Глава десета "Престъпления против реда и
общественото спокойствие". Обект на тези престъпления са редът,
установен в страната и общественото спокойствие. В Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленум на ВС е разяснено, че
под обществен ред като обект на престъплението следва да се
разбират установените в Държавата обществени отношения, основани
на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Макар и тези разяснения да касаят
престъплението "хулиганство", те несъмнено следва да бъдат
отнесени и към деянията, свързани с проява на жестокост към
животни, тъй като това е деяние с висока степен на обществена
опасност и е неприемливо в едно демократично и хуманно общество.
Със Закона за защита на животните, наред с формулирането на
конкретни правила за хуманно отношение, са забранени проявите на
жестокост към животни и за тях е предвидена
административнонаказателна отговорност. Законодателят е преценил
обаче, че установените наказания в Закона за защита на животните не
отговарят на тежестта на извършените деяния и не осигуряват в
достатъчна степен превенция срещу прояви на жестокост към
животни, поради което са инкриминирани и проявите на особена
жестокост и упражняване на насилие спрямо животни.
За съставомерността на това общественоопасно деяние е без
значение дали проявената жестокост следва да е по отношение на
домашен любимец или на регистрирано животно, като предмета на
престъплението е очертан от законодателя общо – гръбначно
животно, каквото безспорно се явява кучето по настоящото
производство. Наведените от защитата доводи за явна незначителност
на деянието, предвид твърдяното агресивно поведение на кучето и
позоваването на §1 т.1 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската
дейност досежно "агресивни кучета", както и възможността по
отношение на тях да бъде извършвана евтаназия съгласно чл.179 ал.3
т.4 от ЗВМД, не могат да бъдат споделени. На първо място по делото
липсват доказателства, че кучето е имало агресивни прояви. Съгласно
легалната дефиниция на "агресивни кучета", дадена в §1 т.1 от ДР на
ЗВМД това "са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна
реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от
силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или
причиняване на смърт". За индиция на такива прояви единствено се
посочва твърдяното от обвиняемия пред разследващите органи и в
4

частност отразеното в Протокола за доброволно предаване от
12.08.2022 г., където е отразено, че кучето е нападнало неговото дете,
което е на 10 години и за да го защити обвиняемия е произвел изстрел
с въздушната си пушка. Това е споделил и пред свидетелите К.Н. и
Б.В.. Дори да приемем, че така отразеното от обвиняемия отговаря на
обективната истина, то това не му дава право да извърши евтаназия,
тъй като съгласно чл.179 ал. 1 от ЗВМД тя следва да бъде извършена
от ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика
и по предвидения в закона ред, каквото качество обвиняемия
категорично не притежава. Нещо повече, обществената опасност на
извършеното деяние не само, че не е незначителна, а дори по-висока в
сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид. Този
извод следва не само от приложимия квалифициран състав, но и от
обстоятелството, че дееца е ловец и притежава валидно разрешение за
носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия предпоставя
спазването на всички правила, свързани с тях. Това свидетелства и за
по-високата обществена опасност на самия деец. Тук е мястото да се
отбележи, че видно от показанията на разпитания по делото свидетел
Е.П., заемащ длъжността мл.полицейски инспектор „КОС“ в РУ гр.М.,
се установява, че обвиняемия няма постъпило Уведомление по реда на
чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, т.е. не е уведомил служба „КОС“ на РУ гр.М.
за притежаваното на въпросната пневматична пушка.
От обективна страна обвиняемия е проявил жестокост към
гръбначно животно – куче, мъжки пол, на възраст две години, като му
е причинил противозаконно смърт – прострелял го със средство
опасно за живота на хора и животни – със стандартна въздушна пушка
„К.А.“ калибър 5.5 мм. с номер 21/ 0611009, от което е последвало
нарушение на жизнено важни органи, като масивен кръвоизлив в
белия дроб и гръдния кош, довели до настъпила смърт, които са
несъвместими с живота, като деянието е извършено на публично
място – в центъра на с.М., община М., в присъствието на малолетните
лица Й.О. на ХХХ и М.Л. на ххххх. Деянието е извършено на
публично място, каквото безспорно се явява центъра на с.М., община
М. и в присъствието на малолетните лица Й.О. и М.Л., които са били
преки очевидци на извършеното деяние, като са се намирали в близост
и непосредствено са възприели умъртвяването на кучето. Към датата
на деянието, а именно 12.08.2022 г. свидетелите О. и Л. са били
съответно на 13 и на ххххх, т. е. малолетни лица.
От субективна страна обвиняемия е извършил престъплението
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
5

Същият е съзнавал, че деянието му е нехуманно и е проява на
жестокост към животното. Съзнавал е противоправния характер на
деянието си и е целял настъпването на общественоопасните
последици, а именно причиняване на смърт на животното. Бил е
наясно, че използва средство, опасно за живота на хора или животни,
както и че извършва деянието на публично място и в присъствието на
малолетни лица.
Като причина за деянието, съдът приема незачитането на
правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани
с реда и общественото спокойствие и защитата на животните.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на приетите по
делото доказателства като доказано по несъмнен начин е, че
обвиняемият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл.325б ал.2 т. 3, вр. ал.1 от НК, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните
доводи от правна страна: Престъплението по чл.325б ал.2 т.3, вр. с
ал.1 от НК е резултатно и се счита за осъществено при установяване
на извършване на изпълнително деяние в някоя от предвидените в
текста на основния състав форми и при настъпване на съставомерния
резултат, визиран в ал.1. Разпоредбата от специалната част на НК, с
която е криминализирано деянието, за което обвиняемият е привлечен
към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава Х,
озаглавена "Престъпления против реда и общественото спокойствие"
и очевидно има предвид дейност, насочена към засягане на този родов
обект от обществени отношения, които се охраняват с престъпленията
в тази глава, при която, наред с обективната страна на
престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я осъществява
с особената му проявна форма, визирана в закона, а именно жестокост.
При установената по делото фактическа обстановка описана по-горе,
не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна са
обстоятелствата, че на 12.08.2022 г. в с.М., община М., обвиняемия е
проявил жестокост към гръбначно животно – куче от мъжки пол, като
е възпроизвел изстрел със стандартна въздушна пушка, като е
причинил от дясната страна на гърдите в областта на десетото
междуребрие открита входна рана. По хода на проектила тъканите на
кучето са били унищожени. Задният дял на белия дроб е бил пробит,
което е довело до пневмоторакс, като в същата област е разкъсана и
аортата. Няма никакво съмнение, че в резултат на възпроизведения
6

изстрел е причинил противозаконно на кучето съставомерния по
основния състав на престъплението по чл.325б от НК резултат, а
именно смърт, следствие на увреждане, изразяващо се в масивен
кръвоизлив в белия дроб и гръдния кош, с настъпила бързо смърт.
С оглед преценката на съда, основана на обясненията на
обвиняемия, на свидетелските показания и конкретно на
заключението на вещото лице по назначената Ветеринарно-
медицинска експертиза това увреждане може да се характеризира като
тежко и което увреждане е довело до смъртта на кучето. В случая
обекта на посегателството е установен по необходимия конкретен
начин с индивидуализиране на животното. Използването на
стандартната въздушна пушка е била възприета от свидетелите О. и
Л., които са били малолетни, както и публичния характер на мястото,
което представлява центъра на селото, които безспорно сочат на
извода за наличието и на квалифициращите по ал.2 т.3 на чл.325б от
НК признаци, а именно, че деянието е извършено по начин и със
средства опасни за живота на хора и животни и поради горните
особености се отличава като проява на особена жестокост, на
публично място, в присъствието на малолетни. Възпроизведеният
изстрел е довел до масивни кръвоизливи в белия дроб и гръдния кош
на кучето с последвала смърт. Последното пък от своя страна е
достатъчно за преценката, че начинът на осъществяването му се явява
особено мъчителен за кучето.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените
източници по делото се установиха всички обективни признаци от
състава на престъпление предмет на разглеждане по настоящето дело,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за
авторството на деянието. Установено по безспорен и категоричен
начин съпричастността именно на обвиняемия в извършване на
престъплението, доколкото се доказа факта за възпроизвеждане на
изстрела и с последиците, свързани с причиняване на нараняване на
кучето и последвалата смърт.
От субективна страна съдът счита, че обвиняемият е извършил
деянието виновно при условията на единствено възможната в случая
форма на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото
съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на
обвиняемия, че се касае за гръбначно животно, а използваното
средство и начина на "служене с него", показващ проява на агресия и
жестокост ще доведе до съставомерния резултат. Прекият умисъл в
случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и
7

фактическите положения, при което то е било осъществено - при
интелектуалното ниво и житейски и социален опит на дееца. Проявата
му в пълна степен илюстрира и визираната в разпоредбата на чл.6 ал.2
от Закона за защита на животните категория "нехуманно отношение
към животните". За такова се смята причиняване на болка или
страдание на животно или предизвикване на силен страх, което също е
особено показателно за субективното му отношение към деянието от
гледна точка нанесения изстрел и засегнатото животно. На това място
следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че
действително и законът и съдът като институцията, призвана да бди за
спазването му, а така също и житейската справедливост, налагат да се
търси баланса в защита на интересите на всички субекти, в това число
и този на обвиняемия за осигуряване защита на неговия син. От
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
съдържат данни, че този интерес е бил евентуално засегнат, като по
твърдения на обвиняемия кучето е било нападнало 10-годишният му
син. Това обаче само по себе си не дава основание да се приеме, че
обвиняемият следва да подходи по начина, който го е довел до
наказателно преследване - чрез престъпление и то такова, извършено
по описания начин.
В случая не са били налице такива обстоятелства, които да
обосноват действие на същия в хипотезите, изключващи обществената
опасност на стореното или умисъла, а именно при неизбежна отбрана,
тъй като този институт е приложим само при нападение от човек.
По отношение на животни принципно би могло да се позовава
на крайна необходимост, каквато в случая също така не е била налице.
За да се изключи обществената опасност на деянието, извършено при
крайна необходимост, следва да няма друг начин за избягване
настъпването на вредоносния резултат, а такъв друг начин в случая
без съмнение е бил налице и кучето е могло да бъде отведено и
предадено на оправомощените институции за решаване на спора и за
проверка дали това куче е било надлежно обгрижено и има ли
поставен чип /регистрирано в общината по надлежния ред/, без да се
възпроизвежда изстрел по начина и със средствата, описани в
постановлението на РП гр.В. – ТО гр.М. и приети от съда, като
осъществени в обективната действителност
Съдът на първо място не приема за установено
обстоятелството, че убитото куче е нападнало сина на обвиняемия, за
да се е наложило той да го защитава – живота и/или здравето му и то
по начина, който описва – с пушка, макар и въздушна. Респективно
8

съдът намира, че твърденията на обвиняемия в тази насока са негова
защитна теза, чрез която той иска да докаже наличието на специалната
хипотеза на действие в условията на "крайна необходимост". От една
страна думите на обвиняемия са и негово средство за защита, като той
няма задължението да говори истината както свидетелите. От друга –
самото поведение на обвиняемия, при отбягване на опасност за живот
или имущество, ако представлява престъпление, не е възможно да се
прилага института на чл.13 ал.1 от НК /съгл. чл.13 ал.2 от НК/. Думите
на обвиняемия, че кучето е било нападнало неговия син не се
потвърждават от събраните по делото доказателства. Напротив, когато
обвиняемия е възпроизвел изстрела със стандартната въздушна
пушка, в близост е бил неговия син, който си е играел с другите деца,
между които са били и свидетелите О. и Л.. Няма доказателства
животното наистина да е нападало сина на обвиняемия. Безспорно е
обаче, че той е стрелял със стандартната въздушна пушка по
животното и то след като не е бил застрашен нито той, нито неговия
син.
Безспорно е доказано според съда и затова няма да подлага по-
подробно обсъждане фактите – с какво оръжие, чие е то и кой е
произвел изстрел на местопроизшествието, от какво е настъпила
смъртта на кучето също. Тези обстоятелства, освен устните
доказателства - свидетелски показания, се установяват и от писмените
доказателства, изготвени по реда на НПК и приети от съда – оглед,
фотоалбум, заключения на двете проведени експертизи – Балистична
и Ветеринарно-медицинска, доказателства. Ноторно известно е на
съда, че животните от рода "куче" са гръбначни такива – изискуем
обективен признак на деянието. И така, както изложи подробно по-
горе съдът, няма доказателства, на сочените в обвинението дата, час и
място, гръбначното животно от рода куче да е нападнало обвиняемия
или неговия син и той да не е могъл адекватно – без да извършва
престъпно посегателство – да се защити, освен чрез стрелба срещу
кучето. Напротив, доказателствата сочат на обратното – обвиняемия е
проявил жестокост към същото куче и противозаконно е причинил
смъртта му, след като не е съществувала никаква опасност за живота
или здравето на него или детето му. Това е станало след
предварителна подготовка, а именно обвиняемия е забелязал кучето,
взел е пушката и е възпроизвел изстрел. Освен това, причинената
смърт на гръбначното животно е станала посредством оръжие –
въздушна пушка, което оръжие, макар и не огнестрелно – е средство
опасно за живота на хора и животни. Това оръжие, в конкретния
9

случай, може да им причини принципно телесни увреждания -
сериозни, включително и смърт /потвърдено от вещо лице в
заключението му по балистичната експертиза/.
За това престъплението по чл.325б ал.2 т.3, вр. с ал.1 от НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три
година и „Глоба” 2 000 до 5 000 лева. От деянието не са произтекли
съставомерни имуществени вреди. Обвиняемият е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Същият има по настоящето дело статус на реабилитирано лице по
силата на чл.88а от НК. От събраните на съдебното следствие
доказателства, а именно: Актуална справка за съдимост, касаеща
обвиняемия, Справка от НАП-ТД В.Т. – офис В. под вх.№
1244/27.03.2023 г., 4 бр. Справки от Районна прокуратура гр.М. под
вх.№ 1314/30.03.2023 г., относно изтърпените наказания по НОХД №
250/2014 г. по описа на МРС и Справка от началника на Сектор „ПП“
към ОД на МВР гр.В. под вх.№ 1330/31.03.2023 г., относно
изтърпяното наказание Лишаване от право да се управлява МПС по
НОХД № 478/2009 г. по описа на Районен съд гр.В., НОХД №
250/2014 г. по описа на МРС и НОХД № 105/1998 г. по описа на МРС
безспорно се установява, че обвиняемия е осъждан общо 3 пъти с
влезли в сила присъди. По НОХД № 105/1998 г. по описа на МРС е
постановена присъда, с която последния е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание, както и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три
месеца. Съответно е приспаднато времето от 11.09.1997 г. до влизане
на присъдата в сила, през което време последният е бил лишен по
административен ред от това право. Присъдата е влязла в законна сила
на 20.08.1998 г., като след направена проверка в архивите и в ИС на
НАП не е установено и налично за събиране вземане по процесното
дело. По НОХД № 478/2009 г. по описа на МРС обвиняемия е осъден
на „Пробация“ и на Лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, като е зачетено и приспаднато времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред. Присъдата е влязла в
законна сила на 12.05.2009 г. Съответно обвиняемия е изтърпял
наказанието „Пробация“ на 20.11.2009 г., а наказанието Лишаване от
право да управлява МПС на 06.07.2009 г., т.е. безспорно към
20.11.2011 г. е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на
чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. По НОХД № 250/2014 г. по
описа на МРС обвиняемия отново е осъден и са му наложени
наказания „Пробация“ и Лишаване от право да управлява МПС.
10

Присъдата е влязла в сила на 10.05.2014 г. Съответно наказанието
„Пробация“ е изтърпяно на 20.05.2016 г.. а наказанието Лишаване от
право да управлява МПС на 20.12.2014 г., т.е. безспорно към
20.05.2018 г. е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на
чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. Налице са условията на чл.78а
НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. Обвиняемият не представлява висока
степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало
към момента на извършване на деянието. Личността на обвиняемия не
разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и
превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на
Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага
императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе
съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и
семейното му задължение, а именно – разведен, работещ като ххххр с
ниски доходи, без данни за имущество. Тук е мястото да се отбележи,
че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отбележат лошите характеристични данни.
Със своя съдебен акт на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът
отне в полза на Държавата вещите, които принадлежат на обвиняемия
и са послужили за извършване на умишлено престъпление, а именно:
Пневматична пушка „К.А.“, калибър 5,5 мм. с № ххххх и 1 бр. кутия с
оловни сачми 5,5 мм. за пневматична пушка, които са на съхранение в
служба “КОС” на РУ гр.М..
Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 бр. диск с рентгеново
изследване, находящ се на л.40, поради липса на стойност, след
влизане в сила на настоящето решение да бъде унищожен.
Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 бр. компакт диск, съдържащ
аудиозаписи 5 бр. да бъде върнат на Началника на РЦ 112 - М.
Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по
делото разноски, в размер на 895.87 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.

11

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	40
Дата:	3 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Анелия Димитрова

Дело:	20231450200070
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 март 2023 г.

Решение по дело №70/2023 на Районен съд - Мездра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите