Решение по дело №295/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700295
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

     

гр.Русе, 29.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

     Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 295 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.К., чрез процесуалния му представител, против решение № 461/24.06.2020 г., постановено по АНД № 209/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-003598/08.01.2020 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В касационната жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е кредитирал показанията на посочените от него свидетели, от които се установявало, че извършилите проверката полицейски служители не му разяснили последиците от отказа да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества. Сочи, че липсата на подобни указания от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато на извънсъдебната фаза на процеса, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е приела, че при извършената на 20.11.2019 г., около 00:10 часа, полицейска проверка касаторът е бил поканен да бъде изследван с тест за установяване употребата на наркотични вещества. При отправената му покана св.Червенски му разяснил и правото да откаже да бъде изследван като му обяснил и какви биха били последствията за него при такъв отказ. Касаторът решил да не дава проба за изследване с тест като заявил това устно на полицейските служители. По тази причина св.Червенски, в съответствие с чл.3а, т.1 от  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, му издал талон за изследване, в който, съгласно чл.6, ал.5 от същата наредба, удостоверил и отказа на касатора да бъде изследван с тест, който отказ последният потвърдил с подписа си. На основание чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в талона били посочени мястото и срока за явяването на касатора за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, а именно в УМБАЛ „Канев“ АД   в срок до 45 мин. от връчването на талона, който бил връчен в 00:50 часа на 20.11.2019 г. По делото няма спор, че касаторът не изпълнил предписанието и не се явил за изследване в така определените място и време.

При тази фактическа обстановка правилен се явява направеният от въззивната инстанция извод, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана за извършеното от него нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Този текст, в относимите му части, предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

Ирелевантно за отговорността на касатора е обстоятелството дали той е знаел, че отказът да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества е въздигнат в състав на административно нарушение, съответно дали са му били известни видът и размерът на административните наказания, предвидени за извършеното нарушение, респ. дали те са му били съобщени от полицейските служители. Дори и касаторът да не е бил наясно с факта, че неговият отказ съставлява административно нарушение, респ. с предвидената за него санкция, то това по никакъв начин не изключва отговорността му. Незнанието на закона не извинява никого съгласно (Ignorantia legis neminem excusat). Нормативните актове, в това число законите, съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, се обнародват в „Държавен вестник“ след приемането им от законодателния орган и ако не е посочено друго в тях, влизат в сила в тридневен срок от обнародването. Обнародването има характер на оповестяване на нормите, т.е. след като те бъдат обнародвани всички техни адресати са длъжни да ги познават и спазват. Видът и размерът на административните наказания, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, които се налагат кумулативно, не са изменяни, считано от последното изменение на нормата с  ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г. Следователно не се касае до скорошно изменение на вида и размера на санкцията, предвидена в закона, което да води до необходимост контролните органи да я разясняват на водачите, с оглед евентуалното въздействие, което тази информация би имала върху решението им да приемат извършването на тест за употребата на наркотични вещества или да откажат извършването му.

Обосновано въззивната инстанция е приела за недостоверно твърдението на защитата, според което полицейските служители са разяснили на касатора само правото му да откаже извършването на теста, но не и произтичащата от този отказ отговорност. При установеното противоречие по този въпрос в показанията на полицейските служители, от една страна, и на свидетелите Василева и Анчев (приятели на касатора), от друга, показанията на последните правилно не са кредитирани. Както е посочила и контролираната инстанция, в случа е без значение причината, поради която касаторът е отказал да даде проба за извършване на теста. Освен това самият тест, видно от показанията на св.Червенски, се извършва с проба от слюнката на водача, поради което, ако е изпитвал страх и нежелание да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, касаторът е следвало да приеме извършването на теста, а не да го отказва. Като е отказал неговото извършване и същевременно не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване в указания му времеви диапазон, касаторът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, за което правилно е бил наказан, както е приела и въззивната инстанция.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461/24.06.2020 г., постановено по АНД № 209 по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА В.Д.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: