№ 231
гр. Габрово, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ против Решение №
431/05.10.2023г, постановено по гр.д. № 732/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с
което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. В. И., ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД
№ 124/2020 г. на ГОС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 4000 лв., заедно
със законната лихва върху тази сума от 13.09.2021 г. до окончателното й погасяване и 715
лв. разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита,
че ищецът не е доказал нито едно от твърденията си в исковата молба, освен обективния
факт, че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда. Съдът неправилно приел, че наказателната репресия срещу ищеца е продължила
две години и четири месеца - от 02.05.2019г. (датата на образуване на наказателното
производство) до 13.09.2021г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда). Този
период е от 08.07.2019г. (датата на предявяване на постановлението за привличане като
обвиняем) до 13.09.2021г. и е с продължителност две години и два месеца, която
необосновано PC - Габрово не е приел за разумен срок с оглед проведено досъдебно
производство и съдебно производство на три инстанции. Освен това наличието на
осъдителна присъда на PC - Габрово обуславя извод, че ако в процесния период И. е търпял
1
вреди, то те не са единствено и само в резултат от актовете и действията на органи на ПРБ.
Съдът не взел предвид и обстоятелството, че оправдателната присъда е постановена на
10.03.2021г. - половин година по-рано от момента на влизането й в сила и още тогава
мярката за неотклонение „подписка" на ищеца е била отменена. Неправилно и необосновано
съдът омаловажил и игнорирал горепосочените обстоятелства, като същевременно
акцентирал върху други като например липсата на предишни осъждания на И.. Поради
изложеното жалбоподателят счита, че PC - Габрово неправилно е определил размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Освен това по искова молба
на А. Х. С., обвиняем и подсъдим по същото наказателно производство е водено гр.дело №
631/2022г. на PC - Габрово и в.гр.дело № 451/2022г. на ОС - Габрово, по което
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500 лева.
Безспорно воденото и приключилото с оправдателна присъда наказателно
производство срещу И. му е причинило неудобства и притеснения, които обаче според
жалбоподателя са били в минимална степен с оглед гореизложените обстоятелства, поради
което се прави искане въззивният съд да намали размера на присъденото обезщетение с
решение № 431/05.10.2023г. по гр.д.№ 732/2023г. по описа на Районен съд
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата
се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Ответникът заявява, че
е неоснователно възражението във въззивната жалба относно това, че друг подсъдим по
същото наказателно дело А. Х. С. е осъдил ПРБ да заплати обезщетение за неимуществени
вреда в размер на 2 500 лв., поради, което определеното в полза на А. И. обезщетение е в
прекомерен размер. Счита, че казусът не е идентичен, предвид личността на А. С., който е
бил подсъдим и признат за виновен два пъти - по НОХД № 561/2006 г. и по НОХД № 24 /
2018 г. по описа на PC Габрово, съответно той неколкократно е имал досег с
правораздавателната система и не могат да се сравняват претърпените от него негативни
изживявания в резултат на наказателното преследване, с тези на И..
От събраните пред районният съд гласни доказателства, ответникът счита, че са
установени сочените в исковата молба неблагоприятни последици за него в следствие на
наказателното преследване. Моли обжалваното решение на Габровски РС да бъде оставено в
сила, като претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ, предявен от А. В. И. ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение в размер на 4000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2021г. за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно
обвинение.
За да постанови решението си, с което е уважил иска изцяло, съдът е приел за
2
установено, че с Постановление от 02.05.2019 г. на Районна прокуратура Габрово е
образувано досъдебно производство № 234 по описа на РУП- Габрово срещу ищеца за
престъпление по чл.290 от НК. С постановление от 21.06.2019 г. по ДП № 234 по описа на
РУП – Габрово, И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на гореописаното
престъпление и му е взета мярка за неотклонение „подписка", като абвиняемият се е
задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. С протокол за
разпит от 08.07.2019 г. е проведен разпит на обвиняем, като са му разяснени правата и
задълженията, които има в това качество. На 11.10.2019 г. Районна прокуратура - Габрово е
внесла обвинителен акт срещу А. В. И., с ЕГН ********** като същият е предаден на съд, за
това, че на 16.05.2017 г. в гр . Габрово по досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на
РУ-Габрово пред разследващ полицай, като свидетел по делото, устно съзнателно
потвърдил неистина, че на 22.03.2017 г. през нощта е бил в района на Дома на културата гр.
Габрово и видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил умишлено
блъснал неговия познат А. С.- престъпление по чл. 290,ал.1 от НК. Във връзка с внесения
обвинителен акт с Разпореждане от 11.11.2019 г. на съдия от Районен съд Габрово е
образувано наказателно дело от общ характер № 1066/2019 г. по описа на PC Габрово.
Проведени са 5 /пет/ съдебни заседания, както следва на: 02.12.2019 г., 21.01.2020 г.,
18.02.2020 г., 16.06.2020 г. и на 28.07.2020 г., когато е постановена ПРИСЪДА №
328/28.07.2020 г., с която ищецът е признат за ВИНОВЕН по така повдигнатото му
обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
изпълнението, на което е отложено за срок от три години, на основание чл.66. ал. 1 НК.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от страна на
упълномощения защитник и впоследствие въз основа на нея, както и на други две жалби е
образувано ВНОХД № 124/2020 г. на Окръжен съд Габрово. Проведени са две съдебни
заседания на 03.02.2021 г. и на 10.03.2021г., когато е постановена нова Присъда № 260001 от
10.03.2021 г., с която ищецът е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК
Срещу така постановената оправдателна присъда № 260001 от 10.03.2021 г. по
ВНОХД № 124/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово на 23.03.2021 г.. Окръжна
прокуратура - Габрово е внесла протест. По внесения протест е образувано КНД № 461/2021
г. по описа на Върховен Касационен съд, II наказателно отделение. Образуваното
касационно наказателно дело е било насрочено и разгледано в открито съдебно заседание на
18.06.2021г. С Решение № 60116 / 13.09.2021 г., по КНД № 461/2021 г. по описа на Върховен
Касационен съд, II н.о. е потвърдена постановената от въззивния съд присъда № 260001 от
10.03.2021 г. по ВНОХД № 124/20 г. по описа на Окръжен съд Габрово и същата е влязла в
законна сила на 13.09.2021 г.
Съгласно приетото от първоинстанционния съд обвинението в извършване на
престъпление е поддържано в периода от 02.05.2019 г. до 13.09.2021г., т.е. в продължение на
2 години и 4 месеца, наложената мярка за неотклонение "подписка" е продължила през
същото време, а проведените процесуално следствени действия и 8 открити съдебни
3
заседания са причинили на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в негативни
психически преживявания от незаконното обвинение, съставляващи психическо и
емоционално страдание - ищецът е изпаднал в депресивно състояние, особено по време на
първоинстанционното производство, до оправдателната присъда на втората инстанция,
получавал е сърцебиене, нарушен е бил сънят му, имал е главоболие, потиснато настроение,
тревожност и понижено самочувствие, станал е затворен и потиснат. Имал е силни
притеснения за доброто си име като човек и професионалист и особено за това дали
обвинението ще му се отрази на работата. Ищецът, бидейки затворен и потиснат вследствие
на незаконното обвинение е ограничил работните си контакти.
При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че
наказателното производство срещу ищеца, водено по досъдебното и съдебното
производство на три инстанции, е протекло и приключило за две години и 4 месеца, което
не може да бъде прието за разумен срок с оглед твърдяната от ответната страна "малка"
тежест на обвинението по чл. 290,ал.1 от НК и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Предвид чистото съдебно минало на ищеца и липсата на досег с наказателно
репресивните органи до този момент, е прието, че не е от голямо значение фактът, че
обвинението по чл. 290, ал. 1 от НК не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от
НК. Взетата на ищеца мярка за неотклонение „Подписка”, като всяка мярка за неотклонение
е ограничила свободата му на придвижване и го е задължила да не променя
местожителството си за времето на наказателното производство. Освен това
престъплението, за което И. е бил обвивен е лъжесвидетелстване, което има особен морален
аспект с оглед убеждението му, че свидетелствайки по друго дело, изпълнява добросъвестно
свой граждански дълг, а се е оказал незаконно обвинен точно за това.
По горните съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд е
счел за справедливо неимуществените вреди на ищеца да бъдат възмездени със сумата от
4000 лв., като е уважил изцяло предявения иск по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и осъдил
ответната Прокуратура на РБ да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 13.09.2021г. до окончателното й изплащане, а също и разноските по делото в
размер на 715.00 лв.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, а
като краен резултат правилно
В първоинстанционното производство са изяснени всички фактически обстоятелства
от значение за решаването на спора. Неправилно обаче е прието, че ищецът е имал
качеството на обвиняем и в последствие подсъдим по воденото наказателно производство
за целия период от образуване на досъдебното производство до окончателното влизане в
сила на оправдателната присъда по повдигнатото и поддържано от Прокуратурата
обвинение. В действителност ищецът е придобил качеството на обвиняем с привличането
му към наказателна отговорност на 21.06.2019г., с оглед на което основателно е
възражението във въззивната жалба, че наказателното производство е продължило два
месеца по- кратко от приетото в мотивите на обжалваното решение.
4
Основателно е и възражението относно продължителността на взетата в
наказателното производство мярка за неотклонение „подписка”, доколкото същата е взета с
постановлението за привличане на А. И. в качеството на обвиняем от 21.06.2019г. и е
окончателно отменена на 10.03.2021г., т.е. ищецът е търпял ограниченията свързани с нея в
продължение на 1 година и 9 месеца.
Горното обаче не се отразява на изводите на първоинстанционния съд за вида,
характера и интензитета на увреждането на ищеца. Правилно е прието, че с оглед характера
на повдигнатото обвинение по чл. 290 от НК, воденото наказателно производство в течение
на 2 г. и 2 месеца е надхвърлило разумната продължителност за подобен вид дела. Взетата
мярка за неотклонение, макар и най - леката е ограничила свободата на придвижване на
ищеца и го е задължила да не променя местожителството си за период от 1 г. и 9 м. Извън
обичайните вреди, изразяващи се в психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото
обвинение особено предвид осъждането на първа инстанция, които не се нуждаят от изрично
доказване, а се приемат за установени с оглед презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права, ищецът е претърпял значителни
морални вреди от факта, че е бил привлечен към наказателна отговорност във връзка с
изпълнен от него обществен дълг, закрепен в НПК и като законово задължение – да
свидетелства за обстоятелства във връзка с водено разследване за извършено престъпление.
Всичко това, както е установено от свидетелските показания е довело до здравословни
проблеми - развитието на депресивно състояние у ищеца, нарушения на съня, пристъпи на
сърцебиене и главоболие, а също и до потиснато настроение, тревожност и понижено
самочувствие.
Посоченото по – горе, преценено на основата на обществено икономическите
условия и стандарта на живот в периода на провеждане на наказателното производство
против А. И. налага извода, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 4000 лева съответства на критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че претърпените от ищеца среди са
резултат не само от повдигнатото и поддържано обвинение, а и от постановената в първа
инстанция осъдителна присъда. Съгласно приетото в ТР № 5/15.06.2015г. по Тълкувателно
дело № 5/2013 г. на ОСГК „Когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и
задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна
инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била
наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя
уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният
съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата и когато постанови
осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие
поражда само влязлата в сила присъда. В този случай процесуално легитимирана да
представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала
неоснователно обвинение. Липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите
вреди.”
5
Неоснователно е и другото възражение на Прокуратурата на РБ свързано с това, че
по иск със същото основание - чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от А. Х. С. - обвиняем в
същото наказателно производство, привлечен към наказателна отговорност за същото
престъпление - по чл. 290 ал.1 от НК и също окончателно оправдан, съдът е определил
обезщетение в размер на 2500 лева. Двата казуса не са идентични, тъй като С., видно от
приложеното НОХД № 1066/2019 г. по описа на PC Габрово, към момента, когато е
образувано досъдебното производство за лъжесвидетелство, вече е бил двукратно осъждан и
интензитетът на търпените от него вреди е по- малък от този на вредите търпени от ищеца
И., който е с чисто съдебно минало.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно.
За процесуално представителство във въззивната инстанция на ответника по жалбата
следва да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 700.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431/05.10.2023г, постановено по гр.д. № 732/2023 г.
по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Република България, гр. София. бул. "Витоша"№ 2,
представлявана от Главния прокурор на Република България; да заплати на А. В. И.,
ЕГН**********, с адрес в град Габрово, ул. И. ***, чрез пълномощника си адв. Р. Х. от АК
Габрово, съдебен адрес гр. Габрово, ул. "Е. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
700.00 лева /седемстотин лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6