Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично
съдебно заседание на 01.07.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ П.
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 932/ 2019г.
Производството
се по реда на чл. 268 -273 ГПК.
С въззивна
жалба от М.П.П., чрез пълномощник-
адвокат Ц.П., е оспорено решение № 1249/ 26.03.2019г. по гр.д.№ 15996/ 2018г.
на Варненски районен съд, в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на
детето ****., за разликата над 150лв до 250лв., и иска за издръжка за минало
време, за разликата над 867.84лв. до предявения размер от 3000лв., за периода
от 24.01.2017г. до 24.10.2018г. Счита решението в обжалваните части за
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по
делото.
С
изложените аргументи отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с
което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер, както и да се да се
присъдят направените разноски.
Възвиваемата
страна- Г.К.П. , чрез процесуалния представител адвокат С.И., изразява становище за неоснователност на
жалбата по направените възражения срещу решението в оспорените части.Счита, че
определената издръжка отговаря на нуждите на детето, присъщи за възрастта му, и
възможностите на бащата.Подчертано е участието му в издръжката на детето, чрез
закупуване на дрехи, заплащани такси за детска градина , футбол, забавления ,
учебни пособия.Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноските по
делото за настоящата инстанция.
Дирекция
социално подпомагане- ****, не изразява становище.
Съдът, при съобразяване на събраните доказателства
и становищата на страните, на основание
чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
констатира :
С
решение № 1249/ 26.03.2019г. по гр.д.№ 15996/ 2018г. постановено от Варненски
районен съд- 39ти състав, са уважени
предявените от М.П.П. срещу Г.К.П.
обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на детето ****. и определяне местоживеенето му при майката; режим на лични отношения на бащата с детето, издръжка в размер на 150лв., на
основание чл. 142 СК, и издръжка за минало време в размер на сумата 867.84лв.
за периода 24.10.2017г. до завеждане на иска- 24.10.2018г., на основание чл.
149 СК. В посочените части не е обжалвано.
Предмет
на жалбата са отхвърлените претенции по чл. 142 СК, за разликата над присъдения размер от 150лв. до
предявения от 250лв., и по чл.149 СК, за разликата над присъдения размер от
867.84лв. до предявения от 3000лв.
Според
обстоятелствата на исковата молба страните са разделени окончателно от лятото
на 2016г. За детето се грижи единствено майката. Бащата не участва в
издръжката, дистанциран е от въпросите свързани с отглеждането и развитието на
сина му.
С
писмения отговор ответникът оспорва като неотговарящо на истината твърдението,
че не участва в издръжката на детето и не дава средства от раздялата до
завеждане на иска. Уточнява своята месторабота и месечен доход. Твърди, че има
кредитно задължение за ипотекиран имот, който представлява единствено жилище за
него. Оспорва изцяло иска за издръжка за минало време, през който период е
заплащал таксата за детска градина до август 2018г.,такси за футбол към ДФК
„Делфините“ гр****, в началото на учебната година е закупил канцеларски
материали и учебни пособия , през определени периоди- дрехи, обувки, лекарства,
давал е джобни пари на детето .
Участващата
в процеса Дирекция „Социално подпомагане“-****, представя социален доклад.По отношение на издръжката за
детето счита, че следва да бъде съобразена с неговите потребности и с
финансовите възможности на всеки родител.
По релевантните
факти и обстоятелства:
Страните
са родители на ****., роден на ***г. При
завеждане на иска за издръжка детето е ученик в първи клас за учебната 2018–
2019г. в ОУ „ Цар Симеон I“
–гр****.
Следва
да се приеме, че потребностите на малолетния **** са присъщи за неговата
възраст и образователно ниво, предвид
обикновените условия на живот според постановките на Постановление №5 от
16.11.1970г. по гр.д.№ 5/ 70г., ВС, Пленум, за обобщаване практиката на
съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка. Включват
обичайните нужди от храна, облекло и обувки,транспорт, обучение,
здравеопазване и профилактика, спорт, свободно време, културен отдих и други,
установени по делото. Не се твърдят специфични нужди от здравословен и / или
образователен характер, за задоволяването
на които са необходими средства в по-висок размер.
При
определяне възможностите на родителите констатира, че са в трудоспособна
възраст, нямат задължения към други непълнолетни лица, и получават
възнаграждения на заеманата длъжност по безсрочен трудов договор. Не се твърдят
и доказват доходи на друго правно
основание. От представените доказателства следва, че
майката е служител в „КОМСЕД“АД, с
месечно БТВ 1135лв., нетно ТВ-880.85лв.,за периода май-септември 2018г.
Осигурителният доход е между 1090лв-1142лв. за последната календарна година /
справка НОИ-ТД-****/. Потвърдено от
св.Рада Рафайлова е обстоятелството, че майката и детето са останали да живеят
в семейното жилище, представляващо квартира на свободен наем.
Бащата
работи като шофьор в „Корект стар“ ЕООД, с
месечно БТВ – 903.13лв., нетно ТВ- 694.37лв.,изчислено за периода
септември 2017г.- октомври 2018г. Осигурителния доход за последната календарна
година е между 843лв.-912лв. / справка
НОИ, ТД-****/. Има кредитно задължение по договор за банков ипотечен кредит,
сключен на 18.05.2016г., с дългосрочен погасителен план до 2046г., при месечни
вноски от 474.19лв. За него това е единствено
жилище.
Представени
са писмени доказателства-стокова разписка; квитанции за платени такси футбол, приходни квитанции за месечна такса
в ДГ 4-„Теменужка“, 5бр., фискални бонове, фактури и други, за установяване
участието на ответника в издръжката на детето. На същото основание от ищцата се
представят- касова бележка за платена такса занималня-120лв, квитанции за такса
футбол, фискални бонове за различни стоки- детски дрехи.
Изложеното обосновава по същество следните
правни изводи :
Задължението
към непълнолетно лице е безусловно, съобразно нормата на чл.143, ал. 2 от СК, и
следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да
се издържат от имуществото си.
По иска с правно основание чл. 142 СК приема
следното:
Представените
доказателства за кредитно задължение установяват финансова тежест на
кредитополучателя към датата на иска, която влияе на възможностите му да осигурява висок размер на издръжката. Банковия
кредит е предназначен за закупуване на жилище,
в което ответникът живее. Задоволяването на жилищните му нужди обаче не
следва да накърнява интересите на нуждаещия се от издръжка непълнолетен, които
са приоритет съгласно регламентацията на отношенията в Семейния кодекс.
Съпоставимо
с всички установени факти и обстоятелства приема, че според потребностите на детето, съобразени с
възрастта, условията на живот, образователно ниво- начален курс на
обучение, здравословно състояние и извънкласни занимания, е необходима обща
издръжка между 250-300лв. Месечното задължение на бащата определя в размер на 170лв., съобразно неговите
възможности. Разликата остава в тежест
на майката, която полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето, и с част от доходите си заплаща наем за ползваното жилище
Издръжката
в посочения размер се дължи от датата на предявяване на иска- 24.10.2018г., със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 1-во число на месеца, за
който се дължи. Нейното предназначение е да отговори на нуждите на детето през
следващите години, до настъпване на изменения в
обстоятелствата при които е определена.
По иска с правно основание чл. 149 СК приема
следното:
В разглеждания период от 24.10.2017г. до
24.10.2018г. бащата не живее с детето и не полага преки грижи за неговото
отглеждане и възпитание. През този период не е осигурявал парични средства за
задоволяване на неговите нужди, които могат да се разглеждат приравнено на
издръжката като периодично плащане. Закупуването
на отделни стоки – дрехи, обувки, както и канцеларски материали, в началото на учебната
година, е инцидентно, по конкретен повод. Представените касови бележки не установяват спорните обстоятелства. Дори да
не са оспорени от насрещната страна за целта на този разход, вложените средства
са минимални / за купони; поръчки дрехи,
/ за изминалата година до предявяване на
иска.
Участието
му в дължимите такси за детска градина е доказано, както следва:
48лв./ 10.01.2018г.; 42.67лв./
10.04.2018г.;33.26лв./ 10.05.2018г.;31.20лв/ 11.06.2018г.; 22.73 лв./
01.08.2018г. ; 100лв./09.07.2018г., общо в размер на 277.86лв.
Влаганите
от бащата средства за детето са под законовия минимум, определен по реда на
чл.142, ал.2 от СК, върху размера на минималната работна заплата- променлива
величина. През календарната 2017г. МРЗ е
460лв.,съгласно ПМС 141/ 13.07.2017., 2018г.- 510лв., съгласно ПМС № 316/
20.12.2017г.,считано от 01.01.2019г. е в размер на 560лв. съгласно ПМС № 320/
20.12.2018г.
Поради
изложеното приема, че за периода 24.10.2017г.- 24.10.2018г. бащата дължи
месечна издръжка в размер на 127лв., от общата издръжка 230-260лв. , или общо в
размер на 1524лв. От него следва да се
приспаднат заплатените такси ДГ „Теменужка“-277.86лв. , разликата - 1246.14лв. да се присъди, на основание чл.149 СК, заедно със
законната лихва от датата на исковата молба- 24.10.2018г., съобразно
направеното искане.
Решението,
при направените изводи за размера на издръжката, следва да бъде отменено в
частите, в които е отхвърлен иска по чл.
143 ГПК, за разликата над 150лв. до 170лв.
, и иска по чл. 149 СК , за разликата над 867.84лв. до 1246.14лв., и в посочените части да се
постанови уважаване на претенциите, съобразно направеното искане. В останалите
обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК върху
присъдените издръжки ответникът
дължи държавна такса в размер на
294.65лв. Съобразно присъдената в първа инстанция, следва да заплати
допълнителна държавна такса в размер на 28.65лв.
Съдът,
на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
1249/ 26.03.2019г. по гр.д.№ 15996/ 2018г. на Варненски районен съд,39 състав., в частите,
в които е отхвърлен иска за издръжка на детето ****., ЕГН **********, за
разликата над 150лв до 170лв. и иска за издръжка за минало време, за разликата
над 867.84лв. до 1246.14лв., за периода
от 24.01.2017г. до 24.10.2018г.,и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.К.П.,
ЕГН- ********** , да заплаща в полза на детето ****., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.П.П., ЕГН- **********, издръжка в размер на още 20лв./ общо 170лв./, считано от датата на предявяване на иска- 24.10.2018г.,
с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, със законната лихва
върху всяка закъснява вноска , на основание чл. 143 СК, и издръжка за периода
24.10.2017г.- 24.10.2018г. в размер на още
378.30лв./ общо в размер на 1246.14лв./, със законната лихва от датата на
исковата молба- 24.10.2018г. на основание чл. 149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН- ********** да заплати по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 28.65лв.
/ общо 294.65лв / върху увеличения размер на издръжките, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в
необжалваните части е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване при
условията на чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.