Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Кюстендил, 01.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 67 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Регионална
дирекция по горите – Кюстендил,
представлявана от главен юрисконсулт С. А, е подала касационна жалба срещу
решение № 16 от 08.01.2020г. на Районен
съд - Дупница по НАХД № 269/2019год., с
което е отменено Наказателно
постановление № 158/12.02.2019год., издадено
от директора на РДГ – Кюстендил. Изложени
са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се като незаконосъобразни и противоречащи на
събраните доказателства, решаващите изводи на въззивния съд за пропускане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН
за съставяне на АУАН, както и за
допуснато нарушение на правилото по чл.18 от ЗАНН. Твърденията са, че актът е
съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и съответно в едногодишен
срок от извършване на нарушенията, за които са наложени поотделно предвидените
в ЗГ административни наказания. Сочи се безспорна
доказаност на съставомерните деяния по чл. 266, ал.1 вр. с чл.213, ал.1, т.1
и т.2 от ЗГ. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание доводите в касационната
жалба се поддържат от юк А с акцент върху предпоставките по чл. 273, ал.1 от ЗГ
за отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението и на вещите,
които са предмет на нарушението.
Ответникът Д.И.Д. ***,
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за частично основателна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено Наказателно постановление
№ 158/12.02.2019год., издадено от директора на РДГ
– Кюстендил. С процесното НП на ответника
по касация Д.И.Д. са наложени две административни наказания “глоба” в размер
на по 50,00лв. всяко, на основание чл.266, ал.1 във вр.
с чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, като на осн. чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети
в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 1,3 куб.м. пространствени дърва бук, както и вещта послужила за извършване на нарушението –
джип “Мицубиши Шогун” без регистрационен
номер, индивидуализиран с номера на рамата.
Отговорността на нарушителя, с оспореното НП, е
ангажирана за това, че на 27.03.2018год.,
около 16,30 часа, в гр. С.б. на ул. “С.К.”
№ 34, пред дома си в джип “Мицубиши Шогун” без регистрационен номер с цвят
бордо, съхранява 1,3 куб.м. пространствени
широколистни дърва бук, които не са маркирани с контролна
горска марка, производствена марка или
общинска марка и няма превозен билет за тях.
За деянията е съставен АУАН серия ПА07 № 003278 от 14.09.2018г. въз основа
на констативни протоколи с №№ 137722 и 137723 от 27.03.2018г. и регистрационен талон на процесното
МПС.
В производството пред ДРС са разпитани служителите
на АНО, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН
относими към субекта и състава на нарушенията като описват релевантните за
спора факти, вкл. във връзка с откриването
на нарушителя.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по
съображения за незаконосъобразност. Приема се, че АУАН е съставен след изтичане на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от откриване на нарушителя, което съвпада с датата
на извършване на нарушенията. Извън горното съдът е констатирал нарушение от АНО на правилото
на чл.18 от ЗАНН, доколкото счита, че за едно нарушение с изпълнително деяние „съхраняване“ на дървесина, са наложени две административни
наказания. По отношение отнемането на
вещите се счита, че същото има акцесорен характер спрямо административните нарушения,
поради което НП следва да се отмени и в тази му част.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК,
не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Оспореното решение е правилно в
частта, с която е отменено НП в частта относно наложените на нарушителя
административни наказания, поради което и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК касационният съд го оставя в сила в тази му
част. Правните изводи на районния съд за неспазване на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН са в съответствие с
доказателствата по делото, спрямо които правилно е приложена относимата процесуална
разпоредба. Съставомерните деяния са извършени чрез действие – съхраняване на дървесина,
немаркирана с КГМ / ПМ/ и непридружена с
превозен билет в нарушение на
изискванията на чл, 213, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. От
фактическата страна на спора съдът е приел, че нарушенията са извършени на 27.03.2018г.
и тогава е открит нарушителя. Мотивирани
от последното са решаващите доводи за
отмяна на НП в частта за наложените наказания на процесуално основание, а
именно поради това, че към
14.09.2018г., когато е съставен АУАН ,
3-месечният давностен срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН е изтекъл.
Съвкупният анализ на събраните писмени и гласни доказателства сочи на
обоснованост и законосъобразност на изложените правни
изводи на въззивната инстнация. В приложените по делото констативни протоколи с №№
137722 и 137723 от 27.03.2018г.,
издадени от горски инспектори при РДГ – Кюстендил и съставляващи официални
свидетелстващи документи, послужили за съставяне на АУАН, фигурира името на Д.И.Д. като собственик на имота, в който е паркирано
МПС, в което се съхранява процесната дървесина. Извън горното, в Констативен
протокол № 20056 от 27.03.2018г., предхождащ посочените протоколи, има данни, регистрирани от
монтираните на територията на населеното място камери, относно начина на транспортиране
на описаната дървесина, натоварена в джип
“Мицубиши Шогун” без
регистрационен номер с цвят бордо, теглен с лек автомобил “Мерцедес”,
индивидуализиран с ДКН. От друга страна, видно от показанията на актосъставителя
свид. Ш., информация, че водач на
теглещия автомобил е Д. и че тегленият
автомобил - джип “Мицубиши Шогун” с
дървесината се намира пред неговия дом, същият
е получил още в деня на проверката на
27.03.2018г. от свид. А. - служител на Общинско лесничейство – гр. Сапарева баня,
който е установил превозването и съхраняването
на немаркираната дървесина
след преглед на записите
на камерите в общината. Горното
се потвърждава от показанията на свид. А., както и на свид. Г., който като
полицейски служител е повикан за
съдействие на горските инспектори при констатиране на нарушението с цел
предотвратяване на възможен конфликт именно с Д.Д.. Анализът на писмените данни в констативните протоколи в съвкупност с данните, съдържащи се
в гласните доказателствени средства, сочи
на изводи, че субекта на нарушението е
бил известен още към датата на неговото установяване на 27.03.2018г.
С оглед на горното е без значение кога
нарушителят е представил пред актосъставителя документи за да установи правото си на
собственост върху автомобила, послужил за извършване на нарушението.
Поддържаните в този смисъл доводи в касационната жалба са неоснователни,
както и тезата на касатора за
приложимост на едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Касационната инстанция, в отговор на визираните
съображения, счита за необходимо да анализира сочената разпоредба. Същата
установява кратък и дълъг давностен срок, които са в
съотношение на
субсидиарност помежду си,
като приложението им е в зависимост от това кога личността на нарушителя е
станала известна на актосъставителя. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година /респ. две години по ал.1 in fine/ от извършване на
нарушението. В случая съдът счита за безспорно, че
нарушителят е станал известен, т.е. е открит, още в момента на установяване на
съставомерното деяние на 27.03.2018г. и тримесечния срок е
изтекъл
на
27.06.2018 г., а актът е съставен на 14.09.2018г. Съответно,
при безспорно установен автор на съставомерното деяние, както е в настоящата
хипотеза, дългият срок, считано от извършване на нарушението, не следва да се
прилага. Правните изводи в изложения смисъл на въззивния съд са обосновани и правилни.
Предвид констатацията за неспазване на срока за съставяне на АУАН, са
били налице основания за прекратяване на административнонаказателно
производство и наказателното постановление, с което са
наложени на нарушителя административните
наказания по чл.266 от ЗГ се явява
незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Като го е отменил в посочената му част с оспореното решение, въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт, който настоящата инстанция оставя
в сила.
Касационният
съд счита за правилно решението и в частта, с която е отменено НП в частта за
отнемане на МПС, постановено на
основание чл.273, ал.1 от ЗГ. Разпоредбата
предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване
на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението. От граматическото
тълкуване на нормата следва, че предпоставка за прилагане на санкцията
отнемане, е осъществено административно нарушение. В случая не е извършена и не
се дължи проверка за наличие на съставомерно деяние, тъй като НП е отменено на
процесуално основание, т.е. липсва влязъл в сила правораздавателен акт, с който
да се установи релевантния за санкцията отнемане юридически факт, че е
извършено административното нарушение. Предвид горното, не е осъществен фактическия
състав по чл.273, ал.1 от ЗГ за отнемане на
процесното МПС. По идентични съображения
съдът счита, че не са осъществени и предпоставките, предвидени в общата
норма на чл.20, ал.1 от ЗАНН, а допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното
е и отсъствието на доказателства, че
собственик на МПС е нарушителят. Следва,
че НП в тази част е незаконосъобразно, а решението на
районния съд за отмяната му е правилно.
В
обратен смисъл са констатациите на
настоящата инстанция по отношение на постановеното с оспореното НП отнемане на
вещите, които са предмет на нарушението. С разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗГ се въвежда забрана за съхраняване на дървесина, която не е маркирана с КГМ и
не е придружена с превозен билет, поради което процесната дървесина следва да
се отнеме на основание общата норма на чл.20, ал.2 от ЗАНН. НП в тази част е законосъобразно и е дължимо
решение за потвърждаването му при усл. на чл.222, ал.1 от АПК, т.е. след като се
отмени въззивното решение и се формира решение по същество.
За пълнота на
изложението, следва да се констатира незаконосъобразност
на правните изводи на ДРС
за нарушение на правилото по чл.18 от ЗАНН.
Нарушителят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че е съхранявал процесната
дървесина, без същата да е маркирана с КГМ и без
да е придружена с превозен билет. Изложените фактически констатации в АУАН и НП сочат на установени две отделни административни
нарушения, както правилно е приел АНО – по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и
по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Граматическото тълкуване на нормата на
чл.213, ал.1 от ЗГ разкрива наличието на четири самостоятелни правила за
поведение, обособени в четири отделни точки на разпоредбата. Т.е. законодателят
въвежда забрана за извършване на дейностите, визирани в ал.1 на чл.213 от закона
, ако не е изпълнено което и да е от изискванията в т.1 до т.4 от
същата норма – извод налагащ се и от логическото и систематическо тълкуване на
правната норма. Маркирането и издаването на превозен билет
обслужват различни аспекти от контрола на дейностите в горските територии по
см. на чл.196, ал.1 от ЗГ. В този смисъл
санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ препраща
към всички нарушения на забраните в закона, относно посочените в състава
дейности, поради което нарушението на всяко изискване към законосъобразността
на дейностите, съставлява отделно административно нарушение, наказуемо с
отделно наказание.
Водим от горното,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 08.01.2020г. на Районен съд - Дупница по НАХД № 269/2019год., в частта, с която е
отменено Наказателно
постановление № 158/12.02.2019год., издадено от директора на РДГ – Кюстендил в частта, с която са отнети в полза на държавата 1,3 куб.м. пространствени
дърва бук, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 158/12.02.2019год., издадено от директора на РДГ – Кюстендил в частта, с която на осн. чл.273, ал.1
от ЗГ са отнети в полза на
държавата 1,3 куб.м. пространствени дърва бук.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 16 от 08.01.2020г. на Районен съд - Дупница по НАХД № 269/2019год., в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.