№ 595
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100512413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Б. А.Н., ЕГН **********,
срещу постановление от 17.06.2021г. за отказ за прекратяване на изп. дело №
20098570400121 по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 5876, с район на действие СГС. С
обжалваното постановление се отказва прекратяването на производството по
изпълнителното дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК
предпоставки за прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция, защото в три
периода, продължаващи повече от две години - в периода 18.06.2013г. до 24.08.2015г.; в
периода 23.09.2015г. до 17.09.2018г. както и в периода 17.12.2018 до 02.06.2021г. не са
извършвани изпълнителни действия. Според жалбоподателя в трите посочени периода, нито
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е
предприемал такива. По изложените съображения счита, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Поради което моли за отмяна като неправилно и
незаконосъобразно постановление за отказ от 17.06.2021г. на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на
КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК както и отмяна на последващите
изпълнителни действия спрямо длъжника.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя по изпълнителното
дело „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт В.Й.. В него се изразява становище
за неоснователност на депозираната жалба, като се моли нейното оставяне без уважение.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20098570400121 по описа на ЧСИ Б.В.Я., рег. № 857 по описа
на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 16.07.2009г. въз основа на изпълнителен
лист от 22.06.2009г., издаден по гр. дело № 29137/2009г. по описа на СРС 28състав. С него
длъжникът Б. А.Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******
сумата от 160304.82 лв. , по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 11.05.2007г. към 02.06.2009г., от които 15507.85 лв. – главница; 783.03 лв. –
договорна лихва за периода 05.11.2008г. -02.06.2009г.; 13.94 лв. – наказателна лихва за
периода 05.112008г. -02.06.2009г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2009г. до окончателното й изплащане; 326.10 лв. – разноски и 691.31 лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 4417, т. 2 ГПК вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят иска съдебният изпълнител да
образува изпълнително дело и да предприеме изпълни действия за събиране на вземането,
като са посочени и конкретни такива - запор на банкови сметки, запор на трудово
възнаграждение, опис на движими вещи, находящи се в дома му по настоящ адрес. С нея
взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи начина
на изпълнение.
На 17.07.2009г. на длъжника Б.А. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която е получена на 18.07.2009г.
На 17.07.2009г. от съдебния изпълнител е изпратено запитване до Отдел Пътна
полиция при СДП гр. София за притежаваните от длъжника моторни превозни средства. В
отговор на запитването на 23.07.2009г. е постъпило писмо, с което съдебният изпълнител е
уведомен, че длъжникът притежава един автомобил.
Съдебният изпълнител е извършил справки и за притежавани недвижими имоти на
името на длъжника. Извършил е и справки за дължими публични задължения и за
регистрирани трудови правоотношения.
След образуване на изпълнителното дело на 16.11.2009г. съдебният изпълнител е
връчил съобщение за наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в
„И.А.Б.“ АД. В резултат на наложения запор на 18.11.2009г. е постъпило плащане в размер
на 200 лв.
В изпълнение на молбата на взискателя за налагане на запор на трудовите
възнаграждения на длъжника на 11.01.2011г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Кремиковци“ АД. В отговор третото
задължено лице е отговорило с писмо вх. № 12635/28.01.2011г., че длъжникът не работи в
„Кремиковци“ АД. /в несъст. /. Към писмото е приложена и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Съдебният изпълнител е изпратил на 11.01.2011г. запорни съобщения до няколко
банки, с указание за налагане на запор върху сметки, разкрити на името на длъжника Б.
А.Н.. Запорни съобщения до банкови институции са изпратени и на 28.10.2011г.
На 07.09.2011г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя „ОББ“ АД с
искане за налагане на запор върху вземането за трудовото възнаграждение на длъжника в
„Кремиковци“ АД /в несъст./, което да бъде отправено до длъжника на работодателя.
След извършена справка в НОИ, при която е установен новият работодател на
длъжника е изпратено запорно съобщение до „М. 2011“ гр. София. Запорът е наложен на
19.12.2011г. от където са постъпили периодични месечни плащания в периода от
24.01.2012г. до 27.03.2013г.
Междувременно са предприемани и други изпълнителни действия от съдебния
2
изпълнител. На 05.06.2012г. е наложен запор върху притежавания от длъжника лек
автомобил „Алфа ромео“ с рег. № *******.
На 17.06.2013г. по делото е постъпила молба от взискателя „ОББ“ АД с искане за
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника. На 20.06.2013г. за наложени запори
върху банковите сметки, разкрити на името на длъжника в няколко банки.
На 19.06.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от
длъжника от работодателя му „Е.Б.“ ООД. От третото задължено лице са постъпвали
регулярно месечни плащания в периода от 12.07.2013г. до 17.02.2015г.
По делото е постъпила нова молба от взискателя „ОББ“ АД на 24.08.2015г. за
извършване на изпълнителни действия.
След постъпило писмо от третото задължено лице „Е.Б.“ ООД, че трудовото
правоотношение с длъжника е прекратено съдебният изпълнител е извършил справка за
налични трудови договори в НОИ. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
до новият работодател, с което е наложил на 24.09.2015г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „И.К.“ ООД. От третото задължено лице са
изплащани регулярно суми за погасяване на задълженията по изпълнително дело в периода
15.10.2015г. до 13.07.2018г. На 16.07.2021г. третото задължено лице е изпратило съобщение
вх. № 18538/16.07.2021г. че е прекратило трудовия договор с длъжника Б. А.Н., считано от
19.06.2021г.
След промяна на работодателя на длъжника на 18.09.2018г. е наложен запор на
трудовото му възнаграждение, получавано от „Д.Н.“ ЕООД. От там са постъпвали
регулярни месечни плащания в периода от 18.10.2018г. до 16.07.2021г.
В хода на изпълнителното дело се променил взискателят. С молба на „ЕОС М.“
ЕООД, постъпила по изпълнителното дело на 04.07.2018г. съдебният изпълнител е
информиран, че по силата на договор за цесия вземането е продадено на новия кредитор. С
разпореждане от 04.07.2018г. е конституиран новия кредитор, на мястото на първоначалния
„ОББ“ АД. Длъжникът е информиран по надлежният ред.
Новият взискател „ЕОС М.“ ЕООД е депозирал молба за извършване на
изпълнителни действия на 17.12.2018г.
Докато по изпълнителното дело са постъпвали суми от наложения запор на трудово
възнаграждение на 02.06.2021г. длъжникът по изпълнителното делото Б.А. Н., действащ
чрез процесуалния си представител адв. Ц.С. е депозирала молба, с която моли делото да
бъде прекратено поради настъпила перемпция.
С постановление от 17.06.2021г. съдебния изпълнител е отказал прекратяване на
производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като е приел, че
липсва законово основание за това. За отказа длъжникът е уведомен със Съобщение изх. №
17163/16.07.2021г., получено от процесуалния представител на длъжника адв. Славчев на
23.08.2021г. Същият е депозирал жалба срещу отказа за прекратяване с вх. №
91090/01.09.2021г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано
лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
3
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ
на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт,
който във всички случаи има единствено констативен характер.
Жалбоподателят твърди, че в три периода: от 18.06.2013г. до 24.08.2015г.; от
23.09.2015г. до 17.09.2018г. както и от 17.12.2018 до 02.06.2021г. не са извършвани
изпълнителни действия по изпълнително дело № 20098570400121 по описа на ЧСИ Б.Я. с
рег. № 857 на КЧСИ и е настъпила т. нар „перемпция“. Твърденията на жалбоподателя, че
съдебният изпълнител и взискателят по посоченото изпълнително дело са бездействали и не
са предприели никакви изпълнителни действия е неоснователно. Видно от материалите от
изпълнителното дело както първоначалният взискател – „О.Б.Б.“ АД така и настоящият -
„ЕОС М.“ ЕООД регулярно са изисквали от съдебния изпълнител извършване на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника. Освен това в периода от 12.072013г. до
16.07.2021г. по делото ежемесечно са постъпвали суми от наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника. Реално изпълнителните действия не са преустановявани за
повече от месец защото постоянно е имало извършван превод от запорирано трудово
възнаграждение, за което по делото са представени платежни нареждания. С тези си
извършване изпълнителни действия взискателят всеки месец е прекъснал изтичането на
срока за т. нар. „перемпция“, която претендира длъжникът като основание за прекратяване
на изпълнителното дело.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в конкретния случай не са
налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, посочени в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013г. по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на кое и да е изпълнително действие
в рамките на определения изпълнителен способ ,независимо дали е инициирано от
взискателя или е предприето от съдебния изпълнител в рамките на възложените му
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Още с молбата за образуване на изпълнителното
4
производство взискателят е оправомощил съдебния изпълнител да определя начина на
изпълнението в това число да извършва изпълнителни действия по своя преценка.
Извършваните плащания от страна на третото задължено лице – работодател на длъжника в
периода от 12.07.2013г. до 16.07.2021г. са от типа, които прекъсват давността, защото по
своята същност са изпълнителни действия, имащи за цел да удовлетворят вземането на
длъжника. Като за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният изпълнител
въпреки ежемесечните постъпления е наложил и запор на банкови сметки и запор на
притежавано от длъжника МПС. По изложените съображения настоящият състав намира, че
законоустановеният двегодишен срок, за да са налице предпоставките за приложение на чл.
433, ал. 1 т. 8 ГПК, не е изтекъл.
С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователна подадената жалба
срещу отказа на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ да прекрати образуваното изп. дело №
20098570400121 поради настъпила перемпция, а обжалваното постановление от 17.06.2021г.
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Взискателят – ответник по жалбата е направил претенция за присъждане на сторените
в настоящето производство разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията му се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на взискател в изпълнително производство
чрез депозирания отговор същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент
се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради
което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението Б. А.Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София срещу постановление за отказ от 17.06.2021г. по изп. дело №
20098570400121 по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 857, с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез
юрисконсулт В.Й..за присъждане на разноски по частно гр. дело № 12413 по описа за 2021г.
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6