Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 163 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.К.И.
за следните суми: 4 026,16 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 01.06.2017 г.; сумата от 30,00
лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
за периода от 26.07.2017 г. до 08.05.2018 г.;
сумата 18,67 лева,
представляваща законова лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. /дата на
изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № **********
до 08.05.2018 г. /дата на прекратяване на договора/; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 81,50 лева внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева.
С влязло в
сила Разпореждане № 2155/19.03.2019 г. по гр. дело № 163/2019 г. по описа на РС
Враца на ищеца е върна искова молба с вх. № 775/18.01.2019 г. в частта на
предявените искове за договорно възнаграждение за сумата от 634,12 лв. и за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от 1800,56 лв.
на техния подател „Профи Кредит България“ ЕООД, като производството по делото в
тази му част е прекратено.
С влязло в
сила Определение № 934/11.04.2019 г. по ч. гр. дело № 4018/2019 г. по описа на
РС Враца, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадена в полза на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* против К.К.И., ЕГН **********
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2550/29.08.2018 г. по ч. гр. дело
№ 4018/2018 г. в частта: за сумата
над 1591,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 01.06.2017 г. до пълния размер от 4026,16 лв.; за сумата
от 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 26.07.2017 г. до 08.05.2018 г.; за сумата от 18,67
лева, представляваща законова лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. до
08.05.2018 г.; за сумата над 31,83 лв., представляваща държавна такса до пълния
размер от 81,50 лв. и за сумата над 19,53 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение до пълния размер от 50,00 лв.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като след частично
прекратяване на производството, е останал предявен единствено иск за главница
за сумата от 1591,48 лв.
Ищецът
твърди, че на 08.06.2017 г. между ищеца, като кредитор, и К.К.И., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сочи
се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 1800 лв., като
общото задължение по договора, заедно с уговорените лихви, възлизало на сумата
от 2670,72 лв. С част от уговорения кредит било извършено вътрешно
рефинансиране към „Профи Кредит България“ ЕООД по друго задължение на
ответницата К.И. в размер на 648,91 лв. Ищецът твърди, че изпълнило точно и в
срок задълженията си по договора, като на 01.06.2017 г. превело по банковата
сметка на ответницата сумата от 1151,09 лв. Длъжникът поела задължение да погасява
предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил
неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в размер на
201,31 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 25-о число на месеца.
Впоследствие бил изготвен нов погасителен план от 22.12.2017 г., като броят на
погасителните вноски бил коригиран от 24 на 27 броя. Било отложено плащането на
първоначално уговорените погасителни вноски № 5, 6 и 7. Длъжницата не
изпълнявала поетите задължения, като направила само 4 пълни погасителни вноски,
поради което договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била
обявена предсрочната изискуемост на вземанията по него. За прекратяването на
договора и настъпилата предсрочна изискуемост ответницата била уведомена с
писмо от 09.05.2018 г. С допълнителна молба с вх. № 2054/07.02.2019 г. ищецът
сочи, че погасената от ответницата сума по кредита за главница е в размер на
208,52 лв., като непогасеният остатък възлиза на сумата от 1591,48 лв. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа
на попълнено от ответницата И. искане за отпускане на потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № **********/31.05.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/31.05.2017 г. между
„Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата И.. От договора се установява, че ответницата,
като кредитополучател, е получила от „Профи Кредит България“ ЕООД, като
кредитодател, потребителски кредит в размер на 1 800 лева, от които сумата от
648,91 лв. за рефинансирането на друго нейно задължение. Кредитополучателката
се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 111,28 лева
за период от 24 месеца. В договора е
уговорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17%,
лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 2670,72 лева. От
потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 2160,72 лева,
която се заплаща разсрочено по 90,03 лева на месец. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 4831,44 лева, а
общият размер на месечната погасителна вноска – 201,31 лева. Между страните е
подписано и допълнително споразумение за пакета от допълнителни услуги от 31.05.2017
г.
В Договора
за кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи
условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г
от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени:
безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма,
информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства
на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч.
последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от
допълнителни услуги и т. н. Ответникът е декларирал, че при подписване на
договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.
Представени
са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски
кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.
Представени
са погасителен план към договора и Стандартен европейски формуляр, подписани от
ответницата И..
По делото е
представено преводно нареждане за кредитен превод от 15.01.2019 г., видно от
което на 01.06.2017 г. кредиторът е превел заемната сума от 1 151,09 лева
по банкова сметка *** И. в „Общинска
банка” АД. Номерът на банковата сметка е посочен от ответника в договора за
кредит и същият съвпада с номера от паричния превод.
На
22.12.2017 г. страните са подписали Анекс № 1 към процесния договор за отлагане
плащането на вноски по кредита. Приложен към анекса е и нов погасителен план,
уговорен между страните с падеж на последна погасителна вноска на 25.09.2019 г.
/л. 41/.
Представено
е уведомително писмо до К.И. от ищеца, с което го уведомява за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху
същото за неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото
доставяне или друг удостоверяващ връчването му документ.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.
Видно от същото, размерът на
отпуснатия на ответницата кредит е 1 800 лева, като от нея сумата от
648,91 лв. е използвана за рефинансирането на друго задължение на ответницата,
а остатъкът от 1151,09 лв. е преведен по банковата ѝ сметка в „Общинска
банка“ АД. Вещото лице е констатирало, че е налице частично погасяване на дълга,
като ответницата е направила погасителни вноски в размер на 805,28 лв., от
които: 208,52 лв. главница, 236,60 лв. договорна лихва и 360,16 лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Посочено е, че непогасеното
задължение по кредита е в общ размер от 4026,16 лв., от които: 1591,48 лв.
главница; 634,12 лв. възнаградителна лихва и 1800,56 лв. възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От „Профи
Кредит България“ ЕООД против К.К.И. е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1591,48 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 01.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № № 2550/29.08.2018
г. по ч. гр. дело № 4018/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.
Неправилно заявителят е посочил, че договорът е сключен на 01.06.2017 г. Видно
от приетия по делото договор, същият е сключен на 31.05.2017 г.
Предявеният
установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което е налице правен
интерес за ищеца от неговото предявяване.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон , е нищожна, а според чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай са спазени разпоредбите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК.
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма за действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП;
размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен
план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото
на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При тези
констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на
чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 31.05.2017 г.
За
основателността на предявения установителен иск за главница в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит
България“ ЕООД и К.К.И. е възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.
Наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит се установява по несъмнен начин
от събраните писмени доказателства. Доказа се по делото и фактът на реално
предоставяне на заемната сума на ответницата, която е преведена по банкова
сметка, ***дит – в този смисъл заключение на приетата по делото ССчЕ и прието преводно
нареждане за кредитен превод.
Налице са и
предпоставките по чл. 12.3 от ОУ, съгласно която в случай че клиентът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Видно
от заключението по ССчЕ, ответницата е погасила задълженията си по кредита до
падежна дата 25.10.2017 г. включително., т.е. към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда са били налице повече
от 30 календарни дни забава.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тези изисквания са приложими
и към договорите за кредит, сключени с небанкови финансови институции, какъвто
е и дружеството – ищец. „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (както е в конкретния случай). Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
В случая не
са ангажирани доказателства относно уведомяване на ответника преди датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В изпълнение на
разпределената му доказателствена тежест, ищецът е ангажирал доказателства,
които според него са достатъчни, за да установят уведомяването на ответника за
волеизявлението на ищеца за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, а
именно уведомително писмо от 09.05.2018 г., адресирано до ответницата К.И.. Не
са представени обаче никакви доказателства същото да е изпратено и получено от
ответницата или волеизявлението на кредитора да е достигнало да знанието на
ответника.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също
няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., ВКС, II т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г.,
ВКС, II т.о./.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника Митов за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След като ищецът не
доказа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът не
може да бъде уважен на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените
между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове
за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги
на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само
за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира
цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – датата на
приключване на съдебното дирене.
Следователно в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане
на падежиралите към датата на приключване на устните
състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.
Видно от погасителния план, приложен към Анекс № 1 към процесния договор,
последната погасителна вноска е с падеж 25.09.2019 г., т. е. към датата на
провеждане на устните състезания – 26.06.2019 г. е бил настъпил падежът на 24-та
от общо 27-те вноски /уговореният падеж на 24-а вноска е на 25.06.2019/. Видно
от заключението по изготвената ССчЕ, остатъкът от главницата, изчислен към датата на последното открито
заседание по делото и включващ и падежиралата 24-та вноска, е в размер на 1591,48
лева. В тази му част съдът не кредитира експертното заключение. Вещото лице не
е съобразило, че между страните на 22.11.2017 г. е подписан Анекс № 1 към
договора, съгласно който плащането по вноски № 5, 6 и 7 от първоначално
уговорения погасителен план е отложено, като в новия погасителен план те са с
нулева стойност. Вместо тях са добавени нови три погасителни вноски - № 25, 26 и 27, чиито размери съответстват
на размерите на вноски № 5, 6 и 7 от първоначалния погасителен план. Падежите
на вноски № 25, 26 и 27 обаче настъпват след приключване на устните състезания
по делото, а именно на 25.07.2019 г., на 25.08.2019 г. и на 25.09.2019 г. /л.
41/. Ето защо, от общо дължимата главница от 1591,48 лв. следва да се приспадне
непадежиралата към момента на устните състезания главница от общо 175,93 лв.
Налага се извод, че искът е основателен за сумата от 1415,55 лв., като за
горницата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.08.2018 г. г. до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответницата не претендира и не е представила доказателства да е сторила
разноски в производството, поради което и такива не ѝ се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски по отношение на иска за главница: довнесена държавна такса в размер на
31,44 лева и депозит за вещо лице в размер на 220,00 лева. Не се претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска за главница,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство в размер на 223,65 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както
следва: 31,83 лева – платена държавна такса и 19,53 лева – юрисконсултско
възнаграждение /след частично обезсилване на заповедта за изпълнение, включително
в частта за разноските/. Съразмерно с уважената част на исковете ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство, както следва: 28,31 лева – държавна такса и 17,37 лева –
юрисконсултско възнаграждение – общо 45,68 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1415,55 лева /хиляда четиристотин и петнадесет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 31.05.2017 г., включваща падежирали вноски към 26.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2550/29.08.2018
г. по ч. гр. дело № 4018/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 1591,48 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК К.К.И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 223,65
лева /двеста двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски в
производството по гр. дело № 163/2019 по описа на РС Враца съразмерно с
уважената част на иска, както и сумата от 45,68
лева /четиридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д.
№ 4018/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав, съразмерно с уважената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: