Определение по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. А.Б. – повереник на К., А. и К. М. от с. С., обл. Б. – наследници на пострадалия при ПТП Ю. М. М., срещу Постановление на О. П. – гр. Б. от 07.12.2011 год., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 799 / 2010 г. по описа на РПУ - гр. Р., образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.343, ал.1, б."в" във вр. чл.342, ал.1 от НК

Според изложението в жалбата Постановление на О. П. – гр. Б. е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество за основателна с оглед на следното:

Наказателното производство по дознание № 799/2010 г. по описа на РПУ - Р. е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за установяване кой от водачите на МПС – А.Д. от гр. П. /гражданин на Р Турция, постояннно пребиваващ в Р България/, управлявал лек автомобил “С.”, с ДК № ..., или Ю.М. М. от с. С., общ. Я., управлявал лек автомобил “М.” с ДК № ..., на 01.11.2010 год. към 16:30 часа на път ІІ-84, в районна на 68,5 км, посока гр. Я. – гр. В., в отсечката между с. Ч. и с. С., общ. Я., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на или Ю. М. М. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателствени материали се установяват следните фактически обстоятелства:

Късния следобед на 01.11.2010 г. св. А.Д. с управлявания от лек автомобил “С.”, с ДК № ... се придвижил път ІІ-84, посока гр. Я. По същото време пострадалият Ю.М.М. се движил с лек автомобил “М.” с ДК № ...в посока с. С., общ. Я., където живее. С него пътувал св. Х.М.Х. Около 16:30 часа в районна на 68,5 км, посока гр. Я. – гр. В., в отсечката между с. Ч. и с. С., общ. Я. е настъпило ПТП, в резултат на което двете МПС се сблъскват челно, като вследствие на получените травми водачът Ю.М.М. е починал.

По делото са изготвени Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум /л.16-32/. В качеството на свидели са разпитани водачът на л. а. “С.” А.Д. /л.37-38/, Х.Х. /който е пътувал с пострадалия в л. а. “М.”/ и полицейските служители М. Ш. и П. А./л.39-41/. Извършени са химически изследвания за установяване съдържанието на етилов алкохол в кръвта на водачите – Протоколи № 1017 и № 1150 /л.81 и л.85/. Наред с това са назначени и изпълнени съдебно-медицинска експертиза на труп № 110 / 2010 г. /л.46-53/ и автотехническа експертиза /л.57-76/.

С обжалваното постановление прокурорът е приел, че в случая е налице “случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК и липсват основания за ангажиране отговорността на водача на л. а. “С.” А.Д. за извършено съставомерно деяние по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал.1 от НК. Същото се базира на заключението на вещото лице изготвило автотехническа експертиза, по отношение на което съдът намира следното:

В заключението се сочат различни модели л.а. “М.” по отношение на управляваното от пострадалия М. МПС, а именно “М.” и “М.”, които са различни генерации и несъмнено се различават съществено. По делото е приложена справка от КАТ /л.91/ от която става, ясно че рег. № ... принадлежи на л. а. “М”. Същевременно в показанията на св. Х. се съдържат данни, че визирания номер не принадлежи на управлявания от пострадалия автомобил. Безспорно вида на МПС е от ключово значение при анализа на пътната ситуация, поради което заключението на авто-техническата експертиза се явява необосновано и са налице съмнения за неговата правилност.

Наред с това, констатациите и изводите на експерта не съответстват на данните съдържащи се в изготвените Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум. Видно от последните двете МПС са се сблъскали челно, като едно спрямо друго са разположени под ъгъл от 180°. От друга страна, в част ІІІ Теоритико-аналитична и практическа част, т.4 от заключението т.н. “теоретическа обосновка” по отношение на удара между двете МПС, според вещото лице за лекия автомобил “С.” същият е “почти челен под ъгъл от около 30-35°”, а за л. а. “М.” – “почти челен, като удара е от ляво на дясно под ъгъл 30°”, като “двата автомобила са се зацепили един в друг, сменили са траекторията си на движение, завъртели са се на определен ъгъл и след като са се плъзнали на определено разстояние, са спрели.” Според вещото лице опита на водача на л.а “С.” да намали скоростта, чрез аварийно задействане на спирачната уредба е довело до загубване на устойчивост и неуправляемо плъзгане на автомобила до мястото на удара. В случая не става ясно дали е отчетено обстоятелството, че същия автомобил е с антиблокираща система на спирачната система /АВС/, предназначена да предотврати блокирането на колелата при рязко натискане на педала на спирачките или при спиране на хлъзгав път, обезпечавайки максимално възможното сцепление с пътя при рязко спиране, при което спирачният път става значително по-къс и автомобилът запазва управляемостта. В протокола за оглед също не са констатирани следи от подобни движения, но е фиксирана динамична следа, оставена от гума върху заледената настилка на границата между опесъчения банкет и асфалтовото платно за движение. Вещото лице приема, че надлъжния наклон от 5 % и напречния от 3,5 % са довили до плъзгане със странично преместване. В тази връзка следва да се отбележи, че визираните показателите за ъгъла на наклона са отразени в протокола за оглед, като посоченият начин на линейно измерване, поставя под съмнение тяхната достоверност. Наред с това според вещото лице четирите гуми на л.а. “С.” са “зимно изпълнение” /т.3.1/, а видно от протокола за оглед на местопроизшествие “гумите са без зимна шарка на протектора” /т.2 Оглед на намерените на място МПС/.

Ето защо съдът счита, че заключението на вещото лице, изготвило съдебно авто-техническата експертиза е необосновано и възникват съмнения за неговата правилност, поради което по делото следва да бъде назначена повторна експертиза.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че и изводите на прокурора за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК са неправилни и прекратяването на наказателното производство на това основание е необосновано и незаконосъобразно. Обжалваното постановление следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора за ново разглеждане съобразно дадените указания.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.4 и ал.5, т.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Постановление на О. П. – гр. Б. от 07.12.2011 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 799 / 2010 г. по описа на РУП - гр. Р., и връща делото на О. П. - Б. за ново разглеждане, като се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящето определение.

Определението може да се обжалва и протестира пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му.

Председател: