Р Е Ш Е
Н И Е
№ 248
град Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадeсет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 227/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на П.Й.П.
*** против Решение № 301-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на община Свищов.
Решението се оспорва като незаконосъобразно с твърдението, че противоречи на
материалния закон и на целта на ЗДОИ. Според жалбоподателя предоставената
информация е невярна, защото било доказано наличието на сключен договор, приложен
по делото. Ето защо моли решението да се отмени и кметът на Община Свищов да
бъде задължен да му предостави заверени копия от исканите документи на
електронната поща, посочена в заявлението. В писмена защита процесуалния му
представител *** П. излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на
оспореното решение. Претендират се направените разноски, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Възразява се относно адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Ответната страна – кметът на Община Свищов,
чрез процесуалния си представител *** Ц., оспорва жалбата. В представени
писмени становища излага доводи, че жалбата е недопустима, а алтернативно –
неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съгласно представения
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата
страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх. № 94з-546/22.03.2023
г. по описа на Община Свищов, изпратено по електронна поща, П.Й.П. на основание
чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е изискал от кмета на Община Свищов официално заверени
копия на следните документи: 1. Договори за възлагане на строителни работи /асфалтиране/
на бул. Марица в с. Ореш през 2022 г., сключени между Община Свищов и фирмата –
изпълнител 2. Количествено-стойностни сметки към договора за възлагане на
строителни работи /подготовка за асфалтиране/ на бул. Марица в с. Ореш през
2022 г., сключени между Община Свищов и фирмата – изпълнител; 3. Протоколи/акт
19 за извършени строителни работи /подготовка за асфалтиране/, полагане на
чакъл, валиране на бул. Марица в с. Ореш през 2022 г., от които да е видно на
колко кв.м. са поставени чакъл и тонажа на чакъла.; 4. Платежни нареждания или
фактури за изплатени суми на фирмата изпълнител по горепосочените СМР, за
чакъл, валиране и др. ремонтни дейности. В заявлението П. е посочил, че желае
да получи исканата информация по електронната си поща.
От кмета на община Свищов,
в отговор на същото, е постановено Решение № 301-РД-01-03/05.04.2023 г. С т. I от същото административният орган е предоставил
пълен достъп до обществена информация на заявителя, а с т. II е уведомил заявителя, че нито Община Свищов, нито
Кметство с. Ореш са сключвали договор за строителни работи /асфалтиране/ на бул.
Марица в с. Ореш през 2022 г. и с оглед това не са налични и
количествено-стойностни сметки, протоколи обр. 19, както и платежни нареждания
и фактури.
Решението е връчено на П.П. на 05.04.2023 г. на
електронната му поща, като същият го е оспорил пред Административен съд Велико
Търново с жалба, подадена по електронен път на 10.04.2023 г. В хода на съдебното
производство от ответника е представена административната преписка, както и Договор № 94-Д-583/09.09.2022 г., сключен
между Община Свищов като възложител и „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. От
жалбоподателя са представени писмени доказателства и снимков материал. По
негово искане са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Й.А.
и С.Е. Й.. Служебно от съда са назначени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
Съдебно-техническата експертиза е установила, че
едната лента на ул. Марица е с бетонова настилка, а другата лента е с положена
трошенокаменна настилка, каквото е изпълнението на този булевард още при
изграждането му. Установено е, че към датата на огледа по част от лявата лента
с дължина от около 150 м. върху съществуващата трошенокаменна настилка има
видимо допълнително положен слой едър добавъчен материал – трошен камък, който
не е насипан, сортиран и уплътнен равномерно. Вещото лице е направило изводи,
че през 2022 г. са извършвани частични подготвителни строителни дейности по
част от лявата лента на бул. Марица, като на вещото лице не са били представени
документи от Община Свищов и Кметство с. Ореш, от които да е видно, че през
2022 г. има изпълнени и актувани дейности, свързани с ремонта, поддръжката и
асфалтирането на уличната пътна мрежа в с. Ореш, в т.ч. и за бул. Марица.
Съдебно-счетоводната
експертиза е дала заключение, че в счетоводствата на Община Свищов и на „Пътни
строежи – Велико Търново“ ЕАД не се съдържат първични счетоводни документи и не
се съдържат счетоводни данни за отчетени разходи, респ. приходи и платени суми
до 05.04.2023 г. във връзка с извършените дейности през 2022 г. по ремонт и
асфалтиране на пътната мрежа в с. Ореш, в т.ч. и на бул. Марица.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата срещу посоченото
решение е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването
и в законоустановения срок. Правният интерес на жалбоподателя произтича от твърдението
му, че съдържащата се в решенията информация е непълна и невярна, независимо от
формално предоставения достъп до обществена информация. Съобразно чл. 40, ал. 1
от ЗДОИ пред съда могат да се оспорват не само решенията за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, но и тези за предоставяне на
достъп до обществена информация.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е частично основателна,
като съображенията за това са следните:
Законът за достъп до обществена информация /ЗДОИ/
регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право
на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е
дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която
законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и
изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е Община
Свищов, представлявана от кмета на общината, да я предоставят когато е
създадена в кръга на неговата компетентност и е налична в съответната
администрация. В случая следва изводът, че решението е валиден акт, издадено от
компетентен орган.
Решението за достъп до обществена информация е
издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и
административнопроизводствените правила за това, включително сроковете,
установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че
законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се
твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред
за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена
легална дефиниция на понятието "обществена информация", според която
"обществена информация" по смисъла на този закона е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице
двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с
обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то
е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед
на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група
хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена
информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група
хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за
дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с
правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би
могла да притежава исканата от закона специална цел.
С оглед посочената законова дефиниция, поисканата
от жалбоподателя със заявлението информация относно извършената в селото подготовка
за асфалтиране на улица в населеното място и заплащане на тези дейности има
характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като
е свързана с функциите на общината за задоволяване на местни потребности и в
частност с разходването на бюджетни средства. Тази информация освен това е и
служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и
съхранява по повод дейността на органа на изпълнителната власт в общината и
достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13,
ал. 2 от ЗДОИ. Не са налице ограниченията на достъпа до тази информация.
В случая жалбоподателят по същество е поискал не
информация, а конкретни документи – договори за възлагане на тези строителни
работи в с. Ореш, количествено-стойностни сметки към тези договори, протоколи –
акт обр. 19 за извършените строителни работи и платежните документи към фирмата
изпълнител, за които П. очевидно твърди, че съществуват като книжа.
В оспореното решение кметът на Община Свищов е
отговорил, че не може да представи такива договори, КСС, протоколи, фактури и
платежни документи, защото те не са налични в общината и в кметство с. Ореш. В
хода на настоящото производство в представеното писмо изх. № 11-00-655/13.06.2023
г. ответникът твърди, че Община Свищов няма информация за извършвани ремонти и
асфалтиране на бул. Марица в с. Ореш през 2022 г., т.е. изначално се отрича
извършването на такива дейности. В случая от ответника се твърдят отрицателни
факти, чието опровергаване е в тежест на жалбоподателя, съобразно разпределената
доказателствена тежест от съда.
Настоящият състав намира, че е опровергано
отрицателното твърдение на кмета на Община Свищов за липсата на извършени
дейности по ремонт през 2022 г. на посочения по-горе обект. Сам кметът на
Община Свищов в писмо изх. № 94-Ж-14/17.02.2023 г. на въпрос № 9 „Кой, г-н Г.,
взе решение и на какво основание бе прекъснат ремонта на бул. Марица в с. Ореш
през 2022 г?“ отговаря: „Аз взех
решението“. Извършването на действия по полагането на фракция на посочената
улица през м. септември 2022 г. се установява и от показанията на разпитаните
свидетели А. и Й. /който няма роднинска връзка с жалбоподателя/, за които няма
основание да не бъдат кредитирани. Вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза също е установило, че през 2022 г. са извършвани
частични подготвителни строителни дейности по част от лявата лента на бул.
Марица.
По отношение на твърдението за липсата на сключен
договор за възлагане на
строителни работи /асфалтиране/ на бул. Марица в с. Ореш през 2022 г. с фирмата
изпълнител: На първо място следва да се посочи, че е очевидно искането на
жалбоподателя да му бъде предоставен договора /правното основание/ въз основа
на което са извършени дейностите по подготовката за асфалтиране през 2022 г. и
кой ги е извършил, а не договор, сключен за конкретните улици през 2022 г. В
тази връзка следва да се отбележи, че ако искането на жалбоподателя е било
неясно за ответника, то същият е следвало да процедира по реда на чл. 29, ал. 1
от ЗДОИ, което не е сторено. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че дейностите по асфалтиране през м. септември 2022 г. са били
извършени с техника на „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. По делото е
представено и писмо изх. № 03-08-54-1/04.10.2022 г. на кмета на Община Свищов,
в което във връзка със сигнал на жалбоподателя за извършван ремонт на ул.
Марица изрично се коментира текущата поддръжка на пътната мрежа на с. Ореш, и
че тези дейности се извършват от работници на „Пътни строежи – Велико Търново“
ЕАД. Нещо повече, по делото е представен Договор № 94-Д-583/09.09.2022 г.,
сключен между Община Свищов като възложител и „Пътни строежи – Велико Търново“
ЕАД като изпълнител след проведена обществена поръчка по ЗОП. С договора
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни срещу възнаграждение:
Проектиране и осъществяване на авторски надзор, строително-монтажни работи за
основен /рехабилитация/ и/или текущ ремонт на улици и/или пътища и/или пътни
съоръжения към тях на територията на Община Свищов. Съгласно обявлението за
обществената поръчка и техническото предложение, което е неразделна част от
договора, мястото на изпълнение е на територията на гр. Свищов, с. Вардим, с.
Ореш, с. Козловец и т.н. Договорът е сключен именно през м. септември 2022
г., когато са започнали дейностите по ремонт на пътната мрежа в с. Ореш. С
оглед тези доказателства се налага категоричния извод, че въпросните дейности
са изпълнени именно въз основа на този договор от посочения в него изпълнител,
т.е. такъв договор съществува. Като не е предоставил коректно търсената
информация по този пункт, ответникът е постановил допуснал противоречие с
приложимите материалноправни норми /чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ/ и
несъответствие с целта на закона.
По отношение на исканата от жалбоподателя
количествено-стойностна сметка вещото лице по СТЕ е установило наличието на
одобрен на 13.12.2022г. от гл. архитект на Община Свищов инвестиционен проект
за обект „Основен ремонт на улици на територията на Община Свищов – с.
Българско Сливово, с. Вардим, с. Драгомирово, с. Козловец, с. Морава, с. Овча
могила, с. Ореш, с. Хаджидимитрово, с. Царевец“, за подобект: „Основен ремонт
на улици на територията на Община Свищов –
с. Ореш“, част пътна, включваща обяснителна записка, количествени
сметки, ведомости и чертежи. Следователно съществуват и исканите от
жалбоподателя КСС, които е следвало да му се предоставят.
В тези части решението на ответника следва да се
отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва
да бъде върната на административния орган за произнасяне по въпроси № 1 и 2 от
заявление вх. № 94з-546/22.03.2023 г. с надлежен акт, съответстващ на
изискванията на ЗДОИ, при спазване на законовия срок за това и на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
В останалата част жалбата е неоснователна. По
делото не е доказано, че съществуват исканите от П. протоколи/актове 19 за
извършени строителни работи /подготовка за асфалтиране/, полагане на чакъл,
валиране на бул. Марица в с. Ореш и платежни нареждания или фактури за
изплатени суми на фирмата изпълнител по горепосочените СМР, за чакъл, валиране
и др. ремонтни дейности. Такива документи не са установени и от вещите лица по
изслушаните експертизи, вкл. да са съставяни след датата на обжалваното решение. Т.е. предоставената в същото информация по
тези пунктове е вярна и отговаря на обективната действителност. Имало ли е
основание за изготвянето им и дали несъставянето на подобни документи е някакво
нарушение на закона /в най-общ смисъл/ са обстоятелства извън предмета на
делото.
При този изход на делото в полза на всяка от
страните следва да се присъдят половината от направените от тях разноски, в
т.ч.и претендираните адвокатски възнаграждения, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от жалбата. Неоснователни са възраженията и на двете страни
за принципната недължимост за претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение. Относно възражението на жалбоподателя следва да се посочи, че когато
договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са
представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката,
който е извършил процесуални действия от нейно име по делото /какъвто е
настоящия случай/, такова плащане следва да се определи като реално извършено. Писмената
форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата
действителност, а служи за доказване на уговореното между страните – така напр.
Определение № 234 от 24.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2624/2017 г., II т. о.,
ТК.
Относно възражението на ответника следва да се
посочи, че в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
06.06.2023 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от З*** Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката по делото
адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Представянето на договор с посоченото в него основание по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е достатъчно, за да се присъди адвокатско
възнаграждение, като в тези случаи наличието на конкретно посоченото основание
не се нуждае от доказване. В този смисъл Определение № 3377 от 11.04.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 2771/2022 г., II о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.; Определение № 368 от 6.07.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 733/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 406 от 1.08.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК и редица други.
Предвид изложеното, в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 5 лв. /половината от платената държавна такса/, а в
полза на Община Свищов – сумата от 950 лв. /половината от платените суми за
експертизи и адвокатско възнаграждение/. Или по компенсация жалбоподателят
следва да заплати на Община Свищов разноски в размер на 945 лв. На *** Хр. П. от
ВТАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 500 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение № 301-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община
Свищов в частта му относно отговори на въпроси № 1 и 2 от заявление вх. №
94з-546/22.03.2023 г. ВРЪЩА делото
като преписка на кмета на Община Свищов за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация вх. № 94з-546/22.03.2023
г. в частта му, касаеща въпроси с номера 1 и 2 от заявлението съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона,
в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок от получаване на настоящото
решение. ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Й.П. *** против Решение № 301-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на
община Свищов в останалата част. ОСЪЖДА
П.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Свищов разноски по делото в
размер на 945
лв. /деветстотин
четиридесет и пет лева/. ОСЪЖДА Община
Свищов да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на ***
Х.К.П. ***, с адрес на кантората ***
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/. |
Решението е окончателно и
на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: