Решение по дело №225/2016 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 46
Дата: 7 юни 2016 г. (в сила от 15 юни 2016 г.)
Съдия: Петър Петков Монев
Дело: 20163200200225
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 46

град Д., 07.06.2016 година    

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Д.кият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

                                                                      Председател :  ПЕТЪР МОНЕВ        

                                        Членове: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                КАЛИПТЕН  АЛИД  

 

При участието на прокурор Златко Тодоров и съдебен секретар А.Н. разгледа докладваното от съдия Петър Монев н.ч.д. №225/2016г. по описа на ДОС и за да се  произнесе съобрази следното:           

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във връзка с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни власти на Република Германия и засягащо българската гражданка Е.П.Ф. – родена  на  ***г***, с последен известен  адрес: с.***, общ.Д.ка, ул.„Деветнадесета" №8.

От служебно извършената  справка  лицето, изискана от НБД „Население” се установява, че се касае за българската гражданка Е.П.Ф., родена на ***г***, с ЕГН **********, с постоянен  и  настоящ  адрес:***.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

Процесуалният представител на Е.Ф. пледира за признаване на  решението, поради  наличие  на  всички  предпоставки  за  това.

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение по преписка с референтен номер ***, постановено от съдебен орган – Районен съд Швебиш Гмюнд, Р Германия на 21.09.2015г., влязло в сила на 27.10.2015г. с което на българската гражданка Е.П.Ф. е  наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 320 евро, както  и заплащане на сторените в съдебното и административно производство разходи в размер 73,50 евро или общо в размер на 393.50 евро.

Осъждането е за деяние, реализирано на реализирано на територията на Република Германия на 29.10.2008г. и квалифицирано като такова по чл.263 ал.1 от Наказателния кодекс на издаващата държава – измама.

Решението на Районен съд Швебиш Гмюнд, Германия е постановено на 21.09.2015г. и е влязло в законна сила на 27.10.2015г.

По  силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова  санкция.

Изпратеното в Окръжен съд-гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от  ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за наказуемо деяние по националния закон на решаващата страна.

Деянието осъществено от засегнатото лице Е.П.Ф., попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като престъпление  съобразно  разпоредбите  на  чл.209 и следващите от Наказателния кодекс на Република България.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец  /съгласно Приложение №2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/,  в писмена форма, придружено  от  превод  на  български  език, от  компетентен  орган  и отговаря на  изискванията, залегнали  в  разпоредбите  на  чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Е.П.Ф. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд.Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.Решението на съдебния орган не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност.Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 393.50 евро /равностойни на 769.62 лева по курс на Българска Народна  Банка  към  датата  на  постановяване  на  решението – 21.09.2015г./, от които 320 евро – парична сума, наложена с осъждане  за  извършено  правонарушение  и  73.50  евро – сторени  разходи  по съдебното и административно производство.

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.Производството срещу Е.П.Ф. е било писмено, като същата е уведомена съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението.Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

Предвид  обстоятелството, че Е.П.Ф. е българска  гражданка, с постоянен адрес–***, съдът прие, че местоживеенето й се намира на територията на Република България, т.е. налице е една от алтернативно  предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова  санкция, съдържащи  се  в  чл.30  ал.3  от  ЗПИИРКОРНФС.

Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи  равностойността  й  в  български  лева  по курс на БНБ към датата на  постановяване  на  решението  за налагане на финансова санкция, или 393.50 евро  към  21.09.2015г.  са  равностойни  на  769.62 лева.

Сторените в съдебното производство разноски за превод от немски на български език  в размер на 50.00 лева следва  да  бъдат  възложени  на  Е.П.Ф..

По  гореизложените  съображения  и  на  основание  чл.32  ал.1  във  вр. с чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият  окръжен  съд,

Р  Е  Ш  И : №

 

ПРИЗНАВА  Решение № ***, постановено от съдебен орган – Районен съд Швебиш Гмюнд, Германия на 21.09.2015г., влязло в сила на 27.10.2015г., с което на българската  гражданка Е.П.Ф., родена на ***г***, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 393.50 евро /равностойни на 769.50 лева по курс на Българска Народна  Банка  към  датата  на  постановяване  на  решението – на 21.09.2015г./, от които 320 евро – парична сума, наложена с осъждане  за  извършеното престъпление  и  73.50  евро – сторени  разходи  по съдебното производство.

ОСЪЖДА Е.П.Ф., родена на ***г*** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд-гр.Д. сторените по делото разноски  в  размер  на  50.00 лева.

СЛЕД влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението, постановено  от  Районен съд Швебиш Гмюнд, Германия  на  21.09.2015г., влязло  в сила на  27.10.2015г.  да  се  изпратят  на  органите на Националната  агенция  по приходите за  изпълнение.

СЛЕД  получаване  на  решението, НАП незабавно да  уведоми  настоящия  съд за  предприетите  действия  по  изпълнение  на  решението  на  основание  чл.36  във връзка  с  чл.22  ал.2  от  ЗПИИРКОРНФС, като  след  приключване  на  изпълнението следва също  да  уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на издаващата  държава.

ПРЕПИС  от  решението  да  се  връчи  на  засегнатото  лице!

ДА  СЕ  УВЕДОМЯТ  компетентните  органи  на  издаващата  държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерството на Правосъдието на Република  България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.*** в седмодневен  срок  от  съобщаването  му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.