Определение по дело №152/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 28/11.02.2008 г. по Г. д. № 186/07 г. Ч. р. с. е отхвърлил предявените искове от И. Д. А., ЕГН *, и П. К. П., ЕГН *, и двамата от с. О., общ. Ч., за признаване за установено по отношение на О. С. по земеделие и гори Г. Ч., Д. лесничейство с. Х. и Регионално управление на Г. Г. С., че наследниците на И. Г. А. /бивш жител на с. О., общ. Ч., починал през 1930 г./ и на К. Г. А. /бивш жител на с. О., общ. Ч./, имат право да им се възстанови собствеността върху гори в ревир „О.”, общ. Ч., както следва: гора в м. „О.” с площ от . дка; гора в м. „С.” с площ от дка; гора в м. „Б. т.” с площ от ½ ид.ч. от . дка = дка; гора в м. „Б.” с площ от дка; гора в м. „Г. д.” с площ от дка; гора в м. „Г. д.” с площ от дка; гора в м. „О. к.” с площ от дка, гора в м. „Р.” с площ от дка; гора в м. „К. к.” с площ от дка; гора в м. „Ч.б.” с площ от дка; гора в м. „Т. н.” с площ от дка; гора в м. „Т.н.” с площ от дка.

Това решение е обжалвано пред С. о. с. с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което така предявените искове да бъдат уважени. Във въззивната жалба се излагат доводи, че към момента на национализацията на Г. 1947-1958 г. наследниците на И. Г. А. и другият наследодател – К. Г. А. са собственици на претендираните имоти и също са били член-кооператори в ГПК „О.”, поради което са налице предпоставките на чл. 2, чл. 3, чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от ЗВСГЗГФ. Сочи се, че представеното писмено доказателство „Списък на членовете на горовладелци на кооперация „О.”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946 г.” е документ с най-близка година до тази на национализацията на Г.. Относно ПМС 13072/1940 г. /ДВ бр. 209/16.09.1940 г./, на което се основава претенцията за гора в м. „Костен камък”, м. „Т. н.” и в м. „Ч.”, се сочи, че макар и да представлява по своята същност акт с чисто лесовъдно значение, който определя предмета на Г. С. по граници и площ, то не може да се приеме, че частните имоти, посочени в размел ІІІ-ти от постановлението са отчуждени непосредствено от него, тъй като според чл. 68 от Конституцията на Българското Княжество /отм./, принудителното отчуждаване на имот за държавна или обществена полза става пред предварителна и справедлива „заплата”. Това постановление не е обнародване на решение на комисия по чл. 33 ал. 3 от ЗГ от 1925 г., което да има непосредствено отчуждително действие и да подлежи на обжалване само относно оценката на имотите. Твърди се също, че извода на районния съд, че записванията „братя Андрееви” в Дневника за имуществените дялове и ПМС № 13073/1940 г. не индивидуализират собствениците достатъчно, се опровергава напълно от представеното по делото Удостоверение № 597:12.12.2007 г., от което е видно, че в регистрите на населението на с. О. от 1948 г. няма данни за съществуването на други братя, идентифициращи се като Братя А., освен И. Г. А. и К. Г. А..

С Решение № 544/15.01.2010 г. по Г. д. № 3523/08 г. на ІІ г.о. на ВКС е отменено Решение № 247/18.07.2008 г. по В. Г. д. № 221/08 г. на С. о. с. /с което е оставено в сила горецитираното първоинстанционно решение/, като делото е върнато на С. о. с. за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото за жалбоподателите А. П. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите страни не изпращат представители и не вземат становище по въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед указанията на ВКС в отменителното решение, намира за установено:

Процесните имоти по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ се претендират като бивша собственост на И. Г. А., починал през 1930 г., и на К. Г. А., като двамата наследодателите на ищците приживе били известни като Братя А. – наследници на общия им наследодател Г. А. Н..

Ищецът И. Д. А. претендира възстановяване на бивша собственост на И. Г. А.. И. Г. А., видно от представеното удостоверение за наследници е починал през 1930 г., поради което към момента на национализацията не той, а неговите наследници са били собственици и от тях Г. са отнети по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Наследодателят на ищцата П. К. П. – К. Г. А. няма данни кога е починал, но същият фигурира в Списък на съпритежателите на ревир „О.” от 1938 г., както и в Протокол № 1/39.03.1947 г., поради което следва да се приеме, че от К. Г. А. са отнети процесните гори.

Като доказателство за собственост ищците представят копие от Дневник на имуществените дялове на ГПК ”О.”, започнат на 06.09.1941 г. и завършен на 15.01.1942 г. Видно от Дневника, на стр.13, под № 27 на Общо Андреево е записана гора с площ дка в м.”О.”; на стр. 16, под № 23 на Братя А., е записана гора с площ от дка в м.”С.”; на стр. 25, под № 19 на Общо Ч. и А., е записана гора от дка в м.”Б. т.”; на стр. 28, под № 7 на Братя К.Ил.А., е записана гора от дка в м.”Б.”; на стр. 29, под № 6 на Братя А., е записана гора от дка в м.”Г. д.”; на стр. 30, под № 11 на Братя А. е записана гора от дка в м.”Г. д.”; на стр. 30, под № 6 на Братя А., е записана гора от дка в м.”О. к.”; на стр. 32, под № 9 на Братя А. е записана гора от дка в м.”Р.”.

От ПМС № 13072/1940г. /ДВ. бр. 209 от 1940 г./, под № 80, раздел ІІІ-ти, на братя А. е записано гора и голина в м.”К. к.” с площ дка. От ПМС № 13072/1940г. /ДВ. бр.209 от 1940 г./, под № 88, раздел ІІІ-ти, на братя А. е записано гора в м.”Ч. б.” с площ дка. От ПМС № 13072/1940г./ДВ. бр.209 от 1940 г./, под № 122, раздел ІІІ-ти, на братя А. е записано гора в м.”Т. н.” с площ дка. От ПМС № 13072/1940г. /ДВ. бр.209 от 1940 г./, под № 126, раздел ІІІ-ти, на братя А. е записано гора в м.”Т. н.” с площ дка.

Пред районния съд допълнително са представени: Списък на съпритежателите на ревир “О.” по притежание в декари и идеални части на лесничей Ж. с.Х. от 1938г. Видно от данните в него в т 114 като притежаващ 7.5 дка, равняващ се на 20 дяла е записан К. Г. А., в т. 96 като притежаващ 9. 8 дка, равняващ се на 24 дяла е записан И. И. А.; Списък на членовете горовладелци на кооперация “О.” на комисия от 23.10.1941 г., видно от който под № 129 И.Г. А., притежавал 2 дяла, под № 169 К. Г. А., притежавал 58 дяла; Списък на членовете горовладелци на кооперация “О.”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г., видно от който И. Г. А., притежавал 2 дяла, К. Гер.А., притежавал 58 дяла.

Според заключението по назначената от районния съд лесотехническата експертиза, всички имоти посочени по местности в ИМ /без м.”К. к.”, м.”Ч. б.” и „Т. н.”/ попадат в ревир “О.”. Местностите „К. к.”, „Ч. б.” и „Т. н.” не попадат в границите на ревира.

От горепосочените писмени доказателства, предвид разпоредбите на Закона за продажба на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г. и последвалите допълнения и изменения и с депозираното при новото разглеждане на делото заключение на лесо-техническа експертиза се установява, че Списъкът на съпритежателите на ревир „О.” от 1938 г. е съставен от лесничея Ат. Ж. в изпълнение на сп. Бюлетин от 19.11.1938 г. на Отделение за Г. към МЗДИ. Касае се за приложение на разпоредбата на чл. 1 разд. Х от Закона за продажба на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г., според който се продават на досегашните притежатели на яйлаците в Станимашка околия държавни гори в с. О. по 1 л. декара. Според § 3 от ЗИД ДВ бр. 247/1923 г. на Закона за продажба на някои държавни гори в Станимашка околия стопанисването на тези гори става само на кооперативни начала, като се посочва задължителния състав на комисията за определяне на дяловете. В изпълнение на тези разпоредби и Устава на ГПК „О.” през 1941 г. е извършена оценка от комисията и е изготвен Дневник за идеалните имуществени дялове в ревир „О.”. Въз основа на този дневник е изготвен Списъка на членовете – горовладелци през 1941 г., с посочване дяловете на всеки горовладелец. За извършената стопанска дейност през 1945-1946 г. от ГПК „О.” е изготвен Списък на притежаващите идеални дялове горовладелци и полагащото се възнаграждение от постигнатите резултати. От извършената справка от вещото лице И. Б. в ДА – С. е установено, че съществуват запазени архивни документи за дейността на ГПК „О.” след 1938 г. до 1947 г. /вливането в ТГСК „П.” с. О./; запазена е протоколната книга за проведените общи събрания от 1938 г. до 1947 г., в която са изписани имената на член-кооператорите, като в годините от 1941 г. до 1944 г. са посочени и притежаваните от член-кооператорите идеални дялове в ревира „О.”; в тези протоколи има записани имената на И. Г. А. и К. Г. А.. Според заключението на лесо-техническата експертиза претендираните с исковата молба имоти попадат сред Г., определени за продажба на държавни гори в Станимашка околия от 1911г.; задържаните гори за Д. Г. С. в землището на с. О. са вън от района на претендираните имоти.

Не се представят за претендираните гори крепостни /нотариални/ актове с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗИД от 1923 г. и § 7 от ЗИД Закона за продажба на държавни гори в С. о. от 1931 г., поради което и с оглед указанията в отменителното решение на ВКС представените от ищците писмени доказателства следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ. Така представените Дневник на имуществените дялове на ГПК ”О.”, започнат на 06.09.1941 г. и завършен на 15.01.1942 г., Списък на съпритежателите на ревир “О.” по притежание в декари и идеални части от 1938г., Списък на членовете горовладелци на кооперация “О.” на комисия от 23.10.1941 г., Списък на членовете горовладелци на кооперация “О.”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945 - 46г., съставляват други писмени доказателства по смисъла на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ, издадени в изпълнение разпоредбите на Закона за продажба на държавни гори в С. о.. Тези писмени доказателства лигитимират наследодателите на ищците преди национализацията на Г. като собственици на процесните гори от пункт 1 до пункт 8 от исковата молба включително. Поради това в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и се уважи иска по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Тези гори са били съставни части от ревир „О.”, наследодателите на ищците са бил член-кооператори на ГПК „О.”, която е стопанисвала на кооперативни начала ревир „О.”, поради което собствеността върху тези гори следва да се възстанови при условията на чл. 3 ал. 2 от ЗВСГЗГФ. С оглед заключението на лесо-техническата експертиза, депозирана пред районния съд, идеалните части към настоящия момент за имотите от пункт 1 до пункт 8 от исковата молба в ревир „О.” са: гора от дка в м. „О.” – ид. дка; гора от дка в м. „С.” – ид. дка; гора от в м. „Б. т.” – 11. 008 ид. дка; гора от дка в м. „Б.” – ид. дка; гора от дка в м. „Г. д.” – дка; гора от дка в м. „Г. д.” – дка; гора от дка в м. „О. к.” – ид. дка; гора от дка в м. „Р.” – ид. дка.

Г. по пункт 9 до 12 от исковата молба включително се претендират въз основа на ПМС № 13072/1940 г. /ДВ бр. 209/1940 г./. ПМС № 13072/1940 г. е издадено на основание чл. 20 от Закона за Г. и Протокол от 15.02.1940 г. Видно е, че се касае за хипотезата на чл. 13 ал. 3 т. 3 от ЗВСГЗГФ, която въвежда забрана като основание за доказване право на собственост да служат протоколи за „определяне предмета на горското С.”, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за Г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за Г. от 1925 г. Поради това в тази част исковата претенция законосъобразно е отхвърлена от районния съд и в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 28/11.02.2008 г. по Г. д. № 186/07 г. на Чепеларски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от И. Д. А., ЕГН *, и П. К. П., ЕГН *, и двамата от с. О., общ. Ч., за признаване за установено по отношение на О. С. по земеделие и гори Г. Ч., Д. лесничейство с. Х. и Регионално управление на Г. Г. С., че наследниците на И. Г. А. /бивш жител на с. О., общ. Ч., починал през 1930 г./ и на К. Г. А. /бивш жител на с. О., общ. Ч./, имат право да им се възстанови собствеността върху гори в ревир „О.”, общ. Ч., както следва: гора в м. „О.” с площ от дка; гора в м. „С.” с площ от дка; гора в м. „Б. т.” с площ от ид.ч. от дка = дка; гора в м. „Б.” с площ от дка; гора в м. „Г. д.” с площ от дка; гора в м. „Г. д.” с площ от дка; гора в м. „О. к.” с площ от дка, гора в м. „Р.” с площ от дка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. С. “. – Ч., Д. Г. С. – Х. и РДГ – С., по предявените от И. Д. А., ЕГН *, и П. К. П., ЕГН *, и двамата от с. О., общ. Ч., искове по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ, че наследниците на И. Г. А. и на К. Г. А. имат право да им бъде възстановена собствеността при условията на чл. 3 ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху гори в рерив „О.”, землище с. О., общ. Ч., както следва: гора от дка в м. „О.” – ид. дка; гора от дка в м. „С.” – ид. дка; гора от в м. „Б. т.” – ид. дка; гора от дка в м. „Б.” – ид. дка; гора от дка в м. „Г. д.” – дка; гора от дка в м. „Г. д.” – дка; гора от дка в м. „О. к.” – ид. дка; гора от дка в м. „Р.” – ид. дка.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 28/11.02.2008 г. по Г. д. № 186/07 г. на Чепеларски районен съд, в останалата част.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.