Определение по дело №756/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 693
Дата: 20 май 2020 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20205300500756
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №693

гр.Пловдив, 20.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 756/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

           Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, , чрез пълномощника им – юрисконсулт Н. Л. против разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.03.2020г. по ч.гр.д. № 3531/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от  „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,  против Н.Й.С. в частта му, с която се претендира плащане на неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1482,30 лева и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.

          Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и съдът няма право да се произнася по валидността на клаузите в сделката. Сочи се, че допълнителни услуги предоставяни на клиента са несвързани със самото кредитиране и основната дейност на кредитната институция. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

          РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно договорното възнаграждение и акцесорните му задължения. Прието е, че допълнителния пакет от услуги в размер на 1482,30 лева и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, са уговорки, с които се нарушават императивни правни норми. Приема се, че заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги  има за цел и резултат заобикаляне на изискванията на закона относно ГПР, който съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута с  Постановление на МС на Република България.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл.143 ал.2 т.5 и т.20 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.03.2020г. по ч.гр.д. № 3531/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от  „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, В против Н.Й.С. в частта му, с която се претендира плащане на неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1482,30 лева и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.