Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 20.09.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и първи
май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 865 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК чл. 79, 86,99 ЗЗД.
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр София ул „Панайот Волов“ 29 ет 3 , представлявано от И. Ц. К.
и Я. Б. Я., моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Й.С.П., с посочен постоянен адрес ***
в размер на
451,49лв главница, 70,83лв лихва
за периода 17.02.2018г до 15.10.2018г, 210лв неустойка, 207,79лв такса
за експресно разглеждане на документите, 145лв разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 34,92лв лихва за забава върху
непогасената главница от 16.10.2018г до
датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението. Твърди, че между ответника като заемател и „Вива кредит“ ООД- заемодател - е сключен
договор за паричен заем № 5410427 от 18.01.2018г, по силата на който на
заемателя е предоставен кредит в размерна
500лв, които са усвоени в
търговски обект от клоновата мрежа на ИЗИПЕЙ АД. С подписването на договора заемателят
е удостоверил, че е получил заемната сума и се е задължил да ползва и върне
сумата съгласно условията на сключения
договор, а именно като заплати сумата от 823,86лв, ведно с договорната лихва на
9 месечни вноски всяка една в размер на 91,54лв включваща главница, договорна
лихва и такса за експресно разглеждане. Ответникът – заемател по договора не е
изпълнил задължението си да плати
дължимите погасителни вноски, като е извършил плащания в общ размер на 220лв. Ответникът дължи остатък
от главница в размер на 451,49лв, ведно
с начисления остатък от договорна лихва от 70,83лв. Ответникът дължи и таксата
за експресно разглеждане на документи в размер на 207,79лв. Съгласно клаузите
на договора заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора
да предостави на заемателя обезпечение за задълженията му по договора, а именно
– поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна за целия
срок на договора за заем. Поради неизпълнение на тези задължения от страна на
заемателя, на същия е начислена неустойка в размер на 236,25лв, а дължимата към
заявяване на претенцията е в размер на 210лв.
Като не е изпълнил задължението по договора в срок, ответникът дължи и
обезщетение за забава. Вземането на
кредитора е придобито от ищеца по силата на Приложение № 1 от 02.05.2019г към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г между „Вива Кредит“ ООД и ищеца. За вземането си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 241/2020г на
АРС. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че клаузата изискваща предоставяне на гаранция
по договора се явява такава имаща за цел
и резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, поради което е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.5 от ЗЗП, тъй като въведените в нея
изисквания за видовете обезпечения
създават значителни затруднения на длъжника за изпълнението им, което на
практика ги превръща в невъзможни за изпълнение, освен ако преди сключването на
договора длъжникът не е извършил необходимите действия за осигуряването
им. Твърди, че е предвиден изключително кратък срок за
изпълнение на предвиденото в договора задължение, множество изисквания за
надлежните за кредитора обезпечения и
значителна по своя размер неустойка от
почти 50% от заемната сума. Счита, че непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало предварително да е
преценил възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечения и риска
по предоставянето на кредита към датата на сключване на договора, и макар да е
уговорена като санкционна, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита тъй
като представлява сигурна печалба за кредитодателя, която увеличава ГПР по
кредита. Показателно за скрития възнаградителен характер на предвидената неустойка
е и факта, че в едностранно изготвения от кредитора договор е предвидено
неустойката да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски. По отношение на претендираната такса за експресно разглеждане на
документи прави възражение за нищожност
като сочи, че не е определено с какво
се различава от обикновеното разглеждане, какви са неговите преимущества и дали
сумата от 236,25лв е еквивалентна на
получената от кредитополучателя престация. Ето защо счита, че предвидената в
договора такса води единствено до обогатяване на кредитора без
кредитополучателят да получи каквато и да е насрещна престация, и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. По отношение претендираните разходи за
извънсъдебно събиране на
просроченото задължение сочи че не са
представени доказателства за реалното им извършване от страна на кредитора, а и
предвиждането на подобни такси противоречи на чл. 33 от ЗПК , според която
разпоредба при забава на потребителя кредиторът има право само на лихви върху
неплатената в срок сума за времето на
забавата. Ето защо счита клаузата неравноправна, тъй като липсва обвързването
на реално настъпили вреди за кредитора с извършени от него разноски за събиране
на вземането, освен това тези разходи са част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в ГПР. Прави възражение за нищожност, като
накърняваща добрите нрави, на клаузата
относно уговорената възнаградителна лихва от 40,28%, тъй като същата надхвърля
многократно трикратния размер на законната лихва. На следващо място сочи, че не отговаря на
действителния посоченият в представения договор годишен процент на разходите,
тъй като кредиторът е предвидил допълнителни разходи във връзка с кредита,
които не са включени в ГПР - неустойката
за непредоставяне на обезпечения и разходите извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като действителният годишен процент на разходите по
кредита е значително по-висок от законово допустимия определен в чл. 19 ал.4 ЗПК. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, поради това че
не съдържа действителния ГПР и общата сума дължима от потребителя, нито
погасителен план. Ето защо счита, че се дължи само чистата стойност на кредита, а с оглед признанието на ищеца че е заплатена
сумата от 220лв, те следва да бъдат приспаднати от главницата. Твърди освен
това, че поради обстоятелството че уведомлението за цесия не е връчено на ответника лично, то ищецът не е
материално легитимиран да търси изпълнение на паричното задължение. Ангажира
събиране на доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: НА 18,01,2019г е сключен договор за паричен
заем между Вива кредит ООД, в качеството
на заемател и Й.С.П. - заемополучател, по силата на който на последния е
предоставен кредит в размер а
500лв, при ГГПР от 49,44% и ГЛП
от 40,28%. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията по договора: поръчител
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя не-по
рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000лв, през последните пет години да няма кредитна история в
ЦКР към БНРБ или да има кредитна история
със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател, или банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащането по
договора, като в случай на неизпълнение , дължи неустойка в размер на 236,25лв/чл.4/. На
01.12.2016г между „Вива кредит“ ООД - продавач и АКПЗ ООД – купувач, е сключен рамков договор
за прехвърляне на парични задължения, с
предмет на договора - ликвидни изискуеми вземания на продавача, произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗДД и ТЗ,
договори
за потребителски кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда
на ЗПФУР, индивидуализирани Приложение №
1, между които и договор за заем от
18.01.2018г със заемател Й.С.П./
извлечение от Приложение №
1/02.05.2019г /. Цедентът е потвърдил
извършената цесия по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД/л.20/ и е упълномощил
цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията на дружеството, които са
цедирани/л.22/. До ответника е изпратено уведомление за прехвърляне на
вземането от ищеца, за което няма данни да е получено от последния.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, след съпоставяне на сумата от
236,25лв представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, процентното
оскъпяване или задължението на заемателя се увеличава с 47,25%, след
съпоставяне на сумата от 145лв представляваща разходи за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение, процентното оскъпяване или задължението на
заемателя се увеличала с 29%, след съпоставяне на двете суми 236,25лв и 145лв, процесното оскъпяване на или
задължението на заемателя се увеличава със 76,25%. Вещото лице е посочило, че
ответникът е извършил плащания отразени в системата на „Вива Кредит“ ООД, както
следва: на 13.04.2018г платена сумата от 220лв, като със сумата от 100лв са
погасени частично начислени разходи по събиране на вземането, първа погасителна
вноска изцяло в размер на 117,79лв, и с 2,21лв частично погасена втора вноска.
Като дължими по договора за заем суми посочва: 451,49лв главница, договорна лихва в размер на
70,83лв, неустойка в размер на 210лв, дължима такса експресно разглеждане в размер на 207,79лв , или общо
1085,11лв, към която сума е добавена лихва за забава след прехвърляне на
вземането в размер на 34,92лв..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумата по заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 241/2020г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
241/2020г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В тежест на ищеца в настоящото производство е
да установи, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г е придобил вземането на „Вива
кредит“ ООД, произтичащо от договор за заем от 18.01.2018г, както и размера
на претенциите си. Не е спорно по делото обстоятелството, че на 18.01.2018г
между „Вива Кредит“ ЕООД заемодател и ответника - заемател - е сключен договор
за заем, по силата на който на последния е предоставена сумата от 500лв, а и
това се установява от ангажираните по делото и неоспорени писмени доказателства.
Не е спорно и обстоятелството, че заемодателят
е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Ответникът възразява, че уведомлението за
извършената цесия не му е надлежно връчено. Това възражение е неоснователно. Уведомлението
за извършената цесия е връчено на назначения особен представител на ответника,
ведно с ИМ, поради което съдът приема че заемателят е надлежно уведомен за
извършената цесия. Ето защо съдът приема, че ищецът има вземане към ответника на
основание на договор за цесия от 01.12.2016г. Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка като нищожна, целяща заобикаляне
на закона и неравноправна. Това възражение е основателно. Договорената
неустойка съгласно чл.4 от договора за заем визира на първо място размер на
неустойката, повече от 50% от размера на отпуснатия кредит, освен това
предвижда условия, които са изначално почти невъзможни за изпълнение, поради
което съдът намира че е изгубила гаранционния си характер, а има характер на
възнаграждение на заемодателя, поставя потребителя в неравноправно положение и
е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от
ЗЗП. На следващо място ответникът
прави възражение за нищожност на клаузата, уреждаща такса за експресно
разглеждане на документи. Това възражение също е основателно. Предвидената такса
експресно разглеждане на документи е в размер почти 50% от стойността на
кредита, освен това не се установява с
какво предвидената услуга експресно разглеждане на документи е преференциална
спрямо обикновеното разглеждане на документи. Ето
защо съдът намира, че същата е уговорена във вреда на заемателя – потребител
и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1
т.20 от ЗЗП. Доказателства за извършените разходи за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение не са представени, не е
посочено и как е формиран размера на претенцията, а представената тарифа на „Вива кредит“ ООД/л.10-12вкл/ визира
размер на разходите, в зависимост от забавата на дължимите вноски, което има
характер на обезщетение за забава, а не на реално извършени разходи. Ответникът прави възражение за нищожност на
договорената възнаградителна лихва като надхвърляща трикратния размер на законната лихва и накърняваща
добрите нрави. Това възражение е основателно. Съгласно трайно установената практика
на ВКС надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва накърнява добрите
нрави, а в настоящия случай ГЛП е в размер на 40,28%. Ответникът прави възражение
и за действителността на посочения ГПР в договора. Това възражение остана
недоказано. Доказателства за действителния размер на ГПР не се ангажираха/ССчЕ/.
Ответникът прави възражение за
недействителност на договора за кредит, поради това че не съдържа общата сума дължима от потребителя, нито
погасителен план. Това възражение е
основателно. Видно от представения
договор за паричен заем от 18.01.2018г, същият не съдържа общата сума , дължима
по договора, нито погасителен план, поради което е недействителен по смисъла на
чл. 22 р.чл. 11 т.10,11 ЗПК. В тези случай разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда
връщане само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Установи
се от неоспореното заключение на ССчЕ, че от
ответника е погасено по договора сума в размер на 220лв. Ето защо същият дължи
връщане по договора само на сумата от 280лв. Поради горното следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 241/2020г в размер на 280лв, ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 07.02.2020г., като
в останалата му част искът ще се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото следва
да бъде разпределена отговорността за разноски, като в полза на ищеца се
присъдят разноски по заповедното производство в размер на 54лв, както и
разноски по настоящото производство в размер на 200,40лв.
Ищецът
ще бъде осъден да заплати и направените разноски по допуснатата ССчЕ в размер
на 76лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление гр София ул „Панайот Волов“ 29 ет 3 , представлявано от И.Ц. К.и Я.
Б. Я. по отношение на Й.С.П. ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес *** в размер на
280/двеста и осемдесет/лв главница, ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 07.02.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълните предявени размери от
451,49/четиристотин петдесет и един лв четиридесет и девет ст/лв
главница, 70,83/седемдесет лв осемдесет и три ст/лв лихва за периода 17.02.2018г до 15.10.2018г, 210/двеста
и десет/лв неустойка, 207,79/двеста и седем лв седемдесет и девет ст/лв такса
за експресно разглеждане на документите, 145/сто четиридесет и пет/лв разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА
Й.С.П. ЕГН **********, с посочен постоянен
адрес *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД
ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр София ул „Панайот Волов“ 29
ет 3 разноски
по заповедното производство в размер на 54/петдесет и четири/лв, както и
разноски по настоящото производство в размер на 200,40/двеста лв и четиридесет
ст/лв.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК202527341, със седалище и
адрес на управление гр София ул „Панайот Волов“ 29 ет 3 да заплати по сметка на
АРС 76/седемдесет и шест/лв разноски допусната ССчЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: