Р Е Ш Е Н И Е
Номер 183 24.06.2013 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
двадесет и четвърти април
две хиляди и тринадесета
година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар Ц. А.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
гражданско дело № 2164 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Българската държава, чрез министъра
на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. ***, представляван от областния управител на област
Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, против Община Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан Крум”, № 2, представлявана от
кмета на общината, „Е енд К” ООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.С.К., К.А.Ш. и Е.Т.Т. – заедно и поотделно, и „Марина Созопол” ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Ц.Н.Б. – управител,
за приемане за установено по отношение на ответника община Созопол, че
държавата е собственик на 1804,94 кв.м. ид.ч. (от които 1799,94 кв.м. сухоземна
площ и 5 кв.м. водна площ – вътрешни морски води) от поземлен имот с
идентификатор ***, целият с площ от 3 353 кв.м.
и 341,24 кв.м. ид.ч. (от които 30,24 кв.м. сухоземна площ и 311 кв.м. водна
площ – вътрешни морски води) от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 387 кв.м., двата имота съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-60/ 04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху така описаните имоти; приемане за установено по отношение на
ответника „Е енд К” ООД, че държавата е
собственик на 956,83 кв.м. ид.ч. (от които 717,83 кв.м. сухоземна площ и 239
кв.м. водна площ – вътрешни морски води) от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1330 кв.м., съгласно КККР на гр. С., и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху така описания имот; приемане за установено по отношение на
ответника „Марина Созопол” ЕООД, че държавата е собственик на 291,59 кв.м.
ид.ч. (от които 151,59 кв.м. сухоземна площ и 140 кв.м. водна площ – вътрешни
морски води) от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 511 кв.м., съгласно КККР на гр. С., и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху така описания имот; както и за отменяване на акт за частна
общинска собственост № 320/ 09.07.2002 г. на община Созопол.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищцовата страна поддържа исковата претенция, ангажира
доказателства.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 ЗС и искане с правно основание чл.537,ал.2 ГПК.
Ответната община оспорва предявените против нея
искове, като заявява, че при извършване на оспорената от ищеца доброволна делба
не са включени части от крайбрежни вътрешни морски води и морско дъно.
Подчертава се, че с влизане в сила на регулационния
план от 1965 г. за гр. Созопол процесната територия е била отредена за
изграждане на местна инфраструктура.
Претендират се разноски.
Дружествата – ответници оспорват предявените против
тях искове, като сочат, че при урегулиране на съсобствения им имот не е била
урегулирана водна площ от прилежащата акватория.
Оспорват се твърденията на ищеца за собственост върху
претендираните части от имоти, на базата на акт за държавна собственост № 24 от
01.07.1950 г. Акцентира се на обстоятелството, че в собственост на община
Созопол, са преминали всички части от имота, актуван като държавен с АДС № 24/50
г., които са предназначени за обществени, благоустройствени и комунални
предприятия.
Оспорва се упражняването на фактическа власт върху
процесните имоти от страна на ответниците.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на ревандикационния иск е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява
фактическа власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като
тези предпоставки, визирани в нормата на чл.108 ЗС, трябва да са налице
кумулативно.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Конституцията
на Република България, подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение са изключителна държавна собственост.
По смисъла на нормата на чл.14, т.1 от Закона за
водите, изключителна държавна собственост са вътрешните морски води и
териториалното море. Чл.12, ал.2 от същия нормативен акт предвижда, че морското
дъно и неговите недра, в границите на вътрешните морски води и териториалното
море, са публична държавна собственост.
Дефинитивно вътрешните морски води са определени в чл.6
от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на
Република България, като настоящата хипотеза попада под нормата на чл.6, т.3,
б.”б” – водите на Бургаския залив, заключен между бреговата линия и правата
линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос.
В чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост е
постулирано, че имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да
бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Според чл.28, ал.1
от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да
бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на
Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона
са публична държавна или общинска собственост.
По силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ, бр.96
от 1999 г. от 05.11.1999 г., в сила от 08.11.1999 г.), застроените и
незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Относно
водните площи:
От данните по делото става ясно, че с договор за
доброволна делба по чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, датиращ към 01.04.2010 г. е
разпределено правото на собственост върху недвижим имот УПИ * в кв.* по регулационния план на гр. С., с идентификатор *** съгласно КККР и с площ 11 435 кв.м., между община С. и дружеството – ответник „Е енд К” ООД, като всеки от
съсобствениците е станал изключителен собственик на новообразуван имот, както
следва: „Е енд К” ООД на ПИ с идентификатор *** с проектна площ от 511 кв.м. и на ПИ с идентификатор *** с проектна площ от 1330 кв.м.; Община Созопол на ПИ с
идентификатор *** с проектна площ от 3353 кв.м.
и на ПИ с идентификатор *** с проектна
площ от 387 кв.м. Прието е изменение на КККР със заповед № КД-14-02-573/
20.04.2010 г. на началника на СГКК – Бургас и имотите са включени в
кадастралната карта и кадастралните регистри – скици №№ 39323/ 13.10.2011 г.,
39322/ 13.10.2011 г., 39318/ 13.10.2011 г. и 39317/ 13.10.2011 г. – л.44-47 от
делото.
Ответникът „Марина Созопол” ЕООД основава правата си
на собственик на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *, нот.д. № * г. на
нотариус Ф.И., рег.№ 449 в регистъра на
Нотариалната камара, с който му е бил прехвърлено от „Е енд К” ООД правото на
собственост върху ПИ с идентификатор ***
съгласно КККР на гр. С. с площ от 511
кв.м.
По делото е назначена и изпълнена комплексна съдебно –
техническа експертиза, от заключението по която става ясно, че в
новообразуваните имоти са включени водни площи от прилежащата акватория.
Експертите са заключили, че инкорпорираните в ПИ водни площи са както следва
(таблица към комбинирана скица приложение 9 към заключението, депозирано на
19.02.2-13 г. – л.381 от делото): за ПИ* – 140 кв.м., за ПИ * – 311 кв.м., за ПИ * – 5 кв.м. и за ПИ * – 239 кв.м. Вещите лица са подчертали в съдебно
заседание, че дадените от тях стойности са резултат от преки геодезически
измервания – геодезическо заснемане на водната линия, поради което съдът зачита
тяхната достоверност при формиране на крайния си извод по съществото на
претенцията.
Инкорпорирането на водни площи в имотите не се оспорва
от ответниците. То е било съобразено още при обсъждане приемането на проекта за
частично изменение на плана за регулация и застрояване на гр. Созопол,
предвиждащ, наред с другото, създаването на
нов УПИ * – докладна записка от кмета на
община Созопол до Общинския съвет и обяснителна записка към същата – стр. 1,
таблица, ред три – съществуващо положение площи на имотите – водна площ –
576,30 кв.м. – л.51,52 от делото. Частичното изменение на ПРЗ е било
процедирано и одобрено от Общински съвет гр. Созопол, с решение № 785/
24.11.2009 г., обявено за нищожно с влязло в сила на 09.01.2013 г. решение №
1522 на Административен съд гр. Бургас, по адм.д. № 601 по описа за 2011 г.,
потвърдено с решение № 273 по адм.д. № 12 899/ 2012 г. на ВАС.
Следователно, в обема на имотите, предмет на делбата и
последващото възмездно разпореждане, са включени водни площи, съставляващи част
от вътрешните морски води на Република България.
По силата на цитираните норми от задължителен характер,
недопустимо е титулярството на имот изключителна държавна собственост да се
преотстъпва на друг правен субект. Извършените разпоредителни сделки делба и
покупко-продажба по отношение на имоти изключителна държавна собственост не
произвеждат правно действие спрямо действителния собственик – държавата, и не са
транслирали права на лицата, сочени като правоприемници.
В този смисъл, основателна е претенцията за приемане
за установено по отношение на ответниците, че държавата е собственик на
горепосочените идеални части от процесните имоти, заети от водни площи.
Относно
сухоземните площи:
Представен е акт за държавна собственост № 24/
01.07.1950 г., с който е актуван собствен на държавата недвижим имот, находящ
се в гр. С., района на пристанището,
представляващ сгради и празни места, с квадратура от 18 190 кв.м., при
граници: изток – улица и общинско място, запад – море, юг – консервена фабрика
„С.”, север – А.К. и А.М..
Ответниците, като титуляри и правоприемници, основават
правата си на собственост в настоящото производство на акт за частна общинска
собственост № 320/ 09.07.2002 г., с който е актуван като общински терен от 2700
кв.м., част от имот № *, находящ се в
гр. С., при граници: север – улица, им.№ *, юг – улица, изток – общинско място, запад – море.
Като основание за издаването на акта е посочен § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
цитиран по-горе.
За да възникне за общината право на собственост върху
недвижим имот, по силата на посочената законова норма, следва да се установи
кумулативното наличие на няколко предпоставки: да се касае за държавен недвижим
имот, в хипотезата на частна държавна собственост, който, при действието на
предвижданията на актуалния към момента на влизане на нормата в сила подробен
градоустройствен план, да е отреден за жилищно строителство или за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините.
При извършен обстоен анализ на кадастралния и
регулационен статут на имота, обективиран в АДС № 24/ 01.07.1950 г., във
времето, експертите са заключили, че съгласно регулационния план от 1955 г. в
терена, описан в АДС № 24, попадат ПИ *, *, * и *, както и част от УПИ * в кв.* и част от кв.*, при отреждане „за Държавен риболов”. Съгласно
регулационния план от 1965 г. в терена, описан в АДС № 24, попадат част от ПИ * в кв.*, УПИ * от кв.*, УПИ * и част от УПИ * от кв.*, УПИ * в кв.*, както и част
от обособени улици. Следващ във времето е планът от 1989 г., който обаче е само
кадастрален, което означава, че за зоната на „П.”, където се намират процесните недвижимости, е
останал да действа предходният регулационен план и същият е бил актуален към
релевантния съгласно закона момент на трансформиране на държавната собственост
в общинска – 08.11.1999 г., тъй като следващ регулационен план е бил приет едва
през 2004 г.
Съгласно извадката от регулационния план на гр. С. от 1965 г. – приложение № 13 към заключението,
депозирано на 19.02.2013 г. – л.385 от делото, и разписния списък към същия –
л.398 от делото, имот * в кв.*, в който попадат процесните имоти, е отреден за
„Държавен риболов”. Вещите лица са уточнили при разпита си в съдебно заседание,
че имот * е попадал, според
плана от 1965 г., в два квартала – * и *, като частта, оставаща в кв.* е останала като имот, а не като парцел (горният извод
съответства на записа в разписния списък). Ето защо, обосновано може да се
приеме, че отреждането за имот * е било именно
„за Държавен риболов”.
Действително, вещите лица са констатирали, че е
наличен застроителен план на зоната, също датиращ към 1965 г., върху който са
нанесени проектирани паркоместа за паркиране на автомобили и автобуси, улици и
островчета от паркинг, изобразени на приложение 14 към заключението, но в
съдебно заседание е акцентирано на обстоятелството, че липсва подобно отреждане
с текст в плана. Същото не кореспондира и с обследваното копие от регулационния
план – приложение 13 към заключението, като експертите са установили разлика
между съхраняваните в община Созопол и областна управа екземпляри на плана,
като на единия екземпляр тези островчета са заличени и е препроектирано нещо –
показания на в.л. М. в съдебното заседание на 27.02.2013 г.
Представеното като фотокопие извлечение от
регулационния план на гр. С. от 1965 г. –
приложение 13 – л.385 от делото съдържа ясно и недвусмислено отбелязване
относно имот *, че същият се отрежда „за
Държавен риболов”.
Дори и да се приеме, че индиректно може да се направи
извод, че част от имота е била предвидена да бъде отредена за благоустройствени
мероприятия, индивидуализирани от вещите лица като паркинг зона към автогарата
и улици, безсъмнено същите е предвидено да бъдат разположени в близост до
автобазата/автогара, но не и по протежение на морския бряг, където са
разположени процесните имоти. Горното обстоятелство е обективирано най-ясно на
комбинираната скица приложение 10 към заключението, депозирано на 19.02.2013 г.
– л.382 от делото, от която е видно, че ПИ * и ПИ * категорично
попадат в имот * в кв.* с отреждане за Държавен риболов, ПИ *, като съставен в по-голямата си част - 311/ 341,24
ид.ч., от водна площ, е извън обсега на частта от имот * останала в кв.*, а ПИ * е разположен
по протежение на бреговата ивица, което изключва вероятността на
предположението, че обхваща площ, която би била включена в отреждане за паркинг
около автогарата.
Съвкупният анализ на всички установени по делото обстоятелства,
води до извода, че към датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС –
08.11.1999 г. действаш за процесната територия е бил регулационен план на гр. С., одобрен през 1965 г., съгласно който за имот *, разположен в кв.* и кв.* е разпоредено
отреждане „за Държавен риболов”. Тази формулировка категорично сочи на отдадено
конкретно стопанско предназначение на имота, което изключва отреждането за
обществени или благоустройствени мероприятия на общината.
Следователно, към релевантния съгласно закона момент,
не са били налице елементите от фактическия състав, обосноваващи възникването
на право на собственост върху имота в лицето на общината и собствеността върху
същия е останала в патримониума на държавата.
Ответниците не са оспорили упражняването от тяхна
страна на фактическа власт върху претендираните имоти, като дружествата –
ответници са възразили единствено, че упражняваната от тях фактическа власт не
е без основание, тъй като се претендират единствено идеални части. Следователно,
налице е и втората предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция.
В аспект на всичко гореизложеното, липсва призната от
правото причина за упражняване на фактическа власт върху идеалните части от
поземлените имоти, които се установи, че не са напускали патримониума на
държавата.
Гореизложеното позволява формиране на обоснования
извод за основателност на предявените претенции.
Следва да се уважи въведеното искане за отмяна на акт
за частна общинска собственост № 320/ 09.07.2002 г., издаден от община Созопол,
като изрично разпоредена законова последица
от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването му материално
право.
При този изход от делото и направеното от ищцовата
страна искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците
следва да понесат сторените от ищеца разноски, както следва: община Созопол - дължимата заплатена държавна такса върху
исковете против този ответник в размер на 1103,77 лв. и 1368,17 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; „Е енд К” ООД – дължимата заплатена държавна такса
върху иска против този ответник в размер на 380,54 лв. и 714,48 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; „Марина Созопол” ЕООД - дължимата заплатена
държавна такса върху иска против този ответник в размер на 143,17 лв. и 500,90
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК,
вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; Тримата ответници следва да заплатят на ищеца и сумата
от 766,10 лв. заплатеното възнаграждение на вещите лице по съдебно –
техническата експертиза.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан
Крум”, № 2, представлявана от кмета на общината, че Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от
областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, е
собственик на 1804,94 кв.м. ид.ч. (от
които 1799,94 кв.м. сухоземна площ и 5 кв.м. водна площ – вътрешни морски води)
от поземлен имот с идентификатор ***, целият
с площ от 3 353 кв.м. и 341,24 кв.м.
ид.ч. (от които 30,24 кв.м. сухоземна площ и 311 кв.м. водна площ –
вътрешни морски води) от поземлен имот с идентификатор
***, целият с площ от 387 кв.м., двата имота съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, одобрени със
заповед № РД-18-60/ 04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, и ОСЪЖДА Община Созопол, гр. Созопол,
ул. „Хан Крум”, № 2, представлявана от кмета на общината, да предаде на Българската държава, чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и Методий”, №
17-19, представляван от областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул.
„Цар Петър”, № 1, владението на
описаните по –горе имоти.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Е енд К” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.С.К., К.А.Ш. и Е.Т.Т. – заедно и поотделно, че Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от
областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, е
собственик на 956,83 кв.м. ид.ч. (от
които 717,83 кв.м. сухоземна площ и 239 кв.м. водна площ – вътрешни морски
води) от поземлен имот с идентификатор ***, целият
с площ от 1330 кв.м., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., одобрени със заповед № РД-18-60/ 04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, и ОСЪЖДА
„Е енд К” ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от С.С.К., К.А.Ш. и Е.Т.Т. – заедно и
поотделно, да предаде на Българската
държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от областния управител на
област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, владението на описания по –горе имот.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Марина Созопол” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.Н.Б. – управител, че
Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от
областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, е
собственик на 291,59 кв.м. ид.ч. (от
които 151,59 кв.м. сухоземна площ и 140 кв.м. водна площ – вътрешни морски
води) от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 511 кв.м., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-60/ 04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, и ОСЪЖДА
„Марина Созопол” ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Ц.Н.Б. – управител, да
предаде на Българската държава, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и
Методий”, № 17-19, представляван от областния управител на област Бургас, гр.
Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, владението
на описания по –горе имот.
ОТМЕНЯ акт за частна общинска собственост № 320/ 09.07.2002
г., издаден от община Созопол.
ОСЪЖДА Община
Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан Крум”,
№ 2, представлявана от кмета на общината, да
заплати на Българската държава,
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.
„Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от областния управител на област
Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, сумата
от 2471,94 лв. – съдебно -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Е
енд К” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.С.К., К.А.Шо. и Е.Т.Т. – заедно и поотделно, да заплати на Българската
държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от областния управител на
област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, сумата от 1095,02 лв. –
съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„Марина Созопол” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.Н.Б. – управител, да
заплати на Българската държава,
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.
„Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от областния управител на област
Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, сумата
от 644,07 лв. – съдебно -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община
Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан Крум”,
№ 2, представлявана от кмета на общината,
„Е енд К” ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от С.С.К., К.А.Ш. и Е.Т.Т. – заедно и
поотделно, и „Марина Созопол” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.Н.Б. – управител, да заплатят на Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. „Кирил и Методий”, № 17-19, представляван от
областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър”, № 1, сумата от 766,10 лв. – съдебно - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: