О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.
Варна, 11.12.2019 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и шести състав, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16955/2018г.
по описа на ВРС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Р.л.Б.“
ЕООД срещу „Б.И.“ ЕООД.
След многократно давани казания да отстрани
констатирани нередовности в исковата молба ищецът е
уточнил с молби от 05.12.2019г. и от 18.12.2019г., че заявява една осъдителна
искова претенция за връщане на сумата от 6188,70 лева, която е удържана по
принудителен ред от страна на ЧСИ Мариян Петков, както и че не предявява
самостоятелна установителна претенция за недължимост на същата сума. Следователно окончателно
заявената от ищеца претенция е по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като претенция по чл.439
от ГПК не е заявена.
Впоследствие ищецът е навел твърдения, че сумата от
6188,70 лева му е възстановена от ЧСИ Мариян Петков и изпълнителното
производство е прекратено. В този смисъл съдът намира, че за ищеца не е налице
правен интерес от претенцията. Дори самият ищец в молбата си от 12.11.2019г. е
заявил, че няма правен интерес от иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Заявил е, че желае
производството да продължи по чл.439 от ГПК, но както бе посочено по-горе
окончателно заявената единствена претенция на ищеца е била по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искане за изменение на претенцията от такава по чл.55, ал.1 от ЗЗД в
претенция по чл.439 от ГПК не е направено, а и същото би било недопустимо на
основание чл.214, ал.1 от ГПК поради едновременното изменение на основание и петитум.
Отделно от горното, с молбата от 12.11.2019г. ищецът е
отправил молба за изменение на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 6188,70 лева в такъв по чл.45 от ЗЗД за сумата от 567,36 лева,
представляваща претърпени от ищеца вреди в изпълнителното производство. Такова
изменение е недопустимо на основание чл.214, ал.1 от ГПК поради едновременното
изменение на основание и петитум и искането следва да
бъде оставено без уважено. На следващо място, дори и да е заявена самостоятелна
претенция по чл.45 от ЗЗД на този етап от производството същата не може да бъде
кумулативно съединена за съвместно разглеждане.
По всички изложените съображения съдът
намира, че единственият заявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
изменение на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
6188,70 лева, представляваща удържана чрез запор сума в такъв по чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 567,36 лева, представляваща претърпени от ищеца вреди
в изпълнителното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
16955/2018г. по описа на ВРС, XXVI състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: