Разпореждане по дело №174/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 396
Дата: 12 юни 2020 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700174
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Номер

 

     Година

12.06.2020 г.

    Град

Кърджали

 

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

12.06.

                                          Година

2020 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

Ангел Момчилов

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

 

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

174

По описа за

2020

 година.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от К.Д.Г. от ***, с ЕГН **********, против Заповед 23-1577/27.03.2020 год., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроцесуални разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Излага съображения, че Заповед № 23-1577/27.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП му е била връчена на 03.04.2020 г., като в нея не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва от легитимирана страна. Предвид изложеното, жалбата се явявала процесуално допустима, респ. подадена в преклузивния двумесечен срок по чл. 140, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес от обжалване.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗДСл, оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следвало да бъде мотивирана, като се основавала на обективно установени факти и обстоятелства. Отделно от това, в чл. 25, ал. 1, изр. второ НУРАСДА било разписано, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. Мотивирането на оценката, която задължително трябвало да се основава на обективно установени от оценяващият и контролиращ ръководители и посочени във формулярите факти и обстоятелства била елемент от процедурата по оценяване. Видно от формуляра за оценка по чл. 17 НУРАСДА на жалбоподателя била определена годишна оценка на изпълнението на длъжността — неприемливо изпълнение. Счита, че този извод на оценяващия ръководител не бил мотивиран, особено предвид констатираното във формуляра, че натовареността му е била над средната - с коефициент 660.03 при коефициент на средна натовареност 524, издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки - 371 бр. при средно за сектора 291 бр., издадени разпореждания за временно разрешения за неотложни плащания 7 бр. при средно за сектора 8 бр.

Твърди, че извършеното годишно оценяване не е проведено в съответствие с Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), при което са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 9, 14 и 18 от Наредбата.

Въвежда доводи, че от съдържанието на формуляра за оценка за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. било видно, че описаните в индивидуалния работен план цели не отговаряли на изискванията на чл. 9 НУРОИСДА, доколкото същите били формулирани общо, като бил определен процентен план за намаление задължените лица, салдото на просрочените задължения. Определеният срок бил постоянен за всички цели - периода на оценявания период. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 9 НУРОИСДА в случая липсвали определени цели, които да са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове.

При така формулираните цели, липсата на конкретни срокове за всяка от тях, оценката на изпълнение не можело да бъде извършена при спазване на изискванията на чл. 14 , ал. 1 НУРОИСДА, която норма изисквала да бъдат отчетени степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности.

В крайната годишна оценка липсвала конкретна преценка по изпълнението на петте цели, заложени в индивидуалния работния план.

Излага съображения, че съгласно т. 1 от индивидуалния работен план като критерии за изпълнение било определено намаление с 15 % на броя и задължените лица и 20 % в салдото на просрочените задължения към 31.12.2018 г. за задължени лица с просрочени публични задължения над 50 000 лева. В годишната оценка обаче процентно било изчислено салдото и броя на задължените лица с дълг над 100 000 лева, което не съответствало на поставената цел и отразявало некоректна оценка на извършената работа. Оценяващият ръководи бил посочил няколко задължени лица, но ставало ясно какъв процент представлявали те от общия брой, посочени в т. 1 от индивидуалния работен план и в крайна сметка какъв бил процента на изпълнение или неизпълнение на поставените цели.

По отношение на т. 2 от индивидуалния работен план относно лицата с дълг над 5 000 лева, отново не бил отчетен конкретния процент на изпълнение или неизпълнение, какъвто бил определеният критерий. Посочени били лица, спрямо които не са извършени определени действия, но не ставало ясно какъв процент съставляват тези лица от всички задължени лица. Като пропуск били изброени: пропускане на проучване на активите съгласно процедура С5, несвоевременно обезпечение, липсата на анализ за правилна категоризация - отново формулирани общо и които не съответствали на поставената цел в т. 2 и не били оценени с приетия процентен критерий.

За т. 4 от индивидуалния работен план било прието 100% изпълнение на поставените цели, а по отношение на т. 5 изпълнението не било осъществено по обективна причина - поради липсата на проведено обучение.

Твърди, че поставената му оценка се явявала и в нарушение и на разпоредбата на чл. 17, т. 5 НУРОИСДА, която изисквала да бъде установено, че служителят едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1, т. 3 на НУРОИСДА.

Обстоятелството, че контролиращият ръководител бил изложил конкретни съображения, свързани с неизпълнение на конкретни служебни задължения, на първо място не можели да санират допуснатите нарушения от страна на оценяващия ръководител, а освен това същите били свързани с конкретни задължения, определени на междинната среша и не били свързани с изискванията по НУРОИСДА за оценяване на изпълнението от служителя.

Оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не бил изпълнил изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Липсвал обективен анализ по отношение изпълнението на целите, посочени в индивидуалния работен план, което водело до опорочаване на процедурата по атестиране и до невъзможност за преценка на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Направените изводи от оценяващия ръководител, относно липсата на компетентностите и знанията на оценявания също били общи - използвани били неясни фрази и изрази като: „Показал е за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията на приложение №1 към чл.15 на НУРОИСДА“.

Предвид това, като съставена в нарушение на нормативните изисквания, немотивирана и необективна, получената годишна оценка за работата на К.Д.Г. не обосновавала прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 3ДСл. от органа по назначаването.

Горното обосновавало извода, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, следвало да бъде отменена като постановена в нарушение на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед 23-1577/27.03.2020 год., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Д.Г. – *** в ТД на НАП, ***“, ***. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: К.Д.Г. от ***, в качеството му на жалбодател и органът, издал оспорения административен актИзпълнителен директор на Национална агенция за приходите, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: К.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, който да бъде призован на посочения адрес;

ОТВЕТНИК: Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с адрес за призоваване: ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото административната преписка по издаване на оспорената  заповед, съдържаща, както следва: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.

УКАЗВА на жалбоподателя К.Д.Г., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.07.2020 год., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

Председател: