М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД
№ 4
325/2019г.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.С.А. и същият е предаден
на съд за това, че на 08.09.2017г.,
около 13.50ч., в гр. София, на кръстовището на ул. “Г.С. Раковски” и бул.
„Патриарх Евтимий“, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ******и извършване
на маневра завиване наляво от ул. „Г.С.Раковски“ към бул. „Патриарх Евтимий“, нарушил правилата за движение
по пътищата: чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора“ като при
извършване на маневрата не бил внимателен и предпазлив към местоположението и
действията на 91 годишния пешеходец Г.А.Т. с ЕГН **********, който пешеходец
бил стъпил на пътното платно на бул. „Патриарх Евтимий“, отляво спрямо посоката
на движение на автомобила и предприел пресичане на пътното платно на бул.
„Патриарх Евтимий“ в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, при което реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.А.Т., който при
пътнотранспортното произшествие получил счупване на шийката на лява бедрена
кост, което нараняване причинило трайно задруднение в движението на долен ляв
крайник на Т. за срок по-голям от 30 дни, довело до двустранно възпаление на
белите дробове и развитието на терминална дихателна и сърдечна слабост,
вследствие на което Т. починал на 19.10.2017г. и между пътнотранспортното
произшествие и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка,
като след деянието деецът А. е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия Т. – престъпление по
чл. 343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Съдът е конституирал наследника на починалия Г.А.Т. – неговата дъщеря Б.Г.Т. с ЕГН ********** в
качеството на частен обвинител в наказателното производство.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият
А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343а, ал.1,
б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК. В тази насока
прокурорът намира за установено по категоричен начин по делото допуснатото от
подс. А. като водач на МПС нарушение на правилото на чл. 116 от ЗДвП, намиращо се в причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и смъртта на престарелия пешеходец
именно по описания в обвинителния акт механизъм на реализиране на
произшествието, като в тази насока се позовава на изготвените по делото
експертизи. Предлага на съда подсъдимия А. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание при условията на чл.
55 от НК, а именно „пробация“, изразяваща се в двете задължителни пробационни
мерки с продължителност от 1 (една година),
като на осн.чл.55, ал.3 от НК не счита за необходимо налагането на
кумулативното наказание „лишаване от право на упражняване на определена професия
или дейност“.
Повереникът на частния обвинител - адв. А.В. пледира за постановяване на
осъдителна присъда по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и счита, че
същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. В подкрепа на становището си
посочва, че по делото са установени всички елементи на престъпния състав –
съставомерният резултат, авторството на деянието и неговия механизъм. Позовава
се на обстоятелството, че подсъдимият не е реагирал своевременно на намиращия
се на пътното платно Т., в който случай е представлявал опасност за движението,
тъй като с действията си е показвал, че възнамерява да предприеме пресичане. Пледира
на подс. А. да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, тъй като
по делото не са събрани нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Намира за съответно на целите по чл. 36 от НК
наказанието от 2 години „лишаване от свобода“, като счита, че са налице
предпоставките за отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Смята,
че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок не по –малък от срока на определеното му
наказание „ лишаване от свобода“.
Подсъдимият А. не се ползва от правото си да даде
обяснение по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на
подсъдимия А. – адв. К.Г. оспорва обвинителната теза и пледира за постановяване
на оправдателна присъда спрямо подзащитния й.
В подкрепа на тезата си поставя акцент върху наличието на деяние,
нарушеното правило за движение по пътищата, наличието на причинна връзка между
поведението на подзащитния и настъпилия съставомерен резултат. Относно първото
оспорено обстоятелство ( наличието на деяние) адв. Г. сочи, че липсват преки гласни
доказателства за инкриминираното събитие, като от видеозаписите и най - вече от констатациите в протокола за
оглед на местопроизшествие ( където не са открити щети и забърсвания по
автомобила) не може да бъде направен извод, че е било налице съприкосновение
между управлявания от подзащитния й автомобил и пострадалия Г. Т.; управляваното
от подсъдимия МПС се е движело по предвиденото за това място, като пешеходецът
се е намирал на място обозначено с маркировка М15, която е зона забранена за
автомобили, но не и за пешеходци, поради което и намирането на лице в тази зона
не означава, че същото представлява опасност за движението; сочи, че за
пострадалия са налични медицински документи, които сочат, че състоянието му не
е било толкова стабилно, колкото посочва неговата дъщеря. На следващо място
адв.Г. прави извод, че подзащитния й не е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, тъй като той се е съобразил с всички обстоятелства и с поведението си
като водач не е създал дисконфорт на възрастния човек. На трето място, при
условията на алтернативност, адв. Г. намира, че дори и да се приеме от съда
настъпило ПТП, то е довело до причиняване на средна телесна повреда на Т.,
което с оглед наказуемостта и оказаната помощ от подзащитния й и необременото
му съдебно минало, обосновава освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. Защитникът намира, че по отношение на претендирания от
прокуратурата резултат - настъпила смърт
, не може да се приеме за доказана причинната връзка между ПТП и впоследствие настъпилата смърт. В това
отношение адв. Г. прави анализ на показанията на св. К., св.Т. и св.Д., от които се установява, че влошаването на състоянието на пострадалия е
започнало дементно и физически с отказа му да се храни още в хосписа; същият е
страдал от хипертония и диабет 2 тип, а
в дома си е бил трудно контактен, не е
могъл да се обслужва сам, кръвното му е било ниско, т.е. влошаването на състоянието му не може да бъде
обвързано с ПТП; адв. Г. се позовава и
на разпита на в.л. Н., според който белодробното заболяване не е имало
естествен начин на неговото възникване у пострадалия, а някой външен е привнесъл и го е предал на пострадалия, т.е.
липсва причинно следствена връзка между
ПТП и настъпилата смърт.
По изтъкнатите причини защитата
пледира за опрадаването на подс. А. по повдигнатото му обвинение. В условията
на алтернативност претендира за преквалификация на деянието със съответно освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на наказание по административен ред. Също в условията на алтернативност, при
приемане на тезата на прокуратурата относно правната квалификация, адв. Г.
прави искане за приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието, позовавайки
се на съпричиняването на пострадалия , който е предприел пресичане на
неразрешено за това място; подзащитният й изкарва прехраната си именно като
шофьор и по този начин издържа
семейството си, поради което отнемането на правоуправлението му би било
прекомерно ограничение и несправедливо.
В хода на съдебните прения подс. А. не
изразява становище, различно от това на защитника си.
В предоставената му последна дума подсъдимият А. отправя към съда искане за оправдаването
му.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.С.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи във фирма „К.“ ООД като шофьор,
живущ ***, с ЕГН **********, с добри характеристични данни по месторабота.
Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № *********, кат. В на отчет в
ОПП - СДВР, валидно до 16.01.2025г., без данни за нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 08.09.2017г., около 13.50ч., в гр.
София, подс. И.С.А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия”,
модел “Докер” с peг. № ******,
собственост на дружеството „К.“ ООД и с
което подсъдимият изпълнявал служебните си задължения, произтичащи от
длъжността му на „куриер“.
Управлявайки автомобила подс. А. се движел в лявата
лента на пътното платно на ул. „Г.С. Раковски” и в посока към кръстовището с
бул. „Патриарх Евтимий“, където се престроил в лявата лента за движение, за да извърши
маневра завиване наляво и да продължи движението си по бул. „Патриарх Евтимий“.
Подс. А. наближил кръстовището и спрял на червен сигнал на светофарната уредба,
като втори поред автомобил, зад неустановен
по делото друг лек автомобил. По същото време, 91 годишния пешеходец Г.А.Т. с
ЕГН **********, се намирал на кръстовището, образувано от бул. „Патриарх
Евтимий“ и ул. „Г.С. Раковски“, като бил стъпил на пътното платно на бул.
„Патриарх Евтимий“, отляво спрямо посоката на движение на автомобила на подс. А..
Пострадалият Т. стоял прав и неподвижен, като се намирал в рамките на
очертанията на пътна маркировка „Коси успоредни линии“ – M 15, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни
превозни средства, която площ била очертана с непрекъсната линия и в
пространството между левия тротоар и лявото от трите пътни платна на бул.
„Патриарх Евтимиий“, считано в посока от кръстовището към бул. „Витоша“.
В момента, в който бил спрял и изчаквал на червен
сигнал на светофара преди кръстовището, подс. А. имал обективна възможност да
възприеме стъпилия на пътното платно на бул. „Патриарх Евтимий“ пешеходец Т.,
към когото имал видимост през предното стъкло на автомобила. При подаден зелен
сигнал на светофарната уредба, подс. А. потеглил напред и след автомобила пред
него, като в момента на потеглянето и непосредствено след това, имал обективна
възможност да възприеме стъпилия на пътното платно на бул. „Патриарх Евтимий“
пешеходец Т., към когото имал видимост през предното стъкло на автомобила.
Неустановеният автомобил, който се намирал пред автомобила
на подсъдимия, след потеглянето извършил маневра завиване на ляво и продължил
движението си по бул. „Патриарх Евтимиий“. Управлявайки л.а. „Дачия”, модел
“Докер” с peг. № ******,
подс. А. също навлязъл в кръстовището и започнал да извършва маневра завиване
наляво, като по време на извършване на маневрата имал обективна възможност да
възприеме стъпилия на пътното платно на бул. „Патриарх Евтимий“ пешеходец Т.,
към когото имал видимост през предното ляво стъкло на автомобила. Във времето,
през което подс. А. извършвал маневрата завиване наляво близо до пешеходеца, Т. предприел пресичане на пътното платно на
бул. „Патриарх Евтимий“ в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила на подс. А., при което тръгнал в тази посока и след няколко крачки
достигнал непрекъснатата линия с която била очертана границата на пътната
маркировка „Коси успоредни линии“ - M 15. В този
момент подс. А. продължавал да извършва маневрата завиване наляво и по начин,
по който управлявания от него автомобил се движел със скорост от около 13 км/ч
и доближил с предната си лява част непосредствено до непрекъснатата линия,
очертаваща границата на пътната маркировка „Коси успоредни линии“ – M 15, където вече се намирал пешеходеца Т., при което и
именно в този момент и на това място подс. А. реализирал пътнотранспортно
произшествие с пешеходеца Т., изразило се в припъзващ удар с предната лява зона
на автомобила отпред и отдясно на тялото на пешеходеца.
Вследствие на удара пострадалия Т. бил отхвърлен
напред и вляво /спрямо посоката на управлявания от подс. А. и завиващ
автомобил/ и паднал на пътното платно, като при контакта с терена настъпило
счупване на шийката на лява бедрена кост на пострадалия.
След
удара с пешеходеца подс. А. веднага предприел аварийно спиране, веднага слязъл
от автомобила и се насочил към пострадалия Т., приближил го и му помогнал да се
изправи, след което и придържайки пострадалия го завел до намиращият се в
близост вход на Първа МБАЛ София. Подс. А. влязъл в болницата и уведомил за
инцидента и местоположението на пострадалия неустановени по делото лица от
персонала на болницата, които изнесли пред входа стол тип количка, на който пострадалия
Т. седнал. Той бил прегледан от
медицински лица от Първа МБАЛ София, бил в съзнание и се оплаквал от болки в
таза, като предвид състоянието му, на мястото бил извикан и пристигнал екип на
Спешна помощ София, който откарал пострадалия Т. ***. Пострадалият Т. бил приет
в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София, където
било установено счупването на шийката на лява бедрена кост. На 13.09.2017г.
пострадалият бил опериран, при което и повод счупването на лявата бедрена кост,
била извършена алопластика на тазобедрена става /тазобедрено протезиране/. Т.
бил изписан на 18.09.2017г. на носилка и бил превозен с линейка до Хоспис
„Голямата къща“ ЕООД гр. София, където останал до 09.10.2017г., когато бил
прибран от хосписа и откаран на адреса на дъщеря си св. Б.Т., която в домашни
условия и със съдействието на свидетелката А.Т., продължила да се грижи за Т.. Същият
бил посещаван и от личния си лекар св. М.Д..
Счупването на шийката на лява бедрена кост причинило трайно затруднение в
движението на долен ляв крайник на Т. за срок по-голям от 30 дни. След
пътно-транспортното произшествие и изписването от лечебното заведение, при
пострадалия започнало постепенно влошаване на общото състояние. Въпреки
извършеното оперативно лечение на счупването на шийката на лява бедрена кост и
полаганите в последствие грижи за пострадалия, трайното затруднение в
движението на долен ляв крайник на Т. станало причина за залежаване на Т. и
развитие на двустранно възпаление на белите дробове, довело до развитието на
терминална дихателна и сърдечна слабост, вследствие на което Т. починал на
19.10.2017г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Д.Н. (
л. 66) и К.К. (л. 68), дадени на д.п., приобщени по реда на чл.283, вр. чл. 373,
ал.1, вр. чл. 372, ал.3 от НПК, показанията
на свидетеля Б.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля М.Д., дадени в хода
на съдебното следствие, както и показанията му, депозирани на д.п. от 17.04.2019г.
на л.л.73 - 74 от д.п. , приобщени на осн. чл. 282, ал.5, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на свидетеля Н.К., дадени в хода на съдебното следствие, както
и показанията й, депозирани на д.п. от 24.04.2019г. на л.80 от д.п., приобщени
на осн. чл. 282, ал.5, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на свидетеля А.Т., дадени в хода
на съдебното следствие, заключенията на СМЕ (л.л.140-142 от д.п.), на СХЕ ( л.151
от д.п.) и на СХЕ ( л.152 от д.п.), приобщени по реда на чл.283, вр. чл. 373,
ал.1, вр. чл. 372, ал.3 от НПК, на видеотехническа експертиза ( л.л.111-113 от д.п.), потвърдено при разпита на експертите в съдебно
заседание, заключението на първоначална медико авто-техническа експертиза (МАТЕ) (л.л. 169-174 от д.п.), неподдържано в
автотехническата част, на допълнителна авто-техническа експертиза ( л.л. 184 –
187 от д.п.), потвърдено при разпита на експертите в съдебно заседание, заключение
на повторна тройна авто-техническа
експертиза (л.л.193-203 от д.п.),
потвърдено при разпита на експертите в съдебно заседание, ведно с допълненията
към него при разпита на експертите в о.с.з., заключение на съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни /л.л. 156-162 от д.п./, потвърдено от експерта при разпита му в
съдебно заседание, ведно с допълненията
към него при разпита на експерта в о.с.з., констативен протокол /л. 44 от
д.п./, протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.09.2017г. /л.л. 45-46 от д.п./ с приложени към него скица /л.47 от д.п. / и албум с
фотоснимки /л.л.49-51 от д.п./, 5 бр. амбулаторни фиша ( л.л. 75 – 75 – 79 от
д.п.), епикриза ( л.л. 81 – 82 от д.п.), история на заболяването ( л.л. 83 – 87
от д.п.), протокол за доброволно предаване от 15.12.2017г. ( л. 89 от д.п.), медицинско
направление и кардиограма ( л.л. 90 -91 от д.п.), удостоверение за наследници на Г.Т. /л. 95 от
д.п./, препис извлечение от акт за смърт на Г.Т. /л. 94, 98 от д.п./, писмо от
СДВР – отдел „Оперативен дежурен център“
от 20.09.2017г. / л. 106 от
д.п./, писмо от СО със схеми на светофарна
уредба ( л.л. 120-126 от д.п.), медицински документи от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
( л.л. 128 – 138 от д.п.),справки от НАП ( л.л. 78 – 79 и 81 - 82 от съд.дело),
справка от МВР-СДВР-О“ПП“ ( л.л. 84 – 86 от съд.дело), писмо от „К.“ ООД ( л. 90 от съд.дело), писмо от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ( л.143 от съд.дело), свидетелства за съдимост ( л.208 от д.п. и л. 141
от съд.дело)
Относно обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото, съдът не констатира съществени противоречия в
доказателствената съвкупност, поради което и по аргумент за противното от
разпоредбата с чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не следва да бъдат излагани подробни
съображения. С оглед направените от защитата възражения относно съставомерните
факти и предвид неблагоприятния за подсъдимия изход на делото, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Времето и мястото на деянието еднозначно се установява
от протокола за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата ( с
приложения фотоалбум със снимки), видеозаписа на произшествието и неговото
интерпретиране във видео-техническата експертиза и гласните доказателства на
присъствалите на местопроизшествието лица –
показанията на св. Д.Н. и св. К.К., установяващи и управляваното от
подс. А. МПС. От видеозаписа на произшествието се установява, че подсъдимият е предприел
маневра „завиване наляво“ от ул. „Г.С. Раковски“, за да се включи в движението
по бул. „П. Евтимий“ и то именно от лентата, предназначена за извършването на
тази маневра. Описаните в протокола за оглед на местопроизшествие констатации установяват
и конкретните особености на пътния участък – настилка, наклон, маркировка,
обособяването на лентите за движение на бул. „П.Евтимий“, тяхната широчина, наличната
пътна маркировка ( обективирани и в изготвената скица и фотоснимки); описаните
доказателствени източници установяват и състоянието на управляваното от подс.А.
МПС, като по същото не са установени ( визуализирани) щети. Във връзка с
възражението на адв. Г., че не е установено по делото съприкосновение между
управлявания от подзащитния й автомобил и пешеходеца, следва да бъде посочено,
че този факт се установява еднозначно и категорично – както от показанията на
св. Д.Н. и св. К.К., които пресъздават възприятията на водача А., че е чул удар
в левия калник на автомобила, поради което е и преустановил движението на МПС,
така (и с най- висока степен на сигурност) от видеозаписа на ПТП, визуализиран
в сн. №№6 и 7 от заключението на повторната тройна АТЕ, несъмнено установяващи наличието
на съприкосновение между лявата предна част на автомобила и тялото на
пешеходеца; при разпита си в о.с.з. от 27.01.2020г. в.л. П. посочва, че ударът
е бил приплъзващ с оглед последващото движение на тялото на пешеходеца, което е
било напред и вляво спрямо автомобила; съпоставката между мястото ( калника) на
автомобила, с която е „закачил“ пешеходеца
и ниската скорост на движение на МПС,
водят до извод, че липсата на следи от удара по автомобила не дава основание да
се счете, че не е имало съприкосновение между автомобила и пешеходеца; напротив
– комплекса от пряко и косвени доказателства категорично установяват този
оспорен от защитата факт.
Несъмнено се установява от гласните и писмени
доказателствени средства, че пътната настилка е била суха, времето – слънчево.
Мястото на удара по дължината и широчината на пътното платно несъмнено се
установява от заключението на повторната тройна АТЕ, при която вещите лица са съобразили обективните находки по делото ( видеозаписа на
ПТП), поради което изводите им са с висока степен на достоверност, обусловена
от техническото изследване на всички относими към това обстоятелство фактори.
Липсват противоречия в доказателствените източници
относно настъпилия съставомерен резултат и причините за настъпването му, като
доводите на защитата относно недоказаността им не се явяват основателни.
Действително ПТП е настъпило на 08.09.2017г., а смъртта на Т. – на 19.10.2017г.(
т.е. 1 месец и 11 дни след това), но в.л. Н. в писмен вид ( заключението на СМЕ
по писмени данни) и при разпита си в о.с.з., проведено на 23.09.2020г. убедително защити тезата за
наличие на пряка причинно следствена
връзка между ПТП ( при което е настъпила средна телесна повреда на Т.,
изразяваща се в счупване на шийката на
лява бедрена кост на пострадалия) и впоследствие настъпилия летален изход. За
съда съмнения в компетентността на експерта Н. не съществуват, а същият обосновано защити
тезата си за наличие на причинност между ПТП и смъртта на пешеходеца ( срв. подробните
му разяснения от разпита в цитираното о.с.з. ) въпреки продължителния времеви
период помежду им. В този смисъл съдът напълно кредитира медицинското обяснение
на причината за смъртта на пострадалия Т., като позоваването на защитата на
медицински документи, удостоверяващи здравословния статус на Т. преди и
непосредствено след ПТП, е взето предвид
при изготвяне на експертното заключение и същото е съобразено с тях.
Налично е мнимо противоречие между първоначалната МАТЕ
от една страна и допълнителната АТЕ и повторната
тройна АТЕ – от друга, касаещо предотвратимостта на удара от страна на водача А.; противоречието
е мнимо, тъй като при първоначалното заключение експертите Д. и Ч. не са
разполагали с видеозаписа на ПТП, поради което и те не го поддържат в тази му
част, след попълване на делото с видеозаписа на ПТП експертите и по двете
експертизи ( допълнителната АТЕ и
повторната тройна АТЕ ) са категорични, че причина за настъпване на ПТП са
както субективните действия на пешеходеца, предприел пресичане, при което е
навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила, така и субективни действия
на водача, непредприел спиране при възприемане на толкова възрастен човек в
защрихованата част на пътното платно. Най –подробно, ясно визуализирано и технически аргументирано се явява
заключението на повторната АТЕ, изготвена от в.л. П., А. и Т., установяващо точно мястото на удара ( в зоната на края на пътната маркировка М15
от ППЗДвП), скоростта на автомобила ( 13 км./ч.), опасната зона за спиране ( 9
м.) и възможността на водача да възприеме намиращия се на пътното платно
пешеходец от момента на потегляне на 16-18м. преди мястото на удара. Следва да бъде посочено, че експертите са направили извода си въз основа
на анализа на обективни/технически находки, при които субективният момент
дефинитивно е изключен и следователно – годни да обосноват извод с най - висока
степен на достоверност. Ето защо и съдът прие, че заключението на повторната
АТЕ е изготвено въз основа на единствено установените по делото обективни
находки, а направените от експертите изводи в максимална степен благоприятстват
положението на подс. А. и в този аспект
са съответни на разпределението на доказателствената тежест по смисъла на чл.
103, ал.1 и ал.2 от НПК в процеса, като и се подкрепят от останалия доказателствен
материал и в частност – естеството на причинената в резултат на удара на
пострадалия травматична увреда.
Съдът
кредитира изцяло и заключението на изготвената и приета по делото
видео-техническа експертиза, обективираща заснетото от камерите за
видеонаблюдение на СДВР произшествие,
установяваща, че в 13.44.02ч. след като светлинната сигнализация дава разрешен
(зелен) сигнал за движение направо и наляво „автомобил 1“ навлиза в кръстовището, правейки маневра ляв
завой, „лице 1“ прави крачка напред към видимата в кадър част от пътната
маркировка – непрекъсната линия и настъпва ПТП.
Фактите на не обремененото съдебно минало подсъдимия,
добрите му характеристични данни, обстоятелствата
за трудовия му статус, собствеността на МПС, както и наличието на правоспособност за управление
на МПС на подс. А. се установяват от
приложените по делото свидетелства за съдимост, констативен протокол, писмо от „К.“ ООД ,
справки от НАП и справка от МВР-СДВР-О“ПП“
В заключение съдът кредитира показанията на свидетелите и заключенията
на изготвените по делото експертизи ( с изключение на техническата част на първоначалната
МАТЕ, тъй като експертите не са разполагали с видеозаписа на ПТП) и писмени
доказателства и доказателствени средства по делото.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият И.С.А. е осъществил състава
на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр.
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
От обективна страна на инкриминираната
дата и място подсъдимият е управлявал лек автомобил - марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ******– моторно
превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС №
1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подс. А. е взаимодействал с уредите
за управление на автомобила, който е привел в движение и е имал възможност да въздейства и съответно
определя неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият А. е
управлявал МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП: “Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към престарелите хора“, в резултат на което е реализирал пътно –
транспортно произшествие, довело до смъртта на пешеходеца Г.А.Т. с ЕГН **********.
Видно от приетия по делото механизъм на
настъпване на ПТП, между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пешеходеца е
настъпило съприкосновение ( приплъзващ удар) при извършване на маневра „завиване
наляво“ и наличие на престарял пешеходец, намиращ се на пътното платно на
място, забранено за пресичане. Възрастта от 91 години на пострадалия Г. Т.
категорично го определя като „престарял“ ( срв. р.220/11.12.2019г. по н.д. №
879/2019г., ІІ н.о., ВКС) съгласно всички житейски и правно регламентирани критерии;
следователно за участниците в движението при възприемането на престарелия пешеходец
е приложима разпоредбата на чл.116 от ЗДвП за особена грижа, изводима от особеностите в поведението на тази категория
хора, свързани с възрастта - затруднения
във функционирането на опорно-двигателния апарат и на преценката на
транспортните ситуации, нарушения в равновесието и ориентацията, влошаване на зрението и слуха, забавяне на
реакциите и др. В конкретния случай
подс. А. не е съобразил поведението си на водач на МПС с наличието на престарял
пешеходец, несъмнено представляващ опасност за движението, тъй като се е намирал
на платното за движение и е извършил маневрата в непосредствена близост до
него, несъобразявайки възможността същият да има неадекватно на пътната обстановка поведение,
което и Т. е сторил, предприемайки пресичане на пътното платно на бул. „П.
Евтимий“ на неразрешено за това място и без да се огледа. Същевременно подсъдимият
и водач на МПС А. е имал обективна възможност да се въздържи от подобно
поведение ( преминаване в близост до престарелия пешеходец) и е могъл да
предотврати удара, ако е съобразил поведението си с посоченото правило.
Във
връзка с доводите на защитата за бланкетния характер на правилото на чл. 116 от ЗДвП следва да бъде посочено, че действително практиката на ВКС е противоречива.
Преобладава разбирането ( напр. р. № 220 / 11.12.2019 г. по н. д. № 879/2019 г., ІІ н. о. на ВКС,р. № 69/
01.06.2015 г. по н.д. № 1871/2014 г.,ІІ н. о. на ВКС, р. № 225 от 22.11.2018
г. по н. д. № 905/2018 г., І н. о. на
ВКС), че разпоредбата на чл.116 от ЗДвП задава насоки и критерии, по които да се преценява
дали водачът е съобразил правилно характера и интензивността на движението при
избора на скоростта си и дали е бил в готовност да намали и да спре при
възникване на опасност, за да предотврати пътно-транспортно произшествие;
същевременно има практика на ВКС ( така р.
№ 90/ 27.03.2017 г. по н. д. № 168/2017 г.,
ІІ н. о. на ВКС, р. № 169/
30.05.2017 г. по н. д. № 441/2017 г., ІІ
н. о. на ВКС – и двете с докладчик с-я Т. Стамболова), които приемат, че чл.
116 от ЗДвП е „ норма-принцип“,
която въвежда общо правило за поведение, което при настъпило ПТП намира приложение
чрез други конкретни задължения по норми на пътното законодателство, чието
нарушение може да е в пряка причинна връзка със съответния вменен противоправен
резултат. Настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 116 от ЗДвП е в
състояние да обоснове ангажирането на наказателна отговорност, тъй като въвежда
самостоятелно засилена защита на особено уязвима категория участници в
движението и изисква от водачите да проявяват към тях особено внимание,
толерантност и грижи за безопасността им. Ако се приеме, че чл.116 от ЗДвП има единствено „пожелателен“ характер, тази уязвима група участници в
движението би останала без правна закрила, какъвто не е смисъла на закона.
Именно в резултат на посоченото нарушение
и като пряка последица от неизпълнението на задължението за полагане на особена
грижа към престарелия пешеходец в конкретната пътна обстановка подс. А. е
причинил смъртта на Й-П-Н-. Налице е пряка причинно следствена връзка между активните
противоправни ( в нарушение на установеното правило за безопасност) действия от
водача А. и осъществените общественоопасни последици, тъй като при спазването му
от страна на подсъдимия А. не би настъпил противоправния резултат – смъртта на Г.А.Т..
Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в конкретния случай подсъдимият А. не е проявил
в качеството си на водач на МПС дължимата
грижа към престарелия пешеходец при нормативно установено задължение за това, с
оглед на което той обективно сам се е поставил в невъзможност да предотврати
удара ( отделен е въпросът, че е налице и неправомерно поведение на самия
пешеходец, т.е. съпричиняване). Поради
изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното
поведение на подсъдимия и не е налице
хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат
не би настъпил, ако подсъдимият бе изпълнил визираното в чл.116 от ЗДвП
изискване, каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото
противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали причина за
настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка
между нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпилия
противоправен резултат.
В настоящия случай е налице
привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б. ”б” от НК -
след деянието подсъдимият А. е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – по
делото се установи, че непосредствено след удара подсъдимият е оказал помощ на
все още живия пострадал Г.Т., като го е завел
до болнично заведение, за да му бъде оказана медицинска помощ. За наличието на привилегирования състав на чл.
343а, ал.1, б.”б” НК е без значение обстоятелството, че въпреки оказаната му
медицинска помощ пострадалият е починал, т.е. че действията на дееца не са
довели до благоприятен за пострадалия резултат.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия А. непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият е
съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП, преминавайки в непосредствена
близост до престарелия и стоящ на пътното платно пешеходец, който с оглед
спецификите, произтичащи от възрастта му е могъл да извърши несъответно на
пътната обстановка поведение. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на друго лице ( в
случая Г. Т.) при управлението на МПС, но за него е съществувало задължение, а същият е и могъл, при
ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване
на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за движение по
пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото при детерминиране формата
на вината на водача при престъпленията по транспорта е отношението на дееца към
последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към
нарушаване на съответните правила за движение.
В случая по делото не са събрани каквито и да било доказателства ( а и
липсва подобно обвинение за по –
тежко наказуемо престъпление), които да
сочат, че подс. А. да е целял (искал) или допускал ( отнасял се е безразлично)
смъртта на починалия Г. Т., като следва да бъде обсъдена формата на вина на
водача към нарушаването на правилото за безопасност на участниците в движението
по пътищата, т.е. не психическото отношение на подсъдимия към общественоопасния
резултат, обективно настъпил по делото – причиняването на смърт, а към
нарушаването на съответното правило, гарантиращо безопасността на участниците в
движението по пътищата. В случая от приетите за установени факти касателно
поведението на подсъдимия А. при управлението на л.а. „Дачия” на
инкриминираната дата и механизмът на реализиране на ПТП следва извод, че извършването
на маневрата „завиване наляво“ в близост до престарелия пешеходец се дължи на
негово непредпазливо ( под формата на самонадеяност) отношение
към спазване правилото за движение (чл.116 от ЗДвП), доколкото същият е
съзнавал забранеността ( противоправността) на предприетото от него активно
поведение, което от своя страна се явява
негативно въздействащ върху пътната обстановка фактор, логически и закономерно
явяващ се предпоставка за настъпване на ПТП, но е разчитал на реакциите и
ориентираността в пътната обстановка на пешеходеца, т.е. мислел е да ги
предотврати .
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343а, ал.1,
б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до четири години, поради което съдът, отчитайки и
разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК следва да отмери наказанието в тези рамки.
При индивидуализацията му съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства необременото съдебно минало на подсъдимия,
липсата на данни за други допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, добрите му характеристични данни, трудова ангажираност, семейно
положение, значителното съпричиняване на общественоопасния резултат от
пострадалия Г. Т., който предприел пресичане на пътното платно на неразрешено
за това място, както и формата на вина при нарушаването
на правилото за движение – непредпазливост.
Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, изразена чрез механизма на извършеното и в частност
нарушаването на основополагащо правило за движение по пътищата, касаещо една от
най – уязвимите категории участници в движението.
В заключение, съобразявайки
относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, съдебният състав счете,
че евентуалното разрешение, поискано от частното обвинение, да се постанови
наказание „лишаването от свобода” би надхвърлило легитимните цели на
наказанието, които в този случай са отлично реализуеми и с приложението на
института на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК,
което в най- пълна степен съответства на установения по делото комплекс от
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав счете,
че съответно на престъплението (чл. 35,
ал.3 от НК) се явява определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК –
при многобройни смекчаващи отговорността на А. обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, като
ръководещи за това разрешение се явяват най – вече личността на дееца и
високата степен на съпричиняване на резултата от пострадалия, правеща строгостта при определянето на наказанието
в разрез с целите на специалната и генерална превенция.
Тъй като
престъплението по чл.
343а, ал.1, б.”б” от НК не предвижда
най-нисък предел за наказанието „лишаване от свобода” съдът на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го замени с наказание „
пробация”, като счете за адекватни на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и съпричиняването на
престъпения резултат, налагането на задължителните пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от по 9 ( девет) месеца
всяка, като определи на основание чл. 42б, ал.1 от НК периодичност на
пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” от 2 ( два)
пъти седмично. Определянето на срок над
минималния, но под средния, предвиден в
закона, на наказанието пробация и конкретните пробационни мерки съдът намери за
необходими и достатъчни ( с оглед личността на дееца) да изпълнят целите на
наказанието по смисъла на чл. 36 от НК.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи
кумулативно фигуриращото наказание „лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност”, предвидено за извършеното престъпление по
чл.343а от НК, съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК, като в тази насока
съобрази трудовата ангажираност на дееца и че упражняването на професията му
налага управлението на МПС от една страна, а от друга – липсата на данни за
завишената степен на обществена опасност като водач на МПС, обективирана чрез
установени други нарушения на правилата за движение по пътищата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият А. бе осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на СДВР сумата от 1506.67 лв.(
хиляда петстотин и шест лева и
шестдесет и седем стотинки) , представляваща
направени разноски по делото в д.п. и в полза на СГС – сумата от 1310лв. (
хиляда триста и десет лева), представляваща направените в
съдебното производство разноски, както и сумата от 10.00 (десет) лева за
служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: