Решение по дело №226/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1204
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050700226
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр. Варна

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА 

                                                                       

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 226  по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл.145 и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на "Хигия 60 Ц" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.» Т.» бл.**, вх.*, ап.*, представлявано от К.Г.Ц., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3-ФК от 02.01.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – аптека, намираща се в гр.Варна, и забрана за достъп до нея за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта е оспорена с твърдения за незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, нарушение на основни принципи на административния процес и преследваните от закона цели. Изложени са съображения, основани на факти, свързани с приключване на дейността на аптеката за календарната година, в следобедните часове на 31.12.2018 година, като се твърди, че жалбоподотелят не е запознат с посочените в заповедта доказателства. Заповедта не съдържа мотиви за необходимостта от налагането на мярката, както и за продължителността на срока на действието й. Мярката е обоснована с цитиране на основни общи принципи, без посочване на конкретни факти и обстоятелсва, свързани с конкретно поведение  и отношение към фиска, действие или предходни простъпки на дружеството. Според жалбоподателя тежестта на нарушението – неотчитането на прихода от 1.80 лева след края на работния ден на 31.12.2018 година е несъпоставим с оределения срок на запечатване, като е нарушен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Изложени са и съображения за причиняване на финансови затруднения на семейството на едноличния собственик, както и на клиенти на аптеката, за които лекарствата се изпълняват с предварителна заявка. Искането е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:

С обжалваната заповед Началникът на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП налага на "Хигия 60 Ц" ЕООД принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – аптека, намираща се в гр.Варна, и забрана за достъп до нея за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

            Фактическо основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена проверка от 31.12.2018 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, заедно със събраните в административното производство доказателства. В Протокола за извършена проверка № сер.АА-0279942 от 31.12.2018 година на търговски обект – аптека „Хигия 60“, находяща се гр. Варна, ж.к. «Аспарухово», ул.»Н.Б.» №**, стопанисван от дружеството, е отразено, че обектът, с площ от 25 кв.м., ползван под наем, работи от понеделник до събота включително. При проверката, започнала в 14:45 ч. е установено, че аптеката работи, но касата е нулирана и са пуснати дневен отчет за 31.12.2018 година, месечен отчет за декември 2018 година и годишен отчет за 2019 година. Преди проверката, в 14.33 часа, в обекта е извършена контролна покупка на два броя сашета „Т“ с единична цена от 0.90 лева, заплатени в брой от инспектора по приходите. За извършеното плащане не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство. За удостоверяване на липсващата продажба е изведено от фискалното устройство отчет - КЛЕН, от който се установява, че няма маркирана продажба за описаната покупка.

            Протоколът е подписан от присъствалия на проверката магистър – фармацевт, служител, като е отразено, че не са направени възражения по описаните констатации.

            Въз основа на установените факти административният орган приема, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която го задължава едновременно с получаване на плащане да предостави на клиента издадената фискална касова бележка. Извършеното нарушение, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е преценено като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б."А" от ЗДДС за налагане на принудителната мярка. Посочено е, че при определяне на размера на срока на мярката е съобразена тежестта на нарушението и последиците от него, вида и местоположението на търговския обект, засегнатите обществени отношения. Мярката е постановено при спазване на принципа за съразмерност.

            На 08.01.2019 година за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение, с правна квалификация чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ. На 12.11.2018 година за нарушението е издадено наказателно постановление, с което на търговеца е наложена имуществена санкция. Представени са доказателства за заплащане на определената имуществена санкция от 600.00 лева. 

            Представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите установява предоставените правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"  в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.

            Събраните в административното производство доказателства не са оспорени от дружеството, не е оспорена и извършената покупка на два броя сашета „Т“ на обща стойност 1.80 лева от инспектора по приходите, преди започване на проверката, за която не е издаден касов бон, поради което съдът намира за установено допуснатото от дружеството нарушение.

            Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл.186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка.

            Хипотезата на б."а", т.1 на ал.1 на чл.186 от ЗДДС е приложима в случаите на нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на обвързана компетентност да приложи предвидената в чл.186, ал.1 от ЗДДС принудителна административна мярка.      

            При категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект, за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие на нарушение е при точно приложение на материалния закон.

            Преценявайки законосъобразността на оспорения акт с оглед на определения срок, за който е наложена принудителната административна мярка, съдът намира, че заповедта не съдържа същински мотиви, които да обосновават приетия размер на срока от 7 дни. Срокът за запечатване не е обоснован с конкретни факти и преценка за тежестта на нарушението, съпоставяне на стойността на неотчетената покупка към оборота на аптеката, както с оглед целите на превенцията, така и преодоляване на вредните последици от нарушението.    

            Съдът приема обясненията на едноличния собственик и представляващ дружеството по отношение на констатациите на проверяващите, че при работещ обект касата е нулирана и са пуснати дневен отчет за 31.12.2018 година, месечен отчет за декември 2018 година и годишен отчет за 2019 година, предвид обстоятелството, че проверката е проведена в следобедните часове на 31.12.2018 година и с оглед характера на обекта – аптека, стопанисвана от едноличния собственик и членове на семейството му.

            Извършването на проверката в аптеката от 14:45 часа до 16:05 часа на 31.12.2018 година, при наличието на установен оборот за деня от извлечения дневен отчет, съпоставено с тежестта на нарушението, определена от стойността на покупката в размер на 1.80 лева, не могат да обосноват мярка запечатване на обекта за срок от 7 дни. Определеният от административния орган срок е несъизмерим с целите на чл.22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

            Отсъствието в мотивите относно срока на мерките на конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават неговия размер, при наличие на материалните предпоставки на ПАМ, опорочава административния акт и налага неговата отмяна.

            Водим от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3-ФК от 02.01.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо "Хигия 60 Ц" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.» Т.» бл.**, вх.*, ап.*, представлявано от К.Г.Ц., е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – аптека, намираща се в гр.Варна, и забрана за достъп до нея за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: