№ 3129
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110117765 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск от Е. Н. Б., чрез адв. С. Б., срещу „..“
АД, ЕИК .. с правно чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 82 от ЗЗД
във вр. с чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69164/2023г.
на СРС, 169 състав, а именно: 783,22 лева - обезщетение за голямо закъснение при
изпълнение на полет номер FB408 по дестинация Брюксел - София, изпълнен на
18.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023г.
Твърди се закъснение с повече от 3ч., на полет FB408 /18.12.2022г. от летище
Брюксел до летище София, който следвало да пристигне на 18.12.2022г. в 23:50., но
пристигнал с над четири часа закъснение в крайната точка. Сочи се, че ищецът
поканил ответника да плати в срок, но плащане не последвало. Навежда се довод, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на
обезщетение в размер на 400.00 евро (левова равностойност 782,33 лева) съгласно чл.
7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на
Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, ищецът поканил
ответника да плати в срок, но плащане не последвало В проведената кореспонденция
превозвачът поддържал становището, че е било налице извънредно обстоятелство,
което е довело до забавянето на полета, съответно го освобождавало от отговорност.
Оспорва тези твърдения на ответника, като сочи, че същият не е влел мерки, за да
предотврати или ограничи закъснението.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че са били налице
извънредни обстоятелства, които са довели до забавянето на полета, поради което
1
превозвачът не носел отговорност на основание съображение 14 и 15 от Регламент
261/2004г. Излага, че изброяването в цитираните разпоредби от Регламента, не е
изчерпателно, каквото било и становището на Съда на ЕС. Твърди, че в конкретния
случай полетът е закъснял поради лоши метеорологични условия на летището на
излитане, където се разразила снежна буря. Това наложило допълнително обезледяване
на въздухоплавателното средство, за да може да се осъществи безопасно захождане и
излитане на самолета. В отговора ответникът поддържа, че ищецът не е доказал да се е
явил навреме за полета.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях е било налице действително
облигационно отношение по договор за въздушен превоз за редовен полет, който е
следвало да пристигне в 23:50ч. на 18.12.2022г. на летище София, но е пристигнал в
03:20ч. на 19.12.2022г., т.е. с 3.30ч. закъснение, както и че разстоянието между София
и Брюксел е 1701 км., които обстоятелства се установяват и от представените по
делото доказателства бордна карта и справка от интернет страница за разстоянието
между градовете.
Установява се по делото от представената бордна карта, че номерът на полета по
дестинацията Брюксел – София е FB 408, с час на заминаване 20:20 на 18.12.2022г. и
краен пункт на пристигане – летище София на 18.12.2022г. в 23:50ч. Представена е
справка от Летище София, от която е видно, че полетът Брюксел – София е FB 408 е
кацнал не в планирания час – 23.50ч. на 18.12.2022г., а на 19.12.2022г. в 3.20 часа. От
същата се установява, че летище София не е било затваряно за провеждане на полети
на 18.12.2022г. и 19.12.2022г. Полетът е бил извършен със самолет с регистрация
LZFBD, модел самолет А320.
Представен е препис от електронна поща за кореспонденция между процесуалния
представител на ищеца и ответника във връзка с претендираното обезщетение, като в
имейл от 29.06.2023г. е направено искане да бъде заплатено обезщетение поради
закъснение на полет Брюксел – София е FB 408 в размер на 400 евро. Отговорът на
представител на ответника от 29.06.2023г. сочи, че причината за закъснението на
полета била IATA Delay code 55 Departure control : ATC capacity de-icing, поради което
не се дължи обезщетение.
Приложен е по делото препис от електронна поща от кореспонденция между
ответника и адв. Александър Иванов във връзка с претенции за обезщетение на други
пътници от полета. В приложената кореспонденция представител на ответника е
посочил, че причина за закъснението на полет Брюксел – София е FB 408 е IATA Delay
code 55 Departure control : ATC capacity de-icing.
Представена е извадка от сборник – Закъснения във въздушния транспорт в
Европа, Стандартни кодове на IATA за закъснение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
2
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.
Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „в“
и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/
№ 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от
19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал задължително за
настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване относно приложимия към спора
Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да
се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото
на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа
/в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа
след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. Установи се от
събраните по делото доказателства, че между страните е било налице действително
облигационно отношение по договор за въздушен превоз за редовен полет, който е
следвало да пристигне в 23:50ч. на 18.12.2022г. на летище София, но е пристигнал в
03:20ч. на 19.12.2022г, като разстоянието между София и Брюксел е над 1500км., с
оглед на което спорът се концентрира по въведеното възражение от ответника за
наличие на обстоятелства от „извънреден характер“ по см. на указание 14 и 15 и
чл.5, пар.3 от регламент 261/2004. Сред тези обстоятелства се включват
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет и
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, включително
съпътстващите събития обстоятелства (сблъсък на самолета с птица – в който смисъл е
С-315/15), като изброяването има „ориентировъчен“ характер (С – 549/07).
Бяха наведени доводи, че причината за закъснението на полета е в
метеорологичните условия на летище Брюксел, където се разразила снежна буря и се
наложило допълнително обезледяване на въздухоплавателното средство, за да може да
се осъществи безопасно захождане и излитане на самолета. Ответникът е навел
твърдения, че кодът, с който е обозначена причината за закъснението е IATA Delay
code 55 Departure control : ATC capacity de-icing. За установяване на това обстоятелство
не са представени годни доказателства. Съдът не може да приеме, че от представената
кореспонденция с процесуален представител на други пътници на същия полет, се
установява пълно и главно обстоятелството, че действително са били налице сочените
от ответника извънредни обстоятелства, които са довели до закъснението и го
освобождават от отговорност за него. Не са представени доказателства какви са били
метеорологичните условия на летище Брюксел на 18.12.2022г. вечерта, когато е било
планирано излитането на полет Брюксел – София е FB 408. Не са представени
доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че причината за
закъснението на полета е твърдяната IATA Delay code 55 Departure control : ATC
capacity de-icing. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че кодовете, с
които е била категоризирана причината за закъснението на полета са 91 и 55. Видно от
3
представеното по делото извлечение от Сборник - Закъснения във въздушния
транспорт в Европа, Стандартни кодове на IATA за закъснение, от който е видно, че
код 55 е Управление при заминаване и код 91 е връзка за товар, изчакване на товар от
друг полет. Също така се установя, че са налице кодове при причина –
Метеорологични условия – 71-77, включително – 75 – Разледяване на
въздухоплавателно средство, отстраняване на лед и/или сняг, предотвратяване на
заскрежаване за изключване на негодност на оборудване.
Съдът намира, че твърденията на ответника за наличие на „извънредни
обстоятелства“ - снежна буря в летището на излитане и необходимост от
допълнително обезледяване на въздухоплавателното средство не се установи от
представените по делото доказателства. Дори да се приеме, че твърдението на ищеца,
че кодове 55 и 91 са посочени като причина за закъснението, то същите не отговарят
на твърдените от ищеца обстоятелства от извънреден характер, още повече доколкото
сред стандартните кодове на IATA са предвидени такива, свързани с метеорологични
условия и обезледяване на въздухоплавателното средство, каквито не се твърди да са
били посочени в настоящия случай.
Следва да бъде взето предвид и че при обстоятелства от „извънреден характер“
превозвачът е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяването на
последиците от извънредни обстоятелства, вкл. при планирането трябва в разумна
степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той следва да предвиди известен запас от време, който да
му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства.
Дори да се приеме, че са налице такива обстоятелства, то ответникът не е
ангажирал доказателства, че е взел необходимите мерки за предотвратяването на
последиците от забавеното изпълнение на полета по дестинация Брюксел – София. Не
са ангажирани каквито и да било доказателства, доказващи, че ответникът е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за
да осигури полет от Брюксел до София.
По изложените съображения съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни, съответно искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, правото на присъждане на разноски принадлежи на
ищеца, като съобразно представените доказателства съдът приема за реално сторени
разноските за заплатена държавна такса в размер на 25лева, 10 лева – такса за съдебно
удостоверение и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (съгласно договор за
правна помощ л.77 по делото) или общо 535 лева. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира същото за неоснователно. Фактическата и правна сложност на делото,
въведени от ответника оспорвания, не обосновават наличие на прекомерност на
уговореното възнаграждение. Същото е в размер близък до минималния с оглед
размера на исковата претенция. С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде
оставено без уважение.
Следва да бъдат присъдени и разноските по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 69164/2023г. с оглед т.12 ТР 4/2014г. по т.д. 4/13г. на ОСГТК на ВКС, в размер на
25лв. за д.т. и 400лв. за адвокатско възнаграждение или общо 425лв.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с
правно основание чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004г. , че „..“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи на Е. Н. Б.,
ЕГН **********, сумата от 783,22 лева - обезщетение за голямо закъснение при
изпълнение на полет номер FB408 по дестинация Брюксел - София, изпълнен на
18.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023г, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№69164/2023г. на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .., да заплати на Е. Н.
Б., ЕГН **********, сумата от 535лв. разноски по делото, както и сумата от 425лв.
разноски по ч. гр. д. №69164/2023г. по описа на СРС..
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. №69164/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5