Р Е Ш Е Н И Е
София 15.04. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание на 15. 04.две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ
ИГНАТОВА
изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВЧНД № 210 по описа за 2021 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски Окръжен съд е инстанция по
въззивен контрол в производството по
глава ХХІI – чл. 306, т.4 НПК, инициирано по жалба на защитници на
подсъдимия В.Д.Ж., чрез защитниците му- адв. В.А. и адв. Е.Ж.- и двамата от
САК, против определение от 20.10.2020г., постановено по НЧХД №162/019г. по
описа на РС- Е. П.по реда на чл.306,т.4 НПК, по силата на което съдът е отказал да възложи на тъжителката
разноски, понесени от подсъдимия във
връзка с образуваното НЧХД №162/019г-агоев- а именно- адвокатски хонорар на защитник в размер на 500 лева.
Жалбоподателят атакува това определение
като неправилно и незаконосъобразно, заявява, че същото е постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът е изградил неверни изводи,
за да откаже да присъди сумата- а именно- че не са налице доказателства, че
сумата, представляваща възнаграждение на ангажираните защитници е била реално
заплатена на същите от подсъдимия.Моли съда да отмени определението като
незаконосъобразно.
Въззивният съд като разгледа подадената жалба, и след като осъществи на осн.чл.314, ал.1 НПК
цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в
съответствие с приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон,
намира за установено следното:
Жалбата против постановеното определение е
основателна.
Видно от приложеното към настоящото ВНЧХД № 162/ 2019г.,
както и НЧХД № 16699/2018г. по описа на СРС- впоследствие прекратено и
изпратено по подсъдност на ЕРС, в кориците на последното се съдържат две
пълномощни, подписани от страна на подс. Ж., по силата на които упълномощава
адв.Ж. и адв.А. в процесуалното качество на защитници по производството от
наказателен частен характер, по което е привлечен към отговорност в качеството
на подсъдим с частна тъжба по чл.148,ал.2,вр.чл.147,ал.1 т.1 НК. Действително,
по първото пълномощно с дата 14.01.2019г., ведно със сключен договор за
правна помощ няма договорено възнаграждение между страните по сключения договор
за поръчка- за правна помощ. В
екземпляра от 13.05.2019г., ( на л.71 от делото) обаче удостоверяващ
сключения между страните идентичен договор с упълномощаване е отразена сумата
500 лева, като уговорена между съконтрахентите и заплатена от страна на
упълномощителя при сключване на договора- подс. Ж.. Договорът за предоставяне
на правни услуги, представляващ разновидност на договор за поръчка по ЗЗД е по
правило възмезден и двустранен. Отразеното
в бланката по утвърден образец по ЗА, от
кочан, издаден от съответната адвокатска колегия (до оборването и по
наказателен ред) се ползва с пълна доказателствена сила относно всички
обстоятелства, в т.ч. и отразеното изплащане на същата сума. Същата съставлява
валиден документ, удостоверяващ сумата, представляваща данъчна основа за данъчни и социални плащания, които
упълномощеният адвокат дължи като вноска към бюджета. В случай, че е отразено
само договорено, а не –реално заплатено възнаграждение, упълномощеният адвокат
би могъл да представи бланката в качеството на извънсъдебно изпълнително
основание и да претендира от съда присъждане на договореното възнаграждение в
тежест на упълномощителя.
Поради доказателствената сила, призната от закона на
този документ, съставен между страните- упълномощен и упълномощител и представен
по делото, не е необходимо друго доказателство, потвърждаващо верността на извършеното плащане (банково бордеро за
превод и др.под.), както неправилно е приел първия съд.
Изложеното по-горе обосновава, че постановявайки
атакуваното определение съдът е изградил неверния и несъответен на закона
извод, че липсват доказателства заплащането на уговореното възнаграждение в
размер на 500 лева да е извършено от подсъдимия в полза на неговите защитници,
и обуславя отмяна на определението и уважаване на молбата.
Поради изложените съображения, атакуваното определение
се явява незаконосъобразно, предвид на което и на осн.чл.306, ал.1 т.4 НПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА определение
от 16.12. 2020г., по НЧХД № 162/ 2019г. по описа на РС- Е. П., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА частния тъжител Г.П. Д., ЕГН-********** да заплати на
подсъдимия В.Д.Ж., ЕГН-**********
деловодни разноски в размер на 500 лева /петстотин лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.