Решение по дело №665/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна адмИ.тративна мярка №23-00447-000027/25.05.2023г. на ПИ ПК РУ Г. в сектор при ОД МВР С. З., с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 6 месеца, считано от 25.05.2023г.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществено процесуално нарушение, както и имало несъобразяване с целта на закона. Заповедта била издадена от некомпетентен орган и нямала предписаните от закона реквизити. Липсвала нужната конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ. Нямало законово основание за издаването на заповедта. Фактическата обстановка била непълна, неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за издаването на акта и приложението на закона. Оспорва се верността на отразените обстоятелства в оспорения акт и в АУАН. Нарушена била цялата административнонаказателна процедура по издаването на акта. Нарушението не било извършено от жалбоподателя. Допълнително в с.з. се сочи, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а го е предоставил на друго лице на процесната дата. Иска се оспорената заповед да бъде обявена като нищожна/ да бъде отменена, както и да бъдат заплатени от ответната страна направените разноски по делото.

Ответната страна – ПИ ПК ОД МВР С. З., РУ Г., не взема становище по оспорването при представяне на преписката. За с.з. представя писмено становище от упълномощен представител, като сочи, че няма да представя доказателства и няма искане за събиране на нови.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.05.2023г. Г.Й. – ПИ ПК ОД МВР С. З., РУ Г., в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №333155, на И.М.М. за това, че на 08.04.2023г. – 12,35ч., М. е управлявал л.а. С., И., рег.№********– негова собственост, по път ІІІ-554, …. /нечетимо в представеното копие/ 45 в посока юг, като допуска нарушение – управлява посочения автомобил без СУ МПС, неправоспособен; СУ МПС на водача отнето с АУАН сер.№328889/11.10.2021г. на РУ Дряново, за което има издадено и влязло в законна сила НП №21-0258-000353 от 2021г., поради което е нарушил чл.150а от ЗДвП.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 25.05.2023г. - при условията на отказ от негова страна, но изрично в АУАН има посочени възражения – „имам възражения. не съм управлявал аз автомобила и ще обжалвам“.

От ПИ ПК ОД МВР С. З., РУ Г. /Г.Й./, упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022г. на Директор ОД МВР Ст.Загора, е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-00447-000027/25.05.2023г., с която на оспорващия е наложена принудителна административно мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а.С. И. рег.№********за срок от 6 месеца, считано от 25.05.2023г. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №333155 от 19.05.2023г., но като дата на издаване на АУАН е посочено 25.05.2023г., и са възпроизведени обстоятелствата, отразени в съдържанието му – на 08.04.2023г., около 12,35ч., в гр.Г., по път ІІІ-554, км.45, И.М. управлява собствения си л.а. С., И., рег.№********и след справка в АИС АНД БДС – МВР се установява, че е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП№21-0253-000353 от 2021г., издадено от РУ Дряново. Последното е изрично изискано и не е представено по делото нито от административния орган, нито от ТО Г., РП С. З..

Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 25.05.2023г., видно от приложената към същата разписка, като се установява и че при връчването ѝ са иззети СР МПС и два броя табели с рег.номера - рег.№********.

При дадени от жалбоподателя обяснения в с.з. се установяват неговите твърдения - на 08.04. тръгнал към С. З., а оставил С. в гр.Г., който, след като го чакал, се качил на колата на жалбоподателя – С. с великотърновска регистрация, и тръгнал към Х.. Но по пътя имало полицаи, С. се уплашил, те тръгнали да го гонят. С. се прибрал в града, а на жалбоподателя били съставили акт и то след доста време, когато го извикали в полицията в Г. и казали, че трябвало да се свалят номерата на колата.

По делото е представена Заповед №349з-54/07.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Ст.Загора, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и служители на длъжност полицейски инспектор /Пътен контрол/ към РУ Г..

Като свидетел по делото е разпитан С. Ж. С., който дава показания, че са приятели с жалбоподателя и на 8 април били в неговата къща в Г., но И. отишъл някъде. Тогава С. след като го чакал дълго, взел колата на И.. На излизане от Г. полицаите опитали да го спрат, но той не спрял. Подали сигнал с палка, но него го хванало страх и не спрял и отишъл в Х., но след него не дошли полицаи. После вече с И. ходили в Г., давал показания и казал каквото казвал и сега. Свидетелят твърди, че има шофьорска книжка, но му я взели наскоро, защото бил една-две бири.

Съгласно представените извлечения от системи на МВР И.М.М. е собственик на С. И. рег.№********.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 05.06.2023г. в деловодството на съда.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №349з-54/07.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Ст.Загора, като относно конкретната длъжност и компетентността на издателя не се спори.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл.150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адмистративните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За да бъде законосъобразно приложена ПАМ на посоченото основание в случая е необходимо наличието на следните предпоставки - водачът на ППС да го управлява без да притежава съответното свидетелство за управление, както и да е собственик на управляваното ППС. Адресат на оспорената заповед за налагане на ПАМ действително е собственикът на ППС, за който в заповедта се твърди и че е водач на МПС на 08.04.2023г. Но в разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява процесният автомобил на процесната дата да е управляван от И.М.. Нещо повече – от ангажираните свидетелски показания на С. С. се установи, че именно той е управлявал автомобила. Съдът кредитира тези показания, тъй като по делото се установи, че за управлението на МПС е съставен и АУАН, но същият е съставен не при установяване на нарушението и съответно - нарушителя, а след значителен период от време - около месец и половина. Именно в същата посока са и показанията на С., поради което и като се има предвид, че административният орган не ангажира други доказателства, то не може да се приеме за безспорно установено М. да е бил водач на автомобила на 08.04.2023г. – около 12,35ч. В случая водач е бил не М., а С.С., който признава, че е управлявал процесния автомобил на процесната дата, като не е спрял на подаден сигнал от полицейските служители и не е бил последван от тях. Административният орган е издал оспорената заповед без да изясни фактическата страна на нарушението, като механично е пренесъл описаната фактическа обстановка от съставения АУАН в ЗППАМ и не е изследвано как е установена личността на водача, доколкото и АУАН не е съставен след като водачът е бил спрян, а едва месец и половина след това. Административният орган неправилно е посочил в оспорения административен акт, че собственикът И.М. е управлявал МПС. В този смисъл анализът на доказателствата и приложимото право налагат извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като оспорващият макар и собственик на въпросния автомобил, не е водач на същия. Освен това дори при изричното указание на съда от ответната страна не са ангажирани доказателства относно обстоятелството М. да е бил лишен към 08.04.2023г. от право да управлява МПС - не е представено влязлото в сила НП №21-0258-000353 от 2021г. на РУ Дряново, както последното не беше представено и от ТО Г., РП Ст.Загора.

Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, и оспореният адмИ.тративен акт е несъответен и на целта на ЗДвП.

Предвид изложеното, оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При извода за основателност на оспорването, то е основателна е претенцията за разноски - при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер съобразно полагащия се минимален размер на възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-00447-000027/25.05.2023г. на ПИ ПК РУ Г. в сектор при ОД МВР С. З., с която на И.М.М. се налага ПАМ Прекратяване регистрация на ППС - С. И. рег.№********, за срок от 6 месеца, считано от 25.05.2023г.

ОСЪЖДА ОД МВР С. З. да заплати на адв.Д. А. – като представляващ адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв И.М.М., ЕГН **********, направените по делото разноски 1000,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Съдия: