РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Силистра, 18.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Стефка Димитрова и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Т.Ж. разгледа КАНД № 4 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 75 / 11.12.2019 г. по АНД № 140 / 2019 г. Дуловският районен съд (ДРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-0259-000069 / 03.06.2019 г., издадено от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът М.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление; претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-0259-000069 / 03.06.2019 г., издадено от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора са наложени следните административни наказания: 1/ на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2/ на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 3/ на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Нарушенията са описани в наказателното постановление, както следва: „[...] на 01.05.2019 г., около 19:00 часа, в с. Грънчарово, на ул. „Първа“, пред дом № 79, в посока с. Секулово, [...] управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ., собственост на П.К.П. от с. Скала, като не съобразява управлението на автомобила със състоянието на пътната настилка и състоянието на автомобила, вследствие на което губи контрол над автомобила, излиза вляво на пътното платно и се блъска в бетонна ограда на дом № 79. Не носи СУМПС и КТ към СУМПС“.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ След като е настъпило описаното в наказателното постановление пътнотранспортно произшествие и не са били констатирани обективни пречки за водача да изпълнява своите задължения на участник в движението, по необходимост се налага извод за неспазването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Резултатът от процесното деяние е достатъчен, за да се установи, че автомобилът не е управляван със скорост, позволяваща овладяването му. Ако са били налице някакви извънредни обстоятелства, причинили произшествието, които не са били известни на контролните органи и на съда, касаторът е следвало да ги докаже най-късно във въззивното производство. 2/ Действително не съвсем прецизно е разсъждението на ДРС, «[...] че използването на термина „несъобразяване управлението“ е синоним на термина „скоростта на движение“ [...]». Тази неточност обаче не е съществена, тъй като, както и самият жалбоподател отбелязва, неправилно подбраната скорост на движение е видова форма на несъобразеното управление на превозното средство. 3/ Дори ако се приеме, че неспазването на чл. 40, ал. 3 ЗАНН води до съществено нарушение на процесуалните правила, това би било без значение за делото. Защото изискването за двама свидетели важи само в случаите, когато няма нито един очевидец на извършването или установяването на нарушението или е невъзможно актът за установяване на административното нарушение да се състави в присъствието на очевидците, а в настоящия случай свидетелят по акта е очевидец на установяване на нарушението (в този смисъл е съдебната практика – вж. решенията по КАНД № 3936 / 2012 г. на АС – Пловдив, КАНД № 1211 / 2018 г. на АС – Бургас и др.). 4/ Няма съществени непълноти в описанието на фактите и/или несъответствия между фактите и тяхната правна квалификация в акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление. С оглед на това без значение за правилността на обжалваното решение е обсъждането или необсъждането – от страна на ДРС – на доводите за неспазване чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 / 11.12.2019 г. по АНД № 140 / 2019 г. на Дуловски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.