№ 124
гр. Горна Оряховица , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200042 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Г. ИЛ. атакува издадения електронен фиш
Серия К № 4219280 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в
жалбата за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалб.И. не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново –
редовно призована страната, не изпраща процесуален представител и не заема
становище.
Районна прокуратура В.Търново– ТО Горна Оряховица – редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2020 г. в 21:29 часа на територията на община Лясковец на път
I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
1
лек автомобил „Мерцедес Ц22 0ЦДИ” с рег. № СВ **** РА, движещ се в
посока към град Варна със скорост 89 км/ч при въведено в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността, приложена на
л.8, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е
жалбоподателя С.И.. Този факт не се оспорва от последната.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
против собственика бил издаден електронен фиш серия К № 4219280, в
който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със
скорост 89 км/ч.
На 29.12.2020г. е регистрирана жалба против фиша/л.3/, като в
съпроводителното писмо към преписката е посочено, че не е получаван
документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ/л.2/. В този случай,
следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от
лице, което има право да обжалва електронния фиш.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
2
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне
на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на
скоростта и заснемане на нарушението.
При справка в интернет относно определяне местонахождението на този
пътен участък, се съдържа следната информация:
„Републикански път I-4 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление
от запад изток в Северна България, преминаващ по територията на 5 области: Ловешка, Габровска,
Великотърновска, Търговищка и Шуменска област. Общата му дължина е 264,3 km (на 7-мо място по дължина в
България), като по цялата си протежение съвпада с Европейски път Е772”.
За експерта по делото също не е представлявало проблем да се
ориентира относно местонахождението на процесния пътен участък.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният
знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия
автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на
изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за
изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на
нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. №
366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Велико Търново до директора на дирекцията (л.12) се установява, че
участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен
като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към
момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
3
министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой
36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л.13), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020г. (л.11) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически
указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 (л.14 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и
заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за
стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на
ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.7 от
делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 09.09.2020 г. в 21:29 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.
№ СВ ****РА се е движел със скорост 92 км/ч. с отчетен впоследствие
толеранс от -3км/ч./. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в
участъка от км 152+000 до км 155+00, актуална към посочената във фиша
дата на нарушението/л.32/, посоченото във фиша място на нарушението при
км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен
4
знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на
нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на
автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни
съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо
заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с
регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите
указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при
км 153+337. В тази насока е и заключението на ВЛ А./л.45-47 и сл. от делото/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът на
моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с
който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, този факт
е намерил отражение в приложената на л.8 справка. Липсват данни, а и не се
твърди от страна на жалб.И., същата да е депозирала декларация, съобразно
чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило
нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС
на лицето, което е управлявало превозното средство, с което е извършено
конкретното нарушение. След като не е упражнила правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената
дата автомобила, с което е извършено нарушението и да предостави копие от
свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице,
извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва
именно жалбоподателката като собственик да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие , а именно - издаване на
електронен фиш за ангажиране отговорността й като собственик на
автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно
нарушение.
От заключението по допуснатата експертиза, с която е и онагледен
пътния участък, вещото лице А. не е констатирал ограничение във
5
видимостта, което обосновава обективно възможността на водача в един
определен момент да възприеме и да се съобрази с предписанието на пътен
знак В26 и същият е бил длъжен да стори това. Експертът разяснява в съдебно
заседание, че и по-рано указаното ограничение от 80км./ч. също не е
съобразено от водача, използвайки разстоянието от знак В26, ограничаващ
скоростта на движение на 80км./ч. до знак В 26, ограничаващ скоростта на
движение на 60км./ч. -л.48 от делото/.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП към
момента на нарушението е в абсолютен размер от 100лв. относно
превишаване на скоростта с над 21 до 30 км./ч., поради което не се налага
излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е
предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място,
какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките на 29 км./ч., поради
което глобата в размер от 100лв. е законосъобразно определена.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 92 км/ч
с -3км/ч до приетата за установена скорост от 89 км/ч е в интерес на
жалбоподателя И., тъй като изключва възможните неблагоприятни за
нея последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически
указания).
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 29 км/ч
надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява
административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не
може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде
основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова
нарушение.
На снимковия материал не фигурира друго МПС.
6
Относно сроковете за установяване на нарушението: От
справката на л.9 е видно, че електронният фиш е издаден на
03.12.2020 г., а посочената във фиша дата на извършване на
нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане е
09.09.2020г. При това положение следва да се приеме, че към
момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен
от заснемането на нарушението.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4219280, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на С. Г.
ИЛ. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7