Р Е Ш Е Н И Е
№ 262680/25.10.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: М. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4489/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на С.П.С. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адвокат
Г. Ц. - Адвокатска колегия - Търговище, с която против П.В.П. с ЕГН **********,***,
са предявени следните искове:
- по чл.30, ал.1 ЗН - за намаляване на дарение
на наследодателя на ищеца – П. С.П., извършено с нотариален акт №************
г. на нотариус А. М., в полза на П.В.П., до размер на 1/3 идеални части от 3/4
ид.ч. от апартамент №*, находящ се в *************, с площ от * кв.м, при
съседи: изток - улица „К.“, запад – А. Д., север - улица, и юг - двор, заедно с
прилежащото избено помещение №*, при съседи: изток - коридар, запад - коридор,
север - коридор, юг – Г. Т., и 1,95 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в 24 подрайон на гр. В. и
за възстановяване запазената част на С.П.С. от наследството на П.С.П. в размер
на 1/2 ид.ч. от това наследство; за намаляване на дарение, извършено от
наследодателя П.С.П. с нотариален акт №*********** г. на нотариус А.М., в полза
на П.В.П., до размер на 1/3 ид. ч. от лозе от 1000 кв.м, представляващо
поземлен имот №* по плана на гр. В., м-ст „С.“, заедно с построената в имота
сезонна постройка с 21 кв. м застроена площ, при граници и съседи: ПИ№*, ПИ№*,
ПИ№*, и за възстановяване запазената част на С.П.С. от наследството на П.С.П. в
размер на 2/3 идеални части от това наследство;
- по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД - за
осъждане на ответника да плати на С.П.С. сумата от 25135,25 лв. като получена
на отпаднало основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца
права:
Страните по делото са наследници
на П.С.П. ***, починал на 08.11.2011 г., като същият е баща на ищеца и съпруг
на ответницата. Приживе П.П. Докато дарил на съпругата си собствените си
идеални части от следните имоти: апартамент №1, находящ се в ********************,
с площ от 56,49 кв.м, при съседи: изток - улица „К.“, запад – А.Д., север -
улица, и юг - двор, ведно с прилежащото избено помещение №*, както и 1,95 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
попадащо в 24 подрайон на гр. Варна, както и лозе от 1000 кв.м, представляващо
поземлен имот №7* по плана на гр. В., местността С. /„С.“/, ведно с построената
в имота сезонна постройка с площ от 21
кв.м, при граници: ПИ№*, ПИ№*, ПИ№*. Ищецът сочи, че към момента на
смъртта си П.С.П. не е притежавал недвижимо имущество. Приживе на наследодателя
на страните, ответницата инициирала съдебно производство за делба - гр.д. №
3435/ 3008г.на PC Варна, приключило с решение №3732 от 24.07.2013 г. за
изнасяне на двата имота на публична продан. В резултата на заведеното
изпълнително дело проданта била осъществена, а получите пари били разпределени
между ищеца и ответницата, съразмерно на дяловете, които съдът определил още
докато бил жив наследодателят им , а именно – ¼ ид.ч. за ищеца и
¾ за ответницата от апартамента и при равни дялове за двамата, за втория
имот - лозето. При извършената публична продан на първия имот сумата за
разпределение между съделителите била 63538 лв., от които ищецът получил
15884,65 лв., а ответницата получила 47653,95 лв. След проданта на втория имот
/лозето/ сумата за разпределение между съделителите била 43301 лв., които били
разпределени поравно между и всеки от тях получил сумата от 21650,50 лв.
Според
ищеца, извършеното дарение накърнява запазената му част от наследството,
гарантирана му с разпоредбата на чл. 29, ал.3 ЗН, според която, в случаите,
когато наследодателят оставя съпруг и едно дете, запазената част е 2/3 от
масата на наследството, която се разпределя поравно между съпруга и детето.
Твърди се, че при възстановяване на запазената му част, ищецът ще има ½
ид. ч. от първия имот - апартамента и 2/3 ид.ч. от втория имот - лозето.
Намира, че в този случай делът, който
следва да получи при публичната продан на наследствените имоти се променя,
както следва: за апартамента - от 15884,65 лв. на 31769,30 лв. и за лозето – от
21650 лв. на 28867,33 лв. При горните доводи намира, че ответницата е получила
на отпаднало основание сумата от общо 23102,13 лв., които на основание чл. 55
/ал.1, пр.3/ ЗЗД иска да му бъдат присъдени.
Според
ищеца, обстоятелството, че едва през месец май 2015 г. е научил за смъртта на
баща си, обосновава правния му интерес от предявяване на исковете. Ищецът живее
постоянно в чужбина и приживе на баща си, двамата са били в лоши отношения.
Сочи, че по време на производството за делба, приключило с решение
№3732/24.07.2013 г., той не е разбрал за смъртта на П.П.. Тъй като този въпрос
бил ирелевантен за делбеното производство, ищецът нямало как да го научи от
материалите по делото. Едва след като разбрал, че баща му бил починал, ищецът
разбрал за възможността да предяви иск за възстановяване на запазената част от
наследството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Не спори относно изложените фактически
твърдения в исковата молба, касателно извършеното разпоредително действие от
наследодателя на страните, а именно – даряване на сочените процесните имоти в
полза на ответницата, както и извършена съдебна делба между страните в
настоящото производство, приключила с публична продан на недвижимите имоти,
заявени за делба.
Оспорва твърдението на ищеца, че
е научил за смъртта на баща си едва през месец май 2015 г., както и че
извършеното дарение в нейна полза накърнява запазената му част. Сочи, че процесните
имоти никога не са били част от наследството на починалия, а и искането е
направено след продажбата им. Оспорва искането като погасено по давност.
Заявява, че макар да е от кръга на наследниците по чл.28, ал.1 ЗН, за ищеца не
е възникнало право на иск по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като при откриване на
наследството не е имало наследствено имущество. Намира, че макар да е наследник
със запазена част, ищецът не може да претендира възстановяване на запазена част
от имотите, тъй като по отношение на същите е извършена съдебна делба, а и те
не попадат в наследството, оставено след смъртта на общия им наследодател. В
условията на евентуалност сочи неоснователност на иска, като погасен по
давност, тъй като срокът за този иск е пет години от откриване на наследството
– момента на смъртта на наследодателя. Твърди, че правото да се предяви иск по
чл.30, ал.1 ЗН е погасено на 08.11.2016 г.
Намира иска с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за неоснователен. Твърди погасяването му поради изтекъл
давностен срок. Оспорва предявеният иск и по размер. Намира, че извършените
изчисления са неправилни.
В открито съдебно заседание,
ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне
на ищцовата претенция.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Съдът е приел като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: страните по делото са
наследници по закон на П.С.П. ***, починал на 08.11.2011 г., като ищецът е
негов син, а ответницата е преживяла съпруга на починалия; през 2005 г.
наследодателят на страните е извършил действие на разпореждане в полза на
ответницата, като ѝ е дарил собствените си идеални части от недвижими
имоти, както следва: 3/4 ид. части от апартамент № *, находящ се в ****************,
с площ от * кв. м, ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж; 1/2 ид. част от лозе
с площ от * кв. м, представляващо ПИ № *, находящо се в гр. В., местност „ С.“,
ведно с построената в него сезонна постройка с площ от * кв. м. Не е спорно, че
към датата на смъртта на П. С.П., последният не е притежавал недвижимо
имущество.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изготвена и приобщена е съдебна експертиза
С договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот №22, том I, рег.№235 н.д. №19/2005
г. по описа на А.М. - нотариус №127 в НК, вписан в Служба по вписванията В.
вх.рег.№*************** г., наследодателят на страните П.С.П. дарява на
съпругата си П.В.П., собствените си ¾ ид.ч. от апартамент №*, находящ се
в **************, с площ от 56,49 кв.м, при съседи: изток - улица „К.“, запад –
А. Д., север - улица, и юг - двор, заедно с прилежащото избено помещение №*,
при съседи: изток - коридор, запад - коридор, север - коридор, юг – Г. Т., и
1,95 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, попадащо в 24 подрайон на гр. В.; ½ ид.ч. от жилище находящо се на втори
етаж в масивна жилищна сграда, с адрес: гр. В., ул. „Г. П.“ №*, с площ от *
кв.м, при граници и съседи: ПИ №*, ПИ №* и ПИ №*, както и от лозе с площ от * кв.м,
представляващо поземлен имот №* по плана на гр. В., м-ст „С.“, заедно с
построената в имота сезонна постройка с * кв. м застроена площ, при граници и
съседи: ПИ№*, ПИ№*, ПИ№*.
Видно от удостоверение за
наследници, изх.№9229/22.08.2019 г. на Община В., след смъртта на Р.В.П.,
същата е оставила като наследници две лица – П. С.П. – преживял съпруг и С.П.С.
– син. След смъртта на П. С.П., настъпила на 08.11.2011 г., негови наследници
са: П.В.П. – съпруга и С.П.С. – син – обстоятелства, които се установяват от
препис-извлечение от акт за смърт, издадено въз основа акт за смърт №
0847/08.11.2011 г. и удостоверение за наследници от 22.08.2019 г. - двете
издадени от Община В.
По делото, като писмени
доказателства са приобщени материалите съдържащи се в гр.д.№3435/2008 г. по
описа на ВРС и гр.д.№6237/2015 г. по описа на ВРС, 21-ви състав. Производството
по делото е образувано въз основа молба на С.П.С., с която се отправя искане за
приемане по опис на наследството, оставено след смъртта на П. С.П.. С молба по
гр.д.№6237/2015 г. на ВРС от 10.06.2015 г. С.С. заявява, че е научил за смъртта
на баща си на дата 09.05.2015 г. /събота/.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели – за ищеца: Д.К.Д., Г.П.Л. – без родство и дела със страните, за
ответницата – Ц.И.С. – в родство по сватовство с ответницата и Д.М.В. – племенница
на ответницата.
От показанията на св. Д. се
установява, че е познавал наследодателя на страните от детските си години.
Известно му е че между П. П. и ответницата от една страна и ищеца от друга
страна има спор за имоти. Твърди, че последният живее във Франция от 90-те
години на 20 век. Сочи, че от бащата на ищеца знае, че приживе на П., двамата
мъже не са поддържали връзка. Твърди, че в началото на м.май 2015 г. разбрал от
С.С., че баща му бил починал. В показанията на свидетеля се констатира противоречие,
доколкото първоначално същият заявява, че когато ищецът се връща в страната,
двамата се виждат, като С. му ходи на гости, а впоследствие заявява, че не е
виждал от ищеца от отпътуването му, от страната. Сочи, че причина за влошените
отношения между баща и син била връзката на П. с ответницата.
В показанията си св. Л. сочи, че
познава ищеца от дълги години и знае за имуществения му спор с ответницата.
Твърди, че когато се завръщал в страната С. искал да се срещне с баща си,
последният непрекъснато му отказвал. Сочи, че ищецът научил за смъртта на П. през
2015 г. от роднини и съседи, като втората му съпруга криела от всички. Заявява,
че в последните години от живота си, наследодателят на страните бил с влошено
здравословно състояние, като в последните години, той не бил никак добре.
Твърди, че винаги когато се връщат в страната, ищецът и съпругата му ѝ
гостуват, а с последната разговарят по телефона, почти ежедневно. Определя П.
като особен човек и с това, както и с влиянието на втората му съпруга обяснява
отказите му да се среща със сина си.
Според св. С., страните по делото
имат имуществен спор, който бил породен от желанието на ищеца да получи пари.
Свидетелката не познава последния, но знае, че приживе на наследодателя П. П.,
двамата не били в добри отношения. Св. С. е присъствала на погребението на П.,
като твърди, че от присъстващите негови роднини е разбрала, че С. е разбрал за
смъртта на баща си, но не можел да присъства на погребението му, тъй като се
намирал извън страната. Сочи, че след смъртта на П., ответницата била принудена
да се премести от вилата, в която двамата живеели, в дома на дъщеря ѝ –
племенница на ответницата, тъй като била заплашвана от ищеца. Твърди, че ищецът
е бил уведомен за смъртта на баща му от братовчеди на последния.
Св. В. – племенница на
ответницата заявява, че не познава ищеца. От своята леля знае, че съпругът на
последната и С. не са били в добри отношения, като вина за това имала съпругата
на ищеца. Заявява, че когато се връщал в страната, С. търсел баща си само за да
му иска пари. Твърди, че приживе на П., тя често посещавала дома, в който
последният живеел с леля ѝ. Известно ѝ, че С. и баща му не
поддържали контакт. Сочи, че при едно от посещенията на ищеца в дома на П., С.
и съпругата му нанесли побой над ответницата и нейния съпруг. Обяснението, което ѝ било дадено от
леля ѝ за побоя, било, че ищецът искал баща му да му прехвърли всички
имоти, които притежавал. На погребението на П. било коментирано, че С. знаел за
смъртта на баща си, но не можел да се върне в страната. Сочи, че след като П.
починал, леля ѝ често била заплашвана по телефона от ищеца. Твърди, че С.
и съпругата му искали ответницата да напусне имота, като я заплашвали, че ако
не изпълни поисканото, щели да изпратят хора да я пребият. Заявява, че
заплахите били отправни през два – три дни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.30, ал.1 ЗН и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Същите са
допустими поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може
със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Размерът на последната се
определя по правилото на чл.29, ал.3 ЗН, според което, запазената част на
съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете,
разполагаемата част е равна на 1/3. За уважаване на искане по чл.30, ал.1 ЗН е
необходимо да бъде установено наличие на следните кумулативни изискуеми
предпоставки: търсещият възстановяване да е наследник с право на запазена част
от наследството; наследодателят да е оставил наследници със запазена част към
момента на откриване на наследството; накърняване на запазената част в резултат
на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещание или
дарение.
Ответникът въвежда
възражение за погасяване по давност на правото на ищеца да предяви иск по
чл.30, ал.1 ЗН. Възражението е основателно. Искът по чл. 30, ал.1 ЗН се
погасява с общата петгодишна давност, която за дарения започва да тече от
откриване на наследството – така т.3, б. „г“ ППВС №7/1973 г. При данни, че
смъртта на П. П. е настъпила на 08.11.2011 г., то петгодишният давностен срок е
изтекъл на 08.11.2016 г. В хода на производството по делото, ищецът се домогва
да докаже, че началото на този срок следва да се постави по-късно – към м. май
2015 г. Видно от материалите по приложеното по делото, гр.д.№6237/2015 г. на ВРС, С. е
заявил, че е разбрал за смъртта на баща си на дата
09.05.2015 г. Това твърдение е подкрепено единствено с показанията на
ангажираните от него свидетели, в настоящото производство. В същите, обаче, се
съдържа информация /така св. Леман/, че в последните години от смъртта си,
наследодателят П. е бил с влошено здравословно състояние, както и че С. непрекъснато
се опитвал да осъществи контакт с баща си, но последният му отказвал. Горното
сочи, че не само ищецът, но и негови близки са имали впечатления от
здравословното състояние на П. преди смъртта му, като житейски неприемлива е
хипотеза, при която загрижен за своя баща, син, ще знае, че родителят му е във
влошено здравословно състояние, но въпреки това, в продължение на години, няма
да потърси контакт, при твърдения, че въпреки отказите, непрекъснато е правел
опити да се свърже с него. В показанията си св. Л. сочи, че ищецът е научил за
смъртта на наследодателя си от роднини и познати – твърдение, което се съдържа
и в показанията на водения от ответника свидетел – Ц. С.. По делото не се
твърди, а и не се представят, и не се ангажират доказателства, чрез които да се
установи, че ищецът не поддържа контакт с никого от другите свои роднини. В
показанията си водените от ответницата свидетели сочат, че на погребението на П.
те са разбрали, че ищецът не можел да присъства на тъжното събитие, тъй като се
намирал извън страната. Независимо, че са ангажирани от насрещната страна,
свидетелите твърдят невъзможност на С. да се върне в страната за погребението
на баща си, а не за нежелание да стори това. Обяснимо, при данни, че ищецът се
е установил от дълги години в чуждата държава, възможността за него да се върне
в страната в изключително краткия срок, в който се извършва погребение, граничи
с невъзможност. Посоченият от ищеца период – м.май 2015 г. вероятно е свързан с
предприетите действия по приемане, по опис на наследството оставено след
смъртта на П. П.. Доколкото обаче с извършеното дарение последният се е разпоредил
с цялото си имущество, в полза на наследник по закон, хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН би била неприложима. Към датата на образуване на гр.д. №6237/2015 г. на ВРС,
давностният срок по чл.30, ал.1 ЗН не е изтекъл, но действия по предявяване на
иск с посоченото правно основание не са били предприети. По делото не са
представени доказателства, а и не се твърди да са налице обстоятелства спиращи
или прекъсващи давностния срок. При горните доводи, съдът намира, че към датата
на подаване на исковата молба - 13.05.2020 г. давностният срок от пет години е
бил вече изтекъл, като в течение на този срок, правото на иск не е било
упражнено от ищеца, поради което искът с правно основание чл.30, ал.1 ЗН следва
да се отхвърли.
Искът с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е недопустим, поради което производството в
тази част следва да се прекрати. Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД регулира
връщане на даденото при отпаднало основание. В процесния случай не се твърди
между страните да е възникнало правоотношение, по което ищецът да е заплатил на
ответницата парична сума, която след отпадането за плащането ѝ, да
подлежи на връщане. Касае се за разпределение на суми след извършването на
публична продан, а не за облигационно правоотношение, възникнало между
страните. Доколкото след смъртта на наследодателя не е останало друго имущество
и имотите са били предмет на публична продан, при евентуално уважаване на иска
по чл.30 ЗН, ищецът би имал право на възстановяване на запазената част, в дроб,
което да бъде извършено чрез парично уравнение. Отделно, дори да се приеме за
допустим, то иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД би бил неоснователен. Основателността
на иск с това правно основание изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение между страните, в изпълнение на което
ищецът е престирал определено благо и прекратяване с обратна сила на това
правоотношение, представляващо основанието за имуществено разместване. В
установената практика на ВКС се приема, че в случаите на предявена искова
претенция за връщане на сума, платена на отпаднало основание е достатъчно
ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването
на основанието /така решение №276 от 17.01.2020 г. по гр. д. №4663/2018 г. на
ВКС, IV г.о.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответницата се следват сторените по
делото разноски в общ размер на 1000 лева, които следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.С. с
ЕГН **********,***, против П.В.П. с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.30, ал.1 ЗН - за намаляване на дарение на наследодателя на ищеца - П. С.П.,
извършено с нотариален акт №********** г. на нотариус А.М., в полза на П.В.П.,
до размер на 1/3 идеални части от 3/4 ид.ч. от апартамент №*, находящ се в ************,
с площ от * кв.м, при съседи: изток - улица „К.“, запад – А. Д., север - улица,
и юг - двор, заедно с прилежащото избено помещение №*, при съседи: изток -
коридар, запад - коридор, север - коридор, юг – Г. Т., и 1,95 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
попадащо в * подрайон на гр. В. и за възстановяване запазената част на С.П.С.
от наследството на П.С.П. в размер на 1/2 ид.ч. от това наследство; за
намаляване на дарение, извършено от наследодателя П.С.П. с нотариален акт №*******
г. на нотариус А. М., в полза на П.В.П., до размер на 1/3 ид. ч. от лозе от *
кв.м, представляващо поземлен имот №* по плана на гр. В., м-ст „С.“, заедно с
построената в имота сезонна постройка с * кв. м застроена площ, при граници и
съседи: ПИ№*, ПИ№*, ПИ№*, и за възстановяване запазената част на С.П.С. от
наследството на П. С.П. в размер на 2/3 идеални части от това наследство.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от С.П.С. с ЕГН **********,***, против П.В.П. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД - за осъждане на П.В.П. да
плати на С.П.С. сумата от 25135,25 лв. като получена на отпаднало основание,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***,
да заплати на П.В.П. с ЕГН **********,***, сторените
по делото разноски в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която
производството се прекратява има характер на определение и подлежи на
обжалване, пред Окръжен съд -
В., с частна
жалба, а в останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: