Решение по дело №1225/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260022
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140201225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

18.01.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                      

 

състав

 

На

14 януари

                                               година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

 

 

АН

дело номер

1225

по описа за

2020

година.

 

 

Р    Е    Ш    И    :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002441 от 15.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Кърджали, с което на “Тера строй” ЕООД- гр. А.град, ЕИК/ БУЛСТАТ *********, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500  /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС гр.Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

                                                         

                                                                

                                                                               Съдия:

МОТИВИ:

 

Производството е образувано по жалба на Тера строй” ЕООД- гр. А.град, представлявано от управителя Г.К.Б., против Наказателно постановление 09-002441 от 15.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Кърджали.  

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл. 57 т.5 от ЗАНН, поради което моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е предявена, а в ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление, излагайки съображения, че лицето И.М. не е работил в обекта по време на проверката.

Административнонаказващият орган, представляван от ю.к. А., счита жалбата за неоснователна, а атакуваното НП за законосъобразно и правилно. Представя писмена защита. 

Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.07.2020 г. в 12:30 часа инспектори при Д”ИТ” Кърджали извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: язовир за спортен риболов с. Ново селище, общ. Черноочене, стопанисван от „Тера строй”, при която било установено, че в обекта работи лицето И.Л.М. с ЕГН **********, на длъжност „пазач”, без да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа, който в деня на проверката е продавал билети на любители риболовци на язовира. За така констатираното нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, на 08.09.2020г. бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, който след покана, връчена му на 26.08.2020г., не се е явил. Въз основа на горецитирания АУАН Директорът на Д”ИТ” –Кърджали издал НП № 09-002441 от 15.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Кърджали, с което на “Тера строй” ЕООД- гр. А.град, ЕИК/ БУЛСТАТ *********, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500  /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

По делото е представена декларация, попълнена от И.Л.М.  на 27.07.2020 г., в която е декларирал, че работи в обекта от 1 месец с работно време от 08 до 20:00 часа, че няма сключен трудов или граждански договор, няма почивни дни, не е посочил трудово възнаграждение. Писмено е обяснил, че пази обекта, взима такса от 10 лева на любители риболовци, полага грижи за бунгалото и язовира. По делото е приобщен и трудов договор, сключен на 28.07.2020г. с И.М., по силата на който последният се задължава да постъпи на работа на 28.07.2020г. на длъжността „работник риболов”, с трудово възнаграждение от 160 лева. Свидетелите И.С. и А.С. са лицата, извършили проверката по работни места на 27.07.2020г. Първият от тях посочва, че на тази дата И.М. се намирал на обекта и обяснил, че работодателят му дава средства да се лекува, грижил се за него здравословно, нямал почивни дни защото си живеел там. Свидетелят С. заявява, че на място установили И.М., който обяснил, че помага на собственика- поддържал бунгалото, давал билети на хора, които идват на риболов, оглеждал язовира. Както актосъставителя С., така и свидетеля по акта С., не установяват И.М. да е осъществявал трудова дейност в проверения обект. В същата насока са и показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели И.М. и И.А., които съдът кредитира, тъй като кореспондират и помежду си и, отчасти, с останалия доказателствен материал.   Така, св. М. обяснява, че имал здравословни проблеми и бил в затруднено положение. Г.Б. му предоставил вилата си и го завел в гр. Пловдив на лекар. Нямал уговорка за получаване на парични суми или да върши някаква работа. Данните в декларацията вписал под диктовката на проверяващата. Сходни са и показанията на св. А., който удостоверява пред съда, че М. се нуждаел от лечение и подслон и той го завел на язовира на Б.. Ставало въпрос за помощ, а не за работа и пари.        

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото не се спори, че по време на проверката лицето И.М. се е намирал в обект: язовир за спортен риболов с. Ново селище, стопанисван от дружеството- жалбодател, както и че при проверката не е имал сключен писмен трудов договор с работодателя.

Спорен е въпросът дали в конкретния случай се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време и каква длъжност е изпълнявал М.. Т.е., дали се установяват елементите на трудовото правоотношение, за да бъде прието, че между посочените лица съществува такова, но в нарушение на закона то не е оформено в изискуемата писмена форма.

Според акта и наказателното постановление дружеството- жалбоподател е извършило нарушение като не е сключило трудов договор в писмена форма с И.М.. Прието е за установено, че на 27.07.2020г. това лице е предоставяло работната си сила в язовир за спортен риболов с. Ново селище, общ. Черноочене, стопанисван отТера строй”. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че И.М. действително е бил в гореописания обект на посочените дати, но не и че към този момент той е изпълнявал трудови функции там, както се твърди от страна на наказващия орган. Самите свидетели извършили проверката в процесния обект не установяват категорично този факт. Напротив, за съществените обстоятелства от предмета на доказване, като заеманата длъжност от лицето, изпълняваните функции и работното му място, показанията на свидетелите С. и С. дори не си кореспондират. За да е осъществен съставът на горецитираната правна норма следва да е безспорно установено, че отношенията по престиране на трудова сила между наказаното сдружение и И.М. имат трудов характер. КТ изисква трудов договор да се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение като място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Предвид събраните по делото доказателства тези елементи не са установени, не се доказа изобщо, че И.М. по време на извършената от контролните органи проверка е бил постъпил на работа и е полагал труд в процесния обект. Ето защо, според настоящата инстанция не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Подписаната от И.М. декларация по време на проверката също не е достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение между него и дружеството. Освен това, декларацията не съдържа важен елемент, касаещ трудовото правоотношение- трудовото възнаграждение, работното време и почивните дни. Няма приобщени като доказателства билетите, които давал на риболовците, въпреки наличието на двама такива.  Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но подобен извод би нарушил принципът, че наказателната отговорност, в това число и административно наказателната, не може да почива на предположения.

Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                            Съдия: