МОТИВИ към присъда по НОХД №469/2011г-.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК- по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против С.Б.М.
и С.Х.М.-двете обвиняеми по ДП №212/2011г.по описа на РУ”Полиция”гр.Н. за
извършени престъпления по чл.194 ал.3 във вр.ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание НПРП чрез прокурор Жекова поддържа изцяло внесеното
обвинение.
Подсъдимите редовно призовани се явяват
лично.Признават се за виновни по възведените срещу тях обвинения.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства/обясненията на подсъдимите,показанията на
разпитаните по делото свидетели П.Р.Д. и Н.Н.Т.,както и материалите,събрани в
хода на ДНП/,прие за установено от фактическа страна следното:
Двете подсъдими са с постоянно местоживеене
***.Безработни са и не реализират постоянни месечни трудови доходи.
С цел да получат такива,но не по
законовоустановен начин и след като се сговорили предварително,на
13.04.2011г.сутринта отишли до изкупвателен пункт за вторични суровини в гр.Н.,собственост
на “С.”ООД гр.С.,с МОЛ на пункта-св.П.Р..М. и М. знаели,че в двора на обекта се
съхраняват изкупени вече суровини,прескочили оградата и напълнили оттам
намиращото се изкупено отпадъчно желязо и ламарина.Прехвърлили чувалите през
оградата и предали откраднатите от тях суровини в намиращия се наблизо друг
пункт за изкупуване на отдапъци,с МОЛ-св.Н.Т..Т. претеглила предадените й от
двете подсъдими вторични суровини,издала покупко-изплащателна сметка на името
на подс.С.М. за предаденото 15кг.желязо и 43кг.ламарина,при което й изплатила
сумата от 20.76лв.Двете подсъдими разделили помежду си дадената парична сума.
През това време,в пункта,от двора на който
подсъдимите извършили описаната по-горе кражба,дошла на работа служителката П.Р..Тя
забелязала двете подсъдими в намиращият се наблизо изкупвателен пункт,а след
като се приближила до своя пункт,видяла,че тревата до оградата му е
отъпкана.Отишла до съседния пункт,стопанисван от св.Т. и на място познала
вещи,които по-рано била изкупила в своя пункт и които били оставени на
съхранение в двора му.Прегледала охранителните камери,на които видяла как двете
подсъдими,които познавала от по-рано ,че прескачат оградата и как извършват
кражбата на поверените й да управлявал вещи/вторични суровини/.
Сезирала органите на полицията и след проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено авторството на двете подсъдими и конкретно
присвоените от тях по престъпен начин движими вещи,а именно -43кг.отпадъчна
ламарина и 15кг.отпадъчно желязо.
С Протокол за доброволно предаване от 13.04.2011г./на л.9 по дНП/
откраднатните вещи са предадени от св.Н.Т. ***,а по-късно-върнати на св.П.Р..
Наред с това подс.С.Б. с Протокол за
доброволно предаване/на л.6/ възстановила на св.Т. причинената й имуществена
вреда,а именно –върнала й паричната сума,която по-рано тя й била заплатила за
предадените суровини.
От заключението на назначената в хода на
ДНП съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице М.М.,която не беше
оспорена от страните и съдът я кредитира с нужното доверие като добросъвестно
изготвена и кореспондираща с останалите доказателства по делото,се
установява,че пазарната стойност на противозаконно отнетите движими вещи към
момента на извършване на престъпното посегателство възлиза на 20.76лв.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно беше установено по делото,че на
посочената в обвинителния акт дата и място 13.04.2011г.в гр.Н.,обл.Ш.,двете
подсъдими –С.Б.М. и С.Х.М.,в съучастие като съизвършители отнели чужди движими
вещи -43кг.отпадъчна ламарина и 15кг.отпадъчно желязо от владението на П.Р.Д. ***,без нейно
съгласие,с намерение противозаконно да ги присвоят,собственост на “С.”ЕООД гр.С.
и на обща стойност 23.07лв.
Доколкото предмета на посегателството е със сравнително нисък размер,то
случаят следва да бъде квалифициран като “маловажен” по смисъла на чл.93 т.9 от НК,тъй като представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Предвид на което съдът намери,че с действията си,от обективна страна
подсъдимите са извършили престъпление съставомерно по чл. чл.194 ал.3 във
вр.ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна те са действували при
наличието на пряк умисъл-осъзнавали са общественоопасния характер на
извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като са целяли
тяхното настъпване.
За извършеното престъпление,което е
насочено против собствеността на гражданите и се явява умишлено
такова,преследвано по общия ред,законът предвижда наказание “лишаване от свобода”
за срок до една година,или пробация,или глоба от сто до триста лева.
Отчитайки от една страна отекчаващите
вината на подсъдимите обстоятелства –сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното от тях престъпно деяние,обремененото им съдебно минало-
и двете са осъждани за извършени от тях
тежки умишлени престъпления от общ характер,което очевидно не е дало
своя поправителен ефект върху тях,а от друга страна –смекчаващите вината им
обстоятелства-пълните им самопризнания и оказано от тях съдействие за
изясняване на фактическата обстановка и правилното решаване на делото,проявена
самокритичност и не на последно място –мотивите им за извършване на
престъплението,които разбира се не следва да се толерират като оправдание,но
все пак следва да се имат предвид от съда,а именно –изключително тежкото им материално
положение,а освен това и двете имат деца,ненавършили пълнолетие,за чиято
прехрана също са призвани да се грижат и обезпечават,съдът счете за резонно да
им наложи наказание “пробация” със следните пробационни мерки:“задължителна
регистрация по настоящ адрес “ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване
и подписване пред пробацонен служител или упълномощено от него дл.лице ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Чрез така определените на подсъдимите
наказания,съдът счете,че биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.1 от НПК подсъдимите
бяха осъдени да заплатят съразмерно направените по делото разноски в общ размер
на 45.00лв.,от които 15.00лв.по сметка на НПРС и 30.00лв.по сметка на ОД на МВР
гр.Шумен.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: