МОТИВИ ПО НОХД № 252/19г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу В.К.К. ***,
за престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК; по чл.338,ал.1 НК и по чл.129,ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на
20.05.2015 година в село Бистрица, Община Дупница, Област Кюстендил, се е
заканил на А.Б.З. ***, с престъпление против неговата личност – с убийство,
като е насочил част от огнестрелно оръжие –
ловен полуавтомат (пушка), марка „Берета”,
модел А391Xtrema2, кал. 12 с № AG073563/АЕ074015 към главата му и е изрекъл думите: „Ще те
гръмнем, ти си бил сина ми“, „Сега ще те гръмна” и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му .
В това, че на 20.05.2015 г. в с. Бистрица,
община Дупница, е държал и пренасял огнестрелно оръжие – ловен полуавтомат
(пушка), марка „Берета”, модел А391Xtrema2, кал. 12 с № AG073563/АЕ074015,
като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
т. 5 от Приложение № 1 „Правила за безопасност при боравене с огнестрелно
оръжие” към чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № Із-575/02.03.2011 година за
условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие: „Никога не се насочва огнестрелно оръжие към човек, независимо от
увереността, че то е празно. Това е допустимо само при намерение и право той да
бъде прострелян или респектиран“, и в чл. 60, ал. 1, т. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия:
„Забранява се: откритото носене на оръжие на обществени места, освен при
осъществяване на охранителна дейност“ .
Както
и че, на 20.05.2015 година в село Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, е
причинил на С.Ч. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник – луксация
(изкълчване) на капачето на ляво коляно.
А.Б.З.
е направил искане за конституиране като частен обвинител и е предявил
граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 7 000лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.144,ал.3 НК.
Съдът
е конституирал З. като частен обвинител и отказал да приеме за съвместно
разглеждане гражданския иск.
Прокурора
поддържа обвиненията и предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания
„лишаване от свобода“ при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Предлага
наказанията да се групират на осн.чл.23,ал.1 НК, като
изтърпяването на наложеното по-тежко наказание се отложи при усл. на чл.66,ал.1 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен и
не дава обяснения. Защитника на подсъдимия излага доводи за недоказаност на
обвиненията и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели , писмените и веществени такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
През 2015г., свид.Б.
поддържал приятелски отношения със свид.Дияна К. ***,
където живее последната.
На 20.05.2015г., Б. отишъл в
с.Бистрица, да се види с К.. Двамата се разхождали в селото, когато се срещнали
със свид.Д., която била с малолетния син на
подсъдимия- Кристиян. Свид.К. и Д. се скарали,като
свадата преминала и във физическа разправа. Кристиян се доближил до двете
момичета и Б. предположил,че ще се намеси в конфликта и го ударил по лицето, в
резултат на което му потекли о кръв.
Детето изтичало у дома си и се оплакало на баща си-подсъдимия В.К., като явно
не могло да обясни точно кой го е ударил. При вида на разкървавеното лИ.на сина си, К. се ядосал, качил се в лекия си автомобил
и тръгнал да търси лицето, ударило сина му. В автомобила се намирал приклада
от полуавтомат /пушка/ марка „Берета“, кал.12,който същия ден подсъдимият го носил за ремонт на свид.Атанасов.
Минавайки покрай къщата на частния обвинител З.,
видял,че последния разговаря в двора си със свид.Р.К./
брат на свид.К./ и явно под впечатленията от
обясненията на сина му,че е имало скандал между К. и Д., решил,че З. е лицето,
ударило детето. Видимо ядосан, слязъл от автомобила, взел приклада от пушката,насочил
го към лицето на З. и се заканил,че „ще те
гръмна, ти си бил сина ми“, „ще те гръмна“, след което го ударил в
лицето .З. ,изплашен ,както от ядосания вид на подсъдимия, така и от насочения
приклад,който възприел като оръжие в цялост, предвид специфичните особености на
последното, многократно повторил,че не е удрял детето му и че не знае за какво
става въпрос.Въпреки, раздразнението си, подсъдимият решил все пак да провери думите на З., отишъл до
дома си, взел сина си и отново се върнал пред къщата на последния. След като
детето му казало,че той не е човека, който го е ударил, подсъдимият се извинил
на З. и тръгнал да търси Б., заедно със сина си.
На съседната улица, подсъдимият видял свид.К., заедно с Б. и след като синът му го уверил,че това
е човека, който го ударил,слязъл от автомобила и започнал да го блъска и нанася
удари в лицето му. При блъскането, Б. се спънал и паднал в отводнителната
канавка на улицата. При падането,лявото му коляно се усукало и същия изпитал
силна болка. Междувременно, се събрали множество хора, като някой от тях
сигнализирал на тел.112 и на място дошли служители на полицията и Спешна помощ.
Б. бил закаран в болнично заведение. Подсъдимият, прибрал приклада на оръжието
си у дома си, и изчакал служителите на полицията на площада на селото.
След запознавани със случая, в дома на
подсъдимия било извършено претърсване, при което били иззети инкриминираното
оръжие, както и още две ловни оръжия и боеприпаси.
От изготвената на досъдебното
производство медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се
установи,че в резултат на нанесения от подсъдимия побой и падането,,свид.Б. е получил множество натъртвания и кръвонасядания, разкъсно контузна рана на устата, както и луксация
на колянното капаче на левия крак, което е довело до
трайно затруднение на движението на този крайник.
Балистичната експертиза установи,че
иззетото ловно оръжие е годно да произведе изстрел.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,
съобразявайки отношенията помежду им и с подсъдимия. Същите установяват фактите
в последователност и не си противоречат/ освен в някои несъществени подробности/. Свид.К., Д., Б., Кристиян К. установиха,че при
конфликта между К. и Д.,Б. ударил Кристиян,/като различните интерпретации, дали го е ударил или блъснал,
се дължат именно на взаимоотношенията им/, което обаче не води до противоречие
на установените от съда факти. Свид.П.з., Х.,Р.К. и О.
установиха действията на подсъдимия по отношение частния обвинител А.З. ,които
с малки различия, сочат,че подсъдимия е заплашил З. с убийство, насочвайки
приклада на пушката/ като свид.Х. го е възприел като
дърво, а останалите като цялостно оръжие/. Свид.К., К.
и Б. установиха действията на подсъдимия при нанасянето на побоя на последния и
блъскането в канавката. Свид.Л.А. установи,че същия
ден по-рано, подсъдимият е донесъл приклада на пушката на стрелбището в
с.Крайници, където свидетеля работи,, тъй като „задтилъка“
заяждал.
Посочените по-горе свидетелски
показания кореспондират и с писмените доказателства по делото, медицинска и
балистична експертизи.
При предявяване на вещественото доказателство- полуавтомат
/пушка/ марка „Берета“, кал.12,в разглобено
състояние, поставена в съответния калъф, се установи,че приклада на пушката с
ложата над него, непосредственото впечатление за лица без необходимите
балистични познания, е като цяло оръжие , а не само като приклад.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил следното от обективна и
субективна страна:
По обвинението по чл.144,ал.3 във вр.
с ал.1 НК.
Обект на престъплението по горния
текст ,са обществени отношения ,свързани с формирането на свободна воля на
личността. Събраните по делото доказателства, установиха,че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на А.з. с
думите “ ще те гръмна, ти си бил сина ми.Сега ще те гръмна“. Тези думи, придружени
с насочване на приклад от пушка, възприемащ се като годно оръжие срещу него, са реализирали противоправния
резултат-възбуждане на основателен страх от осъществяване на заканата .
От субективна страна деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл.Последният се обективира от
действията на подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние, които
действия в случая установиха,че същия
е съзнавал обществената опасност
на деянието и е искал настъпването на противоправните
последици. Действително, впоследствие подсъдимият е осъзнал,че е сбъркал
лицето, ударило сина му и се извинил на З., но това е станало впоследствие,
след осъществяване на обективните и субективни елементи от състава на горното
престъпление и не заличават настъпилия противоправен
резултат.
С оглед на изложеното, съдът прие,че
подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр.
с ал.1 НК , както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен
и му наложи наказание.
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в
чл.144,ал.3 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е сравнително висока,предвид
начина на осъществяването му- с демонстрация на възможност за
осъществяване на заканата ,насочвайки приклад от пушка срещу пострадалия.
Степента на обществена опасност на
дееца е ниска- същият не е осъждан , действал е в състояние на раздразнение от
посегателството, извършено спрямо малолетното си дете, и веднага след като е
разбрал грешката си по отношение А.З. му се извинил за поведението си.
Смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, и наложи
такова от четири месеца „лишаване от свобода“.
С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимият
не е осъждан, съдът пие,че са налИ.предпоставките на
чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
По обвинението по чл.129,ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения,свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Доказателствата
по делото установиха,че подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние е осъществено,чрез
действия -нанасяне на удари по лицето и блъскане на пострадалия Б.,в резултат
на което същия получил наранявания по лицето. При блъскането, последният паднал
и получил луксация на колянното
капаче на левия крак,което е довело до трайно затруднение движението на левия долен
крайник. Това увреждане е пряка последица от блъскането от страна на подсъдимия
т.е. налИ.е причинна връзка между действието по
осъществяване на изпълнителното деяние и причинения противоправен
резултат.Доказателствата по делото установиха, че подсъдимият К. е осъществил
горното деяние в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия Б., чрез насилие срещу негов ближен-синът на подсъдимия, като го е ударил по лицето.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията, с които е
осъществил последното, като блъскайки подсъдимия е допускал,че може да падне и
съответно да му причини горното увреждане.
С оглед изложеното, съдът прие,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.132,ал.1,т.2 НК
,призна го за виновен и му наложи наказание.
Съдът
определи наказанието, съобразно изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида
и пределите,предвидени в чл.132,ал.1,т.2 НК, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е сравнително ниска,предвид
начина на осъществяването ,чрез блъскане и подбудите за извършване на
деянието.
Степента на обществена опасност на
дееца е ниска- същият не е осъждан и
няма данни за друго противоправно поведение.
Смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, и наложи
такова от три месеца „лишаване от
свобода“.
С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимият
не е осъждан, съдът пие,че са налИ.предпоставките на
чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
По обвинението по чл.338,ал. НК.
Обект на това престъпление са
обществени отношения, които са засегнати по общоопасен
начин или с общоопасни средства.Доказателствата по
делото установиха,че подсъдимият К. не е осъществил състава на това
престъпление от обективна страна. Действително, същият е държал в автомобила си
приклад от ловна пушка, но същото не представлява годно оръжие,а само част от
него, която сама по себе си не може да произведе изстрел и порази
цел.Предвид,че в случая предмета на престъплението-огнестрелно оръжие се явява
негоден, то държането му, не попада в обхвата на специалния закон и
поднормативни актове, регламентиращи дейностите с огнестрелно оръжие, поР.което не е налИ.обективната
страна на горното престъпление.
Предвид,че подсъдимият не е
осъществил обективната страна на престъплението, не е налИ.и
субективната такава, която се обективира от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние.
С оглед изложеното, съдът прие,че
подсъдимият К. не е осъществил състава на престъплението по чл.338,ал.1 НК,
призна го за невинен и на осн.чл.304 НПК го оправда
по това обвинение.
На основание чл.23,ал.1 НК, съдът
групира наказанията и наложи по-тежкото от тях- четири месеца „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване отложи на осн.чл.66,ал. НК
за срок от три години.
Съдът счете,че с така наложеното по-тежко наказание,ще се постигнат целите на същото,
визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия, като и да се
въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото,
без да необходимо ефективното изтърпяване.
Предвид,че
оръжието/ловна пушка/ не е предмет или
средство за извършване на престъпленията, за които съдът призна подсъдимия за
виновен, съдът прие,че не са налИ.предпоставките на чл.5 НК и съдът постанови да бъде
върнато на собственика.
На осн.чл.189,
ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати деловодни разноски в размер на
260лв.
Тезата
на защитника за недоказаност на обвиненията за престъпленията по чл.144,ал.3 НК
и чл.132,ал.1,т.2 НК, се опроверга от доказателствата по делото, като съдът е
изложил съображения по-горе в мотивите си и не следва да ги повтаря.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: