№ 59
гр. С.З. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501378 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Д. К., чрез адв.С.П.,
против решение № 260330 от 13.04.2021г., постановено по гр.дело №
4546/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля
предявения Г. Д. К. против Д. СТ. Д. иск с правно осн. чл. 52, вр. чл.45 от
ЗЗД, за сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - накърняване на чест и достойнство, уронване на
добро име, вследствие на подадена на 18.02.2020г. жалба до РП - С.З., и
подаден на 18.05.2020г. сигнал до КЗЛД, като неоснователен; присъдени са
разноски.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд като
неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон. Сочи, че в подадените жалба и сигнал се съдържали
неверни твърдения по отношение на ищеца, които накърнили честта и
достойнството му. Налице било противоправно поведение на ответника, тъй
като бил наясно, че липсвали разпореждания от въззивника да се извършват
противоправни действия и да се задържат документи. Счита, че съдът не се
1
съобразил със законовата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че вината на дееца
се предполага до доказване на противното, която не била оборена. При
проверката в РП категорично било установено, че никой не било разпоредил
задържане на документи и вещи и не препятствал въззиваемия да вземе
документацията си. Изводът на съда, че не било налице противоправно
деяние на въззиваемия и че той по никакъв начин не дал публична разгласа на
жалбата и сигнала си, не почивал на доказателства по делото. Счита, че
депозирайки жалбата и сигнала, въззиваемият го злепоставил пред
съответните институции, като с тези твърдения той предизвикал проверки,
които станали достояние на населението. Счита, че изводите на съда
противоречат на събраните по делото доказателства. Съдът нарушил
материалния и процесуалния закон, тъй като въпреки, че били налице всички
доказателства за кумулативно наличие на фактическия състав на
непозволеното увреждане отхвърлил иска. Моли съдът да отмени решението
на първоинстанционния съд и да уважи иска му.
Въззиваемият Д. СТ. Д., чрез адв. Г.М. взема становище за неоснователност
на въззивната жалба. Счита, че така постановеното решение било правилно,
законосъобразно и мотивирано, и моли да бъде оставено в сила. Излага
подробни съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че отговорността
за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е
неправомерно. Сезирането на надлежните органи на властта с искане за
защита на лични права и имуществени интереси не съставлявало
противоправно действие. Сочи, че право на всеки гражданин е да сезира
органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита, че те са
застрашени или накърнени от другиго, а сезирането на органите на властта с
искане за защита само по себе си не съставлява „злоупотреба с право“.
Моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение, както и
въззивната жалба без уважение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Производството е по предявен иск с правно осн. чл. 52, вр.чл. 45 от ЗЗД.
2
Ищецът Г. Д. К. - Кмет на О.О., обл. С.З., твърди в исковата си молба, че
като преизбран за втори мандат, се ползва с уважение сред жителите на О.О..
На 10.09.2014 г. О.О. сключила с ответника ЕТ „ИПИМП д-р Д.Д.", гр. С.З.,
договор за наем на лекарски кабинет в с.Т., О.О.. След изтичане на договора
със Заповед № 17/21.01.2020 г. на кмета на селото, комисия приела
помещението и стО.ския инвентар към него. Забележки и възражения от
страна на ответника не постъпили. На 18.02.2020 г. ответникът подал жалба в
РП-С.З., заведена под № 1090/2020 г. В жалбата си Д. твърдял, че по
нареждане на кмета Г.К., служителите му, без правно основание и при грубо
нарушение на закона, задържали документи на пациентите и негови лични
вещи. Във връзка с тази жалба била образувана преписка, били снети
обяснения от ищеца и служителите. Този случай станал обект на коментари
от жителите на с.Т. и от общинската администрация, което уронило доброто
име на ищеца, като човек и кмет, тъй като бил обвинен в извършване на
престъпление. С постановление от 22.04.2020г. РП-С.З. отказала да образува
наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление
по чл.319 от ПК. На 18.05.2020 г. ответникът подал жалба до Комисията за
защита на личните данни. В нея той сочил, че по нареждане на Г.К. били
задържани документите на пациентите му, негови лични вещи и медицински
материали и инструменти, с което нарушил ред закони. Сочил също, че не
бил допускан да прибере документацията на пациентите си. Със Заповед №
РД-15-276 от 31.07.2020г. на Председателя на КЗЛД била разпоредена
проверка. На 21.10.2020 г. членове на комисията посетили О.О., като бил
съставен констативен протокол и приемо - предавателен протокол. Били
снети обяснения от Я.Т. и А.Б.. Проверката отново станала достояние на
работещите в общинска администрация и повод за коментари по адрес на
ищеца. Тази жалба злепоставила ищеца и пред орган на централната власт. С
направените писмени изявления пред РП-С.З. на 18.02.2020 г. и пред КЗЛД на
18.05.2020 г, със съдържанието, посочено по-горе и обвинявайки ищеца в
нарушаване на закона и извършване на престъпление, ответникът накърнил
честта, достойнството и доброто име на ищеца, като човек и като кмет на
общината- втори мандат. Твърди, че са му причинени неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Моли, съдът да осъди ответника Д. СТ. Д. да му заплати сумата от 1 лв. за
причинени неимуществени вреди, вследствие изявленията му пред РП-С.З. на
3
18.02.2020 г. и пред КЗЛД на 18.05.2020 г.
Ответникът Д. СТ. Д., чрез упълномощения си представител, оспорва иска
като недопустим, алтернативно за неоснователен. Ищецът не посочил
конкретни твърдения в какво се изразява непозволеното увреждане, липсвала
конкретизация относно документите, в които били направени изявления пред
РП С.З. на 18.02.2020 г., и пред КЗЛД на 18.05.2020г., липсвали
обстоятелства, касаещи по какъв начин предварителната проверка на
прокуратурата станала достояние на работещите в общинската
администрация. Счита твърденията в тази част за безпочвени и голословни.
Твърди, че упражнил гарантираното си по чл. 45 от Конституцията на
Република България право на жалби. Видно от представеното Постановление
за отказ да се образува наказателно производство на РП С.З., прокурорът
приел, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.319 от НК за
някои от служителите в кметството в с. О. и в с. Т.. С постановлението не се
цитирали конкретно имена. Срещу ищеца не било образувано досъдебно
производство, нито повдигнато обвинение в извършено престъпление по
текст на НК, по което впоследствие да е оправдан или същото да е
прекратено. Твърди, че като общопрактикуващ лекар, с посочените жалби
поискал съдействие да си вземе документите и личните вещи, до които му бил
отказан достъп, като и към настоящия момент не бил допускан да си прибере
документацията на пациентите от кабинета, изсипана в коридора и всеки имал
достъп до нея. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
За да постанови съдебния си акт съдът е приел за установена следната
фактическа обстановка по делото: По силата на договор за наем от
10.09.2014г., О.О., като наемодател е предоставила на ЕТ „ИППМП Д.Д.Д.",
като наемател, за временно и възмездно ползване собствените на наемодателя
недвижими имоти - част от едноетажна сграда, предназначена за ФЗП,
находяща се в УПИ I 248, кв.33, по плана на с. Т. - лекарски кабинет,
манипулационна, санитарен възел и коридори, с обща площ от 37.98 кв.м., за
срок от 01.09.2014г. до 31.08.2019г. С Анекс от 01.09.2016г., към договора за
наем е вписана промяна в наименованието и статута на наемателя - „ИППМП
З. д-р Д." ЕООД. Със Заповед № 17/21.01.2020г., издадена от Кмета на О.О. е
наредено извършване приемане - предаване на стО.ския инвентар в Здравна
служба с. Т., предаден с Протокол на д-р Д.Д.. Назначена е комисия за
4
извършване на 28.01.2020г. инвентаризация. Извършеното приемане и
предаване на стО.ския инвентар в Здравна служба с. Т. е отразено в Протокол
от 28.01.2020г. На 18.02.2020г. представляващият „ИППМП З. Д-р Д.” ЕООД
- д-р Д. е депозирал в РП - С.З. жалба. В нея сочи, че по нареждане на кмета
на О.О. - Г.К., без правно основание и при грубо нарушение на закона, били
задържани документите на пациентите и негови лични вещи. Поискал е
съдействие, за да си вземе документацията и личните вещи. Образувана е
преписка № 1090/2020г. по описа на РП - С.З., по която с Постановление от
22.04.2020г. е отказано да се образува наказателно производство, поради
липсата на данни, че някой от служителите на кметството в с. Т. или в О.О. е
укривал, унищожавал или повредил чужди документи, с цел да причини на
жалбоподателя вреда или да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Постановлението е потвърдено от ОП- С.З. с Постановление от 15.06.2020г.
по преписка № 1618/2020г. На 18.05.2020г, Д-р Д. е изпратил сигнал до
Комисия за защита на лични данни. В нея ответникът твърди, че след
предаването на медицинското оборудване, вследствие прекратения договор за
наем, по нареждане на Г.К. и кметския наместник Д.Д., били задържани
документите на пациентите, негови лични вещи, медицински инструменти и
материали. Твърди още, че Д.Д. и фелдшера А.Б. са преглеждали и подбирали
документацията на пациентите му, без да имат право на достъп, както и че до
датата на вписване на жалбата не е допускан до кабинета си, за да прибере
документацията на пациентите. Заявява, че купчина от документите на
пациентите е изсипана в коридора на земята и всеки, който влезе в коридора
има достъп до тях. По повод депозираната жалба, Комисията за защита на
личните данни със Заповед от 31.07.2020г. е наредила проверка на О.О..
Съставен е Констативен протокол от 21.10.2020г. в който е констатирано, че в
коридора на лечебното заведение са налични 40 бр. класьора и 4 бр. кашони,
съдържащи здравна документация. В класьорите се съдържат между 15-20
амбулаторни листа на пациенти на д-р Д., с лични данни и данни за
здравословното състояние на пациентите. В кашоните се съдържа и
несистематизирана медицинска документация. В присъствието на Д. е
извършен оглед на медицинската документация и са взети документи,
описани в Приемо - предавателен протокол. По време на проверката, цялата
налична документация е била преместена в лекарския кабинет, собственост на
О.О.. Кабинетът е бил заключен от Д., който единствен има достъп. С приемо
5
- предавателен протокол от 21.10.2020г./ представен по делото/ Д.Д. е предал
амбулаторни листи, подробно посочени.
По делото са събрани гласни доказателства. Св. Д.Г. - служител в О.О.,
твърди, че през есента на 2020г. в общината е имало проверка от КЗЛД, във
връзка с предаване на помещение, като от Общинска администрация са били
изискани документи. От разговори с колеги, свидетелката разбрала, че са
„викани в С.З. и са разпитвани". Вследствие на проверката, Кметът на О.О. се
чувствал омерзен, унижен и обиден. Св. И.И. -шофьор в О.О., знае за две
поредни проверки, инциирани по жалби на д-р Д.. Това уронило авторитета
на кмета пред хората, тъй като из селото се е говорило, че кметът е като
някакъв престъпник и идват да проверяват и да го разследват.
Св. Х.В. твърди в показанията си, че в средата на м. февруари 2020г. д-р Д.
го е помолил да отиде с него в с. Т., за да си вземе документи. При влизането,
един човек не ги е пуснал, тъй като такова е било разпореждането на кметския
наместник.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, тъй като
почиват на непосредствени и лични впечатления и са в съответствие с
представените по делото доказателства.
Предвид тази фактическа обстановка по делото, районният съд е стигнал до
следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е
основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът
следва да ангажира доказателства относно кумулативното наличие на
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, а
именно - виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ от
страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка
между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По
отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения,
че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се
предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
В конкретният казус, от събраните по делото доказателства, съдът е приел
за безспорно установено, че по депозирани от ответника жалба и сигнал са
6
били образувани проверки - съответно от РП С.З. и КЗЛД, по повод
неоснователно задържане на медицинска документация, съдържаща лични
данни, лични вещи, след приключване на наемни правоотношения. В
депозираните жалба и сигнал ответникът е посочил, че задържането на
документите е станало по нареждане на кмета на О.О. Г.К.. Образуваната
преписка № 1090/2020г., по описа на РП С.З. е прекратена с постановление за
отказ да се образува наказателно производство, поради липса на данни за
извършено престъпление. По подадения пред КЗЛД сигнал от ответника, след
извършване на разпоредената проверка, крайният изготвен акт- констативен
протокол от 21.10.2020г. съдържа данни за налични класьори и кашони със
здравна, медицинска документация и амбулаторни листи на пациенти на д-р
Д.. Установил е, че при прекратяването на наемните правоотношения между
страните, част от документацията на ответника е останала в наетото преди
това помещение. От показанията на св. Василев се установява, че ответникът
не е бил допуснат в помещението да си вземе останалата част от
документите. Поради това същият е предприел действия, като е депозирал
жалба и сигнал до съответните институции. Тези действия обаче не
нарушават правна повелителна норма, задължаваща към определено
поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Действията на
ответника не представляват противоправно деяние. А само противоправно
деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност. Приел е, че тези
жалба и сигнал не са разгласени и обявени публично, за да са налице
основанията да се счете, че същите могат да уронят честта и достойнството на
ищеца. Липсват доказателства, че ответникът е дал публична разгласа на
жалбата и сигнала, в резултат на което да злепостави ищеца. Приел е, че
ответникът е упражнил едно свое конституционно право на жалба/сигнал/.
Направил е извод, че не е налице противоправно поведение, което изключва
отговорността за деликт. Деликтната отговорност се поражда при наличието
на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в причинна
връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът не установява, че сочените действия са
противоправно осъществени от ответника. С оглед на това, предявеният иск
се явява неоснователен и съдът го е отхвърлил.
Въззивната инстанция намира, че съдът правилно е установил
7
фактическата обстановка по делото. По нея страните не спорят. Ответникът е
подал жалба и сигнал, по които са образувани проверки от РП С.З. и от КЗЛД,
по повод неоснователно задържане на медицинска документация, съдържаща
лични данни, лични вещи, след приключване на наемните правоотношения. В
тях ответникът е посочил, че задържането на документите е станало по
нареждане на кмета на О.О. Г.К.. Образуваната преписка № 1090/2020г., по
описа на РП С.З. е прекратена с постановление за отказ да се образува
наказателно производство, поради липса на данни за извършено
престъпление. По подадения пред КЗЛД сигнал от ответника, след
извършване на разпоредената проверка, с констативен протокол от
21.10.2020г., е установено нарушение. От гласните доказателства се
установява, че достъпът на ответника в медицинското помещение в с. Т. е бил
забранен и същият е бил препятстван да вземе медицинската си
документация, съдържаща лични данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Ищецът носи тежестта да докаже,
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
противоправно поведение -действие или бездействие, извършено от
ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение
на вината е налице законова презумпция в полза на увредения, че
поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се
предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
В случая действията на ответника, от което ищеца претендира да е
претърпял вреди на стойност 1 лв. не нарушават задължителна правна норма,
нито общия принцип да не се вреди другиму. Действията на ответника не
представляват противоправно деяние, тъй като всеки, чиито права и интереси
са нарушени има право на жалба. Ответникът е упражнил свое
конституционно признато право на жалба и сигнал. Деликтната отговорност
се поражда при наличието на конкретно установено противоправно деяние,
което се намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца и
настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай ищецът не
установява, че сочените действия на ответника са противоправни, тъй като
подаването на жалба и сигнал не е противоправно действие. Липсата на
8
първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е
достатъчна за неоснователността на предявената претенция, поради което
съдът не следва да се обсъжда наличието на останалите елементи.
Оплакванията във въззивната жалба, че не оспорват правото на жалба и
сигнал на ответника, а съдържащите се в тях неверни твърдения по
отношение на ищеца, които накърнили честта и достойнството му, както и че
ответникът бил наясно с това са неоснователни. Правото на жалба и сигнал,
гарантирано от Конституцията и закона дава възможност на лицето, чиито
права са нарушени да поиска съдействие от съответните институции, както и
да изложи съображенията си в жалбата и сигнала. Самото съдържание на
жалбата и сигнала, описаните от ответника обстоятелства и ситуация, за която
търси съдействие, не могат да бъдат квалифицирани като неправомерно
поведение от негова страна, доколкото същите са неделима част от жалбата и
сигнала, на която лицето има право. Тъй като не е налице неправомерно
поведение, изразяващо се в подаване на жалба и сигнал от страна на
ответника не може да се обсъжда презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вината
на дееца.
Второто оплакване на въззивника, че по пр. пр. се установило, че никой не
бил разпореждал задържане на документи и вещи и не бил препятствал
ответника да вземе документацията си, е неоснователно, като неотносимо към
предмета на делото. Правото на жалба и на сигнал включва и право на
жалбоподателя да изложи съображенията си за нарушените си права и за това,
от кого те са нарушени. Прекратяването на пр. пр. и отказът да се образува
наказателно производство от РП не променят извода на съда за липса на
неправомерно поведение от страна на ответника.
Неотносимо към предмета на делото е и твърдението, че ответникът с
подаването на жалба и сигнал, съдържащи неверни твърдения за ищеца го
злепоставил пред съответните институции, като предизвикал проверки, които
не установили нарушение, но станали достояние на населението, както и че
това било пряка последица от злоупотребата с право от страна на ответника.
Тези твърдения за злоупотреба с право не са въведени в исковата молба и за
пръв път се навеждат във въззивната жалба. За пълнота на изложението съдът
намира, че следва да се произнесе и по това оплакване. Не е налице
9
злоупотреба с права от страна на ответника, тъй като от събраните по делото
доказателства – св. показания и протокол за проверка на КЗЛД, се установява,
че подадените жалба и сигнал целят искане за съдействие от съответните
институции за възстановяване на нарушено право.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на Г.К. е неоснователна. Решението на районния съд като
правилно, следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260330 от 13.04.2021г., постановено по
гр.дело № 4546/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН **********, с. О., обл. С.З. да заплати на Д. СТ.
Д., ЕГН ******, от гр. С.З., бул. *****, ап.3 сумата 400 /четиристотин/ лв.,
представляващи направените пред настоящата инстанция разноски за адв.
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10