М О Т И В И

 

към присъда № 90 от 27.03.2014 год. по НОХД № 369/2014 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимият Р.О.М. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подс. М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и кумулативно да бъде наложено наказанието „Обществено порицание”. Пледира на основание чл. 68, ал. 1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 1737/2012 год. на СлРС.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

В с.з. подс. М., редовно призован, се явява лично, признава се за виновен и дава обяснения. Пледира, че съжалява за стореното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Р.О.М. е с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Подс. Р.О.М. и свид. Т.П.К. живеели на съпружески начала от 2008 год. до м. септември 2011 год. От съвместното им съжителство имали син – Д.Р. М., роден на *** год. Детето било припознато от подсъдимия и последният бил вписан като негов баща в акта за раждане.

След раздялата им свид. Т.К. предявила иск за издръжка на детето срещу подсъдимия. С протоколно определение от 21.02.2012 год. по гражданско дело № 7387/2011 год. по описа на СлРС, в сила от същата дата, била одобрена постигната от страните спогодба за издръжка и лични отношения на детето с бащата. Подсъдимият бил осъден да изплаща издръжка на малолетния си син Д.Р. М. с ЕГН **********, в размер на 80,00 лева месечно, считано от 01.01.2012 год. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Подсъдимият не изплатил нито една от дължимите суми за издръжка, поради което по НОХД № 1737/2012 год. по описа на СлРС, в сила от 20.12.2012 год. подс. Р.О.М. бил признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, касаещо периода до м. август 2012 год.

Въпреки присъдата и след края на м. август подсъдимият не плащал дължимата издръжка на сина си. За периода от м. септември 2012 год. до м. май 2013 год. същият дължал 9 месечни вноски с общ размер 720 лева.

С присъда по НОХД № 1181/2013 год. по описа на СлРС, в сила от 11.10.2013 год. подс. Р.О.М. бил признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, касаещо периода от м. септември 2012 год. до м. май 2013 год. Наложено му било наказание „Пробация”.

Въпреки и втората присъда, и след края на м. май 2013 год. подсъдимият продължил да не заплаща дължимата на сина си издръжка. За периода от м. юни 2013 год. до м. януари 2014 год. същият дължал 8 месечни вноски за издръжка с общ размер 640 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаната в с.з. свидетелка Т.К., тъй като те са безпротиворечиви, подкрепят се от останалите събрани по делото писмени доказателства и са относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Р.О.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, тъй като за периода м. юни 2013 год. – м. януари 2014 год. в с. Гавраилово, общ. Сливен, в условията на повторност, след като бил осъден с определение от 21.02.2012 год. за одобряване на спогодба по гражданско дело № 7387/2011 год. на СлРС, в сила от 29.02.2012 год., да издържа свой низходящ – малолетния си син Д.Р. М., роден на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски с общ размер 640,00 лева (шестстотин и четиридесет лева).

Безспорно е установено, че деянието си подсъдимият Р.О.М. е извършил в условията на повторност, тъй като видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на същия (л. 14 - 25 от делото), той е извършил деянията по настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление против брака и семейството – с присъда № 1009/04.12.2012 год. по НОХД № 1737/2012 год. по описа на СлРС, влязла в сила на 20.12.2012 год. на подс. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязлото в сила решение и не е имал воля да заплати задължението си.

Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура и дезинтересираност от съдбата на детето му.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие добрите характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното производство.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Съдът не отчете, като отегчаващо вината обстоятелство на подс. М., предишното му осъждане, тъй като то е взето в предвид от законодателя при квалифициране на деянията му по чл. 183, ал. 4 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Преценявайки всичко това, съдът стигна до извода, че следва да бъде наложено наказание за деянието по чл. 183, ал. 4 от НК при условията на чл. 54 от НК по втората алтернатива, а именно наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от две години и шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и шест месеца и „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от две години и шест месеца, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Твърдица за срок от 14 дни.

Така определеното наказание на подс. М., съдът прецени за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. М. и ще въздейства възпитателно и предупредително – възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ